Лин Флюълинг
Куклата близнак (40)

Глава тридесет и девета

След като напуснаха гробницата, лорд Орун ги поведе обратно, а после сви по широк път, отвъд чиито дървета се виждаха поля. Луната вече се беше издигнала високо и заливаше всичко с бледо сияние.

Тази част от Дворцовия кръг представляваше сенчеста смес от градини и плоски покриви. В далечината Тобин зърна проблясъка на вода. Там се издигаше голямо декоративно езеро, дело на някоя от кралиците. Пред тях пък се издигаше неравна купчина от сгради, закрили част от източната стена на цитаделата.

— Това е Новият дворец — обясни Тарин, сочейки към най-дългия силует вляво. — А точно пред нас се намира старият. Около тях е пълно с други постройки, но за момента те не те интересуват. След като се настаниш, ще те заведа в дома на майка ти.

Тобин беше прекалено уморен, за да забележи нещо повече от градини и колонади.

— Ще ми се да можех да живея там.

— И действително ще бъде така, когато станеш по-голям.

Входът на Стария дворец се извисяваше от мрака, обграден с огромни колони, блестящи факли и редица стражи в черно-бели туники.

Тобин стисна ръката на Тарин, сдържайки сълзите си.

— Бъди храбър, принце — тихо каза капитанът. — Ки, накарай ме да се гордея.

Моментът на раздялата не можеше да бъде отлаган повече. Тарин и хората му поздравиха Тобин и изчезнаха в тъмното. Наоколо започнаха да изникват лакеи, за да се погрижат за багажа и конете.

Орун се оживи веднага след отдалечаването на Тарин.

— Елате, принце. Принц Корин не бива да чака повече. Ти. — Последното се отнасяше към Ки. — Вземи багажа на принца!

Ки изчака дебелия да се обърне и му показа неприличен жест. Тобин му се усмихна благодарно. Както впрочем и неколцина от слугите.

Орун ги поведе нагоре по стълбите. На върха, пред огромните бронзови врати, украсени с дракони, ги очакваха още слуги в дълги бяло златни ливреи. Някакъв изпънат белобрад слуга ги поведе по дълъг коридор.

Тобин удивено се оглеждаше наоколо. Стените бяха покрити със сияйни орнаменти, а в средата на широкия каменен коридор имаше плитък басейн с декоративни рибки и фонтани. Никога не си бе представял подобно величие.

Прекосиха няколко помещения с толкова висок таван, че сводът му се губеше в сенките. Тук стенописите бяха по-захабени, но също тъй прекрасни, а мебелировката бе същински връх на орнаментацията и инкрустирането. Злато и скъпоценни камъни срещаха погледа му навсякъде. Превит под товара си, Ки изглеждаше също толкова удивен.

След още няколко завоя възрастният слуга отвори една скърцаща бяла врата и покани Тобин във висока стая, която можеше да заеме половината зала от крепостта, в която бе живял. Огромно легло със златошити черни завеси стоеше върху платформа в средата на стаята. Отвъд него имаше балкон, от който се откриваше гледка към града. По стените бяха изобразени ловни сцени. Приятно се примесваха уханията на море и бор.

— Ето стаята ви, принце — уведоми го слугата. — Принц Корин заема съседното помещение.

Ки остана зяпнал. Старецът му показа втора, по-малка стая, където имаше гардероби и сандъци. Там имаше и ниша с вградено в стената легло. То също бе покрито с богати завивки, но напомняше на Тобин за мястото, където почиваше майка му.

Орун отново ги пришпори — отвеждаше ги към звука на музика и гръмък смях. Озоваха се в още по-голямо помещение, изпълнено с всякакви изпълнители. Имаше менестрели, полуголи акробати, жонгльори, които подхвърляха топки, ножове, запалени факли и дори таралежи, както и момиче в копринена одежда, танцуващо с мечка, вързана на сребърна верига. В отсрещния край на стаята, върху поставена на балкона маса, се бе разположила весела компания момчета и момичета. Одеждите и на най-невзрачно облечените сред тях бяха по-изящни от всичко, което Тобин бе съзирал през живота си. Внезапно той осъзна, че дрехите му са покрити с прах.

Вечерящите не обръщаха особено внимание на изпълнителите, а се шегуваха помежду си над останките от гозбите. Сред тях се суетяха слуги с кани и чинии.

Но появата на Тобин привлече вниманието им. Чернокос младеж, седящ в средата на масата, внезапно се надигна и дойде да го пресрещне. Беше як юноша, вероятно на четиринадесет години, с къса, къдрава коса и усмихнати тъмни очи. Алената му туника бе обшита със злато. Рубини проблясваха върху златната дръжка на кинжала му. Малък скъпоценен камък висеше от едното му око.

Тобин и Ки повториха ниските поклони, които му направиха останалите, предполагайки, че това трябва да е принц Корин.

По-голямото момче ги гледаше мълчаливо в продължение на миг, местейки очи от Тобин към Ки.

— Братовчеде, пристигна ли най-сетне?

Тобин се изправи първи, осъзнавайки грешката си.

— Поздрави, принц Корин. Аз съм братовчед ти, Тобин.

Корин се усмихна и протегна ръка.

— Казват, че съм те виждал като бебе, но аз не помня. Радвам се най-сетне да се срещнем. — Той погледна към наведената глава на Ки. — А кой е това?

Тобин докосна ръката на оръженосеца си и той се изправи. Но преди да е могъл да отговори, лорд Орун се намеси в разговора им.

— Това е оръженосецът на принц Тобин, Ваше Височество, синът на един от дребните рицари на лорд Джорвай. Изглежда херцог Риус го е избрал без знанието на баща ви. Сметнах за най-добре да обясня…

Ки се отпусна на коляно пред принца, поставил лявата си ръка върху дръжката на меча.

— Казвам се Киротиус, син на сър Ларент от Оукмаунт Стед, служещ на баща ви в Мицена, принце.

— И мой добър приятел — добави Тобин. — Всички го наричат Ки.

Тобин видя лека усмивка да подръпва крайчетата на устата на принца, когато последният премести поглед от Орун върху Ки.

— Добре дошъл, Ки. Да ти намерим място на масата на оръженосците. Лорд Орун, несъмнено сте уморен след такава дълга езда. Желая ти лека нощ.

Канцлерът не изглеждаше доволен, но нямаше как да спори с принца. След един последен поклон напусна стаята.

Корин го наблюдаваше как излиза, сетне направи на Тобин и Ки знак да го последват. Прегръщайки първия през рамо, той тихо попита:

— Как ти се струва опекунът, който ти е избрал татко?

Тобин предпазливо сви рамене.

— Неучтив е.

Корин миришеше на вино. Тобин се зачуди дали престолонаследникът не е пиян. Но пък очите му бяха ясни и проницателни, когато онзи отвърна:

— Да, но също така и много могъщ. Бъди внимателен.

Следвайки ги, Ки нервно наклони глава и попита:

— Простете, че се намесвам в разговора, принце, но правилно ли съм разбрал, че кралят е избрал друг да бъде оръженосец на Тоб… принц Тобин?

Корин кимна и сърцето на Тобин се сви.

— Тъй като си израснал толкова далече от двореца, татко смяташе, че би било най-добре да имаш за оръженосец запознат с тукашните порядки. Остави избора на лорд Орун, който избра сър Мориел, трети син на лейди Ирия. Виждаш ли онзи на по-ниската маса с белите вежди и нос като клюн на кълвач? Това е той.

Вече бяха достигнали балкона и Тобин можеше да види масата на оръженосците, разположена вдясно от по-голямата. Описанието на Корин бе умело. Мориел вече ставаше, за да се представи. Беше връстник на Ки и приблизително със сходно телосложение, с руса коса, която изглеждаше почти бяла.

Тобин понечи да възрази, но Корин го изпревари с усмивката си.

— Виждам как стоят нещата. — Намигна на Тобин и прошепна. — Между нас да си остане, винаги съм смятал Мориел за мазник. Ще измислим нещо.

Мориел веднага се отличи, покланяйки се дълбоко на Ки.

— Принц Тобин, ваш покорен слуга и оръженосец…

— Не, това е неговият оръженосец. — Корин хвана Мориел за ръката, повдигна го и посочи Тобин. — А ето това е принцът. И след като не можеш да направиш разлика между оръженосец и принц, най-добре да оставим това задължение на някого, който може.

Лицето на злощастния оръженосец порозовя. Онези, които седяха достатъчно близо, за да чуят, избухнаха в смях. Мориел несръчно се поклони отново, този път на правилния човек.

— Моля за извинение, принц Тобин, аз… Не знаех…

Сега всички — и благородници, и прислужници, се взираха в тях. Тобин се усмихна към ужасеното момче.

— Всичко е наред, сър Мориел. Оръженосецът ми и аз сме еднакво прашни.

Тези му думи бяха последвани с още смях, но Мориел се изчерви по-силно.

— Мои спътници и приятели — каза Корин, — представям ви обичния си братовчед, принц Тобин от Еро, най-сетне дошъл да се присъедини към нас. — Всички станаха и се поклониха. — А това е неговият оръженосец, сър Ки от…

— Тук грешите, милорд — изръмжа силен глас зад тях. Едър мъж с дълга сива коса изникна на балкона и мрачно изгледа престолонаследника. Късата му изчистена роба и широк колан определено не бяха благороднически одежди, ала всички без Корин му се поклониха. — Вярвам, че баща ви възложи на лорд Орун избора на оръженосец на принц Тобин.

— Да, учителю Порион, но Тобин вече си има оръженосец. И то благословен от баща му — каза Корин.

Значи това беше въпросният Порион, за когото Тарин се беше изказал така добре. Макар престолонаследникът да не му се беше поклонил, в гласа му се долавяше почит, отсъствала при по-раншните му думи към Орун.

— Лорд Орун току-що се отби да ми каже това. — Порион огледа Ки. — Израснал си в провинцията, нали?

— Да, сър.

— Предполагам дворцовият живот и градът не са ти познати?

— Познавам Еро. Малко.

Някои от спътниците се засмяха презрително, а Мориел отново започна да се надува.

Порион се обърна към двете момчета.

— Кой е най-въздигнатият дълг на оръженосеца? Мориел?

Момчето се поколеба.

— Да служи на господаря си, както е нужно.

Порион кимна одобрително.

— Ки, ти какво ще кажеш?

Ки положи ръка върху дръжката на меча си.

— Да положи живота си за своя повелител. Да бъде негов воин.

— Два достойни отговора. — Порион извади златен медальон изпод робата си и го остави да падне върху гърдите му. Хвана го и за момент остана замислен. — В качеството си на наставник на компаньоните, имам право да отсъдя в отсъствието на краля. Според древните закони и обичаи, връзката между бащите на принц Тобин и… — Той се приведе към Ки и прошепна силно: — Как ти беше името, момче?… и оръженосеца му Киротиус, син на Ларент от Оукмаунт, е свята пред Сакор и трябва да бъде призната. Ки ще заема мястото си сред спътниците, докато и ако кралят не реши друго. Не го приемай навътре, Мориел. Никой не знаеше защо беше избран.

— Разрешавате ли да се оттегля, Ваше Височество?

Корин кимна и момчето излезе. Тобин го видя да хвърля изпепеляващ поглед към Ки.

— Имаш ли титла, момче? — обърна се Порион към Ки.

— Не, наставнико.

— Без титла? — възкликна Корин. — Това е недопустимо за един скалански принц! Танил, донеси ми меча!

Един от младежите на масата на оръженосците забърза към тях, понесъл прекрасно оръжие.

— Коленичи, за да бъдеш посветен — каза той на Ки.

Останалите оръженосци заликуваха и започнаха да удрят по масата с чашите си.

Тобин се радваше, но Ки изглеждаше колеблив, вперил странен поглед в него.

Тобин кимна:

— Ще бъдеш рицар.

Ки сведе глава и коленичи. Корин го докосна по раменете и бузите с плоската страна на меча.

— Стани, сър Ки — как беше? — Киротиус, рицар на Еро, компаньон на престолонаследника. Готово. — Корин подхвърли меча обратно към оръженосеца си сред ново трополене на чаши.

Ки стана и неуверено се огледа.

— Вече съм рицар?

— Да. — Порион го потупа по раменете. — Посрещнете младия си брат, оръженосци. Дайте му пълна чаша и хубаво място на масата.

И отново затропаха чаши.

Хвърляйки един последен колеблив поглед към Тобин, Ки отиде да се присъедини към останалите оръженосци.

Корин отведе братовчед си до голямата маса и го настани от дясната си страна. Пирът отдавна бе приключил. Покривката беше покрита с кожи, кости и черупки, но за Тобин моментално донесоха нови блюда.

— А сега да ти представя новите ти братя — обяви Корин. — Тази нощ няма да те занимавам с потекла. Това е Калиел. — Корин разроши красивото русокосо момче от лявата си страна. — Червеният мечок с мърлявата брада до него е дъртакът Зустра. Сетне идват Олбън, Орниъс, Урманис, Куирион, Никидес и Лута, който, преди пристигането ти, беше нашето дребосъче.

Всяко от момчетата се изправяше и се здрависваше с Тобин, влагайки в поздрава си различна степен интерес и топлота. Допирът с тях му се струваше странен. Трябваха му няколко мига, за да разбере на какво се дължи това — дланите им бяха гладки.

Усмивката на Лута беше най-широка.

— Приветствия, принц Тобин. Сега отново можем да се упражняваме по бройки.

Имаше остро лице, което напомняше на мише, но пък кафявите му очи бяха дружелюбни.

Пирът продължи. Корин се разпореждаше за всичко с авторитет, подобаващ повече на крал, а не на престолонаследник. С изключение на Зустра, всички на масата изглеждаха по-малки от Корин, ала говореха, сякаш вече притежават именията си — обсъждаха коне, реколти и битки. И също така пиеха като големи. Чашата на принц Корин неизменно стоеше в ръката му, а виночерпец — до рамото му. Порион също се бе настанил на масата. Съумяваше да наблюдава принца, без да го поглежда прекалено често.

Останалите от компанията бяха деца на скалански благородници и чуждестранни сановници. Носеха украсени туники и пръстени и кинжали със скъпоценни камъни. На масата имаше и около дузина момичета със скъпо бродирани рокли. В косите им под воалите бяха вплетени панделки или бижута. Тобин не можа да запомни всичките им имена и титли. Но прояви внимание, когато едно тъмнокосо момче бе представено като ауренфей от Гедре. Преди Тобин не му бе обърнал внимание, защото момчето беше гологлаво.

— От Гедре? Ти си ауренфей?

— Да. Аз съм Аренгил и Марен Ортейл Солун Гедре от рода Кирнари. Приветствам те, принц Тобин и Риус.

Едно от по-големите момичета се приведе към Тобин, поставяйки ръка върху облегалката на стола му. Тя имаше кестенява коса, а острата й брадичка бе покрита с лунички. Тобин се замъчи да си спомни името й. Алия нещо си, херцогска дъщеря. Зелената й рокля бе обшита с перли и вече загатваше женски форми.

— Ауренфеите обожават дългите си имена — подсмихна се тя. — Обзалагам се на една златна монета, че няма да познаеш възрастта на Ари.

Всички простенаха, включително Корин.

— Алия, остави го!

Тя му се нацупи.

— Остави го да познае. Сигурно никога не е виждал ауренфей преди.

Аренгил въздъхна и опря брадичката си върху юмрук.

— Отгатни — предложи той.

Но Тобин бе виждал ауренфей и бе научил много за тях от баща си и Аркониел. Това изглеждаше на възрастта на Ки.

— Двадесет и девет? — предположи той.

Ари повдигна вежди.

— Всъщност двадесет и пет, но беше по-близо от повечето.

Всички се смяха, когато Алия с трясък остави монета на масата пред Тобин и изчезна.

— Не й обръщай внимание — изкиска се Корин, вече доста почерпен. — Кисела е, откакто брат й отиде в Мицена. — Той въздъхна и махна с ръка към сътрапезниците си. — Като всички ни. Всички по-големи момчета ги няма, с изключение на мен и клетниците, които са мои спътници. Сега всички щяхме да бъдем на бойното поле, ако имаше втори наследник, който да заеме мястото ми. Щеше да е различно, ако братята и сестрите ми бяха оживели. — Отпи голяма глътка от чашата си и мрачно погледна Тобин над ръба. — Ако сестрите ми бяха оцелели, Скала щеше да има кралица, както искаха жреците на луната, но сега имат само мен. Затова трябва да стоя тук, повит в коприна.

Принцът се облегна назад, вторачен в чашата си.

— Друг наследник, това ни липсва. Друг наследник…

— Чували сме я тази реч, Корин — сръчка го Калиел. — Защо не му разкажеш за призраците?

— За призраците? — Корин се оживи. — В името на Квартата, имаме ги с кофи! Половината от тях са някогашните съпрузи на баба Агналейн, които е отровила или обезглавила. Така ли е, оръженосци?

Запитаните хорово изразиха съгласие. Тобин видя как очите на Ки се разширяват.

— И самата луда кралица — добави Зустра, чешейки наболата си брада. — Нощем тя се разхожда из коридорите, облечена в броня. Можеш да чуеш как влачи куция си крак, докато обикаля нагоре-надолу, дирейки предатели. Имало е случаи, когато грабва възрастни мъже и ги завлича в подземията за изтезания под двореца, където ги заключва в старите си ръждиви клетки, та да умрат от глад.

— Ами твоят призрак, братовчеде — поде Корин, но в този момент Порион прочисти гърло.

— Ваше Височество, принц Тобин е имал изморително пътуване. Първата му нощ тук не бива да го държите до толкова късно.

Престолонаследникът се приведе към Тобин. Дъхът му беше пропит с вино, а думите му бяха завалени.

— Бедният братовчед! Спи ли ти се? Искаш ли да си лягаш вече? Впрочем дадена ти е стаята на мъртвия ми брат. Там също може да има призраци, но ти не се притеснявай. Еларин беше добро момче…

Сега Порион вече се намираше зад стола на принца, докосвайки го по ръката.

— Принце — промърмори той.

Корин погледна към него, сетне се обърна към Тобин с очарователна усмивка, която почти го накара да изглежда трезвен.

— Приятни сънища.

Тобин се надигна и излезе, доволен, че напуска тълпата пияни непознати.

Скованият прислужник изникна, следван от Ки, за да ги отведе до стаята им. Порион също ги придружи до вратата.

— Не бива да съдите за принца по това, което видяхте тази нощ, принц Тобин — каза тъжно наставникът. — Той е добро момче и отличен боец. Тъкмо това е проблемът. Много му тежи, че не му позволяват да отиде на война. Както той сам каза, тежко е да си единствен наследник. Подобни гуляи… — Хвърли отвратен поглед назад. — Заради отсъствието на баща му е. Утре на свежа глава ще ви посрещне по-подобаващо. Сутринта ще бъдете представен на главен канцлер Хайлус в залата за аудиенции. След това елате на тренировъчния двор, за да преценя уменията и екипировката ви. Разбрах, че нямате броня.

— Не.

— Ще се погрижа за това. Починете си добре, принце. Бих искал да кажа още, че помня баща ви като прекрасен човек и великолепен воин. Скърбя за загубата ви.

— Благодаря, наставнико — каза Тобин. — Благодаря и за това, че остави Ки като мой оръженосец.

Порион му намигна.

— Един твой стар приятел си поговори с мен, след като пристигнахте.

За миг Тобин го гледаше неразбиращо, после се засмя.

— Тарин?

Порион вдигна пръст до устните си, но кимна.

— Не зная какво му е скимнало на Орун. Изборът на бащата не може да бъде зачеркнат просто така.

— Значи отговорът ми е нямал значение? — посърна Ки.

— И двамата бяхте прави — отвърна наставникът. — И ако ти се удаде шанс, опитай се да успокоиш Мориел. Той познава града добре. Лека нощ, момчета.

Слугите бяха назапалили лампи из стаята и бяха довлачили медна вана с гореща благоуханна вода. До леглото бе застанал млад паж, а край ваната стоеше слуга с четки и кърпи, очевидно чакащ да изкъпе Тобин.

Той отпрати и двамата, сетне се съблече и се отпусна във ваната с доволна въздишка. Горещата баня беше рядкост в крепостта. Почти беше заспал с подаден над водата нос, когато чу Ки да се залива от смях.

— Нищо чудно, че Мориел беше толкова вкиснат — викна той, задържал завесата на леглото в стената. Всички завивки ги нямаше. — Вече се е нанесъл тук, очаквайки появата ти. Сега си е взел нещата обратно, само дюшека ми е оставил. И на всичкото отгоре се е изпикал отгоре, мизерникът!

Тобин приседна във ваната и обгърна коленете си с ръце. Не се беше сетил, че ще спят отделно, още по-малко в такава огромна стая.

— Голяма стая са ни дали — рече Ки, сякаш в потвърждение на мислите му.

Тобин се ухили.

— И голямо легло. Предостатъчно място за двама.

— Бих казал. Ще ида да разопаковам багажа на Ваше Височество — рече той с кискане.

Тобин се канеше отново да се отпусне назад, когато се сети за куклата, скрита на дъното на сандъка.

— Не!

Ки изсумтя.

— Това е мое задължение, Тобин. Остави ме да го свърша.

— Може да почака. Водата ще изстине. Хайде, твой ред е.

Тобин излезе от ваната и се уви с една от кърпите.

Ки го погледна подозрително.

— Внезапно стана свидлив като Нари. Но пък от друга страна — комично се подуши под мишниците, — действително смърдя.

Щом Ки се настани във ваната, Тобин влезе в гардеробната и отвори сандъка.

— Казах, че аз ще го направя! — ревна Ки.

— Търся си риза. — Тобин извади чиста дреха, изрови торбицата и се огледа за подходящо скривалище. До една от стените бяха долепени гардероб и няколко сандъка. Отсреща им се издигаше висок шкаф, стигащ почти до тавана. Отваряйки вратите, принцът можа да използва рафтовете като стълба. Той мушна куклата в празнината между шкафа и тавана. На първо време това щеше да свърши работа.

Тъкмо успя да слезе обратно на земята и да изчисти паяжините, когато Ки влезе, капейки вода по пода.

— Какво правиш тук още?

— Просто разглеждам.

Другото момче го погледна отново и се озърна нервно.

— Мислиш ли, че тук наистина има призраци?

Тобин отиде обратно в спалнята.

— Ако има, те също са ми роднини, като брат ми. Вече не те е страх от него, нали?

Ки повдигна рамене, после се прозина така, че чак челюстите му изщракаха, като остави кърпата да се свлече на пода.

— По-добре да се наспим. Щом Порион се заеме утре с нас, съмнявам се, че ще ни остави на едно място достатъчно дълго, за да хвърляме сянка.

— Харесвам го.

Ки отметна завесите на леглото и със скок се озова върху кадифената завивка.

— Не съм казал противното. Просто мисля, че ще ни изпоти здравата, също като Тарин. Поне това казват останалите оръженосци.

Тобин също полетя във въздуха и се озова до приятеля си.

— Имаш ли вече впечатления от тях?

— Още е трудно да се каже. Повечето бяха пияни и много не разговаряха с мен, с изключение на Танил, оръженосецът на Корин. Той е първороден син на херцог и ми изглежда свестен. Също и Бариеус, оръженосецът на онзи дребосък, който прилича на плъх.

— Лута.

— Същият.

— А останалите — не?

Ки сви рамене.

— Както казах, още е рано да се каже. Всички останали са втори или трети синове на лордове…

Зад спуснатите драперии беше прекалено тъмно, за да види лицето на Ки, но по гласа му личеше, че нещо го тормози.

— Вече си рицар. Ще те направя лорд, веднага щом мога да ти дам имение — каза му Тобин. — Цял ден мисля над това. Аркониел казва, че трябвало да изчакам да навърша пълнолетие, но аз не искам да чакам толкова дълго. Когато кралят се върне, ще го питам как мога да го направя.

Ки се повдигна на лакът и го зяпна.

— Наистина ще го направиш? Просто така?

— Разбира се! — Тобин се ухили насреща му. — Само се опитай да не се плодиш толкова много, та на внуците ти да не им се налага да спят на пода.

Ки отново легна и сключи ръце под главата си.

— Не знам. От това, което виждах вкъщи, плоденето е голяма веселба. Освен това тази вечер видях някоя и друга красавица. Видя ли онази със зелената рокля? Не бих имал против да надзърна под полата й.

— Ки!

Ки сви рамене и поглади тънкия си мустак, усмихвайки се. Скоро той заспа, но Тобин лежа буден известно време, слушайки продължаващото веселие. В замъка никой не се беше напивал. Това го изнервяше.

Не това беше търсил през всички онези години, когато се бе взирал към пътя. Той беше воин, а не царедворец, който да пие половината нощ в скъпи дрехи. С момичета!

Тобин се намръщи към заспалия профил на Ки. През завесите се процеждаше слаба светлина и падаше върху мъха по бузите му. Тобин прокара ръка по собствените си гладки бузи и въздъхна. Двамата с Ки бяха с еднакъв ръст, ала раменете му все още си оставаха тесни, а кожата му все не се окосмяваше. Повъртя се още малко, после внезапно осъзна, че беше забравил за духа.

Едва мърдайки устни, принцът прошепна думите. Брат му изникна приклекнал до леглото, както винаги с неразгадаемо лице.

— Не бива да обикаляш наоколо — каза му той. — Стой до мен и прави, каквото ти казвам. Тук не е безопасно.

За негово удивление брат му кимна. Той бавно пролази напред, докосна гръдта на Тобин, сетне своята и отново се отдръпна.

Момчето се настани удобно и се прозина. Беше му приятно да има при себе си и друг от дома, пък бил той и призрак.

 

 

В Новия дворец, в крило, свързано с покоите на краля, понастоящем празни, магьосникът Нирин се размърда в съня си, притеснен от полуоформения образ, отказващ да придобие конкретност.