Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (25) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

9.

Антарктида

— Задръж за малко! — каза Дейн Мадок, като вдигна ръце нагоре с дланите напред. — Значи Джими е в опасност?

Джейд се намръщи, явно подразнена от това, че прекъсват разказа й. В продължение на няколко секунди единственият звук в кабината беше тихото мърморене на двигателя на „Иван“, чиито вибрации се носеха през цялото возило, и хрупането на грамадните подсилени гуми, които мачкаха ледените кристали върху замръзналия път, свързващ самолетната писта с постоянните постройки в станцията „Макмърдо“.

„Иван“ не беше „някакъв пич“, както беше предположил Боунс. Мистерията се изясни още щом огромното червено-бяло превозно средство, пригодено за возене на много пътници през всякакъв терен и всякакъв сезон, спря пред тях. На предната броня на огромната совалка беше написано с големи печатни букви „Терабус Иван“.

Джейд погледна към Кисмет.

— Може би ти ще отговориш на този въпрос?

— Доколкото можахме да разберем — кимна Кисмет, — след като сте помолили вашия приятел господин Летсън да се заеме с мистерията на самолетните отломки, които сте открили в Южна Африка, търсенето му е задействало някаква беззвучна сигнализация, която е извела както него, така и вас на радара на „Прометей“.

Няколко дни по-рано Мадок и екипажът му от търсачи на подводни съкровища бяха открили потъналите останки от нещо, което приличаше на стар „Боинг 314 Клипър“ — огромна летяща лодка, построена точно преди Втората световна война. Това, което правеше откритието необичайно, беше фактът, че нямаше официални документи нито за самолетна катастрофа на това място, нито дори за съществуването на самия самолет. От този модел били произведени само няколко машини и за всички се знаело къде са и какво се е случило с тях. Джими беше направил няколко дискретни проучвания, нито едно, от които не им бе помогнало особено, и това сякаш беше краят на цялата история.

Като изключим, че незабавно след това Джими беше минал в нелегалност. После група от загадъчни убийци бяха извършили не един, а няколко опита за покушение срещу тях, докато хората на Мадок къс по къс възстановяваха историята на последния полет на мистериозния самолет. Следите ги бяха отвели до Антарктида, където бяха открили странно кълбо в една замръзнала пирамида, която новият им спътник Роуз Гриър бе нарекла „Аванпост“. Но преди Джейд и Кисмет да се спуснат с гръм и трясък от небето и да разгонят атакуващите ги врагове, Мадок нямаше идея кой стои зад всичко това. Нито пък беше разбрал, че Джими също е попаднал в мрежата.

Сега вече имаше име, което да закачи на преследващите ги убийци. „Прометей“.

— Между другото, Джими е в безопасност — добави Джейд. — Сега е заедно с Професора. Всъщност точно те откриха, че „Прометей“ са по следите ви тук. Тъй като бяхме наблизо. Там ни помоли да дойдем и да ви измъкнем. Какъв късмет, нали?

Дейн Мадок не вярваше особено в късмета. Погледна към Кисмет.

— Изглежда, че сте експерт по „Прометей“. Кой или какво са те?

Кисмет замълча за миг, за да обмисли отговора си.

— Джейд ми разказа за някои от вашите… приключения? Затова съм сигурен, че ще разберете какво имам предвид, ако кажа, че съществуват… неща. Предмети. Артефакти, реликви и подобни на тях, които притежават огромна мощ.

— О, братко! — обади се Боунс, клатейки глава. — Няма да повярваш какви неща сме виждали!

— Мисля, че няма да имам проблем с това — отвърна му Кисмет. — Краткият отговор на въпроса ви е, че „Прометей“ е тайно общество, посветено на контрола над обектите, които притежават сила. Не просто на тяхното управление, а на изтриването им от историята. Мислят, че по този начин правят услуга на хората. Че човешкото общество не е готово да научи истината за… Ами за всичко. За богове и дяволи, за извънземните… За каквото и да се сетите, готови са да го запазят в тайна. Избрали за свой патрон титана Прометей — бога с име, което значи „мислещ предварително“ — защото се опитал да защити хората от игрите, които водели помежду си боговете. И си мислят, че те правят същото.

— Звучи много покровителствено — додаде Мадок. — И високомерно.

— Не знам — възрази му Боунс. — Хората са доста глупави. Искам да кажа, не бих поверил на нашето правителство някои от нещата, които сме намирали, а то е по-добро от ловенето останали.

Кисмет сви неопределено рамене.

— Не грешите относно високомерието им. Наемат само най-добрите и най-будните. Елитът на интелектуалците. Което ги прави особено опасни. А стените на тяхната потайност са практически непробиваеми.

— Явно сте успели да ги пробиете.

Кисмет направи гримаса.

— Имам… нека го наречем вътрешен източник. Но дори при това положение само съм се докоснал до повърхността на организацията им. Знам със сигурност, че преди няколко години сред тях е настъпил разкол. Едната фракция поддържа първоначалната мисия, дългосрочната игра. Философията на другата страна е по-скоро „действай или ще загубиш“. Втората група е по-слаба, но е достатъчно отчаяна, за да прибегне дори към ядрената опция.

— Буквално ли имате предвид? — запита Боунс.

— Може би. Моят източник ми съобщи, че кълбото, което сте открили — аномалията — е в списъка с желанията им от доста време. — Кисмет погледна към Роуз, която носеше странната черна сфера в раница, преметната през рамото й. — Когато било забелязано проучването на господин Летсън, отцепническата фракция разбрала, че някой го търси, и решила да действа със сила.

Боунс кимна полека, след което изрази с думи това, за което Мадок мислеше.

— Адски удобно съвпадение е, че вие — експертът по „Прометей“ — съвсем случайно сте тук по съвсем друга работа.

Кисмет почеса брадата си.

— Не съм толкова сигурен, че е съвсем друга.

— Виж ти, каква изненада! — изсмя се Боунс.

Мадок се замисли върху историята, която Джейд им разказа.

— Значи смятате, че този ваш роднина, Гарал… Грейс. Че е търсил това, което ние открихме?

— Определено е възможно, въпреки че на базата на онова, което знаем за експедицията на Скот, изобщо не се е приближавал до долината, където сте открили Аванпоста. Но ако тук някъде е имало предисторическа цивилизация, нищо чудно да има други подобни аванпостове, погребани под леда.

— Това съвпада с историите, които е написал прадядо ми — вметна Роуз Гриър. Роуз, която беше професор по история от северната част на щата Ню Йорк, беше открила разковничето на загадката относно отломките от „Клипъра“ на страниците на булевардния роман, написан от прадядо й Дейвид Долтън — Додж. И всъщност беше отвела Мадок и Боунс до Аванпоста.

— Възможно е Грейс-Гарал да е търсил аномалията — каза Кисмет. — Но мисля, че тя е част от нещо по-голямо. Гарал споменава за карта. Мисля, че аномалията може би с компас, който ни сочи пътя към нещо друго. Но ще знаем със сигурност, когато намерим останките му и сами видим картата.

— Като стана дума… — контрира Мадок. — Чел съм за експедицията на Скот и помня какво се е случило с Грейс. Тялото му не било открито от спасителните групи, които отишли да търсят Скот, и това е било преди сто години. Не само, че най-вероятно е затрупан от петнайсет метра лед, но и самият лед постоянно се мести, така че дори да имате точните координати на мястото, където е умрял — а вие ги нямате — не можете да го откриете там.

Кисмет кимна.

— Потърсих услугите на една първокласна инженерна фирма, която да ми помогне да намеря и извлека тялото на Гарал. Техният експерт оцени дебелината на ледената покривка на двайсет и пет метра и пресметна, че ледът се е придвижил с около петдесет километра в посока към морето Рос. Това ни даде приблизителни координати за действие. След това използвахме резултатите от проучването на операция „Леден мост“, за да определим аномалните уплътнения в зоната на търсене на приблизителната дълбочина.

Операция „Леден мост“, поясни Кисмет, е програма на НАСА, чиято цел е да създаде изчерпателна база от данни за полярния лед, за да могат точно да бъдат пресметнати ефектите от промените в климата. Изследователски самолети, съоръжени с разнообразни технологии за дистанционни измервания, бяха направили многобройни полети над ледените полета и бяха изградили подробен триизмерен модел, който достига чак до твърдата земя — на места до три километра дебелина — или до морето, какъвто е случаят с шелфовия ледник Рос.

Мадок беше силно впечатлен и дори изпита известна ревност заради ресурсите, с които разполагаше Кисмет.

— Вашият човек откри ли нещо?

— Няколко неща — сви рамене Кисмет. — За нещастие радарът може само да ни каже къде са аномалиите, а не какво представляват.

— Значи може би сте намерили тялото — промърмори Боунс — или пък сте открили голяма купчина от пингвински лайна.

— Така е, за съжаление — призна Кисмет. — Идентифицирахме повече от дузина аномалии и ги подредихме на базата на тяхното местоположение и размер. Най-доброто ни съвпадение е с вероятност 86%, но има само един начин да разберем със сигурност.

Боунс завъртя очи.

— Ако става дума за нещо като риболов под леда, забравете за мен. Освен, разбира се, ако нямате много бира.

— Звучи ми като задача, която ще отнеме време — подхвърли Мадок. — А това е едно от нещата, които не можем да си позволим, като се има предвид, че „Прометей“ ни диша във врата.

— Прав сте — съгласи се Кисмет. — Дори да не са се досетили къде сте отишли или че сте с мен, скоро ще го научат. Най-вероятно ще имаме само една възможност за търсене.

Всички се олюляха, защото „Иван“ спря рязко пред входа на приемната.

— Можете да си почивате тук… — започна Кисмет, но се спря. — Ъъ, исках да кажа, да останете тук. Да си уредите транспорт обратно към дома. Или да дойдете с мен на работната площадка. Намира се на два часа с хеликоптер оттук. Честно казано, не знам коя е най-безопасната възможност.

— Мисля, че всички заедно участваме в тази история — заяви Мадок, като погледна към Боунс и Роуз. Историчката кимна. Боунс го изгледа намръщено, но не възрази на партньора си, нито пък пусна някоя от обичайните си цветисти духовитости. Мадок прие това като съгласие.