Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (3) (Задава се буря)

Втора глава

Майлс Ингам се наведе, вдигна от пода двете малки коркови подложки, които се подпъхваха под картината с конете на Стабс и които само госпожица Шарлот знаеше как да нагласи. Остави ги на полицата над камината до часовника. След това отиде до писалището на баща си, седна и се загледа в списъка, който беше съставил. През следващите няколко дена щеше да обсъди всичко важно със Сесили.

Сесили Суон.

Копнееше да я види, да говори с нея, просто да бъде до нея. Същевременно се страхуваше. Тя от години се държеше с него учтиво, ако случайно се срещнеха тук, в Кавендън.

Беше толкова резервирана, толкова хладна, че той не можеше да преодолее ледената стена, която беше издигнала около себе си. Изолира го и отлично разбираше защо. Нарани я неописуемо и раната не заздравя, остана отворена.

Положението беше неловко, след като щяха да общуват през следващите няколко дни, за да организират тази необичайна семейна среща. Съвсем наскоро осъзна, че трябва да реши как да се държи, при това така, че за нея да бъде приемливо.

Въздъхна тихичко и се изправи, внезапно се почувства изнервен. Закрачи напред-назад, за да се успокои. Всеки момент Сесили щеше да дойде, а той изобщо не беше готов, нищо не беше намислил, нито пък знаеше как да я поздрави. Също така нямаше представа какво ще правят през следващите дни и как ще ги организират.

Случваше се през изминалата седмица да съжали, че баща му реши да покани през уикенда цялата фамилия вкъщи.

От друга страна, много отдавна в Кавендън не се даваха приеми и не посрещаха гости. Празненствата бяха отменени заради паричните проблеми на семейството, заради мъжете, които обработваха земите им и загинаха в Голямата война, заради скандала около майка им, на който всички те се опитваха да не обръщат внимание. Освен това Дилейси се развеждаше и беше изпаднала в тревожна депресия, а Хюго претърпя огромни загуби на Нюйоркската борса.

Ами неговият живот — каква бъркотия беше само. Майлс съзнаваше пределно ясно, че всъщност нямаше личен живот. Беше започнал да презира Клариса, която, както много бързо разбра, беше изключително тъпа и ужасна прахосница, и се интересуваше само от тоалети, козметика и бижута. Всичко това го отегчаваше до смърт. На всичкото отгоре беше и клюкарка. Обичаше да одумва приятелите си и не беше особено деликатна в приказките. Презираше я за нейното злословие по отношение на другите жени.

Вече не понасяше и баща й лорд Мелдрю. Беше разглезил единственото си дете, нищо не й беше отказвал. Това ги отчужди; ненавиждаше разглезени жени, а тя беше изключително капризна и ненаситна. Майлс отдавна се беше примирил, че е осъден да живее с фалшива и негодна съпруга, която на всичкото отгоре не можеше да забременее, а това беше най-лошото от всичко.

Така желаният наследник още не беше се появил.

Тя не само доказа, че е безплодна, но и за негово най-голямо неудоволствие постепенно намрази Кавендън Хол, поради което нямаше да дойде в Йоркшир.

Отиде до прозореца и се загледа към парка.

След минутка се вцепени. Сесили се изкачваше по стълбите към терасата и всяка мисъл излетя от главата му. Гърдите му като че ли бяха стегнати с обръч и едва си поемаше дъх. После преглътна, овладя се и отиде да отвори вратата към терасата.

Остана поразен от нейната прелест, докато идваше към него, от великолепната й буйна коса, пронизана от лъскави, червеникави кичурчета, кожата й като слонова кост, нейните сиво-сини очи като цвят на лавандула, които издаваха, че е истинска Суон. Всички те имаха такива очи.

Сесили носеше бяла копринена рокля с тъмносини апликации и тъмносин колан, неофициална, с широка пола, която се вееше около дългите й крака.

Майлс си възвърна дар слово и я поздрави:

— Здравей, Сесили. — Сърцето му лудо биеше и искрено се изненада, че гласът му не трепери. За негово облекчение прозвуча съвсем нормално. — Благодаря ти, че дойде.

Тя само кимна и пое протегнатата му ръка. След като се ръкуваха, веднага я пусна и се отдръпна. Погледна го хладно и промърмори:

— Надявам се, че времето ще се задържи същото и през следващите няколко дена.

Гласът й беше мек и спокоен.

— Да, аз също — съгласи се той и тогава най-неочаквано се почувства съвсем объркан. Хвана я за лакътя, поведе я към библиотеката и след като влязоха, затвори вратата.

Сесили веднага отиде до камината, както постъпваха обикновено почти всички. Тази стая винаги беше студена дори през летните месеци.

— Искам да се извиня — изрече Майлс, докато вървеше след нея.

— За какво? — попита тя малко остро.

— Бях небрежен… не те поздравих през изминалите шест години за фантастичния ти успех в модния бранш. Представи се толкова добре, забележително добре, и искам да знаеш колко ме радва това. Много се гордея с теб. — Майлс се покашля и прибави: — Опитвах се да ти напиша писмо, но всеки път, щом започнех да пиша, се отказвах. Не намирах подходящите думи. Пък и си мислех, че едно писмо може би ще те ядоса.

— Може би, като се имат предвид обстоятелствата.

Сесили седна до камината. Нямаше как да не й направи впечатление, че Майлс не изглежда добре. Беше отслабнал, някак странно измършавял и тъжен.

Това си личеше най-вече по сините му очи и тя изпита съчувствие към него, разбра, че животът му не е бил лек.

И той отиде до камината, и седна на дивана срещу нея. Каза тихо:

— Подготвил съм списък със задачи за събота и неделя, който ще прегледаме заедно, но преди това искам да обсъдя нещо друго с теб.

Сесили не сваляше очи от него.

— Щом искаш, кажи какво има.

— Става въпрос за отношението ни един към друг. Държахме се учтиво при случайните ни срещи през тези години. Но нищо повече. Ясно ми е защо. Все пак ще бъде малко неловко, ако през следващите няколко дни се държим недружелюбно, особено пред семейството ми. Не си ли съгласна?

— Да. Мина ми през ум, че моята неприязън към теб ще прави впечатление, затова навярно ще трябва да коригирам поведението си.

— Аз също, Сесили. — Усмихна се едва-едва и добави: — Вчера ми хрумна, че можем да се върнем в старите дни и да се държим както тогава. Радвахме се, бяхме щастливи.

След като тя остана мълчалива, той повтори:

— Ами, да, радвахме се и бяхме щастливи.

— Така беше, но се надявам, че не очакваш да изпитвам желание да се кача на тавана с теб и да се сгушим отново в нашето „любовно гнезденце“, както го наричаше.

Изрече фразата толкова тържествено и лицето й беше толкова сериозно, че Майлс избухна в смях за своя най-голяма изненада; от месеци за пръв път се смееше.

— Разбира се, че не — измърмори той и престана да се смее. — Говоря за нашето поведение — обясни.

Сесили успя да запази каменно изражение, макар че по едно време едва не се разсмя заедно с него. Нямаше никакво намерение да го улеснява.

Най-накрая отговори:

— Мисля, че ако се опитаме да заличим изминалите няколко години и да си спомним приятелството от най-ранни младини, ще се представим прилично. Ще се постарая много усърдно, защото двамата с теб трябва да организираме съвършеното празненство за лорд Мобри.

— Благодаря ти, Сеси, знаех си, че ще разбереш колко е разумно да сключим споразумение.

— Струва ми се, че това е по-скоро компромис, Майлс — отвърна хладно тя.

Без да обръща внимание на нейната сдържаност, той се понамести на дивана и продължи:

— Има още нещо, което искам да обясня и което трябва да знаеш.

Тонът му се промени, стана изключително сериозен и тя го погледна за миг. Познаваше го много добре и не се съмняваше, че се кани да каже нещо наистина важно.

— Ами казвай тогава.

Гледаше го втренчено и спокойно.

— Заминавам за Лондон следващата седмица. Много отдавна не съм ходил там и ще поискам от Клариса развод.

Сесили беше очаквала всичко друго, но не и това, и остана шокирана. Преди да се усети, изтърси:

— Но какво ще каже графът?

— Папа̀ знае, че бракът ни не върви. В нито едно отношение не сме съвместими. Тя не ми роди наследник, което тревожи баща ми, както и мен. Вече няма шанс да се случи, понеже от известно време сме разделени.

Тя не отговори и той продължи:

— Но ти го знаеш, защото си Суон, а Суонови знаят всичко за Ингамови.

— Невинаги — отбеляза тя. — Все пак е вярно, знаех, че бракът ти не е щастлив. Леля Шарлот ми каза. Съжалявам.

— И аз — промърмори той. — Като се имат предвид жертвите, които направих.

— Зная — само това изрече, като си мислеше за жертвите, които самата тя беше принудена да направи. Но точно това беше най-добре да си остане неизречено.

Майлс продължи:

— Ще направя щедро предложение на Клариса… издръжка и къщата в Кенсингтън, която ни подари татко за сватбата. Но изобщо не съм сигурен, че тя ще се съгласи на развод.

Сесили сви вежди и попита озадачено:

— Но защо? Тя е млада и хубава; ще се омъжи отново. Особено като се има предвид каква зестра ще занесе — издръжка и прекрасна къща.

— Ако се омъжи повторно, издръжката ще се прекрати, но къщата ще й остане. Все пак има проблем, разбираш ли?

— Какъв?

— Тя иска да има титла, да бъде графиня, затова ще се опита да се залепи за мен. Преди време папа̀ получи сърдечна криза и имаше моменти, когато си мислех, че тя наистина се радва и с нетърпение очаква той да умре, за да разчисти пътя пред мен. И пред нея естествено.

— Но това е ужасно, Майлс! Отвратително! — Сесили изглеждаше поразена.

— На мен ли го казваш! Беше абсурдно, особено след като оттогава сме разделени. Но ще успея, сигурен съм. Папа̀ е говорил с неговия адвокат и най-лесният начин да получа развод е да поема вина за изневяра. Тогава тя може да поиска развод по съдебен ред. Ако не се съгласи, пак мога да получа развод. Според господин Полсън, адвокатът на папа̀, имам основание. Не заради изневярата, а заради това, че тя ме напусна. Събра си всички неща и ме остави тук, в Кавендън. С други думи, напусна семейния дом.

Сесили се облегна и се замисли за изминалите шест години. За Майлс бяха загубени. А за нея — плодоносни, защото отвори модно ателие, което процъфтяваше и носеше печалби.

— За какво си се замислила? — попита тихо Майлс, наблюдавайки я внимателно.

— Мисля си за пропилените ти години — прошепна тя, искрена както винаги.

— Зная. От друга страна, обхождайки имението, научих много за земеделието, животновъдството, земята, ловните участъци. И продължавам да се уча. — Приведе се напред и я погледна съсредоточено. — Когато успея да се разведа с Клариса и бъда свободен, има ли надежда за мен?

— Какво по-точно имаш предвид? — попита тя и устата й внезапно пресъхна, почувства, че я обзема паника.

— Знаеш много добре какво имам предвид. Но ще го изрека ясно. Има ли надежда да бъда с теб, Сеси?

Въпросът не я изненада, понеже знаеше, че той още я обича, също както и тя го обичаше. Нищо не можеше да унищожи любовта им. За нея друг нямаше да има и не се съмняваше, че и той се чувства по същия начин. Но Майлс се различаваше от нея по една съществена особеност. Беше наследник на графска титла и баща му определено ще поиска новата снаха да има аристократично потекло. Няма да приема простосмъртно момиче като нея.

— Не ми отговори — каза Майлс и очите му изведнъж се изпълниха с любов. Онази, нетърпимата тъга изчезна.

Начинът, по който се взираше в нея, копнежът, изписан на лицето му, докоснаха сърцето й. Изразът му й подсказваше толкова много, отразяваше онова, което чувстваше от години. Започна да говори бавно:

— Когато бях на дванайсет, ти ми предложи и аз приех. Но бяхме много малки. На осемнайсет отново ми предложи и аз приех. Но бяхме твърде млади. Все пак ти се ожени за друга жена. Сега какво ми казваш, Майлс? Трети път на късмет ли?

Веждата й се вдигна иронично.

Той кимна и на сериозното му лице се появи за миг усмивка.

— Да, наистина, трети път на късмет! Е, ще се омъжиш ли за мен, като се разведа?

Гласът му прозвуча възбудено, по-жизнерадостно и някак по-младежки.

— Не зная — отговори тя. — Всъщност не ми се вярва. Промених се в много отношения, както и ти. — Замълча и пое дълбоко дъх. — Но ситуацията не се е променила. Аз съм си все същото обикновено момиче. Не мога да се обвържа с теб в този смисъл, Майлс, нито пък е редно ти да се обвързваш с мен.

— Още ме обичаш, Сесили Суон. Толкова много, колкото и аз теб. Никога не съм преставал да те обичам и ти го знаеш. — Облегна се, като че ли се позамисли, и после каза с нисък, нежен глас: — Ние си принадлежим, при това още от деца.

Тя мълчеше, лицето й остана абсолютно безизразно. Искаше да му каже „да“, да му признае, че му принадлежи, но не се смееше. Не биваше да се издава пред него. Защото в края на краищата баща му, граф Мобри, ще има последната дума, не Майлс.

Младият мъж като че ли прочете мислите й и заключи:

— Първо най-важното, Сеси. Трябва да получа свободата си, после ще говорим отново и ще подредим нещата.

Сесили успя само да кимне.

Той продължи:

— А сега да се захващаме за работа и да организираме събитията през следващите няколко дни… Ето какво ми хрумна за събота вечер.

Започна да описва своя план, но в себе си се усмихваше. Сесили ще бъде негова, каквото и да си мисли тя. Мъжете Ингам и жените Суон се привличаха неудържимо и двамата със Сесили не правеха изключение. Писано е така да бъде.