Лин Флюълинг
Куклата близнак (32)

Глава тридесет и първа

Седмици след напускането на баща му Тобин не откъсваше очи от алистънския път, но пратеник така и не се появяваше. Една сутрин Аркониел го завари да стои на прозореца на стаята си и отгатна мислите му.

— Мицена е много далече. Може би още не са стигнали.

Принцът разбираше правотата му, но въпреки това не можеше да не гледа.

Когато около месец по-късно един топъл пролетен ден наистина доведе вестоносец, той не носеше новини от херцога.

Тобин и Ки ловяха риба, когато дочуха кънтежа на копита. Стрелвайки се нагоре по брега, можаха да видят конника. Ездачът беше облечен в кожена броня и дълга кафява коса, развяваща се около раменете му.

И след пристигането на Ки правилата при поява на непознати бяха останали непроменени: да не се приближават и веднага да се върнат в крепостта. Ки също знаеше това, но затича право срещу ездача.

— Ки, не! — викна Тобин, хващайки го за глезена.

Но оръженосецът само се изсмя.

— Това е Ахра!

— Ахра? Сестра ти? — Тобин го последва, но срамежливо остана по-назад. В историите на Ки Ахра често бе заплашителен образ.

Ездачът ги видя и рязко спря.

— Ки, това ти ли си?

Наистина беше жена, но тя не приличаше на нито една от жените, които принцът бе виждал. Носеше същата кожена броня като войниците на баща му върху ризницата си, а от гърба й надничаха лък и дълъг меч. Косата й беше тъмнокестенява, също като тази на Ки, отпред сплетена, а отзад пусната свободно. Иначе не приличаше много на него, тъй като му беше само полусестра.

Тя се пресегна и прегърна брат си, повдигайки го от земята.

— Наистина си ти! Пак си кльощав, но си пораснал две педи!

— Какво правиш тук? — попита Ки, когато отново стъпи на земята.

— Дойдох да видя как се справяш. — Ахра говореше със същия диалект, с който момчето си бе служило в началото. — Преди няколко седмици срещнах онази магьосница на пътя и тя ме помоли да донеса писмо на някакъв неин приятел тук — също магьосник. Каза също, че си се справял добре. — Тя се ухили към Тобин. — А кой е този мърляв дребосък? Айя не каза нищо за друго момче на служба у принца.

— Мери си приказките — предупреди я Ки. — Това е принцът!

Тобин пристъпи напред, за да я поздрави, а тя се отпусна на едно коляно, свеждайки глава.

— Простете, Ваше Височество, не ви познах!

— Как би могла? Моля те, стани! — подкани я Тобин, който се чувстваше засрамен някой да коленичи пред него.

Ахра се изправи и прониза Ки с мрачен поглед.

— Можеше да ми кажеш!

— Ти не ми остави възможност!

— Радвам се да те срещна — рече принцът, хващайки ръцете й. Първоначалната му изненада беше отминала. Радваше се най-сетне да се срещне с някой от роднините на Ки. — Баща ми не е тук, но си добре дошла да ни гостуваш.

— За мен ще бъде чест, Височество, но капитанът ми ме освободи само до здрач. Останалите от ротата купуват припаси в Алистън. Поели сме към Илани, за да отблъскваме обирджиите.

— Мислех, че ще си в Мицена с Джорвай, татко и останалите.

Тя изсумтя, при което Тобин можа да види демонстрация на прословутия й характер.

— Те отидоха, всички момчета, включително маминия ти Еймин, дето е само година по-голям от теб. Ще бъде куриер. Обаче кралят още не иска жени във войските си. Остави ни със старците и сакатите да вардим брега.

Тримата се отправиха към крепостта. По пътя Ахра разказваше на Ки новини от вкъщи. Четвъртата им майка, само година по-възрастна от Ахра, родила близнаци скоро след като Ки напуснал и сега отново била бременна. Пет от най-малките деца заболели от треска, но само две умрели. Къщата била по-тиха, след като седмина от най-възрастните ги нямало. Ейлън сигурно се радвал на войната, защото дошъл някакъв техен съсед, обвинявайки го в кражба на коне. Макар това да не беше нещо ново, Ки енергично защитаваше брат си.

Тобин слушаше с нарастващо въодушевление. Познаваше всички роднини на Ки от историите му, а сега имаше възможност да види един от образите им. Ахра му хареса и той реши, че приятелят му леко е преувеличил лошите й качества. Тя също бе пряма и открита. Тъмните й очи не криеха тайни. И въпреки всичко му изглеждаше странно да види жена с меч.

Нари ги пресрещна на моста, спирайки и трима им с намръщването си.

— Принц Тобин, коя е тази жена и какво прави тук?

— Това е сестрата на Ки. Онази, която се опитала да прескочи коня си над кочината и паднала.

— Ахра? — моментално омекна дойката.

Ахра прониза брат си с поглед:

— Да не си разказвал за мен?

Нари се изсмя.

— И още как! Край Ки тайни не се задържат. Ела да ядеш с нас, момиче! Готвачката ще се зарадва отново да види жена с бойно снаряжение.

Слушаха как готвачката си разменя военни истории с Ахра, когато изникна Аркониел. На лицето си той носеше онова самодоволно изражение, с което се връщаше от срещите си с Лел.

Това се промени, когато видя Ахра. Изглеждаше дори още по-кисел от Нари, преди сестрата на Ки да му подаде писмото.

— Е, щом тя те праща — промърмори магьосникът. — Съжалявам, че не се бях сетил да накарам Ки да пише на майка си.

— Не би имало полза — каза му Ахра с достойнство. — Никой от нас не може да чете.

Ки се изчерви, сякаш е бил хванат да върши нещо срамно.

— Какво знаеш за войната? — попита Тобин.

— Последните ми новини са отпреди месец. Кралят се е срещнал с миценските старейшини в Нанта. Флотилия се е отправила да се изправи срещу пленимарците на границата. Чух да се говори за баща ви, принце. Казват, че той е начело на всяка битка, десницата на краля.

— Посещавала ли си столицата наскоро? — попита Аркониел.

— Минахме през Еро преди седмица. Два кораба бяха изгорени на пристанището, когато началникът откри чума. Когато се оказа, че някои от моряците вече били слезли и отишли в кръчма, лешокълвачите заковаха вратата и я опожариха с все посетителите.

— Какви са тези лешокълвачи? — попита Тобин.

— Нещо като целители — обясни Аркониел, макар физиономията му да показваше, че има далеч по-ниско мнение за тях. — Обикалят из кралството и се опитват да попречат на чумата да се разпространява през пристанищата. Носят маски с удължени предници, приличащи на човки, удължените места са пълни с билки, които прогонват чумата. Затова хората ги наричат така.

— Гоначите също създават проблеми — каза Ахра. Принцът отново не разбра какво има предвид тя, освен че очевидно не ги почита.

— Имаше ли още екзекуции в града? — поинтересува се магьосникът.

Ахра кимна.

— Три, една от които на свещеник. На хората не им харесва, но никой не смее да се обади, не и след онези арести преди няколко месеца.

— Достатъчно с тези теми — каза готвачката. — Мисля, че момчетата биха искали да видят как се бие жена. Ти си първата въоръжена, която принц Тобин е виждал.

Посещението на Ахра приключи с малко фехтовка в двора на казармата. Ахра не се свенеше да се бие мръсно и показа на момчетата няколко нови начина за поваляне и нанасяне на изненадващ удар.

— Това не е начинът, по който племенникът на един крал трябва да бъде обучаван! — възрази Нари, наблюдаваща от безопасно разстояние.

— Остави ги — каза готвачката. — В битка никой не обръща внимание на титли. Някой и друг трик никога не е излишен.

Аркониел остана в кухнята, запаметявайки писмото на Айя, за да може да го изгори. Чужди очи биха видели в него единствено клюкарско описание на хората, които тя бе срещнала. Но когато магьосникът произнесе нужните думи, заклинанието подчерта в сребърно някои букви, разкривайки същинското съобщение. Все още бе тайнствено, но достатъчно ясно, за да породи ново неприятно усещане у него.

Още трима приятели потънаха в пламък. Хрътките още душат, но не са намерили диря. Дойде ли бяло или сиво, бягай. Държа се на разстояние. Илиор да те пази.

Бяло или сиво. Аркониел си представи група от съответните ездачи да прекосява поляната и потръпна. Хвърли писмото в огъня и зачака да бъде изпепелено.

— Нека Илиор да бди и над теб — прошепна той, разронвайки пепелта с ръжена.