Патриша Макдоналд
Таен обожател (19)

Глава 17

Домът на Джейсън Търнър беше кокетна, но някак запусната къща, изградена от готови сглобяеми части. Построена през 50-те години на тиха улица с големи дървета, тя беше част от цяла редица еднотипни къщи. Беше боядисана в синьо-лилаво и имаше гараж отзад. Две момченца играеха отпред на тревата, но като видяха, че пред къщата спира полицейска кола, хукнаха, викайки майка си, и изчезнаха зад входната врата, която затръшнаха след себе си.

Докато Рон и полицай Витковски стигнат входната врата, една дребна жена с руса коса като захарен памук вече ги чакаше. Чертите й бяха остри, а лицето — внимателно гримирано. Тя отвори решително вратата, когато те наближиха, и ги изчака да заговорят.

— Мисис Черил Търнър?

Жената кимна.

— Аз съм следовател Рон Ленард. Това е полицай Витковски. Може ли да поговорим?

— Разбира се — каза тя и ги покани да влязат.

Двете момченца се бяха свили на стълбите и по-малкото се стресна, когато Рон ги изгледа.

— Вкъщи ли е съпругът ви, госпожо? — попита Рон.

— Той спи. Преди няколко часа му свърши смяната.

— Аз ще остана в града съвсем кратко и много бих искал да говоря с него.

— Марк, Питър, вървете да събудите татко. Кажете му, че един полицай иска да говори с него — каза Черил на синовете си. Момчетата взеха да си шепнат и да се бутат. — Хайде тръгвайте — скара им се Черил.

Докато децата трополяха по стълбите, една жена с къса сива коса и ясни сини очи влезе бавно в стаята, стиснала химикалка и някакви рекламни листовки.

— Мамо, тези хора са от полицията и искат да питат нещо — обясни Черил на възрастната жена. — Това е свекърва ми Идит Търнър.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Рон. — Вие ли сте майката на Иън Търнър?

— О, да — отговори Идит. — Имам двама сина — Иън и Джейсън.

— Заради Иън ли идвате? — попита Черил и запали ментолова цигара. — Нали нищо не му се е случило?

— Не, нищо. Просто исках да ви задам няколко въпроса за него и за покойната му съпруга.

Черил дръпна от цигарата и изгледа Рон с присвити очи.

— Защо? Какво има?

— Полицейско разследване — каза строго Рон.

— Вече отговорихме на всички въпроси за пожара — каза Черил.

— Това е за друго нещо. Става дума за един инцидент в Ню Джърси, откъдето идвам.

— Какъв инцидент? Сигурен ли сте, че Иън е добре?

— Добре е — потвърди Рон. — Става дума за една жена, с която той се вижда.

— О-о. Добре — каза изненадано Черил.

— Кажете ми, вие бяхте ли близка със зет си? Бракът му беше ли щастлив?

Идит Търнър, която се бе настанила в едно кресло, попълваше съсредоточено рекламните листовки, изплезила език от напрежение.

— Да, мисля, че да. Не мога да кажа, че не бяха щастливи.

— Не сте съвсем сигурна.

— Ами, ние не бяхме много близки. Искам да кажа, че Джейсън и Иън са близки. Нали знаете как е между братя. Но Иън и Габриела бяха по-богати, нали разбирате какво искам да кажа. Иън е ученият в семейството. Той е човекът с парите. А Габриела… тя…

Рон забеляза колебанието в гласа й и каза:

— Не я обичахте много.

— Не съм казала такова нещо. Тя беше много мила. Притеснителна. Но изобщо не говореше английски. Според мен не че не знаеше езика, а защото не искаше да има нещо общо с нас.

— А с вас говореше ли на английски, мисис Търнър? — попита Рон, обръщайки се към по-възрастната жена.

— Майко — подкани я нетърпеливо Черил.

Възрастната жена вдигна глава от заниманието си.

— Извинявайте, не ви чух. Какво ме питате?

— Габриела говореше ли с вас на английски?

— От време на време — намръщи се Идит. — Ние не се виждахме много често, нали разбирате — опита се тя да се извини на Рон. — Да не си помислите, че съм нелюбезна, просто искам да свърша с това, за да не изпусна пощата — добави тя. — Луда съм да участвам в конкурси. Това си ми е слабост. Но и печеля много неща, нали, Черил?

— Майко, полицията не се интересува от твоите конкурси.

— Спечелих тази лампа, ето тази — каза тя, почуквайки с химикалката по високия лампион до себе си. — И онзи дискплейър, но не ме питайте какво значи това. А и… — Видя, че Черил се готви отново да я прекъсне и вдигна химикалката да я предупреди да мълчи. — А и да не забравяме екскурзията в Чудния свят на Дисни…

— Не, няма да я забравим — каза Черил и угаси цигарата си.

Рон погледна бележника си и се обърна към Черил, която чакаше търпеливо следващия въпрос.

— Мислите ли, че девер ви е изневерявал на съпругата си? Знаете ли нещо по този въпрос? Възможно ли е да е казал на съпруга ви?

— Ако е казал нещо на Джейсън, той щеше да ми каже. Ние нямаме тайни. Не, мисля, че не я е мамил. Не казвам, че бяха най-щастливата двойка на света. Тя никога не искаше да излиза от къщи. Сякаш се страхуваше от собствената си сянка. Но той се стараеше. Стараеше се да я направи щастлива.

— Значи нямате основание да смятате, че Иън е имал връзка с друга жена.

Черил поклати глава, сякаш обмисляше отговора си.

— Не…

— Напуснал е работата си и е отишъл да живее на яхта. Това не ви ли се стори странно?

— Нямате представа какво преживя… с Филип. Нали знаете за Филип? — Острите черти на Черил се смекчиха. — О-о-х… — сякаш изплака тя. — Това сладко дете. Всички го обичахме. Той прекарваше много време тук. С моите две деца бяха като Тримата мускетари. Обичахме го като наше дете.

— А Иън и Габриела…

— Те трепереха над него — каза Черил с тон, който не търпеше възражение. — Обожаваха го.

Идит Търнър се взираше в рекламите.

— Дума от четири букви, която се римува с „цена“? — чудеше се тя на глас.

— Тя си живее в свой свят — наведе се Черил към Рон.

Един едър хубав мъж с ясни сини очи заслиза тромаво по стълбите, търкайки очи, за да се разсъни.

— Здравей, скъпи — каза Черил.

Джейсън Търнър погледна намръщено Рон и полицай Витковски, разположили се в дома му.

— Марк ми каза, че са дошли полицаи.

Рон се изправи и протегна ръка.

— Аз съм следовател Ленард. Изпратен съм от окръжния прокурор в Ню Джърси.

— Какво искате от нас? — попита грубо Джейсън.

Марк и Питър, промушили глави между пръчките на перилата, гледаха зяпнали полицаите във всекидневната.

— Я вие двамата, излезте в задния двор, докато свършим тук — извика им Черил.

— Там няма какво да правим — възропта Марк.

— Играйте на баскетбол. Правете нещо. Карайте колело.

Момчетата неохотно се подчиниха.

— Имам няколко въпроса, отнасящи се до брат ви — каза Рон. — Точно говорех с жена ви.

— Защо се интересувате от брат ми? — попита Джейсън, готов да премине в отбрана. — Знам, че е в Кейп Крисчън. Обади ми се преди няколко дни.

— Каза ли ви какво прави там?

— Останал е няколко дни на пристанището. Защо?

— Опитваме се да разберем дали някога е имал връзка с една жена в нашия окръг, която полицията разследва.

— Брат ми не е слизал от яхтата си през последните шест месеца.

— Това ни е известно — каза припряно Рон. — Споменавал ли ви е някога за жена на име Лаура Рийд?

Джейсън помисли и поклати глава.

— Не.

— Имате ли спомен от детството си за момиче на име Лаура Хейстингс?

Джейсън отново поклати бавно глава.

— Не — каза той, но в гласа му се прокрадна нотка на съмнение.

— Те твърдят, че се познават от началното училище. Разправят, че брат ви паднал в една яма, а тя го намерила.

Очите на Джейсън се разшириха, а лицето му пребледня.

— О, да — каза той. — Да. Със счупен крак… — Погледна към майка си и Рон видя, че очите му презрително припламнаха.

Идит, която изглеждаше погълната от безсмислиците, които редеше, изведнъж спря да пише и химикалката замръзна във въздуха. Рон знаеше, че ги слуша, но се преструва, че не чува какво си говорят.

— Да — въздъхна Джейсън. — Сега си спомням, че имаше такова момиче. Но тя се премести от тук… преди много години.

— Това ли е момичето, което го е намерило? — обърна се Черил към Джейсън. Тя очевидно знаеше за какво става дума.

Джейсън мрачно кимна.

— Знаете ли дали са поддържали връзка?

— Не. Брат ми се ожени и…

Рон едва се сдържа да не се засмее. Значи Джейсън смяташе, че едно събитие изключва възможността да се случи друго събитие. Много е предан на семейството си този човек, помисли си Рон.

— Мистър Търнър, вие сте пожарникар, така ли?

— Да.

— Бяхте ли тук вечерта, когато изгоря къщата на брат ви?

Джейсън поклати глава. В ъгъла на стаята Идит вдигна ръка като ученичка, която иска да отговори на зададен въпрос.

— Бяхме в Чудния свят на Дисни — съобщи тя. — Нали помните, че ви казах за екскурзията?

Рон се изненада, като видя, че очите на Джейсън се насълзиха от гняв.

— Вечерта, когато той имаше най-голяма нужда от мен… единствения път, когато можех да му се отплатя поне малко за всичко, което правеше за мен… точно в този момент аз съм в Чудния свят на Дисни. Колко мръсна работа е животът.

— Стига, Джейсън — възпротиви се Идит. — Прекарахме чудесно в Дисни. И децата прекараха чудесно.

— Стюарт Шорт, подпалвачът, осъден за няколко предумишлени пожара, е действал винаги по един и същи начин. — Рон погледна бележките си. — Закрепвал е запалена цигара на картонче от кибритени клечки и е използвал детска играчка от плат, напоена с керосин. — Погледна Джейсън и добави: — Доста странна комбинация.

— Нещо обичайно за психопат и подпалвач — поклати глава Джейсън. — Почти винаги използват кибрит. Това е част от удоволствието. Колкото до играчката, Стюарт е болно момче…

— Тези подробности не са били съобщени на вестниците.

— Не, за да хванем по-лесно престъпника.

— Обсъждали ли сте някога с брат си как е действал подпалвачът? Какво точно е правил? Какви средства е използвал, какви са отличителните белези на деянието, така да се каже?

— Не — възрази Джейсън. — Разбира се, че не.

— Би било съвсем нормално — каза спокойно Рон. — Сигурен съм, че хората тук са се интересували много от подпалвача.

— Никога нищо не съм му казвал и той никога не е питал — каза ядосано Джейсън. — За какво намеквате?

— Просто задавам въпроси…

— Отказвам да слушам повече тия глупости. Не знам какъв ви е проблемът, но не закачайте брат ми. Чувате ли? Тази мъка му стига за цял живот.

Идит сложи писанието си в плик, който облиза и залепи.

— Може ли някой да ме закара до пощата? — попита умолително тя. — Страх ме е, че ако се забавя, ще изпусна крайния срок.

Джейсън рязко се изправи.

— Аз ще те закарам — каза той. — Къде са ми ключовете?

Черил посочи една купичка върху телевизора. Джейсън грабна ключовете и изгледа гневно майка си.

— Готова ли си, или не?

Идит стана нервно от стола си.

— Радвам се, че се запознахме — каза тя на Рон и на полицай Витковски.

Рон стисна слабата й ръка и стана от стола.

— Ние също трябва да тръгваме — каза той.

Черил ги изпрати до вратата. Като излязоха навън, видяха колата на Джейсън, която профуча по улицата. Идит седеше до шофьора изправена, сякаш бе глътнала бастун.

— Знаете ли, моят съпруг е много предан на брат си. Много е привързан към него.

— Забелязах — каза Рон. — Предаността е похвално нещо.

Окуражена, Черил продължи:

— Онази случка, за която споменахте. Нали си спомняте, за момичето и за ямата в гората… Джейсън ми е разказвал за това. Баща му го търсел, за да го накаже за някаква глупост. Бил много жесток с момчетата. Иън винаги се опитвал да му се противопостави и защитавал брат си. Нали разбирате? В онзи конкретен случай двамата се криели в гората. Когато го чули, че идва, Иън качил Джейсън на едно дърво. Старият издърпал Иън и го свалил от дървото. При падането Иън си счупил крака. Онзи мръсник го оставил там. Напердашил Джейсън и го завлякъл вкъщи, а Иън оставил там със счупен крак. Иън се опитал да допълзи до къщи и тогава пропаднал в ямата.

— Майка им нищо ли не е направила? — намръщи се Рон.

— Нали виждате каква е — поклати глава Черил. — Тя си живее в свой свят. Участва в рекламни конкурси. Вижда само онова, което иска да види. Останалото просто не съществува.

— Ясно — каза замислено Рон.

— Така че, ако ви се струва, че мъжът ми… някак… се хвърля веднага в защита на Иън… — каза извиняващо се тя.

— О, разбирам — отвърна Рон. И то много повече, отколкото си мислиш, каза си Рон. Дори и да знаеше нещо за брат си, Джейсън никога нямаше да го каже. Нямаше да каже и жена му. Никой нямаше да каже. — Много ви благодаря за съдействието.