Патриша Макдоналд
Таен обожател (16)

Глава 14

Рон Ленард пристъпваше от крак на крак и оглеждаше изцяло ремонтирания полицейски участък на Ню Брайтън, докато чакаше Хал Морган, заместник-началник на полицията, да приключи разговора си с една красива полицейска служителка, която му предаваше някакви папки и го запознаваше със съдържанието им. За миг Рон се замисли за костюма си — един от трите сиви костюма, с които ходеше на работа. Най-хубавият. Беше го купил във Филаделфия, в магазина за мъжко облекло „Бойд“ — дискретното райе позволяваше на Рон да се явява с този костюм навсякъде и да вдъхва уважение. Шефът му, окръжният прокурор Джаксън, го беше насочил към „Бойд“, след като един ден Ленард се яви на работа със зелен костюм на карета, купен от универсален магазин. Клайд Джаксън държеше много на външния вид. Искаше хората да приемат сериозно подчинените му. Рон беше доволен, че е дошъл в Ню Брайтън с този костюм. Това беше крайбрежието на Кънектикът и заместник-началникът Морган сякаш беше слязъл от корицата на каталог на „Брукс Брадърс“.

Клайд Джаксън взе решението Рон да дойде в Ню Брайтън, след като Рон съобщи на окръжния прокурор всичко, което бе научил за Иън Търнър и Лаура Рийд. Отначало прокурорът Джаксън нареди на Рон да не изпуска от очи двамата, колебаейки се да предприеме нещо по-решително. Ето защо през последната седмица Рон държеше под око къщата и видя, че Търнър влиза и излиза от дома на семейство Рийд всеки ден, а понякога по няколко пъти на ден. Двамата не се появяваха навън заедно, но вътре без съмнение бяха неразделни. Когато чу това, прокурорът реагира недвусмислено.

— Заминавай за Кънектикът — нареди той. — Проучи всичко, което можеш, за този човек. — Двамата разсъждаваха по един и същи начин — Лаура и Иън Търнър са се прикривали, но сега, няколко месеца след смъртта на Джими Рийд, са решили, че е безопасно да се покажат пред света.

Морган благодари на младата полицайка и се обърна към Рон.

— Извинявайте, че ви накарах да чакате, следовател Ленард. Да отидем в моя кабинет и да прегледаме информацията.

Хал Морган му предложи да седне в едно кожено кресло и посочи смутено папките.

— Всичко това е в компютъра — обясни той, — но аз не съм много наясно с новата техника. Затова понякога полицай Уелър ми помага, като разпечатва каквото ми трябва.

— Значи освен че е хубава, е и компютърно грамотна — каза дружелюбно Рон.

— Да, така е — въздъхна Хал Морган. — Ако не внимавам, тя ще ми вземе мястото. Трябва да изкарам един курс по компютри, но как да намеря време за това? И без друго работя извънредно. В събота трябва да отида на мача на Училищната лига да гледам децата. Къщата има нужда от боядисване… повече не мога да отлагам. Искам да кажа, кое от двете — компютърът или къщата?

Рон кимна съчувствено.

— И аз не съм много силен по тази част — каза той, макар че беше изкарал курса. И не можеше да се оплаче, че му липсва време.

— Вие женен ли сте?

— Все още чакам да срещна Голямата любов — поклати глава той.

— Е, приятно чакане в такъв случай — изсумтя Хал Морган и продължи: — Да видим сега какво има тук. Макар че аз едва ли ще забравя този случай. — Той сложи очилата си за четене и отвори най-горната папка. Подаде едно копие на Рон. — Стюарт Шорт. През деня работеше като доставчик във фирма за тестени изделия. Живееше с баба си в един от по-бедните квартали на града. Плащаше си сметките, пееше в църковния хор и играеше хокей със съседските деца. През нощта подпалваше безмилостно къщи и ги превръщаше в огнен ад. Докато го хванем, успя да опожари шест къщи за година и половина. Не беше лесно да го намерим. Никога не беше имал работа с властите. Като малък подпалил канапето на баба си, а после и бараката в задния двор, но тя не съобщила за това. Господ знае колко други по-малки пожари е направил, преди да започне голямата игра.

— Колко души загинаха? — попита Рон.

— Четирима, включително съпругата и малкият син на Иън Търнър. Шорт получи три доживотни присъди за престъпленията си.

— Той призна ли, че всички тези пожари са негово дело?

— Не, всъщност отрече всички обвинения. Но ние го опровергахме по всички точки. Показания на свидетели, веществени улики от дома му, от колата му, от работното му място. На заседателите им беше нужно по-малко от час, за да го обявят за виновен.

— Значи сте сигурен, че всички пожари са дело на един и същ човек?

— Почеркът е идентичен при всички подпалвания — кимна Хал Морган. — Мястото, откъдето тръгва пожарът, запалителното средство… Серийното подпалвачество, както ви е известно, е престъпление, което издава по безспорен начин извършителя. — Рон Ленард гледаше намръщено папката. — Защо се интересувате от Търнър? — попита Хал.

— Прави компания на една вдовица от Кейп Крисчън, чийто съпруг беше застрелян в главата в собствената му спалня на връх Нова година. Тя твърди, че в къщата влязъл маскиран мъж, крадец, но ние имаме основание да се съмняваме. Съпругът е имал голяма застраховка. Жена му е била там по време на убийството, изобщо не е пострадала, къщата не е ограбена. Картинката е ясна. — Хал Морган кимна. — След това същата тази жена изведнъж се появява с вашия мистър Търнър — продължи Рон, — който отскоро е вдовец.

— След смъртта на сина си ли е дошъл във вашия район?

— Твърди, че от ноември обикалял с яхта из Карибско море.

— Това вярно ли е?

— Разпитах някои хора в Барбадос — сви рамене Рон, — но не можах да открия никой, който да потвърди, че е бил там по време на убийството. Възможно ли е обаче да се хванат дирите на човек с яхта? На всеки от тези острови има летище. Може да е прескочил да ликвидира набързо Джими Рийд и на другата сутрин да се е върнал на яхтата.

— Не знам много за този човек — почеса се Хал Морган притеснено по главата. — Занимава се с наука. Мисля, че е нещо, свързано с подводници. Но едно ще ви кажа. Смъртта на сина му беше истинска трагедия тук. Детето имаше изгаряния от главата до петите — осемдесет и пет процента, както ми казаха. — Рон Ленард потръпна. — Да — кимна Морган. — Аз не съм го видял, но разбрах, че е било жестоко. Детето поживя малко. Търнър се премести в болницата. Не се отделяше от детето. Тук всички много му съчувстваха. Да не говорим за настроенията срещу подпалвача. Не ни оставиха на мира. Имахме късмет да го хванем скоро след този пожар. Добре че стана така. Иначе до един месец щях да си загубя работата.

— Търнър тук може и да е светец, но в момента за нас той е единствената нишка, водеща към убийството, което разследваме. Не е възможно поне едно от твърденията на Рийд да не бъде оборено. И аз имам чувството, че това ще бъде историята с Търнър.

— Няма да навреди, ако се поровим малко — каза Хал Морган.

— Ще остана няколко дни — ще поговоря с роднини, с колеги, ще видя дали няма нещо…

— Ние в момента не сме много натоварени. Наш човек може да дойде с вас. Да ви помогне да не се лутате.

— Благодаря за съдействието — каза Рон.

Телефонът на Хал Морган иззвъня. Морган стисна ръката на Рон и вдигна слушалката.

— Може ли да задържа това? — попита Рон, сочейки папката.

— Разбира се — кимна Хал, махна му с ръка и продължи да говори по телефона.

* * *

— Доктор Каспрак — каза Едуард Лий, млад мъж с азиатски черти и бяла престилка, — тези господа са полицейски служители и искат да поговорят с вас.

Рон и полицай Витковски, неговият водач и шофьор, влязоха в центъра за термоядрени изследвания към морската база. Посрещна ги доктор Лий и след сложните мерки за сигурност двамата преминаха през три врати и се озоваха в голяма лаборатория. Рон, който очакваше да се срещне с мъж, се изненада, когато една висока хубава жена с руса коса, хваната на опашка, се обърна към тях при думите на доктор Лий. Мъжкият ми шовинизъм се проявява, каза си Рон. Разбира се, картончето с името й на престилката гласеше: доктор Андреа Каспрак.

Доктор Лий ги представи и тримата се здрависаха. Рон огледа лабораторията, която беше претъпкана с компютри, апаратура и всевъзможни електронни уреди. Помещението гъмжеше от хора — повечето от тях бяха с очила, всички изглеждаха напълно отдадени на заниманията си.

— Доктор Каспрак, благодаря, че отделихте време да се срещнете с мен. Исках да ви попитам с какво се занимавате тук, но съм сигурен, че няма да разбера.

Жената въздъхна, след това се насили да се усмихне и каза:

— Тогава да прескочим този въпрос.

Рон се изкашля и погледна бележника си.

— Вие се познавахте с доктор Иън Търнър и със съпругата му Габриела, нали?

— Доктор Търнър беше мой колега.

— Изненадахте ли се, когато напусна работата си и отиде да живее на яхта?

— Не, като се има предвид какво се случи със семейството му — каза тя. Рон я погледна очаквателно. Тя неохотно продължи: — Мисля, че след смъртта на Филип той беше толкова изтощен, толкова емоционално разтърсен, че не можеше да разсъждава. Вероятно е постъпил правилно, като е излязъл в отпуска, така да се каже. Като се е махнал.

— Значи, вие го насърчихте да… излезе в отпуска — каза иронично Рон.

Доктор Каспрак се поколеба и Рон разбра отговора й. Тя обаче побърза да прикрие реакцията си.

— Мисля, че за хора, които… ги е сполетяло нещастие, работата е хубаво нещо. Но не съм специалист по тези въпроси…

Рон си отбеляза нещо в бележника и кимна.

— Доктор Търнър имаше ли много служебни пътувания?

— Пътуваше от време на време — каза замислено доктор Каспрак.

— Къде?

— Ходеше на научни конференции, на каквито понякога ходим всички ние.

— Може ли да ми дадете списък на конференциите, на които е присъствал през последните две години?

— Нямам такъв списък. — Доктор Каспрак изглеждаше малко изненадана от тази молба.

— Доктор Търнър имаше ли секретарка? — продължи да настоява Рон.

— Имаше асистент — въздъхна доктор Каспрак. — Ще видя дали някой може да ви даде тази информация. Спешно ли ви трябва?

— Ще остана тук ден или два. Мога пак да дойда — каза Рон, преструвайки се, че не забелязва нейното раздразнение. — Имате ли някакво основание да предполагате, че доктор Търнър е имал извънбрачна връзка?

— Не — отговори доктор Каспрак и го изгледа възмутено.

Рон изчака да чуе още нещо, но тя замълча.

— Защо мислите така? — попита той.

— Защото няма никаква причина да не мисля така — отвърна доктор Каспрак. — Доктор Търнър беше отдаден на… семейството си.

— Бяхте ли приятели с доктор Търнър и със съпругата му?

— Не, не точно приятели — поколеба се доктор Каспрак. — Мисис Търнър беше италианка. Не говореше много добре английски. Трудно е да живееш извън родината си — добави укорително тя.

— Значи не сте контактували извън работата…

— Понякога излизахме заедно заради Филип. Нашият син е връстник на Филип и водехме децата на екскурзии. — Доктор Каспрак изгледа Рон, без да трепне. Едно мускулче заигра в ъгълчето на окото й и издаде вълнението, което тя прикриваше. — Онази вечер смятахме да отидем на бейзболен мач… — Гласът й секна.

Рон любопитно я погледна и каза:

— Значи Филип Търнър трябваше да бъде с вас онази вечер?

— Да. С нас и с нашия син Зак.

— Но не дойде?

Доктор Каспрак въздъхна.

— Габриела се обади и каза, че не му е добре. Мисля, че понякога тя прекалено много се страхуваше за сина си… но това е право на една майка да бъде такава — добави решително тя.

— А доктор Търнър трябваше ли да бъде с вас онази вечер? — попита Рон.

— Не — поклати глава Андреа Каспрак. — Той работеше по един проект тук в лабораторията.

Рон сви вежди и усети прилив на енергия.

— Вие казахте ли му, че Филип няма да отиде с вас на мача? Че ще остане у дома?

— Не знам — въздъхна нетърпеливо жената. — Мисля, че не. Какво значение има това?

— Доктор Търнър е казал в полицията, че е трябвало да работи до късно в лабораторията тази вечер — обясни Рон. — Бил ли е някой с него?

— Разбира се. Сигурно забелязахте, че имаме сериозна охрана.

Точно така, каза си Рон. Но един ядрен физик като нищо може да се изплъзне от погледите на няколко полузаспали пазачи. Той реши да насочи въпросите в друга посока.

— Доктор Търнър споменавал ли е някога пред вас за жена на име Лаура Рийд или Лаура Хейстингс?

— Не. Никога.

— И няма причина да смятате, че е имал извънбрачна връзка с някого…

— Вече ме питахте за това — каза доктор Каспрак. — Сега, ако нямате други въпроси…

Тя явно се беше подразнила от характера на въпросите му — сякаш той правеше неприлични предположения, просто за да я унижи.

— Извинявам се, ако съм ви обидил, госпожо — каза искрено Рон. — Убийството е мръсна работа.

— Убийство ли? — извика тя. — Какво общо има всичко това с убийство?

— И аз точно това се опитвам да разбера — каза Рон.