Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (30) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

14.

Плимут, Англия

Музеят на Черната магия, с голямо „Ч“ заемаше стара каменна сграда, която изглеждаше като някогашна крепост или църква. Постройката беше изградена така, че се долепяше до страната на голяма варовикова скала, а отпред се разкриваше гледка към Плимутския залив. Оттам „Мейфлауър“ беше започнал знаменитото си пътуване, откарвайки пилигримите към Новия свят. Не беше за чудене, че районът гъмжи от туристически атракции, включително аквариум на световно ниво, историческа цитадела и публичен басейн в стил ар деко, а също и двайсет и пет метра висок червено-бял фар, който някога се бе намирал на девет мили навътре в морето върху коварния риф, наричан Едистоун Рокс. Както се случваше с повечето морски курорти, нямаше много туристи заради студения сезон и ветровитото време, но магазините и атракциите бяха все пак отворени за търговия, включително и Музеят на Черната магия.

Плимут се намираше на три и половина часа от Лондон с влак и на почти шест часа с кола, така че избраха първата опция. После хванаха такси от гарата, което ги откара направо пред вратата на музея. Изскочиха храбро под дъжда и побързаха да се скрият вътре, където зад гишето за билети стоеше млад мъж с дълга до раменете вълниста руса коса, облечен изцяло в черно. Мъжът ги поздрави с развеселена, макар и леко изненадана усмивка, която се затопли с няколко градуса, след като видя Роуз и Джейд.

— Мислех си, че ще мога да хлопна кепенците по-рано — обяви той. — Явно стана добре, че не го направих.

— Очевидно днес ни върви — промърмори Боунс.

Купиха си билетите на съвсем умерената цена от 5 лири на човек, след което директно се насочиха навътре и започнаха да разглеждат експонатите, които, противно на очакванията на Мадок, бяха по-скоро информативни, отколкото сензационни. Изложението започваше от доримските времена с друидите и другите езически религии, които бяха поставили основите на уика^[1] и другите модерни традиции в магьосничеството, след което преминаваше към историята на религиозното преследване на вещиците. То включваше дори онези, които не бяха виновни за нещо повече от това, че използват билки и други традиционни методи за лечение. В един момент Боунс се впусна в импровизирано представление на сцената с „теста за вещици“ от „Монти Пайтън и Свещеният Граал“.

— И така, ако тя тежи колкото една патица — заяви Боунс с ужасна версия на британски акцент, като сочеше към Джейд, която му отвърна с унищожителен поглед, — значи е направена от дърво.

— И следователно? — продължи един глас зад тях с много по-убедителен акцент.

Всички се обърнаха и откриха, че младият мъж, който им беше взел парите на входа, тъкмо влиза в галерията.

— Е вещица! — изкикоти се Боунс.

Погледът на Джейд мяташе кинжали към него.

— Може би трябва да те превърна в тритон. Не, чакайте малко! Това ще бъде твърде добре.

— Тук харесваме вещиците — обяви младият мъж, гледайки Джейд със сияйна усмивка.

Джейд се усмихна нерешително.

— Не съм вещица. Но все пак благодаря.

— Тогава може би богиня? — рече мъжът с намигване.

Боунс изсумтя отвратено, но Мадок, който усети, че Джейд може би ще успее да се възползва от вниманието, на което се радва, го сръга в ребрата. Боунс изгрухтя, но не каза нищо повече.

Явно го беше разбрал.

— Тъй като в момента не сме особено натоварени — продължи младият мъж, — реших, че мога да проверя как върви турът ви. Казвам се Арамис — протегна ръка. — Арамис Блек.

Мадок превантивно ръгна повторно Боунс в ребрата.

Джейд стисна протегнатата ръка и бързо представи останалите само с първите им имена.

— Ако имате някакви въпроси — добави Блек, — ще положа всички усилия, за да ви отговоря.

— Всъщност — рече Джейд чухме, че имате една от най-добрите колекции от ръкописи на Дий. Надявахме се да можем да разгледаме част от тях.

Блек, изглежда, отново бе приятно изненадан.

— Виждам, че не сте дошли тук на шега. Да, права сте. Имаме цяла стая, посветена на Дий. Той е бил първият, който е успял да прокара мост между духовната сфера и научното разбиране. Неговите трудове са основата на нашето изследване на магията.

— За черната магия с голямо „Ч“ ли става дума? — попита Боунс.

Блек сякаш не го чу.

— Стаята на Дий е право напред, но се боя, че ръкописите, за които попитахте, не са изложени. Запазени са за учените.

— Ние сме учени — натърти Джейд, след което кимна към Боунс. — С изключение на него. Той е просто идиот. Аз съм археолог. Роуз е професор по история. Интересът ни към ръкописите е академичен.

— Трябваше да подбера по-внимателно думите си — отвърна мъжът. — Това, което исках да кажа, е, че са запазени само за посветените.

Мадок усети, че отговорът поставя на изпитание търпението на Джейд, затова пристъпи напред.

— Значи това място не е просто музей. То е също и храм?

— И така може да се каже.

— А вие, предполагам, не сте просто някой, който работи зад щанда.

— Не. Аз съм адепт и освен всичко останало съм историкът на Ордена.

— Ние не сме посветени — рече Кисмет. — Но моят прадядо е бил. Адам Гарал.

Блек повдигна скептично вежди.

— Адам Гарал е прадядо ви?

— Прапрадядо всъщност, но да. Чували ли сте за него?

— Бил е велик магьосник. Един от най-големите. Ако не беше изчезнал… — Блек поклати глава така, сякаш загадката отпреди цял век все още е източник на печал. — Бил е един от основателите. Стожер на движението. Кроули си е присвоил всички заслуги, но Гарал е бил първоизточникът. Истинският Терион^[2]. Някои твърдят, че той се е издигнал над тази реалност.

— Знам, че преди изчезването си е изучавал „Либер Лоагает“. Опитвам се да мина по стъпките му, така да се каже. Да разреша старата семейна мистерия. — Усещайки, че е на прав път, Кисмет извади подвързания с кожа дневник и го отвори, като показа ярко оцветената карта таро. — И може би да науча нещо повече за това.

Очите на младия мъж станаха големи като чаени чинийки.

— Нали не е зле за група непосветени? — засмя се Боунс.

Блек вдигна очи от картата и се взря в Кисмет със смесица от страхопочитание и ужас.

— Къде я намерихте?

Кисмет повдигна дневника си.

— Сред семейните книжа.

Блек събра пръстите си в жест, който можеше да означава или че е дълбоко замислен, или че се опитва да ги омагьоса.

— Това би било значимо допълнение към колекцията ни. Може би ще успеем да постигнем някакво споразумение.

Кисмет се престори, че обмисля офертата.

— Документите са лични, но може би бих се съгласил да ви предложа тази карта под наем за неопределено време. Вижте какво ще ви кажа. Дойдохме тук, за да търсим обсидиановото огледало на доктор Дий.

— Огледалото на Дий се намира в Британския музей в Лондон — отвърна Блек, може би прекалено бързо.

— Виждали сме го. Смятам, че и двамата знаем, че не е истинското огледало.

— Имаме други огледала в колекцията — неопределено отвърна Блек. — Не вярвам някое от тях да е исторически свързано с доктор Дий. Няма проблем да ги видите, но ако предлагате размяна… Е, не мога да позволя подобно нещо.

— Може би ще трябва да поговорим с някой друг? — предположи Джейд.

Блек се намръщи, но след това кимна с глава.

— Права сте, разбира се. Незабавно ще позвъня на директора. Защо не продължите с обиколката? В спиритуалистическата колекция има няколко магически огледала, веднага след стаята на Дий. — Изглеждаше така, сякаш иска да добави още нещо, но после промени решението си и просто излезе, без да каже нищо повече.

Когато той се отдалечи, Боунс се изсмя.

— Арамис Блек? Сериозно ли?

— Имам чувство, че вече сме водили този разговор — обади се Джейд.

— Както кажеш — сви рамене Боунс. — Във всеки случай с удоволствие бих играл на покер с него.

Мадок кимна.

— Определено знае нещо за огледалото. Видя ли как реагира, когато спомена името на Адам Гарал?

— Видях — замислено поклати глава Кисмет. — И съм съгласен, че не ни казва всичко. Но сега той е на ход.

Продължиха разходката си сред експонатите. Стаята на Дий беше същинско светилище на окултния учен. Стените бяха покрити с увеличени фотографии на страници от „Либер Лоагает“ и други примери на енохиански скриптове, а и доста на брой копия на артефакти, както и няколко, които претендираха да са истински. Имаше дори диорама на Дий и Кели, седнали заедно. Първият се беше привел над отворена книга и пишеше, докато вторият се взираше в малка кристална сфера, поставена над характерната магическа диаграма, известна като „Сигилум Дей Аамает“ — символа на Живия бог — звезда със седем върха, която обграждаше петолъчка, като двете бяха надписани с имената на бог и няколко ангели.

След стаята на Дий дойде изложението, което документираше преследванията на вещиците както в Англия, така и в американските колонии. Не се забавиха тук, а преминаха към експонатите, които засягаха появата на спиритуализма и окултизма в края на XIX и началото на XX век. Мадок с изненада научи, че и двете произлизат от сериозни, макар и погрешни научни изследвания относно природата на вселената и на човешката душа. Подобно на Дий — християнин, който смятал, че комуникира с ангелите, по-голямата част от системата на вярванията на спиритуалистите и окултистите — предимно хора като Алистър Кроули — произлязла от традиционните религиозни вярвания като християнството и еврейския мистицизъм. Една от витрините обясняваше причините за добавянето на думата „черна“ пред магия. Кроули решил да добави думата с голямо „Ч“, за да разграничи онова, което наричал „науката и изкуството да предизвикаш промяна като резултат на волята“, от обикновената ловкост на ръцете, използвана от фокусниците в представленията.

Мадок си помисли, че експозицията е увлекателна и в същото време малко объркваща. Онези, които вярвали в магическата система на Кроули, наричана също така Телема, го правели с трескава енергия, като извършвали ритуали, вариращи от абсурдното до обезпокоителното. Разбира се, същото би могло да се каже за обредите на повечето религии. Какво беше например причастието, ако не ритуал, целящ да спечели благоразположение — спечелване на определени услуги в духовната сфера посредством консумацията на Божията плът и кръв. Желанието да се властва над живота и смъртта беше напълно в човешката природа. Всички религии представляваха съгласувано усилие за постигането на тази власт. Магията не беше по-различна.

Въпреки това Адам Гарал беше използвал окултни знания, за да намери Апекса. Беше ли успял посредством магическите си изследвания да отключи наистина свръхестествени сили? Или просто беше извадил късмет и бе направил откритието случайно, търсейки нещо друго и приемайки погрешно случайността за божествена намеса?

Мадок не сподели тези размишления с останалите. Беше заинтересуван не толкова да разбере каква е силата на стихийните реликви, колкото от това да ги опази от попадането им в погрешните ръце. Усещаше, че Кисмет има същата мисия.

Блек се върна с нетърпелива усмивка на младежкото си лице. Приближи се до тях и обяви със затворнически шепот:

— Преди не можех да ви го кажа, но… — очите му прескачаха между тях напред-назад, може би прекалено драматично — Знам защо сте тук. Огледалото, което търсите… „Магна на илюзията“^[3]. Първата стихия. Ще ви отведа при него.