Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (28) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

12.

Тъй като въздушният транспорт беше твърде оскъден в Антарктида, хеликоптерът, който ги беше докарал до мястото на разкопките, се беше върнал в станция „Макмърдо“ и нямаше да се освободи в продължение на няколко часа. Куин и партньорът му Къртис Джонсън — общителен човек с усмивка голяма, колкото на тиквен фенер за Хелоуин — започнаха да избутват с булдозера ледените стърготини обратно в издълбаната дупка, както за да погребат наново Грейс, така и за да върнат поне частично околността в предишното й състояние. Междувременно Кисмет последва съвета на Роуз и се зае да прави цифрови копия на дневника и на странната карта таро.

Роуз разпозна веднага изображението върху картата, като потвърди и допълни първоначалното определение, дадено от Кисмет.

— Това е карта Магьосник от тесте Таро Тот, които са създадени от Алистър Кроули — обясни тя, като уголеми изображението върху екрана на таблета на Кисмет. — Или поне някаква нейна версия. Има няколко разлики.

— Тот е бил египетски бог, нали? — попита Мадок.

— Богът на мъдростта и познанието — кимна Роуз.

— Тот не е ли също египетската версия на Хермес?

— Древните също са направили тази връзка, въпреки че, строго казано, богът на тази карта представлява Меркурий.

— Същата работа — промърмори Боунс.

— Има сходства, но двамата не са един и същи бог — настоя Роуз. — Кроули е бил много взискателен, когато подбирал изображенията за това тесте от карти и по-конкретно за тази карта. За голямо разочарование на първия си сътрудник, лейди Фрида Харис, не останал особено доволен от първите няколко опита. Накарал я да нарисува поне четири различни версии, преди най-накрая да се спре на една, която изглеждала горе-долу като тази. Въпреки това не я нарекъл Магьосника. Името, което избрал за тази карта, било Жонгльора, което съвпада по-добре със символиката, използвана в по-раншните колоди, в които Магьосника е не толкова чародеец, колкото умел изпълнител на трикове. Решението му да покаже божествена фигура вместо човешка предизвикало доста противоречиви отзиви сред окултистите от онова време. — Роуз спря за секунда, преди да добави ключовата информация — Джон Едуард Грейс изчезва през 1912 г. Кроули започнал работата по колодата си карти таро едва през 1938 година.

— Как е възможно това? — запита Джейд.

— Магия, много ясно! — сви рамене Боунс.

Кисмет се взря с подновен интерес в изображението на екрана.

— Споменахте, че този образ не е съвсем същият като картата на Кроули.

— Ако тук имахме безжичен интернет, щях да ви ги покажа една до друга.

— Възможно ли е Кроули и Грейс да са се познавали?

— Ако приемем, че Грейс и Адам Гарал са един и същи човек, бих казал, че е много вероятно. Движили са се в едни същи среди и нямам предвид само окултизма. Кроули е бил известен планинар и пътешественик по света. Освен това широко разпространено е мнението, че е работил за британското разузнаване. Онази история, която ни разказахте за нощта, която Гарал прекарал в Хеопсовата пирамида — Кроули твърди, че също го е правил. Може би и двамата са го правили, а може би просто е заел историята от Гарал. Във всеки случай не мисля, че е съвпадение.

Мадок видя накъде отиват нещата.

— Значи е възможно Гарал-Грейс да е показал на Кроули картата през 1900 и някоя си година, а три десетилетия по-късно Кроули се е опитал да я възстанови по спомени.

— Все пак си е магия — настоя Боунс. — Но ако яйцето се е появило преди кокошката, откъде изобщо леденият човек е взел картата?

— Рисуваните на ръка тестета таро са били разпространени още от петнайсети век. Представлявали са колекционерска ценност за ентусиастите по окултизъм през деветнайсети и началото на двайсети век. Но както казах, изображението на Магьосника в колодата на Тот е уникално.

— Който е рисувал тази карта, е знаел за Апекса. И за сферата от Аванпоста.

— Джон Дий! — възкликна Джейд.

— Правилно е да се каже Яхтзи — вметна Боунс.

Джейд го игнорира.

— Грейс сигурно е намерил картата в онази книга „Либер нещо-си“ по същия начин, по който я намерихте в дневника му.

Кисмет наклони глава към нея.

— Всичко се връзва. А ако Дий наистина е бил ясновидец, може би е видял Апекса и сферата в някое от виденията си.

— Дий не е имал видения — поправи го Джейд. — Кели е имал видения. Дий просто записвал всичко! — Осъзна, че всички я гледат в очакване, и направи гримаса. — Чух го някъде. Но това, което исках да кажа, е, че ги е видял — обърна се към Кисмет. — Помниш ли ръкописа, в който се споменаваха храмовете на стихиите? Пирамиди! Прадядо ти е намерил Апекса в Хеопсовата пирамида в Египет. Мадок откри сферата в пирамида под леда.

— Значи другите два също са в пирамиди — заключи Мадок. — Но къде?

— Не. — Джейд поклати глава. — Дий вече е имал едното парче от пъзела. Димното огледало от храма в Тескатлипока. Който е бил ацтекска пирамида!

— Обсидиан — замисли се Кисмет. — Той би представлявал елемента на земята.

— И освен това е оформен като диск — добави Джейд.

Боунс тръсна глава.

— Само на мен ли ми се струва, че тези заключения са… малко пресилени? Имаме ацтекски артефакт, който е най-вероятно на… колко, няколкостотин години. След това имаме нещо друго от египетска пирамида, което може да бъде на пет хиляди години. И тази сфера… кой изобщо я е сложил там? И въпреки това този изперкал дърт мистик някак си ги е видял всичките.

Допреди десет години Мадок щеше да се съгласи от все сърце, но сега не искаше толкова бързо да отхвърли привидно невъзможното.

— Няма да бъде най-странното нещо, което съм виждал — обади се той и добави с кисела усмивка: — Може да са извънземните. Може да е пътуване във времето.

Боунс мигновено се вкопчи в предложението, а скептицизмът му изчезна.

— Извънземни! Разбира се.

— Огледалото на Дий се намира в Британския музей — каза Кисмет. — Виждал съм го. И съм готов да се обзаложа, че Адам Гарал също го е виждал. С негова помощ е стигнал до Апекса, а после го е отвело тук. — Вдигна очи към останалите. — Има само едно липсващо парче. Мечът. Но къде е?

Боунс потърка брадичката си в престорена замисленост.

— Мисля, че може би е в някоя пирамида. Роуз? Какво мислиш?

— Не гледайте мен — сви рамене тя. — Прочела съм няколко книги за Кроули, но не съм експерт по окултната материя.

Джейд им хвърли загадъчна усмивка.

— Мисля, че трябва да погледнем в огледалото.