Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (32) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

16.

Ако внезапното появяване на жената беше изненадало Кисмет, той не го показа, нито пък изглеждаше дори малко изплашен.

— Горката Алия! Все още се опитва да отмъсти за мъртвия си съпруг. Предупредих те какво ще се случи, ако продължаваш.

Алия се изсмя горчиво, след което пристъпи по-близо.

— Все още си мислиш, че става дума само за отмъщение.

Посегна към гърлото му, но вместо да почне да го души, дръпна надолу яката му, което разкри Апекса, който висеше на врата му. Ахна изумено, после го дръпна с достатъчна сила, за да скъса връвта, на която беше окачен.

Сега вече Мадок разбра какво става. Алия работеше заедно с Блек; най-вероятно беше част от тайния орден на магьосниците, а въоръжените мъже сигурно също бяха негови членове. Беше посветена, може би дори адепт — думата, която Блек бе употребил, за да опише себе си. Съпругът й навярно също е бил старши член на ордена, което обясняваше защо беше откраднал Апекса от бащата на Кисмет.

Кисмет наклони глава, сякаш за да признае нейното превъзходство.

— Разбирам. Значи сега имаш какво ти е нужно, за да намериш останалите стихии.

Алия не го отрече. Стиснала в едната си ръка Апекса, тя се обърна и сложи другата си ръка върху Магна на илюзията. Затвори очи и остана така няколко секунди, после отново ги отвори, без да може да скрие разочарованието си.

— Няма ли сигнал? — поинтересува се Боунс.

Алия просто продължи да се взира в Кисмет.

— Знаеш къде са. Всички те чухме. Четирите храма. Къде са те? Как стихиите се проявяват в този свят?

Когато Кисмет не отговори, Алия се обърна към един от главорезите си — от онези, които държаха Джейд на мушка — и кимна. Мъжът незабавно сграбчи ръката на Джейд и я завъртя толкова бързо, че със сигурност щеше да я събори на земята, ако не я държеше. Придърпа я близо и забучи дулото на пистолета си в меката плът под челюстта й.

Алия отново насочи вниманието си към Кисмет.

— Ти ще умреш — делово заяви тя. — Честта го изисква. Но с останалите нямам какво да деля. Колко от тях ще трябва да убия, за да те накарам да ми съдействаш? Само един? — Вдигна ръка, готова да замахне надолу, за да даде сигнал за убийство.

— Не. Нито един — с тих глас отвърна Кисмет. — Ще ти кажа точно какво видях. — Огледа се наоколо, като се постара да срещне очите на Блек и още няколко други. — Искам думата ти. Закълни се, в каквито богове вярваш, че ще ги пуснеш да си отидат невредими.

Мадок очакваше предизвикателен отказ, но за негово изумление Алия просто кимна.

— Кълна се.

Обещанието не облекчи опасенията на Мадок, но поне за момента не можеше да се направи много.

Кисмет пое дъх.

— Видях четири пирамиди. Вече знаеш за две от тях. Храмът на Тескатлипока в Мексико. Хеопсовата пирамида в Египет. Третият храм беше в заледена земя.

Алия изпусна дълго съскане, предупреждението, в което не можеше да бъде сбъркано.

— Намира се в Антарктида — добави Кисмет.

— А, значи затова отиде там. Не го отричай. Знам, че си пътувал дотам.

— Бях там, за да намеря останките на Адам Гарал. Именно там намерих картата и дневника му. Останалото дори не го знаех допреди малко.

Което беше почти вярно.

Алия присви очи подозрително, но след миг, изглежда, прие логиката на отговора му.

— Къде по-точно?

— Боя се, че нямаше много видими забележителности наоколо. Може би ще успея да го открия с малко помощ от Гугъл.

— Ами стихията? Видя ли я?

Кисмет кимна бавно, без да издава нищо с очи.

— Представлява сфера. От странен черен метал.

— Значи четвъртата пирамида е Вавилонската кула?

— Така мисля — поклати глава неуверено Кисмет и Мадок почувства, че наистина е объркан от онова, което беше видял.

— Дори не знаех, че е истинска — промърмори Боунс. Подобно на Мадок, изглеждаше спокоен и невъзмутим, но под повърхността беше готов за действие.

— Била е и не е била — намеси се Роуз. Отначало гласът й беше плах, но след това изправи гръб, сякаш събра кураж от факта, че успешно бяха скрили от нападателите, че притежават сферата. — Във Вавилон е имало пирамида, зикурат, наречен Етеменанки. Представлявала е храм на бог Мардук. Много учени смятат, че храмът е вдъхновил библейското описание на кулата. Името буквално значи „храм на основите на небето и земята“, което е интересно, защото в Библията строителите й възнамерявали да построят кула, която достига до небесата. Битие казва, че думата „Вавилон“ означава объркване, но по-вероятно произхожда от bub-el — Вратата на бога.

Мадок й кимна окуражително.

— Все още ли съществува?

— Не. Когато Александър Македонски завладял Вавилон през 331 година преди Христа, искал да я възстанови, но в крайна сметка решил просто да я събори и да започне наново. Умрял, преди новата кула да бъде построена. Останките обаче все още са там.

Алия, която слушаше напрегнато, се сопна на Кисмет:

— Стихията? Видя ли я?

— Видях, но… — Той сбърчи чело. — Не съм напълно сигурен какво беше. Отначало помислих, че е меч. С едно острие и изкривен. Подобно на мачете.

— Копие? — Гласът на Алия беше припрян шепот. — Това, което си видял, е било мечът на Александър Македонски, същият, с който разрязал Гордиевия възел.

Мадок беше добре запознат с историята. Според легендата в града на Гордий във Фригия, която се намира в днешна Турция, имало волска кола, завързана за един стълб с немислимо сложен възел. Оракулът на Александър му предсказал, че ако успее да развърже възела, ще управлява цяла Азия, но когато опитите му да разреши проблема по стандартен начин се провалили, избрал по-решителен подход и просто разсякъл възела на парчета с меча си.

— Звучи правдоподобно — обади се Мадок, като разсъждаваше на глас. — Четвъртата боя в картите таро са мечовете. Може би Александър е взел меча от храма във Вавилон и с негова помощ е разрязал възела.

— Обаче има известно разминаване във времето — възрази Роуз. — Историята с Гордиевия възел се е случила през 333 година преди Христа. Това е било, преди да завладее Вавилон.

Кисмет вдигна ръка.

— Има и още. Беше меч, но след това беше нещо друго. Част от нещо, което приличаше на зелено стъкло. Плоско като плоча. Върху него имаше някакви следи. Сякаш имаше нещо написано, но не можах да го разпозная.

Алия ококори очи и се обърна към Блек, с когото си размениха изумени погледи. Промърмори нещо, след което кимна.

— Възможно ли е да е било изумруд? — попита на глас тя.

— Да — кимна Кисмет. — Защо? Знаеш ли какво е?

Алия го изгледа с поглед, който беше едновременно замислен и предизвикателен.

— Мисля, че е било Табула Смарагдина. Изумруденият скрижал.

Мадок погледна първо към Роуз, после към Джейд, но и двете не показаха, че знаят за какво става дума.

— Чувал съм за него — рече Кисмет. Представлява алхимически ръкопис, нали?

— Това е най-първият алхимически ръкопис — обясни Алия. — Откровенията на Хермес Трисмегист, известен също като египетския Тот, били изсечени върху плоча от нерушим изумруд. Поставя основата на Хермесовата традиция. Скрижалът бил открит и преведен през осми век от Балинас в кападокийския град Тиана. Подобно на библейските книги, текстът на Табула Смарагдина е бил възпроизвеждан много пъти, но местонахождението на оригиналния скрижал остава неизвестно. Възможно е Изумруденият скрижал да е бил там, във Вавилон, в Етеменанки, по времето на Александър Велики. Може би това е символиката в историята за Гордиевия възел: знание, остро като бръснач. А може би скрижалът, подобно на Магна на илюзията, сам по себе си е талисман с огромна сила. — Алия продължаваше да се взира в Кисмет, но част от гнева й отстъпваше пред студената пресметливост. — Нашата съдба е да го притежаваме. А твоята е да го намериш.

— Значи ще се вслушаш в съвета ми? — отвърна с равен глас Кисмет. — Ще се откажеш от отмъщението?

Усмивката на Алия беше остра и хладна като сабя.

— Приятелите ти ще останат тук, като залог за доброто ти поведение. За тях ще се грижат добре, докато ти продължаваш да ни сътрудничиш. — Явно възнамеряваше да избегне отговора на въпроса му. — Заедно ще намерим ледената пирамида и когато имаме третата стихия, ще ги използваме, за да намерим Изумрудения скрижал.

Кисмет издържа погледа й, но Мадок видя в очите му неизречено съобщение към него: „Приготви се!“.

— Казах ти каквото видях — бавно рече Кисмет със спокоен и отмерен, но твърд като диамант глас. — Обеща да ги пуснеш.

— И ще го направя — отвърна Алия. — Когато му дойде времето.

— Не се бяхме разбрали така. Ти се закле.

Усмивката на Алия стана колеблива. Обвинението явно я притесняваше, дори само заради факта че имаше публика.

— Но това не е проблем — усмихна се Кисмет, — защото не бях напълно откровен с теб. Сега!

Кисмет се придвижи с такава бързина, че дори Мадок, който го очакваше, беше напълно изненадан. Кисмет се хвърли към Алия като атакуваща гърмяща змия, но не нападна нея самата. Вместо това прокара ръка през събраните й длани, като измъкна Апекса от хватката й. Щом сграбчи талисмана, той се извърна от нея и се хвърли към Роуз с широко разтворени ръце, сякаш смяташе да я събори на земята.

Точно така и направи.

Частта от секундата, която му отне да стори всичко това, беше приблизително равна на времето на Мадок за реакция, който се поколеба миг повече, защото не беше сигурен къде да съсредоточи вниманието си. Джейд, с притиснатия към гърлото и пистолет, беше в най-непосредствена опасност, но да се опитва да отнеме пистолета от мъжа, който я държеше, определено беше лоша идея. С останалите, ситуацията също не беше много по-добра. Прецени, че може би има още частица от секундата, време, колкото да мигне, преди стрелбата да започне.

„Но защо се хвърли към Роуз?“

Мисълта едва намери време да прелети през мозъка му, преди отговора да дойде, и то по впечатляващ начин. За миг всичко се промени. Въоръжените мъже се прицелват, пръстите им се затягат около спусъците и след това…

Мигване с очи.

… всички са нападали по земята, отхвърлени назад и блъснати в стените. Сякаш огромен балон се беше надул внезапно като въздушна възглавница в кола след катастрофа, беше изпълнил стаята и бе изблъскал стрелците към стените, където ги държеше приковани. Повечето все още стискаха пистолетите и фенерчетата си, но ръцете, с които ги държаха, бяха обездвижени от невидимата сила. Алия и Блек също бяха сред тях. Преплетени като любовници, двамата се бяха проснали върху задната стена, близо до вратата на сейфа. Но въпреки това тежката врата все така си стоеше отворена, незасегната от ефекта. Мадок не беше почувствал нищо. Боунс и Джейд също бяха невредими, зяпнали от удивление, докато се опитваха да асимилират това, което току-що се бе случило.

Роуз беше все още на земята, а Кисмет я покриваше, прегръщаше я… Не, не беше прегръдка. Ръцете му се пресягаха зад нея и се притискаха към кълбото в раницата й.

Сферата!

Сега Мадок си спомни как в антарктическия Аванпост водачът на ударната група на „Прометей“ беше използвал сферата, за да създаде около себе си непробиваем мехур от енергия, силово поле, което да го защитава от куршумите. Роуз се бе опитала да направи същото по време на последвалото бягство. Бяха се измъкнали невредими, макар Мадок да не можеше да каже дали това имаше нещо общо със сферата, или със способността на Роуз да я управлява. Но Кисмет беше успял да се възползва от силата на кълбото, като го употреби заедно с Апекса, за да разтопи леда от замръзналия труп на Грейс. Изглежда, че сега го беше направил отново.

Кисмет стъпи на крака, след което подаде ръка на Роуз, за да й помогне да се изправи, но в същия момент ефектът започна да отслабва. Мадок видя как Алия отлепва едната си ръка от стената и се опитва с нейна помощ да избута настрани цялото си тяло. Хората й също бързо се освобождаваха от чезнещия ефект на силата.

Кисмет погледна към Мадок.

— Огледалото!

Мадок бързо се огледа в търсене на кутията с Магна на илюзията. Беше паднала от ръцете на Блек и сега лежеше в средата на стаята. Хвърли се към нея и я взе, след което хвърли бърз поглед, за да се убеди, че съвършеният обсидианов диск е все още в нея.

— Взех го!

— Тогава да се махаме оттук!