Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (34)

34.

— Хедър? Добър вечер, обажда се Андрю Блейк.

— Господин Блейк! Но къде се намирате? Толкова се тревожа! Не ви чувам добре.

— Във Франция съм, в една гора и вали дъжд. Сложно е за обяснение…

— Толкова късно сте излезли на разходка?

— Не се опитвайте да разберете, Хедър, дори на мен ми е трудно. Как сте?

— Мъча се да оцелея. Вие ме хвърлихте в дълбоката вода, а аз почти не умеех да плувам.

— Как върви?

— Боря се да задържа главата си над повърхността. Надявах се да се обадите по-рано. Когато питах господин Уорд за вас, той ми каза, че сте в изправителен лагер.

— Има си хас да изпусне случая…

— Какъв е този лагер?

— Никакъв, Хедър. Я по-добре ми разкажете за вас.

— Направих първия междинен отчет след заминаването ви и цифрите са добри. Хората от производствения цех са невероятно мили. Обясняват ми всичко, което не зная. Започвам да се ориентирам все по-добре. Събранията тук са по-скоро бурни. Адинсън трудно приема факта, че юздите са в ръцете на една секретарка.

— Вече не сте секретарка, Хедър, избийте си го от главата. Ако самата вие не сте убедена в това, как да стане с другите?

— Всички се опитаха да ми подлеят вода… Дори тръгна слух, че сте умрял и понеже съм ви била любовница, съм фалшифицирала подписа ви върху документите, за да взема властта.

— Оставете ги да говорят… Макар че ви пожелавам по-млади и привлекателни любовници от мен. Важни са единствено фактите и ако се наложи да ги респектирате, не се колебайте да се обърнете към адвокат Бендърфорд.

— Имаме реален шанс да спечелим много добър конкурс за оферти от една шведска фирма. От производствения казват, че ако стъпим на този пазар, ще се наложи да инвестираме в нова сгъвачна машина.

— Подгответе поръчката, планирайте доставката с производствения отдел, но изчакайте договорът да се подпише и чак тогава направете покупката. Някакви проблеми с цените на стоманата?

— Имахме количества на склад. Работим с тях, докато цените отново станат приемливи. Със сигурност ще ни е по-трудно в края на годината, още повече че трябва отсега да се предвидят и заделят декемврийските премии.

— Не плащайте нищо нито на Адинсън, нито на неговите хиени.

— Бъдете спокоен. Всъщност, господине, благодаря ви, че ми повишихте заплатата.

— Това е естествено, нали неприятностите вече се трупаш на вашата сметка!

— Кога се прибирате?

— Не зная, Хедър, и дори когато си дойда, много е възможно да не се върна изцяло на поста си. Вие никога вече няма да бъдете моя асистентка. Надявам се, вече сте по-уверена в себе си?

— Не съвсем…

— А сега ще ви помоля за малка услуга, Хедър. Бих искал да потърсите информация за една френска фирма за недвижимо имущество на име „Вандермел Имоти“.

— Да не би да се захващате със строителен бизнес?

— По-скоро обратното. Намерете ми колкото е възможно повече информация за тях: баланси, сметки, квалификация на ръководния състав, текущи програми — всичко, до което се доберете.

— Добре, господине. А как да ви ги изпратя?

— Ще ви се обадя пак. И не се безпокойте за мен, чувствам се чудесно.

— Ако съдя по гласа ви, вероятно е така. Звучите по-добре отпреди.

— Оставям ви, май ме надушиха. До скоро.