Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (22) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

6.

Метрдотелът отведе Джейд до масата, където вече седеше Ник Кисмет. Тя го огледа преценяващо, докато се приближаваше към него. Все още носеше същите обикновени дрехи, както преди, но въпреки това в него имаше нещо различно. Отне й секунда да разбере какво е то, но по това време вече стоеше точно пред него.

Кисмет се изправи на крака, за да я поздрави, и седна едва след като тя бе заела мястото си. После се обърна към сервитьора и му посочи към празната чаша с лед на масата.

— Още едно за мен. А дамата ще желае…? — погледна към Джейд.

Тя не можеше да прецени дали Кисмет се опитва да бъде джентълмен, или просто си е нахален по природа, нито пък да реши какво изпитва към него.

— Дамата ще желае една „Дос Екис“^[1], ако имате.

Келнерът сви безпомощно рамене.

— Lo siento^[2] — после добави на приличен английски, макар и с акцент — Имаме „Будвайзер“.

— Страхотно! — направи гримаса Джейд. — А нещо местно?

— Si. Имаме наливен червен ейл „Айрампо Роха“ от Сервесерия дел Вайе Саградо. Много е популярна сред чуждите туристи.

Джейд погледна към Кисмет.

— Какво пиете?

— Дванайсетгодишен „Макалан“. Но съм готов да водя рискован живот с вас.

— Ха! Добре, да опитаме.

Кисмет й отправи нещо, което можеше да бъде описано единствено като дяволита усмивка, и се обърна към сервитьора.

— Tenemos dos, por favor.^[3]

Щом келнерът се отдалечи, Кисмет се обърна към Джейд.

— Не бих предположил, че пиете бира.

Всъщност не пиеше. Пиеше, но не често, обикновено на социални събития. Тогава пиеше каквото сложат пред нея. Наливаше се с пинти бира или шотове текила, сякаш за да докаже, че не отстъпва на някой току-що завършил студент или на бивш военноморски тюлен. Беше добила вкус към „Дос Екис“ по време на връзката си с Мадок и досега обикновено я избираше, навярно заради добрите стари времена, което вероятно беше знак на слабост от нейна страна.

Все пак от къде на къде Кисмет ще прави предположения за нея?

— Това просто показва колко малко ме познавате — замълча за момент, после добави. — Подстригали сте си косата.

Устните му потрепнаха в нещо, което не беше съвсем прилично на усмивка, после той сви рамене и смени темата:

— Къде е приятелят ви? Шкиперът, нали?

— Много смешно. Прякорът му е Професора, но можете да го наричате доктор Чапман. Или, по-скоро, щяхте да можете, ако не му се бе наложило да отпътува по работа. — Джейд се поколеба, усещайки още по-остро липсата на Професора. „Боже, това е като да ти погодят номер на среща с непознат!“ — Знаете ли, че той е бивш военноморски тюлен — добави тя с повече агресивност, отколкото налагаше ситуацията. — И има приятели на много високи постове. Направи ви проверка, преди да тръгне.

— Така ли?

— Точно така! Знам всичко за вас, Ник Кисмет.

— И въпреки това все още сте тук — разсмя се Кисмет. Сервитьорът пристигна миг по-късно с две големи халби, пълни с кехлибарена течност. Кисмет я изгледа през масата за момент, после вдигна поглед към келнера. — Мисля, че ще ни трябват още няколко минути.

Когато останаха сами, Кисмет продължи:

— Значи, щом знаете всичко за мен, предполагам, че ще трябва да измислим нещо друго, за което да разговаряме. Например за вас.

Джейд вече съжаляваше за прибързания си коментар. Всъщност не знаеше почти нищо за него, но преди да успее да му отговори, телефонът й започна да бръмчи. Извади го от джоба си, като се надяваше, че е Професора, който й се обажда, за да й каже, че плановете му са се променили и вече е на път обратно към нея. Но не беше той, беше Кели Олънби.

Натисна бутона за отговор.

— Кели? Защо си още будна? При теб сигурно е след полунощ.

Развеселеният глас на Олънби изпълни ухото й.

— Джим ме заведе на кино, а после ходихме на бар. Току-що ти прочетох имейла.

— Не беше нужно веднага да ми отговаряш — рече Джейд. — Не е нещо, което да не може да изчака до сутринта.

— Няма нужда от чакане. Зададе ми прост въпрос, на който имам прост отговор.

На Джейд не й допадна какво означава това. Простият отговор в този случай вероятно означаваше, че нямаха късмет. Забеляза, че Кисмет я гледа напрегнато.

— Кели, аз съм заедно с… ъъ, Ник. Ник Кисмет. Може ли да те сложа на говорител?

— Разбира се.

Джейд постави телефона на масата и натисна екрана, за да активира високоговорителя. Кисмет се наклони напред.

— Доктор Олънби, казвам се Ник Кисмет и работя за Агенцията за опазване на културното наследство.

— Моля ви, наричайте ме Кели. Чувала съм много за вас, господин Кисмет.

Кисмет се засмя.

— Днес цял де ми го повтарят.

— Джейд ми писа, че търсите един ръкопис от наследството на Джералд Рош, написан на енохиански и наречен „Либер Арканум“ — „Книгата на тайните“, с вероятни автори Джон Дий или Едуард Кели. Права ли съм?

— Почти.

— Музеят не можа да се сдобие с цялата библиотека на господин Рош, но успяхме да сканираме всичко, преди колекцията да бъде разпродадена на търг. Имаме цифрови копия на всички редки ръкописи в колекцията му. И така, имам добри и лоши новини. Лошата е, че няма нищо, което да се казва точно „Книгата на тайните“. Но има няколко ръкописа, които все още не са идентифицирани, така че е възможно това, което търсите, да е сред тях.

— Това са добри новини — искрено се усмихна Кисмет.

— Ще изпратя на Джейд имейл с интернет адреса на онлайн архива. Можете да разгледате сканираните копия, когато пожелаете.

Джейд забеляза, че Кисмет гори от нетърпение да започне веднага.

— Благодаря ти много, Кели — рече тя. — Мислех, че ще ни се наложи лично да дойдем на място.

— О, де да беше така! Щеше да ми бъде приятно да се видим и да си побъбрим. Освен това не бих имала нищо против да се запозная лично с господин Кисмет.

— Ако това се случи някога — отговори Кисмет, — по-добре ме наричайте Ник.

Джейд благодари още веднъж на Олънби, след което прекъсна разговора, за да провери имейла си. Адресът беше там, както бе обещано, но когато Джейд натисна връзката и започна да преглежда файловете, осъзна, че тази технология има своите ограничения. Ръкописният текст беше нечетлив при нормално показване на текст, а когато го увеличеше, трябваше да прелиства напред-назад, за да може да прочете целия ред. Не че можеше наистина да разчете странния текст, който приличаше малко на древногръцки.

— Сигурно ще ви потрябва онзи талисман Апекс, ако искате да разчетете това — отбеляза Джейд.

Кисмет изведнъж доби леко нервен вид и се размърда неловко в стола си.

— Има програми онлайн, които могат да ни помогнат с превода — поясни той. — Освен това съм добър с езиците. Дори и с измислените.

— Хммм. Ще ни е нужен по-голям екран.

— Имам таблет в стаята си — рече Кисмет. — На него ще е по-лесно да разглеждаме сканирания текст. — Направи пауза и добави: — Казахте „ни“.

— Аха. Защо? Да не планирахте да ме изритате навън?

— Ни най-малко. Просто предположих, че вие…

— Аха, нали знаете какво се случва, когато предполагате прекалено много. — Джейд отпи дълга глътка от бирата си, после тропна чашата върху масата малко по-силно, отколкото бе възнамерявала. — Предлагам да поръчаме да ни доставят храна и да продължим купона в стаята ви.

Позволи си да се усмихне леко, когато забеляза, че под гъстата си брада Ник Кисмет се беше изчервил.