Лин Флюълинг
Куклата близнак (28)

Глава двадесет и седма

Атион беше град замък, разположен на север от Еро. Бе построен на завоя на река Херон. Двете му огромни кули се виждаха отдалеч и лесно можеха да поберат хиляда души по време на обсада.

Родът на херцог Риус бе заслужил мястото си чрез сражения, ала голямото им богатство произтичаше от акрите лозя, гори и тучни пасища, пълни с коне. Някога под бдящата сянка на замъка се издигаше дребно селце, а сега там се намираше процъфтяващ град. Малкото знаци, бележещи чумни домове, бяха избелели. В продължение на цяло десетилетие Атион не беше докоснат от зараза.

От раждането на Тобин.

Айя прекоси калните улици и спуснатия мост. Отвъд стените имаше още земя, достатъчна да приюти стада с читава бройка. Освен това тук се издигаха казарми и конюшни за войските на херцога. Много от тези помещения бяха празни. Васалите и съюзниците на херцога се бяха оттеглили, за да се грижат за собствените си земи.

Оставащите войници се упражняваха или си почиваха. Ковачи и майстори на брони бяха пристъпили към шумната си работа в работилниците си край вътрешната стена. Под един навес се бяха разположили майстори на седла, които режеха кожа и поправяха такъми. От почит към краля Риус нямаше жени сред войниците си, но сред прислугата в замъка имаше такива, които бяха служили на баща му в битка. Готвачката в крепостта, където живееше Тобин, също беше една от тях. Всички те все още знаеха как да се бият и с радост щяха да го сторят, ако им бъдеше заповядано.

Айя остави животното си на едно конярче и забърза по широкото стълбище към портала. Прагът бе обграден от редици колони, подпрели изострена арка. Облачното око на Илиор бе красяло върха на тази арка откакто Атион бе построен. Но сега Айя видя, че над него е прикрепена дъбова плоскост, в която е изсечен един от по-войнствените символи на Сакор: ръкавица, която държи пламтящ меч, обвит с лаври и седеф. Личеше, че е поставена от умел майстор — някой, който не познаваше мястото, не би заподозрял, че под него се крие друг образ.

Също като с брошката, каза си Айя с тъга и гняв. Как се е стигнало до това, да изправяме самите богове едни срещу други?

Шкембестият старец със синя ливрея я поздрави, когато тя влезе в замъка.

— Откога Сакор пази този вход, Хейкън? — попита го тя, давайки му наметалото си.

— Почти девет години, милейди — отвърна портиерът. — Подарък от краля.

— Разбирам. Херцогът у дома ли си е?

— Да, милейди. В откритата галерия е. Ще ви заведа.

Той я поведе през огромната сводеста зала, редица стаи и вътрешни галерии. Атион все така бе величествен, ала славата изглеждаше помрачена, сякаш над самото здание е надвиснала тъгата на господаря му. На места работеха слуги, лъскайки и чистейки, но мебелировката и украшенията, дори ярките стени, изглеждаха по-захабени, отколкото тя си спомняше.

Някога тук ехтеше музика, примесена със смях. И търчаха деца. Тобин никога не беше виждал това място.

— Как е лорд Риус?

— Тъгува, милейди.

Откриха херцога да се разхожда сред галерия с колони, от която се откриваше гледка към градините на замъка. Ако се съдеше по прашните кожени ботуши и куртката му, той бе прекарал деня на седлото и едва наскоро се беше върнал. Млад паж вървеше след него, забравен.

Като малък Риус винаги бе изтърчавал насреща й, за да я посрещне. Сега той отпрати слугите и мълчаливо се взря в нея.

Айя се поклони и се загледа в изоставената градина.

— Лелите и чичовците ви си играеха с мен в орешака.

— Вече всички са мъртви — отвърна херцогът. — Без чичо Тинир. Чумата отне жена му, а кралят — дъщеря му. Сега се е сдобил с ново имение в северните земи.

Под тях минаха двама градинари, дърпащи количка с тор. Висок, плешив мъж в скъпа роба изникна от розовите храсти, за да ги наблюдава как работят.

При вида му херцогът сви неодобрително устни.

Айя погледна към непознатия, опитвайки се да разбере кой е.

— Имате гост?

— Неколцина.

Риус я отведе в стая, осветена от няколко лампи. Затвори вратата, а Айя я запечата, за да разговарят на спокойствие, без да бъдат чути.

— Мъжът в градината е лорд Орун, отговорник за хазната. Сигурно го помниш? — попита Риус, обикаляйки кръглата масичка, оставена в средата на помещението.

Айя остана край вратата, наблюдавайки го как крачи като притиснат вълк.

— Да, той често гостуваше по времето на баща ти. Помня, че Тарин го ненавиждаше.

— Същият. Сега се е издигнал и служи като ухо на краля. Не е човек, на чийто път да се изправиш. Слава на Илиор, Ериус не уволни главния канцлер Хайлус. Той е в състояние да спира благородниците да не се изяждат взаимно.

— Но какво прави Орун тук?

— Познавал е баща ми, а сега възнамерява да опознае мен. Този път е довел със себе си някакъв свой млад братовчед и иска от мен да го назнача да отговаря за конюшните.

— Разполага шпионите си.

— Заобиколен съм от тях. Дари ме с неколцина пажове и много красива певица, за която подозирам, че предвижда за леглото ми. Сега я няма, иначе щях да ти я представя.

Той седна и насочи уморен поглед към нея.

— Значи и ти се върна? Доста време ти трябваше.

Айя подмина забележката му.

— Ходих да посетя детето ви, милорд. Принц Тобин ви изпраща почитанията си и казва, че му липсвате.

— В името на Квартата, само ако знаеш колко ми липсва на мен!

— Тарин ме остави с обратното впечатление.

Бузите на херцога се зачервиха от гняв.

— Ненапразно казват, че лъжите се множат като червеи върху труп. През всички тези години криех тайната си от него. Сега лъжата загнои помежду ни и ни раздели.

— Защо?

Риус махна ръка към стаята, но жестът му обхващаше по-скоро целия замък.

— След като сестра му вече я няма, за да ми връзва ръцете, крал Ериус предпочита да ме държи близо до себе си. На по-голямо разстояние от Еро не ми е позволено да се отдалечавам. Дали да доведа Тобин тук, където Ериус и магьосниците му идват да гостуват, когато им скимне? Не, наместо това отпратих човека, който ме обича по-силно от роден брат. Отпратих го да бъде за Тобин бащата, който аз не мога да бъда. — Той прокара ръка по лицето си. — Поредната жертва.

Айя отиде до него и взе ръката му.

— Тарин още ви обича и поддържа обичта на детето ви към вас. Нима кралят не би ви разрешил да посетите сина си?

— Може би не, но… страхувам се. — Последните думи сякаш го задушаваха. — И двамата знаем какво е Тобин и какво ще бъде, но тя е и единственото, което ми е останало от Ариани. Никаква саможертва не е достатъчно жестока, ако това ще я държи в безопасност.

— В такъв случай ще накарате сърцето си да ми прости. Отлично знаете защо се държах настрана. — Тя извади брошката от торбица на колана си и я подметна на масата. — Дадоха ми това в Еро.

Херцогът я огледа с отвращение.

— А, да. Значките на Нирин.

Сега Айя крачеше из стаята, разказвайки му за посещението си в столицата. Тя приключи историята с претърсването, което беше видяла, и със заклинанието, което онази магьосница бе използвала.

Риус избухна в горчив смях.

— Прекалено си назад със събитията. Нирин се е превърнал в оракул и твърди, че е сънувал узурпатор, който ще свали Ериус от трона — фалшива кралица, отгледана с некромантство. Не беше достатъчно да избият невинните с кралска кръв. Сега ще търсят знаци и чудеса.

— Мисля, че е получил същото видение като мен, но го тълкува неправилно. Или го прави умишлено. Не е било достатъчно да избият момичетата наследници. Нито една от тях не е била предречената. Затова сънищата продължават. За щастие не е успял да види Тобин ясно. Мисля, че за това трябва да благодарим на магията на Лел. Но въпреки това Нирин усеща какво се задава. Затова магьосниците на Скала биват номерирани и насочвани едни срещу други.

— В името на светлината! Ако открият Тобин, преди тя да е достатъчно голяма, за да се бие, да поведе…

— Не смятам, че понастоящем ни застрашава подобно нещо. Но очевидно се досещат, че е замесена магическа защита. Защо иначе биха претърсвали по подобен начин стаята ми?

— И си убедена, че не са открили нищо?

— Не видях нищо подобно. Но рано или късно кралските шпиони ще си припомнят връзката между семейството ви и мен. Само се надявам присъствието на Аркониел в замъка да не привлече внимание.

— На никого не съм казвал за него. Дръж го далеч от града, за да не бъде вписан.

— Това възнамерявам. Нирин да е показвал интерес към детето?

— Никакъв. Разбира се, той си има Гоначи, които да ангажират вниманието му. Хубаво общество си изгражда.

— В смисъл?

Риус сплете пръсти пред коляното си и се загледа към траурния пръстен на лявата си ръка.

— Носят се слухове за тайни срещи, провеждани извън града.

— И Ериус не прави нищо? Не мога да си представя подобни слухове да останат без реакция.

— Те му служат. Или поне така смята той. Колкото и да е предпазлив за съперниците си, Нирин и следовниците му са неговото сляпо петно.

— Нищо чудно самите те да са се погрижили за това. Как ви се струва кралят тези дни? Забелязват ли се следи от майчината му лудост.

— На пръв поглед няма нищо общо с нея. Случилото се с момичетата… — Той уморено махна с ръка. — Ериус не е първият, който взема такива безскрупулни мерки, за да осигури престола си. С години Нирин му е пълнил главата със страхове за предатели и съперници, сетне си е спечелил благоволението му, отправяйки люде към ешафода. Лудата Агналейн не се възползваше от магьосници, а синът й не се отделя от своите. Нирин се перчи с „виденията“ си, но беснее срещу поклонниците на Илиор, магьосниците и всеки, осмелил се да спомене Пророчеството от Афра.

— Колко са Гоначите му?

— Някъде около двадесет. Много от тях са млади и той ги държи много изкъсо. Но пък сред кралския двор има и такива, които разпознават силата му и го подкрепят. Сред тях е лорд Орун. С всичките си тези бродения, Айя, колко магьосника успя да привлечеш към каузата ни?

— Повече от Нирин. Но позволете ми да запазя това в тайна, докато не настъпи нужният момент. Освен това знаете, че само магьосници няма да са в състояние да поставят Тобин на трона. Трябва да имаме армии. Все още ли сте склонен да поемете риска?

Лицето на Риус се превърна в мрачна маска.

— Нима ми е останало нещо, което да изгубя? Тобин не може да остане скрит вечно. Той трябва да… — Херцогът разтърка очи и въздъхна. — Тя трябва да се разкрие и или да вземе престола, или да умре. Ако бъде разкрита преждевременно, никой от нас не ще оцелее. Където съществува такава категоричност, воинът не вижда риск.

Айя хвана ръката му и я стисна.

— Светлоносителят е избрал не само Тобин, но и вас — и неслучайно. Както казахте, трябва да продължим да бъдем предпазливи. Дори благосклонността на Илиор не ни гарантира успех. — Тя приседна назад и се загледа в изпитото му лице. — Ако трябваше да поемем на поход днес, каква войска бихте били в състояние да свикате? Кои благородници ви подкрепят?

— Тарин, разбира се, и неговите хора. Нианис, мисля, също Солари. Те ще ме подкрепят. Чичо ми не обича краля и има кораби. Онези, които са изгубили жените и дъщерите си заради Ериус — мнозина от тях биха били склонни да подкрепят една законна кралица, ако сметнат, че победата е възможна. Значи пет хиляди, може и повече. Но не и в подкрепа на едно дете, Айя. Не мисля, че в този момент биха подкрепили Тобин. Ериус е силен крал, в много отношения — добър владетел. Освен това още съществува напрежение откъм Пленимар. Както когато Агналейн умря, а Ариани беше още прекалено малка.

— Не точно. Тогава имаха луда кралица. Сега имаха години на чума, глад и бран, както и пророчество, за което се нашепва. Ще дойде знак, милорд, и когато дойде, хората ще го разпознаят.

Айя млъкна, сепната колко високо бе прозвучал гласът й и колко силно бе започнало да бие сърцето й. В Афра бе видяла много от възможните бъднини — знакът, който очакваше, сред тях ли беше?

Тя отиде до масата и седна до Риус.

— Кралят ви държи близо до себе си, но не заради Тобин. Защо? Какво между вас се е променило?

— Не съм сигурен. Знаеш защо той даде съгласието си да се оженя за сестра му — аз обичах нея, а брат й обичаше земите ми. Предполагам е очаквал, че аз ще умра първи и ще оставя всичко на нея и короната. Сега мисля, че се кани да го стори чрез Тобин. Често говори за присъединяването му към кралските спътници.

— Но той е още малък.

— Скоро ще бъде достатъчно голям. Дори и покрай историите за болнавостта и демона, Ериус винаги е очаквал с нетърпение да запознае момчетата. Понякога си мисля, че той наистина е обичал сестра си. Въпросът е, че веднъж озове ли се в Еро, Тобин на практика ще бъде затворник. — Риус се навъси към брошката. — Видяла си какво е в града. След като се озове в двореца, ще можеш ли пак да го защитаваш?

— С цялата си душа, милорд — увери го Айя, тъй като не се осмели да разкрие внезапното съмнение, което изпита. Подобно на шепа зарове, бъдещето на Тобин все още обгръщаше всички възможности.