Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (39) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

Епилог: Последната стихия

Същата нощ, докато пътуваха с влак към Лондон. Кисмет им разказа цялата история, като започна с първия си сблъсък с „Прометей“ и мъжа, за когото сега вече знаеше, че е отчужденият му брат. Първият му поглед зад онова, което нарече „небесната завеса“, го беше изпратил по пътя на откритията — не само относно истинската природа на реалността и духовността, но и на загадката, която започнала в деня на собственото му раждане.

Разкри, че Кристиан Гарал не е истинският му биологичен баща. Осиновил го малко след раждането му и последвалото го изоставяне. Това го знаел още като малко момче, но необичайните обстоятелства относно раждането и родителите си научил много по-късно. Адам Гарал не бил негов кръвен роднина, доколко Кисмет знаеше.

Мъжът, когото Мадок наричаше АБЧ и който се беше представил на Кисмет като Улрик Хаузър, всъщност беше родният му брат близнак. Докато Кисмет беше израснал като син на пътуващ по цял цвят търсач на приключения и състезател с яхти, брат му бил възпитан да ръководи „Прометей“ — образование, което било надзиравано от майката, с която Кисмет никога не се запознал.

— Твоята „вътрешна“ връзка — досети се Мадок на глас.

Кисмет просто кимна.

Беше не просто неизбежно пътищата на двамата мъже да се кръстосат отново; беше предопределено.

Кисмет им разказа и за другите си приключения, като например спускането си в Черно море в търсене на Златното руно от древногръцката легенда или пък за битката си срещу един сатанински монах за контрола над въжето на Юда.

— Чакай малко! — прекъсна го Боунс. — Юда, като брата предателя на Исус ли?

— Според историята — кимна Кисмет — това било въжето, с което Юда Искариотски се обесил след предателството. Не знам дали е вярно, но понякога е по-лесно да избереш познатото зло.

Боунс и Мадок размениха многозначителни погледи, но запазиха мълчание.

Последният сблъсък на Кисмет с брат му — макар сега да не изглеждаше последен — включвал търсенето на тайната на безсмъртието. Макар отначало да бил скептично настроен, последвалите събития го накарали да повярва.

Боунс поклати изумено глава.

— Значи си безсмъртен!

— Честно казано, не знам — отвърна Кисмет. — Може би някой ден ефектът ще се изгуби, но засега… Да, предполагам, че „безсмъртен“ го описва най-добре. Изглеждам около двайсет години по-млад, отколкото пише в шофьорската ми книжка.

— Ако някога си взема някое красиво младо гадже, може би ще можеш да й дадеш малко от това, което имаш — подхвърли Боунс.

— Ще си вземеш най-много с лявата си ръка — парира го Джейд.

— Възстановявам се бързо — продължи Кисмет. — Дори след тежки наранявания. — Кимна към Джейд. — Ако пък не се подстригвам веднъж седмично, започвам да приличам на братовчеда То от семейство Адамс.

Боунс отново тръсна глава.

— Кисмет означава късмет, нали?

— Щастие. Съдба. Успех. Ти си избери.

— Ами мисля, че трябва да си най-щастливото копеле на тази планета.

— Съдбата обича смелите — вмъкна Джейд.

Кисмет се засмя безрадостно.

— Повярвайте ми, не се чувствам особено щастлив.

— Брат ти също е взел една доза, нали? — намеси се Мадок.

Кисмет сви рамене.

— Навремето не смятах така, но след като ти ми разказа, че си го видял, това е единственото заключение, което мога да направя.

— Значи той ще продължи да се връща? — попита Боунс. — Също като Арни? — Снижи гласа си и изимитира комично силен австрийски акцент: — Ще се върне!

— Освен ако не получи онова, което иска. Философският камък.

— Значи ние трябва първи да го вземем, нали? — рече Джейд. — За да го използваме срещу него. Щом може да дава безсмъртие, сигурно може и да го отнема. — На лицето й се изписа вина, след което бързо погледна към Кисмет. — Ние, разбира се, ще внимаваме с него.

Мадок погледна към Роуз, която държеше раницата със сферата и огледалото в скута си.

Първо трябва да намерим четвъртата стихия. Изумруденият скрижал.

Кисмет се взря в Мадок.

— Нали знаеш, че не е нужно да го правиш. Това е моята война. И без да се хваля, имам девет живота. За разлика от теб.

Боунс се разсмя.

— Без да се хвалим, ама доникъде нямаше да стигнеш без нас. Да се попречи на лошите да завземат света е точно това, което обичаме да правим.

Кисмет хвърли поглед към останалите.

— От името на всички ви ли е казано?

Джейд изсумтя презрително и поклати глава.

— Пази боже! Но бях замесена, преди Боунс да се включи, така че вече имам запазено място.

— Не ми се мисли какво би се случило, ако „Прометей“ спечели надпреварата — добави Мадок, — но знам, че ще имаме по-добър шанс, ако бъдем заедно.

— Добре тогава — бавно кимна Кисмет. — Да действаме!