Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (48) (Задава се буря)

Четирийсет и седма глава

Църковните камбани ехтяха. Селяните ликуваха, фотоапаратите щракаха. Валяха конфети. На такава сцена се озова Джеймс, когато излезе от църквата на Литъл Скел с Дулси, която се притискаше до него и го гледаше с обожание.

Възгласите секнаха, щом младоженците спряха насред пътеката. Тълпата онемя. Те бяха най-красивата двойка, която хората бяха виждали.

Дулси им благодари, че не са се уплашили от студа и са дошли да я видят като булка. Джеймс благодари за пожеланията, след това им заръча да се върнат в топлия църковен салон и да се забавляват. Мелодичният му глас звънна в ледения въздух и ги омая.

Джеймс и Дулси продължиха по пътеката, щастието искреше от очите им. Като стигнаха до ролс-ройса, ги посрещнаха Дилейси и Алиша и помогнаха на Дулси да се настани на задната седалка.

Щом колата потегли за Кавендън, Джеймс се обърна към Дулси и докосна с върха на пръстите си страната й.

— Ти си моята жена — каза с нисък глас. — Представяш ли си, моята малка мъчителка сега е моя жена.

Дулси се ококори. Погледна го изумено.

— Мъчителка — повтори тя. — Никога не бих измъчвала моя съпруг.

— Няма да го измъчваш — отвърна той и й се захили. — Но умело го правеше, докато бях твой годеник.

Стисна ръката му, наведе се към него и прошепна:

— Зная, че бях съблазнителка, и никога няма да престана да бъда, разбираш ли?

— От все сърце се надявам.

След това замълчаха и след няколко минути колата спря пред Кавендън Хол. Майлс и Сесили, които бяха уредници на сватбения уикенд, стояха пред парадния вход и ги чакаха.

След като Хартли помогна на Дулси да слезе от колата, Сесили взе от нея букетчето от дребни орхидеи, за да може тя да повдигне пелерината и полата си по стълбището.

Във входното фоайе Майлс и Сесили ги прегърнаха и ги засипаха с пожелания.

— Ще ми се да се отървем от официалните задължения час по-скоро — каза Майлс и намигна на Джеймс. — Подозирам, че Дулси иска всичко да мине на бърза ръка, за да бъдеш целият само неин.

Той я погледна палаво, с недвусмислен намек.

— Майлс! — възкликна Дулси и усети, че се изчервява.

Джеймс, който се забавляваше с нейната реакция, прибави:

— Ами, да, Майлс, открих, че жена ми има блестящи идеи всъщност. Така че да не губим време. С какво започваме?

— С обичайното, журналисти и фотографи от вестници и списания ви очакват в жълтия салон, Феликс е при тях, понеже е свикнал да се разправя с журналисти. Сервираха им чай, кафе, сандвичи. След петнайсетина минути този салон е първата ви спирка.

Намеси се Сесили:

— Пресата те обожава, Джеймс, и съм сигурна, че ще се влюбят и в съпругата ти.

— Нима е възможно да не се влюбят? — промърмори Джеймс и изпрати въздушна целувка на Дулси, която се разсмя. От нея се излъчваше щастие.

Майлс предложи:

— Ако искате да се освежите, сега е моментът. След това ще ви заведем при фотографите да ви снимат. Цялата работа ще трае най-много половин час. След това ще си направим традиционните семейни портрети. В балната зала на западното крило.

Дулси, като погледна Сесили, попита:

— Имам ли нужда от грим или червило?

— Не, изглеждаш идеално.

— Благодаря, Сеси. Благодаря за всичко, което направи за мен, за роклята, за пелерината. — Целуна Сесили и пошушна в ухото й: — Вече е твой ред, ти си следващата, ще видиш.

Сесили се усмихна, но това изведнъж я разтрепери и тя обърна глава, когато очите й се насълзиха.

Само Дулси забеляза неочакваните сълзи.

* * *

Джеймс беше експедитивен и дисциплиниран, а пък Дулси беше свикнала със сватбите в семейството. Затова с помощта на Майлс и Сесили всичко мина благополучно и бързо. Семействата Ингам и Уд бяха търпеливи и без всякакви капризи размениха много пъти местата си, според преценката на Майлс и Сесили. След един изтощителен час фотографът въздъхна с облекчение и сесията приключи.

* * *

Джеймс и Дулси последни напуснаха балния салон в западното крило, понеже трябваше да им направят сватбени снимки само на тях двамата.

Сега отиваха в южното крило, където се посрещаха гостите за сватбения прием. А приемът беше в разгара си, когато се появиха в бледозеления салон. Посрещнаха ги с овации.

Те взеха чаши с шампанско и обиколиха всички. След това се запътиха към съседната гостна. Там първа ги поздрави леля Гуендолин, която беше очарована от Джеймс. „Като всички жени“ — промърмори Дулси, когато леля й се срещна за пръв път с него. Леля Гуендолин изглеждаше невероятно с рокля в нейния любим пурпурен цвят и камара диаманти. След това Шарлот и Дилейси с Тревър им пожелаха щастие. Обиколиха още веднъж гостите, за да не пропуснат някого.

След това Дулси остана при Руби, когато старите приятели на Джеймс от актьорската гилдия го наобиколиха.

— Страхотен клан сме, нали, Руби? — отбеляза Дулси и вдигна чаша да се чукне със своята зълва. — Двайсет и четирима сме на тази фотография и всички изглеждаме фантастично.

Руби също вдигна чаша и се чукна с Дулси.

— Ингам и Уд, не е зле, че се сродихме.

Руби й се усмихна с обич. „Тази не е перушан — помисли си тя. — Дулси е първокласен избор.“

За момент замълчаха, после Руби добави с по-нежен тон:

— Много съм щастлива, че Джеймс те откри, Дулси. Чудесна двойка сте. Жена като теб е тъкмо за него.

Руби говореше съвсем искрено. Вярваше на Дулси, знаеше, че е уравновесена, практична и не лети в облаците. А в тази красива главица имаше и ум.

— Обожавам го, Руби. Никога не бива да се тревожиш за него. Обещавам ти, че винаги ще бъда до твоя Джеймс. Вече и моя Джеймс.

Преди Руби да отговори, при тях дойде Констанс Ламбърт. Цялата сияеше усмихната.

— Каква красива сватба, Дулси. Толкова много цветя! От къде ги взехте посред зима? Църквата и къщата са отрупани с цветя.

— Имаме няколко зимни градини в Кавендън, където нашият главен градинар отглежда орхидеи. Една част от цветята са оттам, другите ни ги доставиха от лондонския „Харт“.

— Изумително е — отвърна Констанс и продължи: — Ти също, Дулси. Като те погледне човек, дъхът му спира. Сесили е направила чудеса. И роклята, и пелерината са възхитителни.

— И много топли — засмя се Дулси. — Бях доволна, че си съблякох пелерината, докато ни снимаха. Повече не я наметнах. Благодаря, Констанс, тоалетът и на мен ми харесва. Помолих Сеси горната част на роклята да бъде съвсем гладка, за да изпъкват диамантите, които Джеймс ми подари.

— Сега пък какво е направил Джеймс? — попита Джеймс, като се приближи до Дулси. — Какво говорят за мен моите три любими жени?

— Че те обичаме безумно — отговори Дулси.

Джеймс я хвана за ръка и я притегли до себе си с доста изразено чувство за собственост.

— Хенсън всеки момент ще обяви, че вечерята е сервирана. Дафни нареди да се измъкнем незабелязано и когато всички насядат, да влезем ние, Дулси. Хенсън ще дойде да ни вземе. С Дулси изчезваме. — Усмихна се на Констанс и на сестра си. — Ще се видим след няколко минути.

Джеймс изведе Дулси във фоайето на южното крило.

— Тук ще почакаме — прошепна и я целуна по страната.

Тя го погледна кокетно, вдигна вежда и предложи:

— Ако не губим време, можем да се качим в твоя апартамент за едно бързо гушкане. Какво ще кажеш?

— Дулси Ингам, непоправима си! — възкликна той и се разсмя.

— Вече съм Дулси Брентууд. Твоята госпожа, не го забравяй.

* * *

След малко, като влязоха в балната зала, дори Дулси ахна наред с Джеймс. И този салон беше преобразен. Мебелите и килимите бяха изчезнали. Покрай стените бяха подредени масите, а в центъра беше дансингът. Навсякъде имаше цъфтящи растения — орхидеи, рози и какви ли още не. По масите, по первазите на прозорците, на полицата над камината блещукаха свещи.

В един ъгъл имаше оркестър от шестима музиканти и когато Джеймс и Дулси влязоха, хванати за ръце, засвириха отново „Ето, булката идва“. Понесоха се бурни ръкопляскания.

Храната беше вкусна, вината великолепни и салонът загъмжа. Хората бъбреха и се смееха. Сватбата не само беше разкошна, но и изпълнена с радост.

След време Джеймс и Дулси отидоха на дансинга. Първият танц беше техният. След като обиколиха два пъти дансинга, последваха ги и други двойки. На Дулси й се стори, че от години в Кавендън не е имало толкова веселие и щастие. Дори на сватбата на баща й и Шарлот миналата година. Доставяше й удоволствие, че хората се забавляват от сърце.

След като сервираха десерта, Майлс отиде да говори с Джеймс.

— Следва твоята реч, преди да внесат сватбената торта. Цяло представление е рязането и всичко останало. Вдига се врява.

Джеймс се съгласи.

— Да, моментът е подходящ — отговори той, като същевременно се чудеше дали след това с Дулси ще могат да избягат.

Малко по-късно Майлс и Сесили звъннаха кристалните чаши и гостите се смълчаха.

Джеймс стисна ръката й и се изправи. Всички впериха погледи в него, включително и жена му. Но той беше свикнал след толкова години на сцената и публиката не го притесняваше и след часове. Това беше дар, неговият живот беше такъв.

— Никога няма да забравя моята красива сватба в снега — започна той. — Денят на венчавката с моята Дулси е най-щастливият в живота ми. Мога да я превъзнасям пред вас, да ви говоря, че е единствена на света, но вместо това предпочитам да кажа нещо на моята жена. — Огледа салона и добави: — Ако ми разрешите.

— Да, да, давай! — извика Ралф Шор и всички негови приятели заръкопляскаха. — Давай, кажи й го, Джейми! И аз искам да чуя.

— Понеже съм актьор, а не писател, свикнал съм да изговарям думите на други хора. За да изразя чувствата си към моята жена и сега ще постъпя по същия начин.

Погледна Дулси, която седеше от дясната му страна. Сините й очи бяха станали огромни.

Застина за момент. И пак беше харизматичен и завладяващ в своето мълчание и в покоя на тялото си. Когато заговори отново с онзи незабравим глас, залата притихна. Никакъв звук не се чуваше, само гласът му ехтеше в пространството:

— Как те обичам? Обичам те без мярка.

Обичам те с онези висоти

на своя дух, когато полети

в безкрайния простор на вечността.

Направи кратка пауза и когато продължи, гласът му стана по-мек:

— Обичам те и тъй — със нежността

към простите неща —

към слънцето и светлината на свещта…

След още една пауза пак промени интонацията:

— Обичам те със страст, родена в мен

от стари рани, и със детски плам.

Обичам те с любов на минал ден

и паднали светци — и още, знам,

с дъха, смеха, сълзите.

В смъртен плен щом падна,

ще те любя и оттам.

Това беше краят на стихотворението от Елизабет Браунинг.

Джеймс се наведе към Дулси, взе ръцете й и я накара да се изправи.

— О, как те обичам, скъпа моя съпруго. Безкрайно те обичам.

В очите на Дулси блеснаха сълзи, както и в неговите. Пък и в целия салон нямаше човек без сълзи в очите.

Двамата стояха загледани един в друг, после тя обви ръце през тила му, притисна се до него и го целуна.

Понесоха се ръкопляскания и Дулси го поведе към дансинга. Затанцуваха валс, впили погледи един в друг. Гостите бяха хипнотизирани и не помръднаха от местата си.

След малко в балната зала влезе Хенсън с двама лакеи. Гордън Лейн и Иън Мелроуз бутаха количка, на която се издигаше огромна сватбена торта с фантастично красива украса.

Оставиха количката по средата на дансинга и Хенсън направи знак на Джеймс и Дулси да се приближат. Подаде да Дулси сребърен нож.

— Сър, поставете ръката си върху нейната — каза на Джеймс. — Трябва заедно да разрежете тортата.

Гостите отново изръкопляскаха, Джеймс и Дулси се разсмяха.

Оркестърът засвири по знак на Майлс. Джеймс прегърна Дулси и покани всички на дансинга.

— Елате при нас! — извика той. — Танцувайте с нас! Празнувайте с нас!

Първи дойдоха Майлс и Сесили, последваха ги Дафни и Хюго, Чарлс и Шарлот, Руби и Тед, Оуен и Илейн. Веднага подир тях дойдоха да танцуват Дилейси и Тревър. Скоро дансингът се изпълни с танцуващи двойки.

— Да се изпаряваме — прошепна Дулси след няколко секунди.

Джеймс кимна. С ритъма на танца я поведе към вратата на балната зала. Хукнаха по коридора, после през преддверието и по стълбището към източното крило. То се обитаваше от семейство Ингам и Дулси настоя да настанят Джеймс до нейната стая.

Дулси спря, като стигна до своята спалня. Намираше се през три врати от апартамента на Мармадюк, където беше отседнал Джеймс.

Той я погледна и попита притеснено:

— Ще мога ли да съблека тази сложна рокля?

— Съмнявам се — отвърна Дулси и погледна през рамо. — Сесили се съгласи да ни последва, когато излезем от балната зала. Тя ще ме съблече. Хайде, върви в твоя апартамент. О, ето, тя идва. След минутка съм готова.

— След като чаках четири месеца, мисля, че ще издържа минута — отвърна той с мелодраматично похотлив жест. — Все пак побързай.