Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (19)

19.

Блейк и Мание лежаха проснати по корем един до друг на пода на банята и наместваха пристягащите скоби на тръбата, която влизаше под ваната.

— Дръжте здраво, господин Блейк, защото иначе всичко ще изскочи навън.

— Хайде, стягайте.

Когато ги видя в това положение, Одил инстинктивно отстъпи крачка назад. Щом поставиха муфата на мястото й, двамата мъже се отдръпнаха настрани. Готвачката повдигна укорително вежди:

— Тази сутрин бяхте с камериерката в един шкаф, а сега лежите с управителя в банята на Госпожата…

— И денят още не е завършил — иронично обобщи Андрю. — Чакайте още изненади…

Мание се изсмя. Одил беше видимо недоволна, че го вижда в замъка. С известно затруднение, Блейк се изправи на крака и обяви:

— Слизам в избата да пусна водата. Господин Мание, вие ще следите дали има теч. Не забравяйте и мивката. Одил, ако има проблем, свирнете кратко два пъти. Не бързайте, нужно ми е време, докато сляза по проклетото стълбище. Оставям ви сами.

— Ще се постараем да се държим прилично… — ухили се Филип.

Готвачката го стрелна със зверски поглед.

Когато Блейк най-сетне се върна, водата си вървеше без какъвто и да е страничен теч.

— Сега ще чакаме по-спокойно каква сметка ще ни представи Пизони — с облекчение въздъхна Одил.

Докато минаваха през стаята на госпожа Бовилие, впечатлението на Блейк от първото му посещение се потвърди: помещението наистина не беше голямо. Щом излезе в коридора, той се опита на око да изчисли общата дължина на спалнята и на банята. Дори с груба сметка, стената на коридора излизаше много по-дълга от двете помещения едно до друго.

Мание от своя страна се оглеждаше на всички страни като дете, което за пръв път е допуснато в забранена зона. Зад тях вървеше Одил и ги побутваше да не се бавят.

— Значи се разбрахме… — Мание кимна към Андрю. — След като обядвате, ще дойдете да ви разведа из парка, нали?

— С удоволствие. Хем ще обсъдим какво да правим с домофона. Одил, не искате ли да се присъедините към нас?

Изненадана, готвачката трепна и зае отбранителна поза.

— Благодаря, но нямам време. Трябва да приготвя списъка с покупките за следващата седмица.

После с леден тон се обърна към Мание:

— Ще получите списъка заедно с вечерята. Този път не пропускайте нищо. Сега Госпожата приема повече гости отпреди.

Мание пое към къщата. Одил остана в сервизното с Блейк и Мефистофел.

— Разбрах стратегията на вашия котарак — заяви икономът.

— Ако направите и най-малък съмнителен намек по адрес на Мефистофел, няма да ви храня цяла седмица.

— Двайсет и два градуса по Целзий.

— Какво искате да кажете, че има температура? — Изведнъж, осъзнавайки смисъла на такова твърдение, подскочи: — Вие сте ненормален, мерили сте му температурата, така ли?

— Успокойте се. Просто измерих топлината на мястото, където обикновено се настанява. Мефистофел стои точно на 22°С. Ако фурната ви е включена, той се отдръпва, защото наблизо става твърде горещо, а ако вратата към градината е отворена твърде дълго, той се примъква до печката, за да се стопли.

Одил беше слисана. Огледа котарака си с още по-голямо възхищение.

— Мефистофел, ти си гений!

— А според мен е само валмо косми, което много държи на комфорта си…