Лин Флюълинг
Куклата близнак (31)

Глава тридесета

Тази зима Аркониел се озова едновременно в ролята на учител и ученик. Всяка сутрин наставляваше неохотните си обучаеми, а сетне се отправяше при Лел.

Тарин се оказа силен съюзник в първото, защото отказваше да тренира с момчетата, преди те да са се представили задоволително с уроците на Аркониел. Тази система първоначално бе посрещната с неодобрение, но когато Тобин най-сетне усвои буквите и започна да чете, ученето внезапно започна да му се струва интересно. Ентусиазмът му се увеличи, когато Аркониел предложи да го научи да рисува. Това беше единственото умение на магьосника, което впечатляваше принца.

Ки все още се местеше неспокойно по време на уроците, но и при него Аркониел виждаше подобрение. Но знаеше, че не бива да се ласкае, като посочва себе си за причина. Ки полагаше старание във всичко, което интересуваше младия принц.

Нямаше съмнение, че оръженосецът бе оказал плодотворно влияние върху Тобин. Принцът сега се смееше повече, а ежедневните разходки из планината бяха придали розовина на страните му и мускули към дългите му кости.

На всеки няколко седмици пристигаха вестоносци с писма от Риус. Херцогът пишеше за нарастващо вълнение отвъд морето.

В пленимарските корабостроителници цари прекалено голяма активност, за да бъдем спокойни, казваше в едно писмо той, и шпионите на краля говорят за множество сили, струпвани на източната граница на Мицена. Страхувам се, че напролет няма да се задоволят да нападат крайбрежието. Дано Илиор и Сакор отсъдят този път да се сражаваме на други брегове.

Аркониел, който не бе воювал, наблюдаваше Тарин по време на четенето на тези писма.

Капитанът слушаше внимателно, набърчил чело, а после разпитваше подробно вестоносеца. Какво било положението с гарнизоните в Атион и Цирна? Колко кораба имало в пристанището на Еро? Кралят мобилизирал ли е още войници, подсигурил ли е още припаси?

— Слушайки те, се чувствам като пеленаче — призна една вечер Аркониел, докато двамата с Тарин играеха на бакши. — А съм пътувал толкова много.

— Някога магьосниците също се сражаваха — каза Тарин, съсредоточен над играта. — Сега кралят изглежда склонен да се биете едни срещу други.

— Надявам се един ден да видя как това се променя.

В такива моменти Аркониел болезнено усещаше разделящата ги тайна. Колкото повече опознаваше капитана, толкова по-силно съжаляваше, че Тарин не знае истината.

— Не бих имал нищо против да ми пазиш гърба — продължи боецът, събирайки камъните, за да ги хвърли отново. Огънят заблестя по халцедоните в ръката му. — За магьосниците не мога да кажа, но познавам хората. Ти не си от онези, които превиват гръбнак. Не смятам, че Айя би те взела, ако беше обратното. Или щеше да ти остави онази торба.

Тарин погледна към него, преди Аркониел да е успял да скрие изненадата си.

— О, не любопитствам. Но и не съм сляп. Щом тя ти се доверява, това е достатъчно.

И двамата не казаха нищо повече по въпроса, ала Аркониел се радваше, че този човек е благосклонен към него.

Щеше му се да бъде и толкова сигурен в мнението, което Лел имаше за него. Той копнееше за нея, често насочвайки мислите си нощем, но вещицата оставаше непреклонна — позволяваше му да я намери, само когато тя пожелаеше. Никакво дирещо заклинание не бе в състояние да я открие. Аркониел бе ходил и лично в гората, за да търси дъба, но също безуспешно. Тя решаваше кога ще бъде намерена.

Понякога я откриваше заедно с момчетата. Тогава четиримата се разхождаха из гората като някакво селско семейство. Беше приятно. С усмивка си мислеше каква ли гледка представляват. На дневна светлина годините й личаха и Аркониел се чувстваше по-сроден с Тобин и Ки.

Но когато се срещнеха сами, беше съвсем различно. Сливаха се със същата разпаленост, както и първият път. Вече и двамата не виждаха в това „отплата“. Сред плама на срещите им Аркониел сякаш се въплъщаваше в стихии. Когато накрая отвореше очи, виждаше силата на богинята на Лел да блести в очите й, а също и тъмните символи по кожата й, които тя му показваше само тогава.

Сетне двамата лежаха на сламеника й и вещицата му показваше магическите си умения. Голяма част от демонстрираното целеше да отстрани отвращението му към кръвна магия.

В началото тя го научи да „разчита кръвта“. Подаваше му окървавено парче плат или кора. Докосвайки го с пръсти и с ума си, Аркониел скоро се научи да разпознава създанието, на което бе принадлежала. С напредването на уроците се научи да влиза в съзнанието на съществото, сякаш е още живо, както и да вижда през очите му. Като лисица се промъкваше из поляната и изравяше тромави мишки изпод заледената трева. Като орел се рееше високо в небето, дирейки плячка. Най-странният от тези опити го превърна в пъстърва. Под речния лед той видя женски пръстен да сияе сред камънаците.

В качеството на последно изпитание Лел му даде капка от собствената си кръв. Магьосникът се намери под кожата й. Простите умове на животните бяха му предоставили единствено образи, обгърнати в сивота. Но сега усети тялото на вещицата около себе си, сякаш носеше плътта й като дреха. Усещаше гърдите й под окъсаната рокля, болката, която измъчваше левия й глезен, топлината, останала от сношението им. След миг объркване осъзна, че вижда себе си през нейните очи. Тялото му лежеше на сламеник до огъня, неподвижно като труп. Със смесица от любопитство и раздразнение той огледа дългите си окосмени крайници и ребрата под бялата си кожа. Лицето му беше възторжено, подобно на Оракул, докоснат от бога.

Но не можа да чуе мислите на Лел. Тях тя избра да не сподели.

Когато страхът му от магията й отслабна, тя започна да му преподава основните неща за призраци и духове.

— Как направи промяната у Тобин? — попита той един ден сред стенещия около дъба вятър.

— Видя.

— Видях те да разменяш парче кожа между тях. То ли задържа магията?

— То прави кожата една кожа — отвърна тя, дирейки точните думи. — Когато Тобин отново трябва да стане момиче, тази кожа трябва да бъде махната.

Аркониел не играеше единствено ролята на ученик. Помагаше на Лел да усвои повече от езика му и също така я научи на всичките му познати начини да създава огън. Сравнявайки магии, двамата откриха, че могат да призовават огън и да се промъкват, без да оставят следи.

Той й показа метода на ореските за разпознаване на магьосник, а Лел се опита да му покаже как създава „тунела във въздуха“. Но последното се оказа по-трудно, отколкото Аркониел бе очаквал. Проблемът не беше в прошепнатите думи или в движенията на ръката, а в някакъв умствен ход, който не можеше да разбере, а вещицата не можеше да обясни.

— С времето ще го усвоиш — уверяваше го отново и отново тя. — Ще стане.

За огромно неудоволствие на магьосника, с Тобин напредваше най-малко. Детето бе възпитано и изглеждаше решено да узнае всичко, което Аркониел се опитваше да го научи, ала между тях винаги оставаше някакво непреодолимо разстояние.

Едно от нещата, които принцът избра да му довери, бе заклинанието, с което призоваваше брат си. Магьосникът остана много изненадан от това споделяне. Опита да повика духа, но напразно. Братът се подчиняваше само на Тобин.

Когато по-късно бе попитал Лел за това, вещицата сви рамене и каза:

— Те съединени по плът. Това не можеш да научиш с магия.

Което бе неприятна новина за Аркониел, тъй като духът се научи да идва в кабинета му. Не го беше виждал от деня, в който беше подплашил коня му, ала хладното, враждебно присъствие не можеше да бъде сбъркано. Призракът изглежда изпитваше голямо удоволствие да го тормози. Често се приближаваше толкова близо, че магьосникът настръхваше. Не го нараняваше, но неведнъж младият маг прекъсваше работата си и слизаше да търси Тобин.

Пролетта дойде рано, но пък валеше малко дъжд. Както се очакваше, крал Ериус подписа споразумение с Мицена и поведе кампания срещу пленимарските нашественици там, оставяйки доверения си министър, главен канцлер Хайлус, да се грижи за кралството в негово отсъствие. Едно от редките писма на Айя споменаваше предимно мимоходом, че кралският магьосник, лорд Нирин, също бе останал в столицата.

Риус трябваше да придружи краля, разбира се, Тарин също трябваше да го последва.

В началото на литион херцогът дойде, за да се сбогува, довеждайки със себе си цяла трупа акробати и менестрели. Остана по-малко от седмица, но пък яздеше с момчетата всеки ден и оставаше до късно, играейки с Тарин и Аркониел под звуците на песни. Магьосникът много се радваше да види предишния херцог, а Тобин направо беше в екстаз.

Единственото нещо, помрачило посещението му, бе неочакваната смърт на иконома Минир. Една сутрин той не се яви за закуска и Нари го откри в леглото му. Жените умиха тялото, обвиха го в билки и го зашиха в саван, за да бъде отнесен при близките си в Еро.

Старецът бе много обичан. Всички плакаха около тялото му, изложено в светилището. Всички, освен Тобин. Дори Ки проля няколко сълзи за стария клетник. Но принцът поднесе даровете си за Астелус със сухи очи. Гледката вцепени Аркониел, макар той да беше единственият забелязал.

Денят на раздялата настъпи скоро. Цялото домакинство се събра, за да изпрати Риус и Тарин. Капитанът и магьосникът се бяха сбогували още снощи на по чаша вино, ала въпреки това Аркониел пак усещаше тъпа болка да сграбчва сърцето му, гледайки как високият мечоносец оседлава коня си.

Тобин и Ки мрачно помагаха с приготовленията. Магьосникът никога не беше ги виждал толкова потиснати.

Когато всичко бе готово и херцогът и Тарин всеки момент щяха да потеглят, Тобин застана до стремето на баща си и погледна нагоре.

— Ки и аз ще се упражняваме всеки ден — обеща той. — Кога ще мога да се присъединя към теб?

Риус се приведе към него и взе ръката му, гордо усмихнат.

— Когато ризницата ми ти е по мярка, детето ми. Този ден ще дойде по-скоро, отколкото очакваш. Когато това стане… — Гласът му леко потрепери. — В името на Квартата, няма да има по-горд командир от мен да имам подобен воин зад себе си. — Той се обърна към Ки. — Би ли искал да предадеш някакво съобщение за баща си, ако го срещна?

Ки сви рамене:

— Ако съм служил добре, милорд, кажете му това. Не се сещам какво друго би искал да узнае.

— Ще му кажа, че никой принц не е имал по-верен оръженосец. Благодаря ти, Киротиус, сине Ларентов.

Аркониел се затрудняваше да каже чии очи сияеха по-ярко — тези на Тобин или тези на Ки.