Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (31) (Задава се буря)

Трийсета глава

Дафни сияеше от радост, че на всички им е приятно и че храната им е много вкусна. Събраха се около студения бюфет, където Лора и Ерик им сервираха.

— Любима храна за всеки мъж — прошепна Майлс в ухото й, докато двамата оглеждаха блюдата. — Ще хапна пай със свинско.

— Поръчах на Лора да приготви лесни за сервиране неща. Мисля, че идеята да се купят някои храни като пушена сьомга, пайове с дивечово и други меса, е гениална.

Брат й се съгласи.

— Винаги е действала бързо и находчиво — напомни на Дафни. — Добре направи, че освободи готвачката.

Вечерята със студен бюфет обикновено минаваше бързо.

И сега беше време мъжете да се оттеглят в библиотеката за пури и коняк. А Дафни щеше да отведе жените в синьо-бялата гостна да пият кафе, чай или ликьор, ако някоя пожелае. Също така възнамеряваше малко по-късно да обсъди със сестрите си въпроса за липсващите бижута.

Дафни стана и каза:

— Ще се преместим ли? — Погледна Хюго, който седеше в другия край на масата, и продължи: — Ще заведа дамите в синия салон, за да си побъбрите с Майлс и Пол по мъжки в библиотеката.

Хюго нежно й се усмихна.

— Хайде, момчета, разбрахме намека, да оставим дамите поне за малко.

Докато говореше, се изправи и последван от Майлс и Пол, излязоха.

Лейди Гуендолин, стана пъргаво, без да й личи възрастта, и плавно мина през трапезарията. Настигна Дидри и я хвана под ръка.

— Да седнем някъде тук, скъпа, трябва да споделя с теб някои неща.

Дидри й хвърли тревожен поглед.

— Надявам се, че го харесваш, лельо Гуендолин. За мен той е специален.

— И аз така си мисля — отвърна леля й. — И като глава на това семейство ще бъда щастлива да го приветствам между нас, знаеш, че съм искрена.

Дидри засия усмихната.

Седнаха в един ъгъл до еркерния прозорец.

— Не ми каза, че е бил женен и е овдовял — започна лейди Гуендолин.

— Нямахме възможност да говорим за него, лельо Гуендолин — усмихна й се боязливо Дидри. — Пък и аз сега го опознавам.

— Зная. Не те упреквам, скъпа, само отбелязвам. Кога е починала? И от какво? — попита тихо лейди Гуендолин.

— Нищо не ми е обяснявал. Само ми каза, че е вдовец. И преди да… ами, преди да се сближим, изобщо нищо не знаех. Нали почти не стъпвах в Кавендън.

— Много жалко. Липсваше ми. Но Пол не беше тук. Той се грижи за бизнеса на Хюго в Америка и живее в Ню Йорк. Наистина разбирам.

Лейди Гуендолин се облегна и се замисли. Най-накрая се наведе до племенницата си и попита внимателно:

— Той задава ли ти въпроси? За твои предишни връзки?

Дидри изгледа втренчено леля си и поклати глава.

— Попита ме дали съм била омъжена и аз отрекох. Добавих, че съм имала други връзки, и толкова.

— Не те ли е питал за други мъже?

— Не — прошепна Дидри и погледна намръщено леля си.

— Умен мъж. И ти си постъпила умно, като не си разправяла това-онова, без да те питат, Дидри. Поне така предполагам. Нали не си говорила повече, отколкото трябва?

— Да си кажа честно, лельо Гуендолин, няма кой знае какво за разправяне. Така неочаквано се случиха нещата между нас, че не ми е хрумвало да го попитам за покойната му жена. Не исках да повдигам въпроса. Сигурна съм, че и той се чувства по същия начин.

На лейди Гуендолин й олекна на сърцето и се усмихна на Дидри.

— Сериозно ли е?

— Не съм сигурна. Твърде рано е да се каже.

Умълчаха се.

Дидри огледа салона и видя Сесили и Дилейси, седнали една до друга. Беше доволна, че старите приятелки се сдобриха. Сесили влияеше положително на Дилейси. Дидри обичаше по-малката си сестра, знаеше, че е разстроена заради развода и има нужда от истинска приятелка като Сесили Суон. Приказваха си щастливо, сякаш никога не бяха се разделяли.

Дулси се навърташе до вратата и като улови погледа на Дидри, се усмихна, помаха й и тръгна към нея. Недоразуменията от детството бяха забравени и обичаше Дидри. А леля Гуендолин за нея винаги е била изключителен човек. Тяхната компания много й харесваше.

— Идеята жените да прекарат известно време заедно след вечеря много ми допада, а на вас? — Дулси се засмя и намигна на лейди Гуендолин. — Можем да си говорим за неща, които мъжете всъщност не разбират. В някои отношения са толкова задръстени.

— По-точно определение никога не си използвала, Дулси. Но те също така са мили и определено са ни необходими, нали, Дулси?

Лейди Гуендолин я погледна красноречиво и също й намигна.

Дулси избухна в смях.

— Страхотен образ си, лельо Гуен. Никой не е като теб. О, ето я и Дафни, и колко е сериозна само. Каза, че иска да говори с нас за нещо много важно.

Дафни затвори вратата, отиде до камината и загледа жените от семейството. Изглеждаха спокойни и доволни и това я зарадва.

— Всички знаете, че някои от бижутата на рода Ингам изчезнаха, също така отлично знаете кой е виновният. Обещах на папа̀, че ще ги върна. И ще ги върна.

Без повече празни приказки ги осведоми за връщането на Фелисити в Лондон, за срещата й с Олив Уилсън и за плана да открадне бижутата с помощта на Уилсън. И на крадец, разбира се, ако не й бъдат върнати доброволно.

Сестрите й се разсмяха, че ще трябва да разбият сейфа, а лейди Гуендолин погледна подозрително, когато Дафни добави, че Ерик ще потърси умен крадец да им помогне.

— Трябва да се срещнете очи в очи с майка си, преди Уилсън да напусне — възкликна Сесили. — Тя ви е необходима. Най-надеждният свидетел е. Може да потвърди думите ви.

Дафни кимна, като се питаше дали Уилсън ще запази самообладание, или ще си изпусне нервите.

Лейди Гуендолин се обади:

— Мисля, че Сесили има право. Уилсън е жизненоважният елемент в случая. Също така си мисля, че трябва да се снабдите с документ, легално заверен от вашите адвокати, с искане да се върнат взетите назаем бижута, ако нямате нищо против така да ги наречем. Така Фелисити ще избегне срама.

— Защо не пробвате първо с добро? — предложи Сесили и като огледа всички, спря поглед на Дафни. Казахте ми, че с вашата майка сте се отчуждили, затова може би някой друг ще има грижата да започне преговорите и…

— Утре ще бъда на чай у мама — съобщи Дилейси, изненадвайки всички, включително Сесили.

Дулси се развика:

— Защо не ни каза, че ще се виждаш с тази чудовищна жена?

— Нямах възможност — възрази Дилейси. Погледна виновно Дафни. — Опитах се да ти се обадя тази сутрин, после следобед, но телефонът даваше постоянно заето.

— Няма нищо, Дилейси, не се притеснявай — отвърна мило тя. — А сега, моля те, кажи ни защо те е поканила на чай, как е мама и какво става на Чарлс стрийт.

* * *

Дилейси мълчеше, оглеждаше се нервно и кършеше ръце в скута си. Дафни седна до нея. Дилейси беше чувствителна и деликатна и след развода стана неспокойна и потисната.

Дафни взе ръката й и каза:

— Не бързай, скъпа, никой не те притиска и никой не се кани да си тръгва. Успокой се и ни разкажи.

Дилейси кимна и се усмихна плахо на сестра си. Беше привързана към нея от дете, обичаше я, знаеше колко е състрадателна и мила. Именно на Дафни вярваше от все сърце.

Като пое дълбоко дъх, започна:

— Всичко започна така. Преди няколко седмици се почувствах самотна и много тъжна и изведнъж си помислих за мама. Осъзнах, че през годините ми е липсвала от време на време. Зная, че се държа зле… — Тя замълча и се покашля. — Избяга заради друг мъж, изостави децата си. Всички нас. И все пак изпитах неочаквано желание да я видя, да говоря с нея. Отначало реших да й се обадя, но после загубих самообладание, предполагам. И тогава й написах писмо, написах й, че бих искала да се срещна с нея, на чай може би. Писмото ми беше стегнато и кратко, но сърдечно. Отговор не получих.

— Отиде ли да се срещнеш с нея? — попита Дулси, вперила сърдит поглед в нея, понеже никак не й стана приятно, че сестра й е проявила слабост и е нарушила обещанието, което си бяха дали — да прекратят всякакви връзки с тяхната майка.

Но Дилейси изглеждаше объркана и безпомощна откакто бракът й се разпадна, помисли си Дулси и бързо прибави:

— Моля те, разкажи ни, Дилейси. Извинявай, че те прекъснах.

— В събота сутринта най-неочаквано ми се обадиха — продължи Дилейси. — Обади се Лорънс и ме покани същия ден на чай…

— Лорънс! — възкликна Дидри. — Нейният ужасен съпруг ли имаш предвид? Него ли наричаш Лорънс?

Дилейси само кимна и пак се затвори, стресната от гневния тон на сестра си. Изведнъж й се прииска да не беше им казвала.

Дафни ясно съзнаваше всичко това, видя, че Дилейси се разстрои, и каза доста строго:

— Моля те, остави Дилейси да говори, без да я прекъсваш. Това я изнервя. А за мен е много важно да чуя какво е научила. Хайде, скъпа, продължавай.

— Тонът на Лорънс Пиърс по телефона беше много сърдечен. Покани ме на чай в неделя следобед, ако и на мен ми е удобно. Предпочетох да отида в събота заради вечерята днес. И се помъчих да се свържа с теб, Дафни, да ти кажа.

— Наистина постоянно говорехме по телефона… и Хюго, и аз. Никой не те упреква, миличка.

— Зная. И така отидох на чай. Мама беше очарователна. Боледувала от бронхит и изглеждаше някак… крехка. Тази е точната дума. Още е красива. Разказах й за моя развод със Саймън и двамата с Лорънс бяха много мили с мен, отнесоха се със съчувствие. След това ми разказаха за ваканцията им в Монте Карло. Това беше, повече или по-малко. Мама ме разпита за всички, но аз не бях многословна. О, и ми каза, че много се радва на твоя успех, Сеси.

— Хващам се на бас, че не е питала за мен — възкликна Дулси. — И би ли ни разказала на какво прилича от плът и кръв онзи смахнат хирург, дето размахва нож.

Всички се разсмяха, Дилейси също, но все пак сподели впечатленията си:

— Приятен човек е, има известен чар. Много е красив. Приказките в това отношение не са преувеличени. Но у него има нещо, което не мога да определя.

— Какво имаш предвид, Дилейси? — Лейди Гуендолин изведнъж придоби тревожно изражение. — Той няма особено добра репутация. Така ми беше намекнато.

Взираше се внимателно в Дилейси.

— Нищо подобно и нищо странно не забелязах. Или неприлично. Стори ми се отнесен, мисля, че този е най-точният начин да опиша поведението му. Като че ли вниманието му е погълнато докрай от нещо и умът му е другаде.

Дидри присви очи и отбеляза:

— От опит знам, че когато човек се държи по този начин, се е забъркал в нещо и умът му е фокусиран само там. Телом е тук, но духом отсъства. Разбираш ли, какво имам предвид, Дилейси?

— Разбирам. Пък и ти го описа идеално. Умствено не беше с нас. Това е.

— Как се държа с майка ти? — поинтересува се лейди Гуендолин.

— Учтиво и възпитано, лельо Гуендолин. Но…

Гласът на Дилейси заглъхна и тя прехапа устна.

Сесили се наведе към нея и каза:

— Има още нещо, нали, Дилейси? Нещо, което премълчаваш.

Дилейси погледна втренчено Сесили, после Дафни и лицето й изведнъж стана тъжно.

— Той явно не се интересува от нея като жена. А тя е направо влюбена в него, но той не изпитва същото.

Лейди Гуендолин продължи:

— Сигурна съм, че Фелисити още е влюбена. Но вероятно той не отговаря на чувствата й.

Всички се умълчаха. Дафни наруши мълчанието:

— Изглежда е загубил интерес към нея. Сексуално. И вероятно тази отнесеност, която спомена, Дилейси, е заради друга жена.

— А защо не жени, в множествено число? Чух, че бил непоправим женкар — извика Дулси и се разсмя. — Знаете каква е приказката: „Отмъщението е най-добре да се сервира студено“. Ако си е намерил друга любовница и не обича жена си, тогава моето време за отмъщение е настъпило. Тя ме изостави на шест години и дълго чаках този момент. Отмъщението, сервирано студено, може също така много да се услади.