Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (55) (Задава се буря)

Петдесет и четвърта глава

Лейди Гуендолин първа се обади. Погледна племенника си и каза:

— Не мога да не се начудя защо не приемаш предложението на Сесили, Чарлс? Къщата се разпада, още малко и ще рухне, а ти се колебаеш. С цялото ми уважение, трябва да продадеш бижутата на Сесили. Никой от нас никога повече няма да ги носи.

Чарлс веднага й отговори:

— Опитвам се да проумея всичко това и се колебая, само защото не съм убеден, че сделката е честна.

Намеси се Майлс:

— Не знаеш ли каква е стойността на бижутата, папа̀?

— Не зная, Майлс. Почти сигурен съм, че струват много по-малко, отколкото си представяме. Не искам да измамя Сесили.

— Няма да ме измамите, лорд Мобри. Разбирате ли, към моето предложение има придружаващи условия. Ще разрешите ли да ви обясня. Понеже трябва да подпишем договор.

Чарлс кимна и погледна Шарлот, вдигайки вежда. Тя се досещаше какво си помисли и каза тихо:

— Кога между Ингам и Суон са се подписвали договори, Сеси? Никога, доколкото ми е известно.

— Зная, лельо Шарлот. Двата рода са били абсолютно верни един на друг и почитам традицията. Аз също положих клетва. Но в този случай има трето лице, което държи да подпише договор с мен. Затова ми е необходимо писмено разрешение от Негова Светлост.

Преди някой друг да заговори, Майлс попита:

— Сеси, ще ни кажеш ли кое е това лице?

— Разбира се, Майлс. Ема Харт от универсални магазини „Харт“.

— Парите, които ми предлагаш, от нея ли са? — поинтересува се Чарлс повече от любопитство.

— Не, лорд Мобри, не са от нея. Мои са, спечелила съм ги. Нека да ви обясня. Ако ми продадете бижутата, аз ще им направя копия. Ще изработя колекция от кристал, цветно стъкло и полускъпоценни камъни. Колекцията на Сесили Суон. Затова ви моля за разрешение да използвам името „Кавендън“. Искам да я нарека „Бижутата на Кавендън от Сесили Суон“. Затова ми е необходимо вашето разрешение да използвам името „Кавендън“. Госпожа Харт държи да го има писмено. Тя ще продава колекцията във всички нейни магазини, а аз — в моите.

— Блестяща идея! — възкликна Дилейси и изръкопляска. — Сеси, ти си гений. Хайде, папа̀, кажи „да“.

— Имам няколко красиви бижута, които бих искала да продам — осмели се да предложи лейди Гуендолин, усмихвайки се на Сесили. — Ако те интересуват, разбира се.

— Разбира се, лейди Гуендолин, ще ги погледнем после, щом искате.

Сесили продължи, като се обърна главно към Чарлс и Шарлот, които седяха един до други:

— Ще ви обясня в подробности. С госпожа Харт станахме партньори в тази търговска авантюра, затова поиска гаранции. Естествено е.

— Да, така е — съгласи се Чарлс и попита: — Любопитно ми е, Сесили, кога ти хрумна идеята за тази колекция от бижута?

— Когато Дилейси и Дафни ги върнаха, Майлс ми показа бижутата в къщата на Гровнър скуеър. Помислих си, че са красиви и че бих могла да изработя колекция по техен образец. След това забравих за идеята покрай откриването на бутика в „Харт“ и костюмите за мюзикъла. Но миналата седмица идеята отново ме споходи. Защо питате?

— Помислих се, че имаме невероятен късмет. Ще ти продам бижутата и ще подпиша договора за използване на името „Кавендън“. Спасяваш Ингам, спасяваш Кавендън, Сесили, и ще ти бъда вечно признателен. Благодаря ти.

— И аз ви благодаря, лорд Мобри. А сега, на чие име да напиша чека?

Отговори Майлс:

— На фонда за реставрация на Кавендън, Сеси. Това е нова компания, която основахме по предложение на Хюго главно за да държим сметка за средствата, които харчим за поправка на покрива на северното крило и на баните.

— Много добре, Майлс — зарадва се Чарлс.

Сесили подписа чека, стана, отиде при графа и му го подаде.

— Не е необходимо сега да ми го даваш, Сесили. Следващата седмица, когато подписваме договора, ще бъде съвсем навреме.

— Вярвам ви, лорд Мобри. Вашата дума на мен ми е достатъчна. Вие сте Ингам, аз съм Суон. Когато бях на дванайсет, положих клетва да защитавам Ингам.

— Верността ме задължава — отговори той и прибра чека в джоба си. — Благодаря.

— Чудесната новина и благородството на Сесили трябва да се отбележат, папа̀ — предложи Майлс. — Да отворим бутилка шампанско и да пием за нашето най-талантливо момиче.

* * *

Атмосферата в жълтата гостна се разведри. Ужасът и отчаянието се изпариха и всички се почувстваха по-спокойни, с надежда за бъдещето. Чарлс и Майлс отново заприличаха на себе си. Лицата им си върнаха нормалния цвят. Но и двамата все още бяха смаяни от Сесили Суон и от онова, което току-що направи.

Шарлот също и го каза на Сесили, когато седнаха една до друга на дивана:

— Кога всъщност ти хрумна идеята за колекция от бижута имитации?

Погледна племенницата си.

— Както вече казах, щом ги видях за пръв път. И наистина бях забравила. Толкова много неща се случиха на мен и на семейството. И днес следобед идеята отново изплува.

Шарлот й се усмихна шеговито.

— А кога се споразумя с Ема Харт?

Сесили се разсмя.

— Около петнайсет минути след като излезе от градината с розите. Аз останах и се замислих какво да направя. Спрях се на идеята за бижутата имитации и на още два проекта, върху които работя. Тя много се ентусиазира и каза, че приема съдружие и в трите проекта. Стана моя партньорка. Тогава реших да вложа парите, които бях спечелила и спестила през годините.

Шарлот позамълча, после каза нежно:

— Благодаря ти, Сеси, много ти благодаря. Спаси не само Кавендън, спаси и живота на Чарлс. Знам, че пагубните новини щяха да го съсипят, ако не бяхме му предложили незабавно разрешение. Честно казано, сигурна съм, че ти го предпази от още една сърдечна криза.

— Радвам се. Наистина искам да помогна на теб и на семейството — отговори Сесили. — Освен това харесва ми да работя с Ема Харт. Тя ме вдъхновява.

— Тя е образец за подражание, няма съмнение. — Шарлот пийна шампанско и попита: — Ще ми кажеш ли за другите два проекта или са тайна?

— Ще ти кажа, но за момента си мълчи.

— Разбира се. Знаеш, че не говоря напразно, особено за твоите работи.

— Ще създам цяла нова колекция дрехи. Булчински рокли и всичко необходимо на една булка, като нощници и секси бельо. Ема одобри идеята, без да се замисли. Всъщност ми предложи да обмисля отварянето на трети бутик в нейния универсален магазин, който ще се казва „Булките на Сесили Суон“ или нещо подобно.

Личеше си, че Шарлот се развълнува.

— Много добре си го измислила. Булките обикновено имат нужда от бельо и нощници и никога не могат да си намерят точно каквото им е необходимо за медения месец. Но нощниците и бельото се продават отделно. Това трети бутик ли означава?

— Може би имаш право, лельо Шарлот. Пак ще помисля.

Сесили вдигна чашата си и с леля си се чукнаха.

— А какъв е третият проект?

— Работя по него от година… с двама химици. Серия от кремове, лосиони, всякаква козметика, изработена с качествени продукти. Ема е много запалена по тези стоки.

— Това не ме изненадва. А пък ти наистина си гениална, Сеси. Все ти го повтарям. И сега името ти стана търговска марка, което е прекрасно.

Сесили се усмихна.

— Доволна съм, че се оказах тук през уикенда. Благодаря ти, че ми даде къщата си в парка. Хубаво е да се порадваме на малко уединение с Майлс.

— Удоволствието е мое — отговори Шарлот, после тихо попита: — Всъщност защо го направи?

Сесили я загледа озадачено.

— Направила съм какво? За парите, които дадох на графа ли питаш? Това ли имаш предвид?

— Да. Не беше длъжна и, честно казано, изненада всички, включително и мен.

— Направих го заради Майлс. Направих го, за да се спаси Кавендън и той да се чувства сигурен. Зная колко много обича имението, на него му е жизненонеобходимо да живее тук и да управлява имотите. Това е неговият живот. А той е моят живот. Затова го направих. Заради Майлс.

* * *

Вечерта не беше още преминала и мекият въздух ухаеше приятно, докато Сесили вървеше през парка към къщата на Шарлот. Къщата й харесваше. Беше малка и кокетна с голяма кухня, просторна всекидневна, която гледаше към градината, спалня и баня на горния етаж, и малък кабинет до спалнята, в който й беше приятно да работи.

Като се прибра, отиде в кухнята и седна на масата. Извади от папката бележника и погледна скиците. Кимна на себе си. Купи бижутата на Кавендън, без да поема излишен риск, и знаеше, че колекцията от копия ще се търсят, и ще донесат печалба.

Но парфюмът и одеколонът „Бяла роза“ надминаваха по продажби всички други артикули. От тях печелеше най-много.

Алис, нейната майка, даде идеята за парфюм и за да я приложат на практика, двете отидоха в Грас, прочутият град на парфюмите в Южна Франция. Много дни мирисаха какви ли не аромати — на цветя, маслени есенции, мускус, от които се правеха най-хубавите парфюми. Целта й беше да постигне силно благоухание на рози и най-накрая майсторът на парфюми, който тя си избра, създаде аромат, който тя одобри. На Дулси също стана любим. Печалбата от този парфюм надмина всички очаквания и той почти не се задържаше по рафтовете.

„Имах късмет“ — помисли си тя, после чу думите на майка си: „Много труд, Сеси, и талант. И съвсем мъничко късмет“. Наистина тежък труд. Шест години седем дни в седмицата. Но работата беше нейно спасение, освен това обичаше професията си.

Деликатно почукване на входната врата я накара да подскочи. Отиде да отвори и остана крайно изненадана, когато видя Джинивра.

— Извинявай, госпожице Сесили — започна циганката и очите й се засмяха. — Дойдох да ти благодаря. Зарад онез рокли, дето ми ги даде. Стават ми.

Направи лек реверанс, като държеше полата на роклята от двата й края. Беше една от старите рокли на Сесили, която госпожа Алис й беше дала.

— Радвам се, че ти харесват — отвърна Сесили. — Още си пазя онази костица, знаеш ли, Майлс също. Много са ни скъпи. Нашите талисмани са.

— Ами, тъй де, те са точно туй — каза циганката. — С теб всичко ще е добре, малка Сесили. И пак благодаря.

Преди да успее да й отговори, Джинивра си отиде тичешком, както обикновено.