Патриша Макдоналд
Таен обожател (38)

Глава 36

— Обърни се към стената, госпожа.

Лаура влезе в асансьора, влачейки крака, затруднена в движението си от оковите, хванали глезените й, и се подчини на унизителната заповед на придружаващия полицай. Беше с белезници, трепереше цялата в раздърпания сиво-кафяв анцуг, който сега беше принудена да носи.

Асансьорът се разтърси и се изкачи два етажа нагоре. И тя, и полицаят мълчаха. Вратата се отвори и побутвана от полицая, Лаура затътри крака. В коридора стоеше друг униформен полицай, който поздрави колегата си. Лаура все едно че беше невидима. Срещу асансьора по диагонал имаше една двойна златиста дъбова врата с табелка, която гласеше: Заседателна зала. До Лаура имаше друга врата.

— Ще чакаш тук, докато те извикат — нареди полицаят, който я беше довел с асансьора.

Лаура се озова в килия без прозорци, с бетонни стени, само с една тясна пейка и тоалетна в единия край; на стената над главата й беше монтирана видеокамера, за да бъде наблюдавана отвън. Тя се свлече на дървената пейка, все още зашеметена от предявеното към нея обвинение.

Обвинението беше отправено на първия етаж на същата сграда. Цялата процедура беше бърза и кошмарна, на неразбираем юридически език, прекъсван от чукчето на съдията, чийто рязък глас реши нейната съдба: „Искането за освобождаване под гаранция се отхвърля“. Къртис я потупа по рамото доброжелателно и прошепна нещо успокоително. Тя нямаше представа какво казва. Не можеше да възприема, защото сетивата й сякаш не бяха на мястото си и в главата й се въртеше безумна въртележка.

Искането за освобождаване под гаранция се отхвърля. Не може да си тръгне. Не може да се върне у дома при Иън и детето си. Просто не можеше да разбере. Загледа железните белезници на ръцете и на краката си. През главата й мина абсурдната мисъл, че в хладилника има нарязано месо, което трябва да се замрази, иначе ще се развали, а в пералнята има дрехи. Не можеше да си спомни дали е затворила всичките туби с бои. Няма да ми позволят да проверя, каза си тя. Ще трябва да се подчинявам на заповедите на омразни хора, докато… докато какво? Умът й отказа да се спре на тези възможности.

Чу звук от електронна карта и вратата на килията се отвори.

— Викат те вече — каза младият полицай.

Той я заведе до вратата на заседателната зала и една служителка ги пусна да влязат. Залата беше като малка университетска аудитория. На пода имаше бежов мокет, а стените бяха боядисани в кремаво. Вместо подиум имаше голямо съдийско бюро, чиято дървена политура блестеше, осветявана от лампите в нишите на стените; отстрани гордо и внушително се издигаха знамената, а между тях бе разположен въртящ се стол с висока облегалка.

Съпроводена от полицая, Лаура се придвижи, тътрузейки крака, до мястото, където седеше Къртис Станхоуп. Заседателната зала беше почти празна — на журналистите бе отказан достъп — и зад Станхоуп седеше само Иън. Отсреща, зад адвоката Франк О’Мали седяха Долорес и Сидни със скръстени ръце. Сидни сведе очи, когато Лаура го погледна, но Долорес отвърна на погледа й със смразяваща ярост.

Преди да заеме мястото на подсъдимия, Лаура се обърна към Иън, който се пресегна и се опита да я прегърне. Полицаят ги раздели. Служителката, облечена със сако, бяла риза и вратовръзка, обяви началото на съдебното заседание, председателствано от съдия Уоткинс. Една странична врата се отвори и съдията влезе. Това беше добре облечена чернокожа жена на средна възраст и със сериозни интелигентни очи.

— Къде е Майкъл? — обърна се умолително Лаура към Станхоуп, докато всички ставаха на крака.

— В кабинета на съдията. С една полицайка — прошепна Станхоуп, докато съдия Уоткинс заемаше мястото си и обясняваше защо са се събрали.

— Мистър О’Мали, имате думата — каза съдия Уоткинс.

Франк О’Мали, кръглолик мъж с бяла коса и измачкан костюм, се изправи.

— Ваша Светлост, моите клиенти са баба и дядо на Майкъл Рийд младши, детето, за което ви молим да решите на чии грижи да бъде временно поверено. Майката на Майкъл Рийд е арестувана и обвинена в предумишлено убийство на бащата на Майкъл, Джеймс Рийд старши. При тези обстоятелства моите клиенти, които са баба и дядо на детето по бащина линия, молят Майкъл Рийд да бъде незабавно поверен на техните грижи, докато не приключи процесът срещу Лаура Търнър. Майкъл се чувства добре при баба си и дядо си, обича ги и е свикнал те да се грижат за него. От друга страна, той почти не познава втория си баща, Иън Търнър. Обвиняемата е задържана без право на освобождаване под гаранция и няма възможност да се грижи за детето. Мистър и мисис Барън искат да поемат незабавно отговорността за Майкъл, да се грижат за него и да го гледат, докато процесът приключи.

Лаура се опита да се изправи и да улови мрачния поглед на съдия Уоткинс.

— Аз съм невинна. Това нищо ли не означава? — извика тя.

Още докато я дърпаха да седне на мястото си в голямата съдебна зала, която приличаше на камбановиден похлупак, тя си даде сметка колко неубедително звучи твърдението й, че е невинна.

— Седнете, мисис Търнър — погледна я строго съдия Уоткинс. — Тук всеки може да говори съвсем свободно, но няма да толерирам ничии изблици. Ще получите думата. Свършихте ли, мистър О’Мали?

— Ваша Светлост, ние смятаме, че обстоятелствата говорят сами за себе си.

— Мистър Станхоуп?

Къртис Станхоуп се изправи да говори. Лаура погледна към Долорес, чието лице изразяваше непоколебима решителност. Опита се сама да си вдъхне омраза към свекърва си, но не можа. Тя е убедена, че съм извършила най-лошото нещо, помисли си Лаура. Разбира се, че ще иска да вземе Майкъл.

— Ваша Светлост — започна Станхоуп, — ние не се съмняваме, че бабата и дядото на Майкъл го обичат. Но моята клиентка, която очаква да бъде оправдана, не иска детето да бъде настройвано срещу нея, докато излезе на свобода. А за съжаление точно това очакваме да се случи, ако Майкъл Рийд бъде предоставен на грижите на семейство Барън. Мисис Барън не допуска ни най-малката възможност нейната снаха да е невинна. Как може да се очаква тогава, че ще бъде безпристрастна. Моята клиентка се страхува, че мисис Барън ще се опита да разкъса връзката между нея и сина й. Мисис Търнър няма да се откаже от детето си. Макар че изобщо не подценяваме сериозността на обвиненията, ние очакваме, че мисис Търнър ще бъде напълно оправдана и ще бъде в състояние отново да се грижи за сина си. Междувременно тя иска той да живее в собствения си дом и да има възможност да се отнася към нея със същата любов и привързаност, както досега. По тези причини ви молим да предоставите временно детето на грижите на втория му баща Иън Търнър.

След като изслуша и двете страни, съдия Уоткинс си направи допълнителни бележки и вдигна поглед.

— Обстоятелствата по случая не оставят място за съмнение. В законодателството на този щат има такъв прецедент. Майката на детето е обвинена в убийството на баща му, а бабата и дядото на детето са готови да се грижат за него и настояват за това. Аз разговарях с Майкъл в кабинета си и той ми каза, без да му бъде оказано никакво давление, че иска да живее с баба си и дядо си, докато дойде време да се върне пак при майка си. Затова обявявам за временни настойници на Майкъл Рийд баба му и дядо му по бащина линия, Долорес и Сидни Барън.

Лаура се опита да поеме дъх. Предчувстваше, че това ще се случи, но обявяването на решението й подейства като удар в гърдите. Тя закри лицето си с ръце, а Долорес победоносно възкликна.

— Мисис Барън — каза строго съдия Уоткинс, — според мен страховете на снаха ви са оправдани и искам да ви напомня, че тя е обвиняема, а не осъдена. Разбирам, че изпитвате силни чувства в това отношение, но ви нареждам да не говорите за тях или по какъвто и да е начин да ги съобщавате на внука си. Ето защо представител на съда ще посещава периодично детето и ще го разпитва за това. Уверявам ви, че всяко нарушение на съдебното нареждане ще постави под съмнение основанието да ви бъде предоставено попечителство. Ако бъде оправдана, мисис Търнър има право да си вземе детето и то не трябва да бъде непоправимо настроено срещу нея. Това ясно ли е?

Долорес погледна послушно съдия Уоткинс и прошепна:

— Да, Ваша Светлост.

— Добре тогава. Майкъл Рийд веднага ще бъде предаден на грижите на баба си и дядо си. Доведете сега детето от кабинета ми — обърна се тя към служителката.

Лаура усети върху раменете си ръцете на Иън, които я притискаха, сякаш от страх, че тя ще се разпадне. Вече победила, Долорес не поглеждаше към Лаура. Жената, облечена със сако и вратовръзка, излезе от залата и след малко се върна с Майкъл за ръка. Очите на детето обходиха стаята и откриха лицето, което търсеха.

— Мамо — извика Майкъл, отскубвайки се от ръката на служителката, и хукна към Лаура.

Тя се изправи и се опита да се приближи към него.

Един униформен полицай пристъпи бързо напред и задържа детето, като го вдигна във въздуха, докато то пищеше, и препречи пътя до майка му.

— Майкъл — извика умолително Лаура.

Долорес и Сидни бяха вече при полицая.

— Хайде, скъпи — каза Долорес. — Ела при баба.

— Мамо! — изпищя Майкъл.

— Ваша Светлост — възпротиви се Станхоуп, — това е жестоко.

Съдия Уоткинс, която се бе изправила и се канеше да напусне залата, се обърна и удари с чукчето по бюрото.

— Полицай, оставете детето да отиде при майка си.

С чувство на облекчение младият полицай пусна внимателно детето на пода и лекичко го побутна към Лаура. Майкъл се втурна към нея и Лаура го пое, притискайки топлото му телце към сърцето си, зажадняло за него.

— Любов моя — прошепна тя с треперещ глас, — обичам те.

— Ела си у дома — изплака той.

— Не мога. Баба ще се грижи сега за теб.

— Искам ти да се грижиш — каза той и очите му се наляха със сълзи.

— Разбира се, веднага щом мога — обеща Лаура.

— Искам сега — повтори той, търкайки очи с юмруци.

За първи път в живота си Лаура си благодари, че не може да плаче. Не искаше да го плаши още повече.

— Сега не мога — каза тя. — Ти слушай баба и Попи. Ще се видим веднага, щом мога. — Трябваше да мобилизира всичките си сили, за да каже това. Трябваше да го накара да си мисли, че всичко е наред.

— Хайде, стига толкова — чу тя гласове около себе си и усети отчаяното биене на детското сърчице, притиснато до нейното сърце. Нечии ръце успяха да я издърпат за раменете и да я разделят от Майкъл.

— Обичам те повече от всичко — извика тя. — Бъди сега добро момче. Отиди с баба.

Служителката предаде Майкъл на Долорес, която го пое в прегръдките си. Детето склони уморено глава на познатото рамо. Долорес вече не изглеждаше нито уморена, нито съсипана. Изглеждаше силна и пълна с решителност. Сидни се усмихна кротко на баба и внук.

— Хайде да вървим, скъпи — прошепна Долорес на Майкъл.

Залитайки, Лаура стъпи на краката си с помощта на Иън. Той пак се опита да я прегърне, но полицаят рязко ги раздели. Лаура потърси в очите на Иън сила, но в тях имаше само отчаяние и тя извърна поглед.

— Довиждане, майко — извика едно жално гласче.

Лаура погледна в очите детето си, което се отдалечаваше от нея. Майкъл държеше Долорес за ръка и й махаше.

Майко. Той не ме е наричал друг път така. Това е по-лошо и от смъртта, помисли си тя. Как ми се случи такова нещо? Тя стисна силно ръката на Иън и махна на Майкъл. И докато му махаше, усети, че някой издърпва пръстите й от ръката на Иън и я извежда от съдебната зала, зад чиято врата бе изчезнал нейният син.