Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (37) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

21.

Един ярък блясък, но не от свръхгорещия газ, който изтласква куршума през дулото на пушката право в лицето на Мадок, а от светкавица, която удари някъде покрай фара върху вълнолома, освети света. АБЧ измести очи настрани, вниманието му беше отвлечено само за миг.

Мадок също се разсея от светкавицата, но разбираше, че не трябва да оставя мимолетния шанс да му се изплъзне. Прогони от главата си всичките си мисли за чудодейното възстановяване на врата си, заедно със загадъчните му думи „питай брат ми“, и рязко отмести главата си настрани точно колкото да се измъкне от пряката линия на огъня. В същия момент посегна с дясната си ръка и сграбчи дулото, като го блъсна в противоположната посока.

Металът изведнъж стана горещ в ръката му и Мадок почувства разтърсващите удари в дланта си, щом оръжието започна да стреля, изпращайки без вреда куршумите калибър 5.56 в морето покрай него. Мадок се почувства така, сякаш ръката му е била ударена с чука на Тор, но не изпусна дулото. Вместо това извъртя тялото си и същевременно дръпна карабината към себе си. АБЧ все така стискаше дръжката на оръжието и не желаейки да я пусне, нямаше в какво да се хване, поради което залитна напред, преметна се през шурца и падна във водата.

Мадок, който все още държеше дулото, се пусна от лодката и преметна лявата си ръка около водача на „Прометей“ в хватка, която прикова мъжа към него. Двамата потънаха под повърхността. Мадок усети, че мъжът се бори все по-отчаяно, и затегна още повече хватката си.

Теглен надолу от тежкото си бойно снаряжение, резервните пълнители и тежката три и половина килограма карабина, АБЧ потъна като камък и повлече Мадок със себе си. Докато се спускаха, Мадок започна да брои секундите. Можеше да прецени дълбочината по нарастващото пукане в тъпанчетата си. На три метра просто се чувстваше дискомфортно. На шест вече стана болезнено. Започна да движи челюстта си и да изпуска въздух през носа си, за да изпука ушите си и да изравни налягането. Това му даде само няколко секунди облекчение, през които се спуснаха още няколко метра надолу.

„Десет… Единайсет…“

АБЧ вече се мяташе като бесен в отчаян опит да се освободи, но Мадок не го пускаше. Изведнъж спускането рязко спря. Заради цялото гърчене Мадок дори не беше усетил мекото докосване на пясъчното дъно под тях.

Някъде около четиресет спазмите на АБЧ станаха още по-буйни. После той се стегна като дърво и изцяло спря да се движи. Дробовете на Мадок започваха да горят от нуждата да си поеме въздух, но той задържа същото положение още малко, за да бъде сигурен. Беше напълно убеден, че мъжът е мъртъв, но мислеше същото и след схватката им в Аванпоста.

„Ти беше мъртъв… Но не за дълго… Питай брат ми.“

„Брат ми!“

Когато стигна до шейсет, Мадок освободи хватката си, блъсна настрани неподвижното тяло на неуспелия кандидат-убиец и заплува към повърхността. Надяваше се Боунс да е имал по-голям късмет от него. Освен това се надяваше Джейд, Роуз и Кисмет да са преживели сблъсъка си с остатъка от ударната група на „Прометей“. Възможно беше странният електрически разряд да е бил просто гръмотевица, но инстинктът подсказваше на Мадок, че не е било нещо толкова обичайно.

Изкачването към повърхността му отне още трийсет секунди, което поставяше на изпитание дори необичайния капацитет на неговите дробове. Когато най-сетне изскочи над водата, единственото, за което можеше да мисли, бе да вдъхне свеж въздух. Вдиша дълбоко няколко пъти, като изкашляше проникналата в устата и носа му морска вода, след което започна да търси надуваемата лодка.

Някакъв прожектор светна право в очите му. Примигна и извърна очи, но в същия момент нещо го удари по главата. Ударът не беше достатъчно силен, за да му причини истинска болка; по-скоро го усети така, сякаш някой го беше тупнал с боксова ръкавица. Миг по-късно усети предмета да се удря отново в него и разбра какво е — най-обикновен спасителен пояс.

— Няма ли най-сетне да го хванеш? — викна му Боунс. — Все едно че се държиш за оная си работа. Щото нямам никакво намерение да влизам да те вадя.