Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (51) (Задава се буря)

Петдесета глава

— В края на краищата на каква сума възлязоха разходите по сватбата? — попита Хюго, поглеждайки Майлс, който седеше пред бюрото му.

— Доста голяма. Но всъщност на папа̀ не му се наложи да плаща, както се оказа. Дори е спестил нещичко, ако питаш мен.

Двамата бяха в лондонската кантора на Хюго и разработваха една идея на Хари Суон. И както обикновено Хюго се тревожеше за пари.

Майлс извади някакви записки от джоба си и започна да ги преглежда, за да опресни паметта си.

— Ето, виж. Леля Гуендолин е дала на папа̀ чек за пет хиляди лири, както ти е известно. Подарила му ги е, понеже той е неин наследник. Но не са изхарчени всичките, поради следните причини. Дулси каза, че не иска подаръци от семейството, но ако държат да подарят нещо на нея и на Джеймс, предпочита да поемат някои разходи по сватбата.

— Това е уместно и практично решение, такава е Дулси.

— Аз платих за оркестъра, това беше моят подарък — продължи Майлс. — Шарлот плати на доставчиците за вечерята в събота, за сватбения прием и на готвача. Естествено в сметката влиза храната.

— Чарлс доста е спестил — промърмори Хюго и започна да се чувства по-спокоен.

— Сесили подари на Дулси булчинската рокля и наметката. Също така плати орхидеите, които купихме допълнително, както и всички бели цветя от „Харт“. Сприятелила се е с Ема Харт, нали знаеш, и Сесили ще открие свой щанд в нейния универсален магазин. Ще се нарича бутик „Сесили Суон“ и там ще се продават всички аксесоари, които изработва.

— Чудесна новина. Ще поздравя Сеси. Тя стана известна и преуспяла делова дама.

— Такава е. Нека да продължа. Дафни плати роклите на двете шаферки с пари от фонда, също и войнишките униформи за близнаците. С част от парите на леля Гуендолин папа̀ плати на жените от селото, които бяха наети да помагат. О, и на фотографа. Но на другия ден папа̀ ми каза, че не е изхарчил всичко.

— И това е добра новина. Малко пари в повече никога не са излишни.

— Хюго, има ли някакъв проблем, за който трябва да знам? Да не би да се е случило нещо? — попита неочаквано Майлс.

— Не, не, няма проблем. Предполагам, че напоследък бях ужасно напрегнат. На всичкото отгоре се появиха и тези течове в баните на западното крило.

— Бани ли? Мислех, че е само една.

— Както изглежда и в друга е протекло. Сега ги поправят.

— О, божичко! — Майлс сви устни и се позамисли, преди да каже: — Не че искам да сменя темата, но трябва да поговорим и за друго.

— За какво? Сега ти ми се виждаш разтревожен — викна Хюго.

— Не съм. Но така и не разбрах цялата работа около Трансатлантическата компания. Нямам предвид фалита им, питам само колко пари си върна фондът „Ингам“.

— Цялата сума. Аз дадох половината, а Пол останалата половина. С други думи, фондът си върна цялата инвестиция. Двамата инвестирахме поравно, затова се почувствахме отговорни.

— Зная и това е много благородно от ваша страна. Благодаря. Папа̀ ми каза, че двамата сте вложили част от тези пари в консервативни и солидни английски компании.

— Да, Майлс. Не се тревожи, парите са на сигурно място. Имаме и в брой, разбира се, за този проклет данък общ доход, който правителството ни сервира, и за разходите по имението.

— Значи по принцип сме добре, така ли?

— Да. Но трябва да добавя, имаме разходи за поправката на покрива на северното крило и сега за течовете в баните.

Майлс кимна.

— Да огледаме идеята на Хари. Не е безпочвена. Според мен може да ни донесе някакви крайно необходими приходи.

— Съгласен съм. Но на първо място нека да обсъдим как да дадем под наем безлюдните ферми, понеже трябва да обучим и хората, които ще настаним в тях. Това отнема време.

— Знам. Виж, нека да го обсъдим с баща ми през уикенда и после да решим как да постъпим.

— Ще се справим, Майлс — каза Хюго доста по-уверено. Майлс винаги го ободряваше, понеже беше деен и сърдечен.

Хюго стана и предложи:

— Хайде да отидем и да хапнем нещо за обяд. Тази вечер ще се върна в Кавендън. Ти кога ще дойдеш?

— Не зная точно. Тази вечер със Сесили ще вечеряме с Феликс и Констанс Ламбърт. Очаквам с нетърпение да се срещнем. С тях времето минава неусетно.

— Какви са новините от нашите младоженци? Как я карат?

Майлс се усмихна и очите му светнаха весело.

— Обезумели са от любов и си прекарват чудесно в Ню Йорк. Дидри и Пол са на седмото небе, че Дулси и Джеймс са в Манхатън. Между другото Дидри се чувства по-добре. Това, че лежи, й се е отразило добре, на бебето също. Чух, че ще се роди през април.

— Слава богу. Дафни дали знае? — промърмори Хюго. — Много се тревожеше за Дидри.

— Сесили ми съобщи тази сутрин. Дулси й е изпратила писмо да я помоли за нещо, оттам са новините.

* * *

Докато вървяха към малък италиански ресторант, който харесваха, Хюго изведнъж попита:

— Откъде Шарлот има пари? Много е щедра към семейството.

Майлс се усмихна, при това доста гордо.

— През годините, когато е работела за моя дядо Дейвид, петият граф, той й е подарявал порядъчно много бижута, също така основал малък фонд на нейно име. Сесили ми каза, че Шарлот й е дала цял куп брошки и гривни да ги продаде и Сеси ги е продала. Разбрах, че е платила за храната и доставчиците със спестяванията си. В края на краищата сега тя е графинята и баща ми със сигурност ще се погрижи за нея. Но тя е добра жена. Добра е към всички нас.

Хюго се въодушеви:

— И още как, тя е чудесна. Честно казано, доволен съм, че се нагърби с домакинството. Много я бива и сега съм с Дафни по-често от когато и да било. А това много ме радва.