Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (27) (Задава се буря)

Двайсет и шеста глава

Седеше пред камината във всекидневната с книга в ръка. Запали огъня, тъй като захладня, и сега пламъците грееха и прогонваха студа.

Облегна се на възглавниците, погледна книгата най-накрая и прокара длан по красивата тъмночервена кожа. Разлисти я. Беше ценна книга в безупречно състояние. Не искаше да я взима, особено след като беше част от многотомно издание. Обаче тя щеше да се засегне, ако откаже да приеме подаръка.

Даде му я, когато се върнаха в нейния апартамент на Честърфийлд стрийт, след прекрасната вечер в „Савой“. В момента Сесили беше в кухнята и приготвяше чай. Преди това му наля коняк, понеже й се оплака, че е премръзнал. Отпи глътка и остави чашата на масичката.

Осъзна, че му подари книгата, защото искаше да има специален спомен от тази вечер. Като деца често правеха същото. Хубав спомен след един злополучен ден. Вечерта беше незабравима, беше щастлив — чувство, което от дълго време липсваше в неговия тъжен живот.

Отново поглади кожата, харесваше му нейната копринена мекота. В този том се описваше детството на Юлий Цезар, факти, които знаеше наизуст. В Итън беше най-силен по история, а сега беше негово хоби, което споделяше с Хари. Братът на Сесили също се увличаше от историите на отдавна мъртви, велики мъже. На тази тема те се сближиха.

Чу стъпки и погледна през рамо. Сесили се беше преоблякла и носеше обикновен широк панталон, чиято мода тя наложи между жените, и тънка риза, в подходящ тон. Веднага разбра защо тази мода е станала толкова популярна. „Удобно е“ — помисли си той.

— Ето ме и мен — обади се тя. — Донесох лимонови резенчета и мед за чая. Нали знаеш колко си склонен към простуда.

Сесили остави подноса, наля чая, сложи по една лъжичка мед и отнесе чашите до камината.

— Позатопли се — промърмори тя и седна. Погледна книгата. — Всеки път, когато реша, че имаш нужда от подарък, за да си оправиш настроението, ще ти подарявам по един том. Десет са.

— Зная, Сеси, затова не искам да взимам този. Ценни са, наистина са много ценни. Трябва да ги пазиш.

— Ами! За теб са. Пък и не съм ги купила скъпо.

— Защото вероятно жената не е знаела каква е истинската им стойност.

— Но сега са мои и мога да правя с тях, каквото си поискам.

Майлс въздъхна, остави книгата на масата и отпи от чая. След малко попита:

— Защо купи апартамент на Честърфийлд стрийт?

Тя сви вежди озадачено.

— Беше подходящ за мен. Има четири спални. Хари и родителите ми могат да остават при мен, а четвъртата използвам за кабинет. Не ти ли харесва?

— Харесва ми, много. Имаш право, подходящ е. — Леко се подсмихна. — Спомням си как често казваше, когато беше у леля Дороти в Кенсингтън, че искаш да живееш в Мейфеър.

Тя се разсмя.

— И ето ме в Мейфеър.

— Също така си спомням една нощ, когато вървях по улицата мрачен и тъжен, готов да избягам от Мейфеър, колкото мога по-далеч. Изведнъж се озовах на Саут Одри стрийт, застанал пред вратата на твоята малка дупка. Мисля, че отидох там съвсем умишлено, исках да усетя твоите вибрации. Беше късно през нощта и знаех, че не си там. Но се надявах да те усетя. Исках да бъда близо до теб. На вратата имаше табела „Дава се под наем“. Не повярвах на очите си. Паникьосах се, не можех да си представя къде си, много се разтревожих за теб. И тогава разбрах, без капчица съмнение, че ще се тревожа за теб до края на живота си и ще те обичам до края на живота си…

Майлс замълча и гърлото му се стегна. Не можеше да изрече и дума, когато си спомни онази ужасна нощ с всичките й мъчителни подробности.

Сесили седеше мълчаливо срещу него. Разбираше страданието му. Сърцето й се разтуптя. През изминалите няколко седмици всяка следа от болката и гнева към него изчезнаха. Сега изпитваше само любов. Щом видя, че той се съвзе, попита:

— След това какво направи?

Бавно и дрезгаво обясни:

— В първия момент не направих нищо. Просто стоях там вледенен. Стоях като закован, дълбоко съзнаващ, че нямам изход. Не можех да се отдръпна. Тогава си спомних за Цезар пред Рубикон, който не знаел дали да прекоси реката и да продължи към Рим. Бил е римлянин, а възнамерявал да обяви война на сената и на своя град. За момент се поколебал…

Майлс направи пауза, изпи няколко големи глътки коняк, позабави се още малко и без да сваля очи от Сесили, продължи:

— Цезар погледнал зад себе си, видял огромната си армия, хиляди и хиляди мъже в пълно бойно снаряжение, готови да влязат в бой за него. Разбрал, че няма избор. „Жребият е хвърлен“ — казал той на генерала до себе си. Не му оставало нищо друго, освен да се отправи към Рим. И на мен се случи същото преди шест години. Бях в капан. Помислих си: „Жребият е хвърлен“. С други думи, решението е взето и то е необратимо.

Поклати глава и остави чашата с коняка на масата.

— Знаех, че трябва да извървя пътя, избран за мен. Виж къде ме доведе! За разлика от Цезар аз не спечелих битката. Загубих те, а с теб и всичко ценно в моя живот.

Закри лицето си с ръце и се разплака, сломен от болка.

Очите на Сесили се напълниха със сълзи. Тя бързо стана и седна до него. Нежно махна ръцете му от лицето и с върха на пръстите си изтри сълзите му.

Промълви с глас, изпълнен с любов:

— Това е минало, Майлс. Сега съм тук. Ще бъда с теб до края на живота си. И на твоя. Няма значение какво ще се случи, никога няма да те напусна. Никога. Обещавам.

За част от секундата на Майлс му се стори, че не е чул правилно. Примигна, застина и се втренчи в нея недоумяващ. И тогава видя лицето й озарено от копнеж, любов и желание да му се отдаде.

В същия миг я грабна в прегръдките си и я притисна до себе си.

— О, Господи, обичам те толкова много, Сеси! Не мога да живея без теб. Животът няма смисъл, ако не си до мен.

— И аз се чувствам по същия начин… трябва да бъдем заедно, каквото и да се случи, Майлс. Другите не бива да ни интересуват. Това засяга само нас двамата.

Разделиха се и се изправиха. Прегърнати тръгнаха по коридора към спалнята на Сесили. На приглушената светлина като обезумели се разсъблякоха и застанаха един срещу друг, невярващи на очите си.

Пристъпиха едновременно с протегнати ръце и преливащи от желание, изписано на лицата им. Прегърнаха се и останаха притиснати един до друг в средата на стаята.

Изминалите години вече не съществуваха и те се чувстваха съвсем естествено заедно както винаги. Знаеха какво ще последва.

Губеха търпение при мисълта за удоволствието и радостта, които щяха да споделят. Телата им бяха пламнали в очакване, точно както бяха предвкусвали.

Сесили почувства, че гори. Топлината се зараждаше между краката й и плъзваше през тялото й до лицето.

Майлс я притискаше до себе си, обхванал задните й части, и тя чувстваше върху корема си неговата възбуда. Ерекцията му беше стигнала до крайност. Прониза я трепет. Искаше да прави любов с него, да бъде неин.

Отдръпна се, взе ръката му и го поведе към леглото си.

Легнаха един до друг.

Майлс прошепна:

— Не мога да повярвам, че сме заедно по този начин, Сеси. Това е чудо.

— Чудо, сътворено от Шарлот Суон. Колкото до мен, благодарна съм й. Не мога да чакам, Майлс. Искам да се любим. Веднага. Моля те, погали ме. Моля те. Толкова силно те желая.

Майлс се подпря на лакът и я погледна. От него струеше любов.

— И аз те желая. Жадувам за теб, Сеси. Имам чувството, че ще се пръсна. От друга страна, се страхувам да те докосна, да започна… защото твърде страстно ще ти се нахвърля. Искам да те любя, да ти доставя удоволствие, да ти се насладя. Толкова дълго чаках, не искам любовните ни ласки да свършат за няколко минути.

Като погледна в тези ясни сини очи, които познаваше, откакто се помнеше, каза:

— Както искаш, Майлс. Зная, че жадувам да ме докосваш навсякъде, да чувствам ръцете ти върху себе си…

Гласът й заглъхна.

Той се възбуди още повече, наведе се и страстно я целуна. Проникна с езика си през устните й и го преплете с нейния. Тя пламенно му отвърна и той продължи да я целува. Сесили го прегърна и впи пръсти в раменете му. Трепереше, страстта й бликаше.

Със същата страст Майлс започна да целува гърдите и зърната им. Те се втвърдиха и Сесили изпадна в екзалтация, а той се възбуди още повече. От устните й се изтръгна стон и той разбра, че е готова, че копнежът й да го има, е достигнал кулминация, че телата им трябва да се слеят.

Той за миг се укроти и се помъчи да овладее бушуващото си желание. Но се предаде, беше безсилен. И двамата бяха достигнали предела на възбуда.

Започна бавно да гали гърдите й, плъзна ръка надолу по корема и бедрата. Забави се с милувка върху тях, после докосна най-интимното й място. Докато я обсипваше с ласки, усети изблика на спазми у нея. Тя замря и изкрещя.

Майлс рязко престана да я гали. Разтвори краката й, претърколи се върху нея и влезе внимателно в нея. С желание двамата едновременно да изживеят върховното удоволствие, влезе още по-дълбоко и я изпълни със себе си. Пъхна ръце под нея, повдигна я и я прилепи плътно до себе си. После престана да се движи, усещайки, че всеки момент ще експлодира.

— Моя си — изрече на пресекулки с дрезгав от желание глас. — Моя.

— Завинаги — прошепна Сесили и изви тялото си до неговото. Обви дългите си крака около него, зарови ръце в косите му и му се отдаде докрай.

— Това ли искаше? — попита с глас, дрезгав като неговия.

— Да, о, да! — простена той. Кипеше от страст. Изригна на тласъци в нея и не искаше да се отдръпва от кадифената й мекота. Тя беше неговата жена. Друга нямаше да има. А той беше нейният мъж, единственият, който можеше да я превърне в тази чувствена любовница, единственият, който можеше да й достави удоволствие.

Сесили шепнеше името му отново и отново. И двамата бяха завладени от еднаква безумна страст. Телата им се преплитаха, душите им се проникваха. Принадлежаха си. Вълните на интензивно удоволствие ги понесоха към екстаз и когато стигнаха кулминацията, Майлс и Сесили се сляха, станаха едно цялостно, завършено същество.

* * *

Майлс остана върху Сесили, за момент остана без сили и не можеше да помръдне. Беше отмалял от удоволствие, любов и пълно щастие.

Досети се, че сигурно я смазва с тежестта си, претърколи се и я прегърна. Целуна я по тила.

— Бих искал да остана през нощта, Сеси. Може ли?

— Аз и не бих приела друго — усмихна му се тя.

— Госпожа Грейнджър до понеделник ли ще отсъства? — попита той.

— Да.

— Тогава няма да ставаме от леглото през целия уикенд — захили се Майлс.

— Помислих си, че никога няма да се сетиш да го предложиш. Разбира се. Имаме много храна и ще се храним в леглото.

— И ще правим любов — допълни Майлс и я привлече в прегръдките си. — Започваме веднага.