Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (46) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

6.

След като отнеха от магьосниците ключовете от колите им заедно с всичките им оръжия и мобилните телефони, групата от петима плюс един се сбута във взетата под наем „Тойота Ленд Крузър“ и се отправи на четиричасовото пътуване обратно към Анкара. Алия не се съпротивляваше и не показваше никакви признаци на вероломно поведение. Освен всичко друго, дори нареди на хората си да се върнат обратно в Плимут и да чакат по-нататъшни указания, въпреки че никой не можеше да каже дали поведението й е искрено, или част от предварителен план. Държеше се така, сякаш се бе примирила със ситуацията, но Мадок се чудеше дали това не се дължи на факта, че през цялото време към нея бяха насочени два пистолета.

След час път, докато караха по изненадващо модерната магистрала D750, която пресича Анадолското плато и предлага грандиозна гледка към далечния вулканичен връх на планината Хасан, Боунс, който шофираше, погледна назад през рамо.

— Това място става. Ще намаля малко, а пък вие я изхвърлете навън.

— Боунс! — викна му Роуз от предната седалка. — Не е смешно.

— Не се шегувах — отвърна с безизразно лице Боунс. После се пресегна и наклони огледалото за задно виждане така, че да гледа към задните седалки. — Да не си помислихте, че говоря за Джейд?

Джейд, която се бе разположила сама на средния ред седалки, се престори, че се почесва по носа само с протегнатия си среден пръст.

Роуз, която винаги се опитваше да играе ролята на миротворец, разкопча колана си и се промуши между предните седалки към средния ред. Коленичи върху седалката до Джейд и погледна над облегалката към Алия, която седеше по средата на задния ред между Мадок и Кисмет.

— Знаеше, че няма да намерим Изумрудения скрижал в Тиана, нали?

Алия сви рамене, като отбягна погледа на Роуз.

— Мнозина са го търсили. Ако беше там, досега някой да го е намерил. Но се чудя дали изобщо някога е бил там.

— Искаш да кажеш, след като Балинас го е открил?

Алия чак сега вдигна глава към Роуз и я изгледа замислено, сякаш се опитваше да реши дали може да й се довери.

— Може би историята в „Китаб сир алхалика“ не описва буквално намирането на плочата.

Персийското име прозвуча съвсем естествено от устата на Алия — дарба, дължаща се на екзотичния й произход.

— Алегория ли е?

Алия се намести в седалката си, без да обръща внимание на пистолетите в ръцете на Мадок и Кисмет.

— Или гатанка?

Сега вече Мадок прояви интерес.

— Обичам гатанките!

Алия вдигна очи към него, после отново насочи поглед напред.

— Балинас е известен и като псевдо-Аполоний Тиански. Това е първата част от гатанката.

— Истинският Аполоний Тиански е живял през първи век — кимна Роуз. — Бил е известен неопитагореец и писател, въпреки че нито една от оригиналните му творби не е оцеляла.

— Бил е повече от това — твърдо добави Алия. — Бил е магьосник. Полубожествена личност, пътувал по света, преподавал и вършел чудеса. Някои смятат, че историята му е вдъхновила написването на евангелията.

— Евангелията ли? — подвикна Боунс. — Имаш предвид библейските истории за Исус?

— Да. Има много сходства. Всъщност през втори век онези, които следвали учението на Аполоний, смятали, че Исус е бледа негова имитация. Във всеки случай Балинас е живял много векове по-късно и може би е избрал това прозвище, за да придаде повече важност на собствените си писания и да разшири кръга на читателите им.

— Това е било обичайна практика при класическите философи, да се възползват от славата на по-известните.

Боунс кимна важно.

— Като онези писатели, които пишат романи и позволяват на Джеймс Патерсън да си лепне името на корицата.

Алия направи кисела физиономия.

— Не, нищо подобно. В случая смятам, че другото аз на Балинас е нишка към истинския произход на Изумрудения скрижал.

— Истинският Аполоний?

Нека го оставим настрана за момент. Балинас твърдял, че истинският автор на Изумрудения скрижал с Хермес Трисмегист, т.е. Хермес Трижди великия.

Мадок беше все по-заинтригуван против волята си.

— Роуз ни разказа всичко това. С навлизането на елинизма в Египет боговете от двете култури се смесили и образували нови божествени персонажи. Точно както римският Юпитер е базиран на гръцкия Зевс, Хермес Трисмегист е основан на гръцкия Хермес и египетския бог Тот, но някои от египетските божества е възможно да са били хора, които са били обожествени след смъртта си. Разпространено е схващането, че е възможно Тот да е бил свещеникът Имхотеп…

— Лошият от филма „Мумията“ — прекъсна я Боунс.

— И архитект на стъпаловидната пирамида на Джосер — продължи Роуз, като завъртя очи. — Възможно е също така Тот да се основава на Аменхотеп, син на Хапу. Хермес Трисмегист може би е бил египетски магьосник и свещеник. Реална личност, а не абстрактен бог.

Мадок щракна с пръсти, щом го озари една догадка:

— Картата Магьосника.

Магьосника е името, с което се нарича една от картите в колодата таро, създадена от Алистър Кроули. Мадок и Кисмет бяха намерили ранна версия на картата при останките на Адам Гарал, окултиста, който открил Апекса, и прародител на приемния баща на Кисмет. Картата беше гатанка сама по себе си, а също така и анахронизъм, тъй като колодата таро на Кроули била създадена цели трийсет години след изчезването на Гарал и смъртта му в ледената пустош на Антарктида.

Мадок се наведе напред, за да погледне покрай Алия към Кисмет.

— На картата е нарисуван Меркурий — римската версия на Хермес. А Хермес е също така Тот. Трите лица на Хермес — Трижди великия, а също така се нарича Магус, или Магьосника.

— Въпросът е — рече Алия с глас, в който явно се усещаше раздразнението, — че Хермес и Хермес Трисмегист никога не са били едно и също в очите на гърците, така че е малко вероятно Изумруденият скрижал да е бил написан от единия, а след това скрит в храма, посветен на другия.

— Значи трябва да търсим храм, посветен на Тот?

Алия огледа Мадок преценяващо за момент, после сякаш се поотпусна. Обърна се към Кисмет:

— Помниш ли видението си на Изумрудения скрижал? Първо видя египетски меч — копие, меча на Александър Македонски — скрит във Вавилонската кула.

— Така изглеждаше — кимна Кисмет.

— Александър Велики разпространил елинистичната култура по света — тук, на мястото, което някога било наричано Мала Азия, и из целия персийски свят, но това въздействие се усетило най-силно на едно друго място. Египет. И особено в града, който до ден-днешен носи неговото име.

— Александрия — с притаен дъх додаде Роуз. Библиотеката! — Обърна се и погледна към Мадок. — И двамата, Хермес и Тот, са били покровители на словесното творчество. Тот в частност бил бог на мъдростта. И библиотеките. И какво по-добро място да се съхранява Изумруденият скрижал от Александрийската библиотека.

— Балинас е живял през осми век — възрази Кисмет. — Библиотеката е била напълно унищожена много преди това.

— Противно на общото схващане — започна Роуз, влизайки в ролята на професор по история, — Библиотеката не е била разграбена и изгорена наведнъж, а по-скоро претърпяла многобройни епизоди на разрушение, някои от тях целенасочени, други в резултат на злополуки или природни бедствия. Много повреди били нанесени от земетресения и цунами. Никой не знае къде точно се е намирала Библиотеката. За древните цивилизации е било нещо нормално да използват камъните и други материали за нови строителни проекти, а да не говорим за това, че често префасонирали старите сгради за някакво друго предназначение. На мястото на древна Александрия днес стои модерен град. Както можете да си представите, съвременното арабско население не гори от желание улиците да бъдат разкопани само за да се задоволи любопитството на западния свят.

— Тогава как ще го намерим? — попита Боунс.

— Като начало, имаме няколко подсказки от историята. На първо място, повечето исторически описания на Библиотеката сочат, че е била част от царския дворцов комплекс. Къде точно се е намирал, също не ни е известно, но има няколко обнадеждаващи открития. През 1992 година един френски археолог открил потъналите останки от двореца на Клеопатра Седма…

— Седма ли? — прекъсна я Боунс. — Значи е имало повече от една? Всичките ли са били сладурани?

Роуз се разсмя.

— Всъщност е имало седем жени, наречени Клеопатра, но седмата е известната — тази, която омаяла Юлий Цезар и Марк Антоний. Ще оставя на теб да решиш дали думата „сладурана“ е най-правилната, но ако можем да вярваме на художественото творчество от онова време, Клеопатра със сигурност изобщо не е приличала на Елизабет Тейлър в разцвета на силите й. Плутарх казва, че била красива, но не изключително, след което продължава с хвалби за ума и чара й. И особено за гласа й.

— А! — леко разочаровано възкликна Боунс. — Страхотна личност и лице като за радиопредаване.

Мадок се опита да върне разговора обратно към основната тема.

— Нейните покои вероятно са били в дворцовия комплекс. Спомена, че е под вода, нали?

— На около пет метра дълбочина — обясни Роуз. — В залива, на няколкостотин метра от брега.

— Е, тогава няма никакъв проблем — бързо преодоля разочарованието си Боунс. — Най-добрата работа я вършим под вода.

— Заливът е отровен — додаде Алия със спокоен и уверен глас. — Замърсен е с нефт и индустриални отпадъци. Но щом така сте решили, търсете колкото си искате под вода.

Мадок я изгледа.

— Не е ли под вода?

— Ако ви кажа къде да търсите, повече няма да имате нужда от мен.

— Може би ще ни е достатъчно да знаем, че се намира в Александрия, след като имаме реликвите, които ще ни водят.

— Мога да ви кажа къде точно да търсите — сви рамене Алия. — Или пък да си опитате късмета. Изборът е ваш.

— Бик казал, да си опитаме късмета — обади се Боунс.

— Почакайте малко — намеси се Джейд. — Ако си знаела през цялото време къде се намира, защо още не си го взела?

Алия продължаваше да гледа към Кисмет.

— Докато не получи онова видение за четирите стихии, не знаехме какво търсим. Ако го подозирахме, щяхме вече да сме донесли Магна на илюзията и да сме отворили подземието. Може би, ако не го беше убил, моят мъж щеше да има това видение.

Гневът помрачи чертите й, докато говореше, но след кратка пауза изражението й отново се смекчи.

— Казах го още в Плимут, Ник Кисмет. Вярвам, че съдбата ти е да го намериш.

В отговор Кисмет просто я погледна с каменно лице.