Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Complètement cramé!, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Анета Тошева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,8 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Бамбо (2024)
Издание:
Автор: Жил Льогардиние
Заглавие: Напълно побъркан!
Преводач: Анета Тошева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 28.01.2016
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Художник: Eric Isseleé / Shutterstock
Коректор: Мария Владова
ISBN: 978-954-26-1533-0; 954-26-1533-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11786
История
- — Добавяне
19.
Блейк и Мание лежаха проснати по корем един до друг на пода на банята и наместваха пристягащите скоби на тръбата, която влизаше под ваната.
— Дръжте здраво, господин Блейк, защото иначе всичко ще изскочи навън.
— Хайде, стягайте.
Когато ги видя в това положение, Одил инстинктивно отстъпи крачка назад. Щом поставиха муфата на мястото й, двамата мъже се отдръпнаха настрани. Готвачката повдигна укорително вежди:
— Тази сутрин бяхте с камериерката в един шкаф, а сега лежите с управителя в банята на Госпожата…
— И денят още не е завършил — иронично обобщи Андрю. — Чакайте още изненади…
Мание се изсмя. Одил беше видимо недоволна, че го вижда в замъка. С известно затруднение, Блейк се изправи на крака и обяви:
— Слизам в избата да пусна водата. Господин Мание, вие ще следите дали има теч. Не забравяйте и мивката. Одил, ако има проблем, свирнете кратко два пъти. Не бързайте, нужно ми е време, докато сляза по проклетото стълбище. Оставям ви сами.
— Ще се постараем да се държим прилично… — ухили се Филип.
Готвачката го стрелна със зверски поглед.
Когато Блейк най-сетне се върна, водата си вървеше без какъвто и да е страничен теч.
— Сега ще чакаме по-спокойно каква сметка ще ни представи Пизони — с облекчение въздъхна Одил.
Докато минаваха през стаята на госпожа Бовилие, впечатлението на Блейк от първото му посещение се потвърди: помещението наистина не беше голямо. Щом излезе в коридора, той се опита на око да изчисли общата дължина на спалнята и на банята. Дори с груба сметка, стената на коридора излизаше много по-дълга от двете помещения едно до друго.
Мание от своя страна се оглеждаше на всички страни като дете, което за пръв път е допуснато в забранена зона. Зад тях вървеше Одил и ги побутваше да не се бавят.
— Значи се разбрахме… — Мание кимна към Андрю. — След като обядвате, ще дойдете да ви разведа из парка, нали?
— С удоволствие. Хем ще обсъдим какво да правим с домофона. Одил, не искате ли да се присъедините към нас?
Изненадана, готвачката трепна и зае отбранителна поза.
— Благодаря, но нямам време. Трябва да приготвя списъка с покупките за следващата седмица.
После с леден тон се обърна към Мание:
— Ще получите списъка заедно с вечерята. Този път не пропускайте нищо. Сега Госпожата приема повече гости отпреди.
Мание пое към къщата. Одил остана в сервизното с Блейк и Мефистофел.
— Разбрах стратегията на вашия котарак — заяви икономът.
— Ако направите и най-малък съмнителен намек по адрес на Мефистофел, няма да ви храня цяла седмица.
— Двайсет и два градуса по Целзий.
— Какво искате да кажете, че има температура? — Изведнъж, осъзнавайки смисъла на такова твърдение, подскочи: — Вие сте ненормален, мерили сте му температурата, така ли?
— Успокойте се. Просто измерих топлината на мястото, където обикновено се настанява. Мефистофел стои точно на 22°С. Ако фурната ви е включена, той се отдръпва, защото наблизо става твърде горещо, а ако вратата към градината е отворена твърде дълго, той се примъква до печката, за да се стопли.
Одил беше слисана. Огледа котарака си с още по-голямо възхищение.
— Мефистофел, ти си гений!
— А според мен е само валмо косми, което много държи на комфорта си…