Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (61) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

Епилог

Жената стоеше до перилото на предната палуба на катера на норвежката брегова охрана неподвижна като статуя и привидно нечувствителна към студа, и се взираше в пустошта на замръзналия бял пейзаж. Не мислеше за събитията, които се бяха случили наблизо само преди няколко дни. Нещата се бяха развили зле, но не го смяташе за провал. Това беше присъщо на експериментите: целта им не беше непременно да бъде получен набор от желани резултати, а по-скоро да бъдат събрани данни, с които по-прецизно да бъде направен следващият опит.

И беше уверена, че следващата итерация ще бъде последната.

Въпреки че действията му почти й бяха стрували контрола над организацията, поведението на най-големия й син беше в съответствие с психологическия му портрет. В следващата фаза щеше да концентрира безразсъдната му амбиция, да съсредоточи ярката му като на супернова енергия в лазерен лъч, който да разреже бариерата между небесата и земята.

Мислите и бяха съсредоточени върху този не така далечен ден.

Щяха да бъдат нужни няколко седмици за преместването на златните божествени тела от руините в семехранилището, но задачата беше достатъчно лесна. Местните власти вече бяха разпространили историята, че глобалното затопляне в комбинация с прекъсване в захранването са причинили разтопяване във вечната замръзналост. Обществеността беше уверена, че Хранилище №2, в което се пазеха почти един милион различни семена, е останало невредимо. Ремонтните работи щяха да осигурят необходимото прикритие за възстановяването и изваждането на съдържанието на хранилището на „Прометей“. Въпреки че много от вещите бяха навярно непоправимо увредени, за постигането на великия й замисъл беше нужно само едно жизнеспособно божествено тяло.

Щом веднъж си върнеха аномалиите, които най-младият й син наричаше стихийни реликви, щеше да накара Улрик да ги използва, за да произведе достатъчно ихор, но този път по-организирано отпреди. С негова помощ учените на „Прометей“ щяха да започнат да събират генетичен материал.

А след това?

След това щеше да стане нещо повече от това просто да бъде майката на двама полубогове.

Нечий глас прекъсна мислите й:

— Госпожо?

Обърна се и видя, че един от корабните офицери, облечен дебело заради студа, е застанал до нея край перилото. Мъжът имаше притеснено изражение, сякаш носеше лоши вести.

„Сигурно са го намерили“ — помисли си тя, като скри усмивката си.

Беше им казала какво да очакват и че това е операция по издирване на тялото му. Улрик щеше да им се стори мъртъв, просто един удавник. Трябваше да действа бързо, за да скрие съживяването му от екипажа. С безизразна физиономия се обърна към офицера:

— Открихте ли нещо?

Всъщност беше изненадана, че им отне толкова дълго. Екипажът беше започнал още преди няколко часа претърсването с помощта на различни инструменти — буксируем хидролокатор, магнитометри и дори безпилотна подводница с дистанционно управление. Произшествието се беше случило на малка дълбочина и тя очакваше бързо да получи резултат.

— Не, госпожо — рече мъжът. Едва сега тя разбра истинската причина за притеснението му. — Там няма нищо. Съвсем нищо.

— Това е невъзможно. Видях го да пада от леда там. Видях го с очите си.

Офицерът кимна търпеливо.

— Въпреки това от него няма ни следа. Капитанът иска да разширим зоната на търсене.

Жената се намръщи. Знаеше, че едно тяло може да бъде отнесено от теченията и приливите, но тези сили не можеха да въздействат върху реликвата.

Умът й бързо прехвърляше възможностите. Дали Улрик не се беше измъкнал сам от водния си гроб с реликвата в ръце? Беше малко вероятно, особено като се има предвид, че бе поставила целия архипелаг под усилено наблюдение почти в същия момент, в който видя синовете си да падат под леда. Но какво друго обяснение можеше да има?

Явно тази итерация от експеримента все още не бе приключила.

— Госпожо? — отново се обади офицерът.

Жената примигна, сякаш разсъждаваше над значимостта на този развой на събитията, после се обърна към него.

— Може би само ми се е сторило, че съм го видяла — рече тя. — Кажете на капитана да прекрати търсенето и да се върне в пристанището. Имам работа другаде.