Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (38) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

22.

Мадок се ухили, а светлината най-сетне се отмести от лицето му. Той промуши едната си ръка през дупката на пояса и го притисна към гърдите си, а Боунс започна да го издърпва. Едва забелязваше очертанията на РИБ лодката, може би на около шест метра от него, а приятелят му го дърпаше така, сякаш е риба, която ще спечели награда.

— Винаги правиш нещата по най-трудния начин — рече Боунс, като се наведе и издърпа Мадок през борда.

— Повярвай ми, не беше мой избор. — Мадок реши да не споделя новините за самоличността на мъжа, с когото току-що се беше борил. Това можеше да почака. — Някакъв знак от останалите?

— Нищичко. Само голямата светкавица и след това нищо. Видя ли я?

Мадок кимна, но не изказа страховете си относно това, което тя може би значеше. Надигна се в седнало положение.

— Изкарай ни до брега. Ще отида да проверя.

— Тъкмо си мислех, че ще искаш да го направиш. Ето. Намерих го… може би по-точната дума е „наследих го“. Може да ти потрябва. — Боунс му подаде автомат карабина „М4“ ако Мадок не грешеше — след което се обърна и зае мястото пред пулта за управление. Надуваемата лодка се устреми напред. Няколко секунди по-късно Мадок отново беше във водата и се катереше нагоре по скалите.

Щом излезе извън прибоя, приготви карабината за стрелба и тръгна нагоре по склона на вълнолома. Спря точно под билото и огледа пътеката за някакви признаци на активност, вражеска или приятелска. През няколко секунди фарът осветяваше под ъгъл околността, но освен бурното море и постоянния дъжд, който плющеше по паважа, всичко беше неподвижно.

Вдигна карабината и погледна през прикачения към нея холографски мерник на фирмата „ЕОТек“. После постави пръста си на спусъка и се насочи към извисяващата се постройка. Движеше се бързо, с къси крачки, като пристъпваше от пета към пръсти, за да поддържа сцеплението си с повърхността и да не се препъне в нещо, което не с видял. Стигна до основите на фара за по-малко от минута. Зави наляво с намерението да заобиколи фара по посока на часовниковата стрелка, но само след няколко градуса от дъгата чу нещо над тътена на бурята.

Гласът на Джейд. Броеше. И ругаеше.

— Пет… шест… седем… осем… Дишай, дяволите да те вземат!

Мадок побърза в посока на звука, като свали оръжието, но остана готов да заеме по-агресивна стойка при първия знак за опасност.

Нямаше такава нужда обаче. Щом подмина южната страна на кулата, забеляза останалите в мигането на маяка. Роуз стоеше безпомощно, а коленичилата Джейд натискаше гърдите на Кисмет с кръстосани длани, броеше и ругаеше. Когато стигна до петнайсет, се наведе и вдъхна в устата му.

Сферата лежеше само на няколко крачки от тях и изглеждаше толкова смъртоносна, колкото градинска декорация.

Мадок се втурна към тях с вик:

— Какво се случи?

Роуз се сепна от гласа му, но след това се хвърли в ръцете му и се разрида.

— Дъждът… Когато се опита да го използва… — запъна се, неспособна да намери думи, но Мадок вече беше я разбрал. Както се бе опасявала Роуз, опитът на Кисмет да използва сферата, за да създаде електрическо силово поле, бе довел до злощастни резултати. Явно все пак не беше пълен провал. Убийците на „Прометей“ бяха пометени, най-вероятно изхвърлени в океана, но Кисмет бе платил най-високата цена за тази победа. Токът беше минал през него, беше го ударил като светкавица и беше спрял сърцето му.

Мадок пристъпи към действие. Джейд беше постъпила правилно, като бе започнала да му оказва първа помощ, но само това нямаше да спаси живота на Кисмет. Противно на онова, което показват във филмите, ритмичният натиск върху гръдния кош не може да стартира наново спрялото сърце. Дори вездесъщата права линия на монитора за ЕКГ е пълна измислица. Сърцето удря в ритъма, който поддържа живота ни, благодарение на електрическите импулси от мозъка, импулси, които продължават дори след смъртта. Електрокардиограмата представя електрическите сигнали, които карат сърцето да бие, а не същинската дейност на сърдечния мускул. Кардиопулмонарната първа помощ преди всичко служи да попречи на мозъчната смърт, като поддържа поток от наситена с кислород кръв към мозъка и органите, но единственият начин да се възстанови нормалният сърдечен ритъм, е с помощта на шок от дефибрилатор, а най-близкото подобно устройство се намираше от другата страна на Плимутския залив.

— Сферата го направи, нали? — обърна се Мадок към Роуз. — Може би ще успеем да я използваме, за да пуснем отново сърцето му.

Роуз ахна ужасена.

— И да свършим като него ли?

Мадок не беше съвсем сигурен. Кисмет имаше някакъв афинитет към сферата и към другите стихийни артефакти, афинитет, който, изглежда, никой друг не притежаваше. Освен АБЧ, разбира се.

„Питай брат ми…“

Мадок не знаеше как да го формулира с думи, затова реши просто да действа. Пристъпи напред, подготвяйки се мислено за възможността, че може би прави фатална грешка, и вдигна сферата.

Нищо. Дори гъделичкане от ток не усещаше.

— Дотук добре — обърна се и погледна Джейд и Кисмет. — Дръпни се! — предупреди я той.

Джейд погледна към него. Устните й продължаваха да се движат, защото не спираше да брои, и само поклати глава.

Роуз се втурна напред и застана между нет и другите двама.

— Мадок, недей!

Мадок беше готов да се опита да обясни какво ще прави, но в този момент цялото тяло на Кисмет се разтърси, сякаш се пробуждаше от кошмар, в който сънува, че пропада. После силно изохка.

Джейд се отдръпна, сякаш не беше уверена дали това е някакво чудодейно съвземане, или реанимация в стил зомби. Мадок също беше предпазлив, но Кисмет просто седна и ги погледна объркано. Срещна погледа на Мадок и повдигна вежди с надежда:

— Стана ли?

„Ти беше мъртъв… Но не за дълго… Питай брат ми.“

Мадок подаде ръка и му помогна да се изправи на крака. Кисмет скочи така, сякаш изпадането му в клинична смърт не беше нещо повече от освежителна дрямка. Мадок не пусна ръката му и го придърпа още по-близо до себе си.

— Запознах се с брат ти — каза му с тих глас, почти шепот. — Трябва да поговорим.