Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Complètement cramé!, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Анета Тошева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,8 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Бамбо (2024)
Издание:
Автор: Жил Льогардиние
Заглавие: Напълно побъркан!
Преводач: Анета Тошева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 28.01.2016
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Художник: Eric Isseleé / Shutterstock
Коректор: Мария Владова
ISBN: 978-954-26-1533-0; 954-26-1533-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11786
История
- — Добавяне
50.
През следващите няколко дни в замъка неусетно настъпиха промени. Манон доби навика да слиза на чай с Одил всеки следобед около шестнайсет часа. Разговаряха си, всъщност говореше главно Манон. Споменаваше най-често Жустен, а понякога и майка си. Одил й предложи да й помага в подготовката на устните изпити от конкурса. Мание вече не се промъкваше за храната си като крадец. Когато вземаше кутията от външната ниша, винаги махаше за поздрав на готвачката и дори понякога й казваше „добър ден“ или „добър вечер“, според случая. В дните, когато имаше урок по математика с Янис, Андрю сам носеше порцията на учителя. Тогава Одил добавяше малко и за момчето. Най-накрая и тя стигна до убеждението, че трябва да приготвя едно меню за всички, от котарака до господарката. А от това никой не се оплакваше, даже напротив, харесваше им. Само Госпожата похапваше едва-едва, но то не беше по вина на готвачката.
Несъмнено Блейк забелязваше повече от всеки друг промените във взаимоотношенията между обитателите на имението и им се радваше, но нито за миг не забравяше, че проблемите на Госпожата изобщо не бяха разрешени.
Юго бе отговорил на писмото му с възторжен ентусиазъм. Младият Бовилие бе настоял да научи повече за своя тайнствен и доброжелателен информатор, на когото беше много признателен.
* * *
Беше сивкав, студен и дъждовен вторник. Най-неприятният период от ноември, подранил с няколко дни. Блейк стоеше до прозореца край площадката на голямото стълбище на втория етаж и наблюдаваше с бинокъл портала за имението.
— Ама какво правите? — зачуди се възмутена Одил, когато забеляза дебнещата му поза.
— Отдавам заслужени почести на лицемерието.
— Моля?
Внезапно икономът обяви:
— Таксито й пристига. Точно навреме.
— Защо така дебнете пристигането на госпожа Берлине?
— Видеофонът пак ли не работи?
Вместо да отговори, Блейк пъргаво се спусна по стълбите. Този път застана до видеофона, чийто звук предварително бе прекъснал.
— Андрю, какво замисляте пак?
— Тази жена е зла.
— Няма спор, но вие какво ще правите? Ще й пуснете ток, за да я убиете, когато звънне ли?
Блейк я изгледа възхитено:
— Чудесна идея, ей богу.
— Ама вие наистина не сте в ред. Оставете на мира приятелката на Госпожата. И бездруго не са й останали много.
— Приятелки като госпожа Берлине винаги идват в повече.
Екранът на Видеофона светна и на него се показа лицето на посетителката. В опит да се предпази от проливния дъжд тя бе издърпала яката на палтото си над главата, но въпреки това по лицето й се стичаха капки. Натисна бутона и макар че той си беше в изправност, не получи отговор. Натисна пак, после продължи да натиска с всичка сила, с изкривена физиономия, която пред камерата още повече се деформираше и ставаше все по-страшна. Мимиките и отривистите й жестове напомняха злодей от анимационен филм, който за всеобща радост се мъчи, но не успява да постигне целта си… От някои ъгли камерата придаваше на главата й форма на мишка с остра муцунка, но Блейк се въздържа да го отбележи пред готвачката. Тя пък, противно на всякакви очаквания, наблюдаваше спектакъла с широка усмивка.
— Колко време ще я държите така на дъжда?
— Докато разбера дали водоустойчивите спирали за очи наистина са такива.
— От личен опит ви гарантирам, че на този порой за по-малко от минута ще потече чернилка…
Андрю повдигна вежди от изненада. Никога не бе виждал Одил гримирана. Идеята му се видя интересна. В края на краищата, тя си беше привлекателна жена.
Госпожа Берлине вече изпадаше в паника. Андрю реши, че след като се е изкъпала порядъчно, е време да се подсуши…
— Идете да съобщите на Госпожата, че гостенката е пристигнала.
— А вие?
— Нали ви казах, отдавам заслужени почести на лицемерието.
Блейк грабна огромен чадър и се втурна навън да спасява невинната жертва на злощастна техническа повреда…