Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (12) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

10.

Светлините станаха по-ярки с приближаването на мъжете, които ги държаха. Мадок присви очи от силата им, но не извърна поглед. Преброи всичко шест прожектора. Боунс насочи срещу тях своя фенер, като откри това, което Мадок вече беше предусетил: прожекторите бяха закачени с шини Пикатини^[1] към автоматични карабини. Оръжията бяха увити в бяла камуфлажна лепенка, а мъжете, които ги носеха, бяха облечени в подобни безцветни зимни комбинезони със съответните ски маски и ръкавици. В центъра на групата имаше седми човек, който беше облечен по същия начин, но не носеше автомат или фенер. Спряха на около десет метра от Мадок и хората му и се наредиха в полукръг с насочени към тях, готови за стрелба оръжия.

— Хвърлете прожектора, господин Боунбрейк! — рече невъоръженият. — И вдигнете горе ръце! Това се отнася за всички ви.

Беше същият глас, който се бе обърнал към тях от тъмнината. Лицето му беше напълно скрито зад бял шал и очила.

— Кои пък сте вие, по дяволите? — попита Боунс с глас, подобен на ръмжене. Свали надолу прожектора си, но не се подчини на останалите изисквания. И Мадок остана точно там, където беше — сграбчил в меча прегръдка сферата.

Мъжът се разсмя с лишен от хумор глас.

— Шегувах се, когато ви казах, че трябва да ме опознаете. АБЧ^[2], би било губене на време както за мен, така и за вас.

— Тогава защо просто не ни убиете? — подхвърли Мадок. — Може би се боите какво бих могъл да направя с това?

Побутна напред сферата и доволно забеляза как няколко от въоръжените мъже потрепнаха. Струваше си усилието да се бори със сферата, която се поклащаше в хватката му като нещо живо, сякаш се опитваше да се освободи и да се върне на мястото, където я беше открил. Единствено здравата му хватка върху томахавката й пречеше да го направи.

Мъжът не изгуби самообладание и успя да пусне още един фалшив смях.

— Бих могъл да ви попитам същото, но вече знам отговора. Нямате идея какво сте открили. Не знаете потенциала му. Или пък как да го отключите.

— Грешите! — обади се Роуз. Думите й се чуха като дрезгав изплашен шепот, но след това тя се изкашля, изпъна гръб и пое дълбоко въздух. — По този въпрос грешите. Прадядо ми буквално е написал книга затова място и знам всяка негова дума наизуст. Ако не се разкарате, ще ви покажа колко точно знам.

Въпреки сериозността на положението Мадок усети прилив на гордост от куража, който Роуз проявяваше пред противника им.

Непознатият наклони глава и я погледна.

— А, госпожица Гриър! Да, запознат съм с въпросните книги. Много забавна научна фантастика, но едва ли бих могъл да ги нарека „инструкция за ползване“. Ако се надявате, че ще успеете да се възползвате от аномалията като оръжие срещу нас, боя се, че само ще се разочаровате, преди да умрете.

Мадок нямаше представа дали Роуз блъфира, но фактът, че мъжът все още продължава да говори, му подсказа, че непознатият със сигурност се мъчи да ги заблуди. И в този момент парчетата от пъзела застанаха на местата си.

— Нямахте представа как да откриете това място, нали? — Последвалото мълчание потвърди предположението на Мадок. Затова продължи с натиска. — През цялото време си мислехме, че се опитвате да го скриете от нас, но всъщност вие също сте го търсили.

— И вие ни отведохте право при него — отвърна му мъжът. — Браво, господин Мадок. Оказахте се достоен за репутацията си.

— Мамка му! — промърмори Боунс, после изведнъж вдигна глава към противника. — Чакайте малко! За правителството ли работите, или не?

Мъжът игнорира въпроса му.

— Ще играем с открити карти, господин Мадок. Мисля, че нямате идея какво да правите с аномалията, но не знам какво ще стане, ако се опитам да ви убия, докато я държите. Бих предпочел да поема този риск, но при същите останали условия по-скоро не бих го направил. Така че, за да се избегне ненужно забавяне, ще бъда щедър. Поставете я веднага на земята и ще пусна трима ви да си тръгнете.

— Да, бе — вметна Боунс. — Вярваме ти.

Мъжът разтвори ръце в престорено извинение.

— Опитах. При все че, АБЧ, щях да се разочаровам, ако бяхте казали да.

— АБЧ? Вярно ли, пич? Имаш ли представа колко глупаво звучиш? — Боунс обърна поглед към въоръжените мъже. — Казвали ли сте му колко глупаво звучи? — Поклати глава и добави — Не е за вярване.

Водачът на командосите не му обърна внимание и се обърна към стрелеца, застанал непосредствено отдясно до него:

— Опитай се да не стреляш по аномалията.

— Стойте! — викна Мадок.

Другият мъж вдигна ръка в знак към подчинените си да спрат. Кимна с глава към Мадок.

— Пълен сте с изненади. А може би сега се опитвате да ме подлъжете, че съм ви склонил, докато вие се мъчите в последния момент… как беше изразът? Да ме преметнете?

Мадок сви рамене, като се опита да не изпусне сферата от хватката си.

— Всички оръжия са у вас.

— Така е. Няма да е лошо да не го забравяте. Добре тогава. Оставете го на земята и се отдалечете.

Мадок бавно и внимателно отдръпна сферата от тялото си, като я държеше с две ръце.

— Елате да я вземете.

— Пич — промърмори тихо Боунс, — обикновено не правим такива неща.

Мадок погледна приятеля си право в очите.

— Друг начин няма, Боунс. Просто бъди готов да се махаме, щом му го предам. — Мадок леко завъртя очи надясно с надеждата, че Боунс ще разбере мисълта му.

Боунс кимна полека.

Водачът на командосите — Мадок мислено реши да го нарича АБЧ — се обърна отново към помощник-офицера си:

— Ако някой от тях дори само кихне…

Въоръженият кимна и изправи рамене зад дулото на автомата си, като се увери, че е насочен право към Мадок.

АБЧ тръгна с предпазливи стъпки към тях, докато накрая се озова на не повече от метър. Протегна внимателно ръце към сферата.

— Внимателно! — предупреди го Мадок точно преди да я докосне. Мъжът потрепна, сякаш са го ужилили, което беше точно реакцията, на която Мадок се надяваше. Ухили се на непознатия. — Тази чудесия си има свое собствено мнение. Сигурен ли сте, че я искате?

АБЧ се подсмихна под шалчето, покриващо лицето му, и обхвана сферата в ръце.

Без другият да го забележи, Мадок стисна здраво томахавката и се приготви за онова, което щеше да последва.

— В такъв случай сферата е ваша.

Пусна другата си ръка и отстъпи настрана, като в същия момент отскубна томахавката и сферата повлече другия мъж обратно към центъра на пирамидата. АБЧ изгуби равновесие и се наклони напред, като се опитваше да остане на крака, докато сферата го влачеше.

В тази част от секундата, когато въоръжените мъже се опитваха да разберат какво точно става, Боунс и Мадок едновременно се хвърлиха към тях. Боунс се насочи към мъжете отдясно, а Мадок хукна към тези отляво. Светлините на мощните прожектори проблеснаха, докато мъжете се мъчеха да хванат отново на прицел движещите се цели, но преди да успеят, бившите военноморски тюлени бяха съборили двама от шестимата на ледения под.

Въпреки че командосите имаха преимущество като брой и огнева мощ, Мадок и Боунс току-що бяха превърнали тези предимства в тяхна спънка. Не можеха да стрелят по тях от страх да не уцелят другарите си, което даде на нашите търсачи на съкровища няколко секунди, за да решат какво да правят след това.

Боунс се промъкна зад командоса, с когото се бореше, протегна дългите си ръце и сграбчи автомата му за приклада и цевта. Изтласка го нагоре, сякаш вдигаше щанга, докато не го изравни с нивото, където трябваше да се намира гърлото на мъжа, после го дръпна рязко към себе си, право към дихателната тръба на човека.

Мадок реши проблема по-бързо и ефикасно. Стовари юмрука си — този, който стискаше томахавката — отстрани на черепа на противника си. Въпреки че плътната качулка на бялата парка на командоса приглуши звука от удара, все пак не можа да му осигури достатъчна защита от нанесената скрита травма. Мъжът се свлече зашеметен, в безсъзнание или може би дори мъртъв. Без да изпуска брадвичката, Мадок сграбчи автомата на командоса и дръпна тригера.

Камерата се изпълни с оглушителния звук на автомата стрелба. Мадок всъщност не беше успял да се прицели и нито един от изстрелите му не попадна в противниците им, но какофонията от силния шум и случайните удари на куршумите в извитите вътрешни стени предизвика градушка от ледени фрагменти. Останалите командоси се разпръснаха и се втурнаха да търсят убежище зад хълмчето.

— Роуз! — извика Мадок — Бягай!

Преди обаче да е успяла да помръдне, от центъра на ледената могила се чу яростен вик. Мадок насочи натам автомата и освети с прожектора му водача на командосите, който с мъка стоеше на крака, вкопчен с две ръце в сферата. Дори от няколко метра Мадок можеше да забележи, че има нещо по-различно. Въздухът сякаш вибрираше, сякаш пукаше от нещо подобно на статично електричество.

Вътрешностите на Мадок се свиха в ледена топка. Без колебание дръпна спусъка и изпрати целия пълнител на автомата срещу водача, но вместо ледът да се изпъстри с кървави парчета плът от АБЧ, куршумите просто се изпариха в малки сини проблясъци точно пред него.

Лидерът на командосите дори не потрепна.

— Кой можеше да предположи? — сподавено се изсмя мъжът. — Аномалията създава непробиваем енергиен щит точно както в книгата на Додж Долтън. Искате ли да видим какво друго може да прави?

В този момент сферата в ръцете му започна да пука и да танцува с дълги пръсти от синьо-бели светкавици.