Лин Флюълинг
Куклата близнак (47)

Глава четиридесет и шеста

На следващия ден слънцето се показа и Порион отново ги изкара да тренират навън.

Докато тичаха към храма, Тобин почти не забелязваше подновилата се болка. Наместо това беше замислен как ли се справя Ки. Сърцето му преля от облекчение, когато Ки изникна, гладен, но не превит. Маго изглеждаше далеч по-зле. По-късно Ки му довери, че часове наред се взирал в другия оръженосец, без да казва нищо, за да го стресне. Очевидно бе проработило.

Жреците бяха намазали раните на Ки с мехлем, така че той се присъедини към тренировката, без да се оплаква. Шегуваше се с приятелите си сред оръженосците, не обръщаше внимание на враговете, а същата вечер прислужва на масата. Тобин реши, че всичко е преминало, докато не дойде време за лягане, когато Ки издърпа завесата на всеченото в стената легло.

— Пак ли ще спиш там?

Ки приседна на ръба на леглото и сключи пръсти над коляното си. По стойката му Тобин виждаше, че оръженосецът изпитва далеч повече болка, отколкото е склонен да признае.

— Балдус?

Пажът се надигна от сламеника си.

— Да, принце?

— Върви в кухнята и помоли да приготвят сънотворна отвара за сър Ки.

Балдус се стрелна. Тобин заключи вратата след него и се върна при оръженосеца си.

— Какво става?

Ки сви рамене:

— Чух, че повечето оръженосци спят така и… Знаеш, хората ни гледат странно. Помислих си, че трябва да правим някои неща по обичаите в Еро.

— На Корин му харесва как правим нещата по свой си начин. Каза ми го. Снощи се гордееше с теб.

— Така ли? Е, Корин е само един. Освен това аз не съм принц.

— Сърдиш ми се.

— На теб? Нищо подобно. Но…

За пръв път от началото на неприятностите храброто лице на Ки рухна. Тобин видя пред себе си измореното, превито селско момче, държащо раменете си неестествено, за да облекчи болката.

Тобин приседна до него и огледа гърба на ризата му. Тя бе потънала в петна кръв.

— Кървиш. През нощта ще залепне, ако я оставиш. Дай да ти помогна.

Тобин му помогна да си свали ризата и я хвърли на леглото. Болката го измъчваше по-силно, но той не й обръщаше внимание. Ки беше този, който се нуждаеше от грижи, не той.

Белезите бяха променили цвета си в лилаво и черно. Когато момчето се раздвижеше, от раните потичаше кръв. Тобин преглътна мъчително, мислейки си за всички онези пъти, в които не бе позволявал на Нари да бие приятеля му. Сега той самият го беше сторил.

— Тук не ми харесва — каза накрая той.

Оръженосецът кимна. Една сълза се търколи по носа му, за да капне върху ръката на Тобин.

— Ще ми се просто да бяхме тръгнали с татко. Или компаньоните да поемеха на път утре, за да търсим краля. Но най-много ми се иска да бях голям и да имах земите си, за да те направя лорд. Обещавам, че ще го сторя, Ки. Тогава никой няма да смее да те обижда.

Ки се изсмя хълцащо и болезнено обгърна раменете на Тобин с ръка.

— Аз не…

Гръмък и трясък долетя откъм гардеробната, сепвайки и двамата. Тобин скочи на крака, а Ки литна да вземе ризата си.

Корин и половин дузина от по-възрастните компаньони и пажове влязоха със залитане през тайната врата.

— Братовчеде, дойдохме да ти отправим покана! — викна престолонаследникът. Тобин разбра, че той не е спирал да пие и след вечеря.

Урманис и Зустра също бяха зачервени и ухилени. Орниъс беше прегърнал Риско и душеше ухото му. Калиел изглеждаше малко по-трезвен. Само Танил, оръженосецът на Корин, не беше пиян. Той засрамено се поклони на Тобин.

— Тръгнали сме да пошетаме из града и дойдохме да вземем и теб — продължи Корин, залитайки. — И, разбира се, неоценимия Ки. Облечи се, момче, и ела да ти взема една брантия. Ще видиш колко бързо ще забравиш за гърба.

Гарол се отдели от групата и повърна шумно, корѐн от останалите.

— Урманис, май вие двамата сте следващите за стълбите — каза Корин, клатейки глава. — Оръженосецът ти те посрами по целия под на братовчед ми. Та какво говорех? А, да. Брантийки. Вече си достатъчно голям, нали, Ки? Виждал съм те да зяпаш момичетата. Ти си най-добрият сред тези кьопчовци. Ще се напием и ще изритаме задника Маго от леглото му. И онзи разпореник Олбън!

— Не, братовчеде, Ки е уморен. — Тобин стоеше между Корин и приятеля си, чудейки се какво ще прави, ако престолонаследникът решеше да ги принуди да дойдат. За пръв път виждаше братовчед си толкова пиян.

За щастие, Танил му беше съюзник.

— Те са прекалено малки за веселбите ви, Ваше Височество. А и Ки е толкова разранен, че би било напълно напразно да му вземате момиче. Да се махаме, преди учителят Порион да ви е заловил.

— О, не искаме това! Всички да пазят тишина, по дяволите! — ревна Корин. — Ела, братовчеде. Целуни ме за късмет. Ти също, несравними Киротиус! Лека нощ! Лека нощ!

Престолонаследникът не миряса, докато всички не целунаха Тобин и Ки по двете бузи и не получиха същото в отплата, но най-сетне гуляйджиите излязоха.

Веднага щом Тобин се убеди, че са се отдалечили, той завлече най-тежкия стол в стаята пред тайния вход, сетне повика брат си и го остави да пази.

Обратно в спалнята завари Ки да си мие лицето. Оръженосецът бе пуснал вътре Балдус и Молай, които чистеха повръщаното и си ръмжаха един на друг.

— Никога не е така, когато кралят си е вкъщи — промърмори Молай. — Когато Корин беше по-млад, Порион се оправяше с него, но сега…! Ще покадя благоухания, за да прогоня вонята. Балдус, върви донеси малко вино с подправки за принца.

— Не, никакво вино — уморено каза Тобин.

Когато слугите приключиха, принцът ги отпрати да си лягат и придърпа Ки до голямото легло.

— Виждаш как се правят нещата в Еро. Лягай си.

Ки се предаде с въздишка и се настани по корем.

Тобин се облегна на възглавниците и се постара да не обръща внимание на миризмата, все още процеждаща се сред благоуханията.

— Какво правеше Орниъс с бедния Риско?

Ки изсумтя.

— Ти какво прави снощи, докато аз гладувах с Маго?

Тобин се замисли за дългия сив ден.

— Нищо. Но срещнах Нирин в гробницата.

— Лисичата брада? Какво искаше?

— Каза, че аз съм следващият наследник след Корин, докато той не се сдобие със собствени потомци.

Ки се обърна и го погледна замислено.

— Както се олюляваше тази вечер Корин, нищо чудно и да получиш шанс.

— Внимавай с тези шеги! — предупреди го Тобин. — Ако Гоначите те чуят… Този Нирин ме плаши. Всеки път, когато е близо до мен, го усещам как търси нещо. Сякаш мисли, че крия нещо.

— С всички се отнася така — промърмори другото момче, унасяйки се. — Като останалите бели магьосници. Не се осмелявам да се доближа до тях. Но ние пък за какво имаме да се тревожим? Няма по-верни от нас…

Той тихо захърка.

Тобин дълго време лежа буден, припомняйки си странното усещане, което бе изпитал край магьосника. Размишляваше за враговете, споменати от Нирин. Никакъв предател не се беше доближавал до него. Колкото и да му беше антипатичен червенобрадия маг, щеше да спази обещанието си, ако някой му споменеше да предаде законния владетел на Скала.