Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (52) (Задава се буря)

Петдесет и първа глава

Констанс Ламбърт беше в своята гардеробна и се оглеждаше в голямото огледало. Издокара се с най-новия тоалет „Сесили Суон“ и й хареса онова, което виждаше.

Костюмът беше от фин бял вълнен плат, обточен по краищата с назъбен черен ширит, жакетът беше къс и разкроен, с черни копчета. Полата също беше по-къса, отколкото обикновено носеше, точно под коляното. Но Сесили я беше убедила, че трябва да показва краката си, и беше добавила, че по-късото е по-секси.

Обувките й също бяха „Сесили Суон“; беше си купила доста чифтове в различни цветове. Днес обу черни с високи бели токчета. Допълни тоалета със златиста чантичка, пак от Сесили, която Джеймс й подари миналата година за рождения ден. Понеже беше още февруари, щеше да се наметне с пелерина, която подхождаше на костюма.

Отстъпи крачка и с наклонена на една страна глава се загледа, като си мислеше, че изглежда много елегантна и по последна мода, що се отнася до стила.

Това им беше хубавото на дрехите на Сесили Суон. С тях жените изглеждаха много по-млади и по-модерни. Нищо чудно, че се прочу като най-добрата дизайнерка на Англия. Всички издатели на списания за мода от Флийт стрийт я обичаха. Постоянно пишеха за нея. Общественото внимание я следваше и известността й беше фантастична.

Щом чу затварянето на входната врата, излезе от гардеробната и отиде до преддверието. Феликс тъкмо си събличаше палтото.

Усмихна се, като я видя, хвана я за ръка и я поведе към кабинета си, обяснявайки й:

— Трябва да поговоря с теб, преди да отидем на вечерята. Нали имаш няколко минути? Готова ли си? Да, готова си, виждам, и си красива, както винаги.

— Благодаря. Разбира се, че можем да поговорим.

Макар че не го показа, Констанс се разтревожи. Феликс никога не се държеше безцеремонно с нея, нито пък проявяваше нервност както сега. „Смущение“ може би беше по-точната дума. Толкова отдавна беше омъжена за него, че познаваше всеки негов израз, превземки, каприз, познаваше какво си мисли.

— Разстроен си, скъпи, какво те тревожи?

Той седна на дивана и погледна Констанс, която още стоеше права.

— Ела, седни, Констанс. Ще ти кажа нещо. Но преди това искам да те предупредя. Трябва да бъдеш много внимателна какво ще говориш пред Сесили и Майлс. Не бива да споменаваш нищо пред тях.

— Във всеки случай не бих споменала нищо от това, което си говорим. Но, моля те, обясни ми за какво става въпрос. Плашиш ме. — Седна на ръба на стола. — Нали няма нищо общо с Джеймс?

Осъзнавайки колко е разтревожена, отвърна:

— Не, не, няма нищо общо с него. Ще започна отначало.

— Джеймс и Дулси са добре, нали?

— Много са добре, страхотно си прекарват, както казват в Америка. Става въпрос за Хелън Малоун и нейната смърт миналата седмица.

— О, така ли? Слушам те, Феликс. — Олекна й и се отпусна. Нямаше деца и Джеймс й беше като син. Обожаваше го и постоянно се тревожеше за него. А сега се тревожеше и за Дулси. Какъв късмет само имаше Джеймс. Това момиче беше истинско съкровище.

— Доста преди да умре, Хелън стана съвсем различна. Забелязала си го, ние бяхме нейни агенти — започна той. — Клюката, която обикаляше театралните среди, твърдеше, че е имала любовна афера и любовникът бил „конте“, както се изразява Сид. Но това е всичко, което знаем. Както изглежда, бил е женен. И там е бил проблемът на Хелън. Той е имал съпруга. Хелън му е била любовница. За развод и дума не можело да стане. Казаха ми, че това я е съкрушило. Също така, изглежда, не е бил добър човек, бил е жесток.

— Значи смъртта й има нещо общо с този човек, с любовника на Хелън? Така ли?

Констанс погледна съпруга си недоумяващо.

— Отчасти. Понеже в клюката имаше доста истина, си помислих, че мъжът е от висшето общество — обясни Феликс. — Но нямах представа кой е. Нито пък ме интересуваше. Хелън беше достатъчно голяма да прави каквото поиска. Било, каквото било. Днес в кабинета ми дойде Сид. Донесе едно куфарче, което Джеймс му оставил да пази. Беше пълно с ръкописи, книги, бележници. Помоли ме аз да го прибера, докато се премести в новото си жилище.

Феликс замълча, колкото да извади от джоба си златна табакера и да запали цигара. След като дръпна два-три пъти, продължи:

— Докато бъбрехме, Сид ми каза, че Хелън всъщност е починала от сепсис, причинен от недобросъвестно извършен аборт. Била изгубила също така много кръв, докато я закарат в болница.

— О, не, Феликс! — възкликна Констанс и пребледня. — Колко ужасно! Ако само беше споделила с нас, можехме да й помогнем да се спаси от тази трагедия.

— Наистина. Страшно се разстроих, когато Сид ми каза. Всъщност бях съсипан, Констанс. Тя беше толкова талантлива и толкова млада.

— Сид как е разбрал?

Феликс поклати глава.

— Предполагам от клюки. Знаеш как се разпространяват клюките и лошите новини в нашите кръгове, всъщност във всяко общество. След това Сид спомена, че любовникът й е прочутият хирург Лорънс Пиърс. Женен е за Фелисити.

— Майката на Майлс! Боже мой, не ми казвай, че той е направил онзи касапски аборт.

— Не мисля, че ако го беше направил той, щеше да бъде касапски. Щеше да е изряден. По всяка вероятност Хелън е отишла при някоя жена, която прави нелегални аборти с куки за плетене например.

Констанс потрепери, като си представи, и затвори очи, преглъщайки сълзите, които щяха да рукнат при мисълта за Хелън Малоун. Момичето беше само на двайсет и седем, твърде младо, за да умре по такъв ужасен начин.

— Това е, Констанс. Сид намекна, че нейните приятелки не знаели кой е любовникът на Хелън, което ми се струва невероятно, но било самата истина. Все пак името му е известно. Според Сид задават се неприятности. Мисля си, че се опитваше да ме предупреди.

Констанс застана сковано. Беше потресена.

— Искаш да кажеш, че по някакъв начин сме замесени, понеже сме й агенти.

— Не, не, изразих се неточно. Сид просто държеше да знам, че се очакват някакви неприятности.

— Ще има ли разследване? — попита Констанс.

— Съмнявам се. Пиърс е известен хирург, безупречен е. Заема важно място в обществото и е женен за богата наследница. От полицията с пръст няма да го пипнат. Сид имаше предвид семейството на Хелън. Възможно е да потърсят отмъщение. — Феликс замълча и загаси цигарата. — Забрави ли как Хелън стана наша клиентка?

Констанс го погледна втренчено и кимна.

— Не, не съм. Джеймс я откри в онази аматьорска театрална трупа и после я доведе при нас. Братята на Хелън се познават със семейство Уд. Приятели са с бащата на Джеймс. И те са докери от Ийст Енд.

— Вярно е.

— Не вярвам нейните братя да обвинят Джеймс за това, че я е привлякъл да играе в професионален театър.

— Не, никога не биха го обвинили. Джеймс е толкова етичен, толкова почтен и скромен, че и косъм няма да падне от главата му. Той е икона, Кони, знаеш го. — Феликс запали още една цигара и дръпна замислено. — Има още нещо, за което не бива да се говори. От съвсем сигурен източник научих, че на Джеймс ще му бъде дадена титла, преди да навърши четирийсет.

В първия момент Констанс сякаш се смая, но после се усмихна щастливо на съпруга си.

— Знаех си, че един ден ще се случи. Ще бъде удостоен от краля.

— Сид е сигурен, че се задават неприятности, че братята на Хелън няма да стоят мирни. Ще търсят възмездие.

— Дано да греши. Много се радвам, че точно в този момент Джеймс е на сватбено пътешествие. Страшно ще се разстрои от тази история.

— Да, но е с Дулси. Най-накрая я откри, жената, която от години търсеше. Тя ще го пази като орлица. Втора Руби. А ти не забеляза ли, че от деня, в който се срещнаха, тя бди над него.

* * *

— Сесили, прекрасна си! — каза Феликс, като се изправи да посрещне нея и Майлс, когато те пристигнаха в „Рулс“, ресторанта на Мейдън Лейн. — А и ти не изглеждаш зле, Майлс — добави, здрависвайки се с Майлс.

Благодариха му и Сесили отиде да целуне Констанс по страната, после седна на стола, който сервитьорът й поднесе. Майлс също целуна Констанс и седна. След малко вдигнаха чашите с розово шампанско и пиха за Сесили.

Майлс се учуди и я погледна. Вдигна вежда и с характерен жест я погледна озадачено.

Сесили се разсмя и му обясни:

— Вдигат тост за мен, защото се случи нещо много хубаво, и…

— О, мила, Майлс не знае ли? — прекъсна я Констанс приповдигнато. — Не си ли му казала?

— Нямах възможност, Кони.

— Е, тогава аз ще му кажа — намеси се Феликс. — Ние представляваме прочутия театрален продуцент Майкъл Александър, който поставя нов мюзикъл в Уест Енд. Той иска Сесили да проектира костюмите за постановката. Договорът ще се подпише през следващите няколко седмици. Затова ви поканихме на вечеря да отпразнуваме случая.

Майлс засия, стана и отиде да целуне Сесили.

— Палаво момиче си, пазиш тайни от мен — уж сърдито й каза, но всъщност се радваше заради нея и се пръскаше от гордост. — Много хубава новина, скъпа, права беше. Боже мой, ще влезеш в един съвсем нов свят, Сеси… ще влезеш в шоубизнеса. — Седна пак на мястото си и вдигна тост: — За моята талантлива любима Сеси! — След като отпи глътка шампанско, Майлс додаде: — Явно февруари е нашият щастлив месец. Каза ли на Кони и Феликс за твоя нов бутик?

— Казах им, Майлс. Наистина ми върви. Момиче с късмет съм.

Докато говореше, не можа да не си помисли, че онова, което иска, е, да се омъжи за Майлс, а не договор за мюзикъл.

— Заслужаваш го, скъпа — усмихна й се Констанс. — Не съм виждала друг да работи като теб, с изключение на Джеймс.

— Тази сутрин получих писмо от Дулси — каза Сесили. — На младоженците Ню Йорк много им харесва и си прекарват чудесно. И между другото Дидри е по-добре, с бебето всичко е наред. Така че напоследък новините са само хубави.

— Получих писмо от Джеймс миналата седмица. Изглежда, с Дулси са решили да пътешестват до Дивия запад, както го нарича той. Ще отидат в Калифорния, в поселище, наречено Холивуд. От няколко години там се правят филмите. Вече няма да бъдат неми и гласът ще бъде нещо много важно. А има ли някой с глас като на Джеймс?

— Не, няма — отвърна Майлс. — Мога да го слушам безкрайно.

— Кога се връщат? — попита Сесили. Липсваха й Дулси и Дидри, а сега и Дилейси си имаше любим и прекарваше повечето време с Тревър Мъртън. Тяхната девическа банда от Кавендън съвсем оредя. Поне за момента.

— Не ми се вярва Джеймс да остане повече от седмица в Холивуд — отговори Феликс. — Преди няколко дена му изпратих телеграма. Получих предложение да играе в „Хенри V“ тук, в Лондон. Той ме уведоми, че приема. Така че до края на март трябва да се върне, понеже репетициите започват.

— О, чудесно — каза Сесили. — Той е невероятен.

— И прекрасен човек — отбеляза Майлс и погледна Сесили, подсмихвайки се. — Нашето малко женче извади голям късмет, нали?

Сесили също се подсмихна и като забеляза недоумяващото изражение на Феликс, почувства, че трябва да обясни:

— Като дете Дулси беше почти същата като сега. Говореше направо, беше хитруша и малко дръзка. Дидри все я наричаше „малко женче“, което не беше особено мило от нейна страна. Дулси се страхуваше от Дидри. Затова успя миналата година да я изнуди.

— Да я изнуди ли? Как така? — учуди се Феликс.

— Ами, така го нарича Дидри — отговори Майлс, — но мисля, че Дулси много хитро я изработи. Поиска от Дидри да вложи пари в нейната галерия и ако вложела, щяла да забрави лошите спомени.

Констанс и Феликс се спогледаха и прихнаха.

— Чувам я как го казва — изрече през смях Констанс. — Голяма хитруша е.

— И много красива — добави Феликс, като се надяваше и се молеше да не я поканят да участва във филм там, в Дивия запад. Джеймс не би го позволил. Той искаше съпруга, а не актриса.

Феликс погледна Майлс и попита:

— Още ли инвестирате в ценни книжа на Уолстрийт.

Майлс енергично поклати глава.

— Не, и дума да не става, Феликс. Изпатихме си зле. Слава богу, спасихме се с помощта на Хюго и Пол. Но сега не участваме в американската фондова борса. Според Пол задават се тежки времена. Той вече започна да разпродава някои от акциите си и от недвижимото имущество. Хюго възнамерява да направи същото. Той още има много инвестиции там от времето, когато е живял в Щатите.

— Добре че се отървах от моите — каза Феликс. — Ще избягвам Уолстрийт.

Двамата мъже продължиха да разговарят за фондовите борси, за инвестиции, за добрите и лошите страни в такива операции.

Констанс и Сесили си бъбреха за дрехи и за новия бутик в „Харт“. Пийнаха още шампанско и най-после си поръчаха вечерята.

Феликс избра виното и разговорът се насочи към театъра и новите постановки за летния сезон.

По едно време Майлс спомена смъртта на Хелън Малоун и Феликс и Констанс замръзнаха.

— Да — каза той, — стана ми много мъчно, като прочетох във вестниците за смъртта й. Според мен тя беше най-прекрасната Офелия и с Джеймс много се допълваха. Зная, че беше ваша клиентка. За вас сигурно е било удар.

— Да, наистина — отвърна веднага Констанс с равен глас. — Ще ни липсва. Беше талантлива и много мила.

— От какво почина? Не разбрах от вестниците — настоя Майлс.

Преди Констанс да отговори, Феликс се намеси:

— От нещо като отравяне на кръвта. Само това знаем. Тя имаше семейство, което се погрижи за всичко.

Констанс забеляза сервитьора, който идваше към тях, и възкликна:

— Каква прекрасна гледка! Стридите пристигат!

Успя да смени темата и продължи да бъбри за перли и за перлени бижута.

Едва след като се прибраха в апартамента на Сесили, тя се нахвърли на Майлс.

— Още не ми се вярва, че спомена Хелън Малоун. Едва не припаднах, за да им отвлека вниманието. Още малко и щеше да им разкажеш всички клюки, които се носят в семейството за Хелън Малоун и за Лорънс Пиърс. Не знаех как да сменя темата.

— Но Кони я смени. Забелязах как изведнъж взе да говори за стриди и перли. Оставих я да говори врели-некипели, защото мисля, че те знаят за Пиърс и Хелън. И не исках да ги принуждавам да говорят, че съпругът на майка ми е имал любовна връзка с тяхна клиентка.

— Забелязах нещо, Майлс. Те загубиха ума и дума, когато попита от какво е починала.

— Как е умряла, знаеш ли? Чудех се.

— Не съм сигурна — отвърна Сесили и отиде в спалнята. Съблече сакото си и събу обувките си.

Майлс я последва и развърза вратовръзката си.

— О, хайде, ти си Суон, Суонови знаят всичко. Какво друго ти каза Ерик?

— Не знае толкова много, колкото си въобразяваш. Само клюки, които е научил от приятелчетата си в шоубизнеса. Предполага се, че е починала от сепсис. Другият слух, който се носи, е, че е направила аборт, който всъщност я е погубил. Ерик също така каза, че се споменава името на Лорънс Пиърс.

Майлс седна на един стол и си събу обувките. Погледна я и се намръщи.

— Дали майка ми знае за Хелън Малоун?

— Нямам представа. Едва ли.

— О, хайде, наистина не ме интересува знае ли или не. Той е неин проблем, не мой или твой. Хайде, Сеси, побързай. Да си лягаме и да се гушнем. Не съм те виждал цяла седмица.

Тя мълчеше и Майлс стана, отиде при нея и я прегърна.

— Обичам те, Сеси, много. Видях, че се разплака на сватбата на Дулси, и разбрах защо. Забелязах, макар и да си мислеше, че не съм. Ще уредя въпроса, обещавам. Ще бъдеш моя жена.

Сесили го обичаше от дете и знаеше, че не говори напразно. Но знаеше и че ситуацията не зависи от него. Клариса, неговата съпруга, дърпаше конците в случая. И то здраво ги дърпаше.

Сесили въздъхна дълбоко и го погледна в очите.

— Имам теб, Майлс. Ти си целият ми живот, всичко, което има значение за мен. Не ми е необходим лист хартия, за да знам, че ме обичаш. Ти ме обичаш. Хайде да си лягаме и да се любим.

Точно това и направиха.