Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (11) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

9.

Мадок светна с фенерчето си в ледената гърловина, но след около пет-шест метра снопът светлина се изгуби в сенките, без да освети нищо.

— Нещо не е наред тук — погледна той към Боунс. Бяха навлезли съвсем малко в пещерата, колкото да се скрият от постоянния вятър, така че не му се налагаше да крещи, за да го чуят, но дори без вятъра беше страшно студено. Вечното лятно слънце не достигаше много далече от входа на ледената пещера.

— Какви ги говориш? — вметна Роуз. После протегна ръка напред и им показа самоделното махало, което все още сочеше леко напред, към дълбината на ледения тунел. — Томахавката ни доведе тук. Точно тук трябва да бъдем.

— Дойдох, за да търсим тайна база, построена от нацистите и завзета от американското правителство. Или който там се опита да ни убие. И къде е?

— Мадок има право — кимна бавно Боунс. — Това място изглежда сякаш цяла вечност никой не е стъпвал тук.

Роуз ококори очи от изненада и тревога, след което започна да оглежда пещерата около тях.

— Може би просто е заден вход. Не знам. Но точно това дойдохме да търсим.

Мадок не намери какво да й възрази.

— Може би си права. Гледай къде стъпваш и бъди нащрек.

Тръгнаха отново напред по гладкия проход, който се спускаше и изглеждаше прекалено правилен, за да е бил изграден от силите на природата, но от друга страна, нямаше никакви признаци, че е бил направен изкуствено. Тунелът завиваше леко, но неизменно надясно, подобно на тирбушон, преминал по спирала надолу през древния лед. Спускането стана толкова стръмно, че без алпинистките котки и пикелите най-вероятно нямаше да могат да вървят. Със слизането им надолу, висящата томахавка започна да се надига, което показваше, че се приближават до аномалията, която влияеше върху металното острие.

След около петнайсет минути преход тунелът премина в много по-голяма ледена пещера. Подът на кухината беше плосък и чист. Стените бяха извити, сякаш се намираха във вътрешността на огромен въздушен мехур, замръзнал в леда. В средата си пещерата беше прорязана от скосена плоска стена. Тънкият леден слой не можеше да скрие черния камък отдолу.

— Пирамидата! — обади се Боунс.

— Обикаляли сме около нея — потвърди Мадок. — Предполагам, че се намираме на около сто метра под мястото, откъдето започнахме.

Роуз отново провери накъде сочи томахавката. Стърчеше право напред пред нея.

— Почти стигнахме.

„Къде да стигнем?“, понечи да попита Мадок, но отговорът дойде сякаш по магически начин.

— Това го нямаше там преди секунда — посочи Боунс към триъгълния отвор в каменната стена.

Мадок също беше напълно сигурен.

— Предполагам, че там трябва да отидем.

Тунелът, подобно на отвора, беше идеален равностранен триъгълник с височина от основата до върха около три метра. Черният камък донякъде се криеше под леда, но формата не можеше да бъде сгрешена. След кратък преход обаче стигнаха до друг напречен тунел.

— Решения, решения — промърмори Боунс. — Искате ли да хвърляме монета?

— Няма нужда — отговори Роуз, която продължаваше да държи пред себе си брадвата, все така сочеща напред, право към стената.

— Дотук с идеята ми. Имах стотинка в джоба, но и без това не мога да стигна до нея с всичките тези дрехи. Искаш ли ти да бръкнеш да я извадиш? — смигна й Боунс.

Роуз извъртя очи.

— По-добре накарай Дейн да го направи.

— Да пробваме наляво — каза Мадок, като игнорира брътвежа им.

— Защо?

— Защо не? Ако не ни отведе никъде, винаги можем да се върнем и да опитаме другата посока.

Боунс погледна към Роуз и заедно свиха рамене.

Проходът продължи още около трийсет метра, преди да завие надясно. Заедно с движението им томахавката продължаваше да се измества спрямо посоката, в която вървяха, но винаги сочеше към определена точка някъде от другата страна на стената. Накрая, по средата на втория проход, стигнаха до нов отвор. Томахавката сочеше право към него.

— Ехааа — разсмя се нервно Роуз. — Сякаш нещо я дърпа натам.

Мадок погледна към махалото. Кордата, на която беше закачена томахавката, се беше изпънала като струна. Той протегна ръка и докосна шнура, за да почувства напрежението в него.

— Може ли?

Роуз го изгледа подозрително, но после кимна.

Мадок намота кордата около облечената си в ръкавица ръка един-два пъти, след което я стисна здраво, преди да каже на Роуз да я отпусне.

Мислеше си, че е готов за прехвърлянето, но кордата почти го събори на земята. Остави се да го дърпа напред, защото любопитството му беше станало по-силно от предпазливостта. Почти веднага след отвора проходът се разшири в огромна сводеста камера — кухата вътрешност на пирамидата.

Боунс я огледа със страхопочитание.

— Готов съм да се обзаложа, че е нещо като хангар. За НЛО.

Мадок хвърли поглед към Роуз.

— Мислех, че това място с било нещо като затвор. Не пишеше ли нещо такова в книгата на прадядо ти?

Роуз несигурно поклати глава.

— Да, но в следващата глава Аванпостът беше разрушен, така че не знам доколко може да им се вярва.

— Още една книга ли има?

— Всъщност са цяла серия. Можеш да ги купиш по интернет.

— Това трябваше да ни го кажеш по-рано. — Мадок хвърли обвинителен поглед към Боунс.

— Не знаех — сви рамене той.

Мадок продължи напред, следвайки томахавката, подобно на човек, дърпан от гигантско куче на каишка. Най-накрая брадвичката се удари в огромна ледена купчина. Въпреки че светлината на прожектора му не можеше да достигне до върха на кухината, Мадок не се съмняваше, че е застанал точно под него, което означаваше, че центърът на търсенето им се намира в самата среда на структурата.

— Тук отдолу има нещо скрито — обяви той. Пусна кордата и томахавката остана на мястото си, прилепена към ледения хълм. Мадок извади пикела си и започна да разкъртва леда от предмета, но само след няколко удара назъбеният връх на ледокопа проби отвор, под който се показа празно пространство. Още по-странно беше, че след като освободи пикела, в лицето му духна топъл въздух. Замахна отново и този път успя да отчупи парче лед, по-голямо от главата му, което пропадна в новосъздадената дупка заедно с томахавката.

Мадок светна с фенерчето си в дупката и видя само на няколко метра от себе си черна сфера с диаметър около четиресет сантиметра. Обектът не беше замръзнал и висеше във въздуха, без нещо очевидно да го държи там. Малката кухина в средата на хълмчето беше изпълнена с особена мъгла, подобна на тази, която създава сухият лед. Това наведе Мадок на мисълта, че обектът по някакъв начин сублимира леда — изпарява го, без предварително да го превръща във вода — и по този начин се освобождава след всичките тези години, а може би дори хилядолетия, от ледения си затвор.

— Мисля, че разбудихме нещо — заяви Мадок, без да поглежда назад. — Боунс, ела да ми помогнеш.

Грамадният мъж пристъпи напред и се включи с ледокопа си в общите усилия. Само за няколко минути успяха да пробият достатъчно голям отвор, за да могат да пропълзят вътре. Мадок натисна с рамо и се промъкна през процепа. Въздухът вътре беше топъл, но само в сравнение с леденото време навън. Не усещаше обектът да излъчва топлина.

Пропълзя малко по-навътре, докато накрая успя да се добере достатъчно близо, за да го пипне, което и направи след само миг колебание. Знаеше, че има слаба възможност да се изпържи като муха на електрическа мухобойка, но инстинктът му подсказваше, че ако обектът — артефактът, сферата, или каквото там беше — е опасен, навярно вече е прекалено късно.

Обектът помръдна леко от докосването му, но друго не се случи.

Мадок сграбчи кордата, завързана за томахавката, и пробно я подръпна. Сферата помръдна към него, подобно на завързан на конец балон, пълен с хелий, но щом опъна по-силно, той усети как съпротивлението нараства, сякаш някакво невидимо въже за бънджи дърпа черното кълбо обратно на първоначалното му място.

Боунс подсвирна тихо.

— Мамка му! Каква е тази чудесия?

— Не знам, но предполагам, че тя е причината онези бандити да се опитат да ни очистят.

— Бандити ли казахте, господин Мадок? — проехтя в огромната зала непознат глас. — Това не е много любезно от ваша страна.

Адреналинът нахлу в кръвта на Мадок, докато се завърташе, за да освети с прожектора си края на пещерата в търсене на източника на гласа. Боунс грабна Роуз и я дръпна зад себе си, сякаш искаше да я защити с тялото си, след което също освети стената.

Сякаш в отговор близо до входа се появиха няколко светли петна — светодиодни прожектори с висока интензивност — и всичките се насочиха към тях.

— Сигурен съм, че ако ни опознаете — продължи гласът, — ще измислите за нас нещо много по-цветисто.