Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (18) (Задава се буря)

Седемнайсета глава

Дафни седеше на писалището си в оранжерията, която през годините беше станала нейно лично пространство. Никой друг не влизаше тук. За последен път преглеждаше списъка с гости за годежния прием.

Прецени, че няма какво повече да прибави, облегна се, въздъхна и най-после се успокои. Денят беше изключително напрегнат и добре че помоли баща си да отмени събирането за следобедния чай.

Дочу стъпки по теракотения под и се обърна. Лицето й се оживи, като видя Пеги Суифт с поднос с чай. След войната тя се омъжи за Гордън Лейн и сега беше Пеги Лейн, майка на момиченце, кръстено на нея — Дафни.

— Помислих си, че добре ще ви дойде чаша хубав чай, лейди Дафни. — Пеги сервира чая на масичката пред дивана. — Днес не сте се спрели за минута, така ми каза Хенсън.

— Бяхме претрупани с работа и между другото трябва да ти благодаря, че дойде да ни помогнеш. Наистина имахме нужда от теб. Как е госпожа Туейтс?

— Добре е, милейди. Почива си в нейната стая. Хенсън сподели, че не припада за пръв път. И преди се е случвало. Тя си върши работата много съвестно. Според Хенсън е само преумора, нищо сериозно. Но й каза, че трябва да отиде на лекар в понеделник.

Дафни стана и се премести на дивана.

— Радвам се, че Хенсън е настоял да отиде. Опасявам се, че не става по-млада.

— Нито пък Хенсън, милейди.

Дафни я погледна.

— Забелязала ли си нещо, което аз не съм, Пеги? — попита и в гласа й се прокрадна тревога.

— Не, не, само отбелязвам, Ваша Светлост. Освен това два пъти се опитах да се свържа с Олив Уилсън, но никой не отговаря в дома на лейди Фелисити… искам да кажа дома на господин Пиърс.

— Благодаря, Пеги. Моля те, опитай пак по-късно. — Дафни сключи русите си вежди и добави: — Всъщност не съм сигурна, че има някого в къщата. Майка ми обикновено е в Монте Карло през лятото.

— Все пак ще се обадя — промърмори Пеги. — Да ви налея ли чай, лейди Дафни.

— Благодаря, Пеги.

Дафни се загледа след нея, докато пъргаво си отиваше, и си помисли каква прелестна жена беше станала. Бракът й с Гордън Лейн, сега главен лакей, се оказа щастлив.

„Радвам се, че им дадохме най-голямата къща в селото, когато се освободи — мислеше си Дафни, докато пиеше чай. — Също така, че нарушихме правилото и разрешихме на Гордън да спи в дома си. За всички ни е добре. Изглежда, новите времена имат и своите предимства.“

Дафни отново се замисли за майка си и за липсващите бижута. Ще ги върне, без значение как. Знаеше, че баща й се тревожи за кражбата. Но тя отбеляза, че майка й няма как да ги продаде. Всеки бижутер в Лондон ще знае, ако се появят на пазара. Колекцията на семейство Ингам беше всеизвестна и подробно описана.

Чу се тихичко покашляне и провлечени стъпки. Дафни вдигна поглед и видя дъщеря си Алиша до вратата с недоволен вид.

— Скъпа, защо си се намръщила? Влез, не стой там. — Дафни й се усмихна нежно, като й направи впечатление грейналото й лице, въпреки цупенето. Вече виждаше жената в детето и съзнаваше, че дъщеря й ще стане истинска красавица.

Дванайсетгодишното момиче, високо за възрастта си, русокосо и синеоко, изтича и застана пред нея. Попита някак жално-жално:

— Ще бъда ли шаферка или няма, мамо?

— Разбира се, че ще бъдеш, мила, казах ти снощи и вече ти избрахме синя рокля. — Дафни я погледна недоумяващо. — Защо си толкова разтревожена?

— Чарли каза, че не е вярно… нямало да бъда шаферка. Само лелите ми щели да бъдат, ти също нямало да бъдеш шаферка.

— Наистина няма да бъда, защото ще се грижа за булката, разбираш ли, защото тази чест се пада на омъжена жена, не на госпожица. — Дафни поклати глава. — Този твой брат е голяма драка, много обича да те дразни.

Дафни стана, прегърна дъщеря си и я притисна до себе си.

— От всички нас ти ще бъдеш най-красива. Сигурна съм.

Алиша обожаваше майка си и се притисна до нея малко по-дълго, после се отдръпна и я погледна.

— Не, мамо, ти ще бъдеш най-красива. Всички казват, че си красавицата на семейство Ингам.

— О, те просто са предубедени, скъпа моя — разсмя се Дафни.

Тревожното изражение на Алиша беше изчезнало.

Засмяна и подскачайки, тя си тръгна, очевидно пак беше щастлива. Загледана след нея, у Дафни изведнъж се надигна топлина. Това дете порасна съвършено. „Не, почти съвършено — поправи се тя. — Искам да бъде човешко същество с поне малко немирство.“ Но трябваше да признае, че това никак не й беше присъщо. Беше добро момиче и брат й обичаше да я дразни… понякога прекаляваше.

Дафни седна отново на писалището, взе списъка с гостите и после го остави. Почти веднага се замисли за майка си. Последния път, когато говори с Олив Уилсън, камериерката на майка й сподели, че Фелисити е нещастна в брака си.

Когато я попита какво се е объркало, Олив се умълча, поклати тъжно глава и смени темата.

— Нали не нарушаваме усамотението ти? — попита Майлс, който тъкмо влизаше заедно със Сесили.

— Нарушавате го — отговори Дафни. — Но и без това сте тук, влизайте. — Усмихна им се и продължи: — Сесили, изглеждаш очарователно. Каква елегантна рокля. Но ти го знаеш. Нали е твоя изработка. Ще облека една от твоите рокли тази вечер, онази от тюркоазена и зелена коприна, която ми уши през май.

— Тя наистина много ви отива, лейди Дафни, цветовете ви стоят чудесно.

— Благодаря, Сесили, същото твърди и моят съпруг.

— Може ли да погледна списъка с гостите? — попита Майлс делово, както обикновено.

— Разбира се. — Дафни му го подаде и пак се заговори със Сесили: — Кажи ми как успяваш да останеш хладна и невъзмутима с цялата врява около теб? В Кавендън цари истински хаос през целия ден.

Сесили, която се беше настанила на един стол, се усмихна на Дафни.

— Не обръщам внимание. Съсредоточавам се върху онова, което имам да върша. Не разрешавам нищо да ме разсейва.

— Това сигурно е тайната на твоя успех в професията — отбеляза Дафни и наистина го вярваше.

— Можеш да бъдеш сигурна — намеси се Майлс. — Концентрация, решителност, желание да свърши една работа както трябва. Това са принципите на Сеси, едни и същи откакто я помня.

Такова възхищение имаше в гласа му, че Сесили се стъписа от изненада при тази неочаквана похвала и го погледна. Колко съсипан и изтощен изглеждаше. Сърцето й се сви. Започна да проумява колко е страдал през изминалите години. Снощи Хари й разказа много неща и знаеше, че брат й не преиначава истината.

Майлс седна до Дафни и зачете списъка.

— Кой е този Ричард Бауърс? Името му нещо ми говори.

Дафни се усмихна кисело.

— Гаджето на леля Ванеса. Връзката била сериозна. Казала на папа̀, че в най-скоро време ще обявят годежа си. Очевидно е възнамерявала този уикенд да постави въпроса пред него, затова го помолила да го покани на сватбата, за да го запознае с папа̀, преди да замине на меден месец. Нашият татко се съгласил. Какво друго му оставало?

— Значи ще имаме още една сватба? — зачуди се Майлс.

— Както изглежда, но не забравяйте, че това, което току-що ви казах, е тайна. Ванеса не иска още да обявява годеж. Той е от фамилията Бърнард, или поне майка му, леля Гуендолин я познава.

— Струва ми се, че знам кой е — продължи Майлс.

— Работи в Министерството на външните работи, дипломат е.

— Грешиш, говориш за брат му Клайв. Дулси твърди, че Ричард Бауърс е свързан с артистичните кръгове. Не знам какво по-точно работи.

Майлс кимна и промърмори:

— Ах, виждам, че и Марк Стентън ще дойде, също Пол Драмънд. Радвам се, че ще има мъж. Ще можем да танцуваме.

— Да танцуваме ли? Какво имаш предвид? — попита Дафни, повишавайки тревожно тон.

— Наех оркестър от четирима души да свири след вечеря.

— Не, Майлс! Това е много скъпо — протестира сестра му.

— Спокойно, Дафърс, аз плащам. Ами, това е нещо като… сватбен подарък за папа̀ и Шарлот, а Сесили предложи да плати фойерверките.

Дафни загледа брат си с отворена уста.

— Не говориш сериозно — изрече. В гласа й се прокрадваше тревога. — Папа̀ и Шарлот искат тиха и скромна сватба, без излишно суетене. Сигурна съм, че това ще ги разстрои.

— Не, няма, ще видиш — успокои я Майлс. — Злобното поведение на леля Лавиния ме подтикна. Със Сесили решихме, че този годежен прием трябва да се пораздвижи.

— Леля Лавиния ще изпадне в шок — възкликна Дафни после, като забеляза изражението на брат си, се разсмя. — Положително ще си помисли, че пускането на фойерверки е просташка проява.

— Но е за предпочитане, вместо да й запуша устата със сметанова кифла, нали? — произнесе се Дулси и влезе в оранжерията.

Майлс продължи темата:

— Ще пламне от яд, като започнат фойерверките.

Докато местеше поглед от сестрите си към Сесили, в очите му проблесна нещо лукаво.

* * *

По-късно същия следобед, когато Дафни каза на Хюго за квартета и фойерверките, той се заля от смях. Тя така се смая от реакцията му, че само се взираше в него слисано.

Щом той престана да се смее, попита:

— Защо се смееш? На папа̀ и Шарлот няма да им бъде приятно — танци, фойерверки и цялата тази шумотевица. Те искат тиха сватба.

— Да, знам. Не се притеснявай, скъпа. Доколкото се досещам, баща ти знае за плановете на Майлс.

Дафни се смръщи.

— Мислиш, че Майлс е казал на папа̀?

Хюго кимна.

— Онзи ден Чарлс направи странна забележка, че не е съвсем във форма за танци. След това прибави нещо в смисъл че селяните щели да дойдат в парка в събота вечер. Преди да го попитам, ни потърсиха по телефона от Ню Йорк по много важна работа. Знаеш ме какъв съм, като стане въпрос за бизнес.

Дафни поклати глава.

— Недоумявам защо папа̀ не го е споменал. Обикновено се консултира с мен за всичко.

— Вероятно си е помислил, че си твърде заета. Имаш толкова много задължения, Дафни. — Хюго позамълча, преди да добави: — Майлс никога не би постъпил необмислено. Винаги се съветва с баща ти. — Хюго се засмя. — Не си ли забелязала, че спазва правилата? Неговият катастрофален брак с Клариса е чудесен пример за това.

Тя остана мълчалива и съпругът й продължи:

— Майлс изглежда някак ободрен, защото е със Сесили, няма съмнение, и честно казано, мисля си, че грижите около тази сватба го разтоварват поне малко.

— Имаш право — съгласи се Дафни, осъзнавайки, че има смисъл в думите на Хюго. Знаеше, че Майлс почита баща си и дори малко се страхува от него.

— Предполагам, че се безпокоя твърде много — промълви тя най-накрая и се усмихна на съпруга си. — И аз като Майлс възнамерявам тази вечер да се забавлявам до насита.

— Аз също. Обещаваш ли ми първия танц.

— Обещавам. И всеки танц до края на живота ми.