Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (26) (Задава се буря)

Двайсет и пета глава

Седяха на маса до прозорец с изглед към Темза. Ресторантът в „Савой“ беше пълен през този специален петък и Майлс, оглеждайки се, установи, че клиентите са елегантни, особено жените с техните модни тоалети и бижута. Отвсякъде лъхаше на лукс.

Но за него нито една жена в този салон не можеше да се сравни със Сесили. Тази вечер беше по-прелестна от всякога. Тенът й като праскова със сметана беше съвършен, в тъмната й коса просветваха червеникави кичурчета. Носеше рокля от сива дантела със сребристи нишки и обици с кристални висулки, които проблясваха с цвета на лавандуловосивите й очи. Беше несравнима.

— Майлс, зяпаш ме, като че ли никога не си ме виждал — прошепна тя и му се усмихна, поклащайки глава.

— Да…, но никога не си била толкова красива. О, за мен винаги си била красива, мислех си го дори когато бяхме малки. Но никога не си била такава, както сега, наистина. Сияйна си. — Взе ръката й и я целуна. Ти си най-съвършената жена.

В този момент сервитьорът спря до тяхната маса и напълни отново чашите им с шампанско. Майлс вдигна своята, Сесили също.

— За теб. И за мен. За нас — каза той и чукна чашата си в нейната.

Тя му се усмихна и отпи глътка.

Майлс затаи дъх за момент, когато видя диска на пълната луна високо в небето, увиснал точно над главата й. Не можа да не възкликне:

— Тази вечер луната е изгряла заради теб, Сеси. Грее точно над теб.

Тя се обърна и я видя. Полазиха я студени тръпки. Спомни си какво й каза Джинивра преди години:

„В стъклото грее пълна луна.

Грее върху водата.

Грее върху теб.“

Беше питала циганката много пъти какво означава това, но Джинивра нито веднъж не й обясни.

Майлс се загледа в Сесили, хвана ръката й и промълви:

— Толкова е хубаво да седим и да слушаме нежната музика на Гибънс. Мога да остана тук завинаги.

Сесили се облегна и го загледа внимателно, като си мислеше, че не е толкова напрегнат. Наистина изглеждаше по-спокоен тази вечер, въпреки че срещата с Клариса беше минала зле. Особено след като беше убеден, че тя ще се съгласи на развод. По някаква причина Клариса категорично беше отказала. „Горкият Майлс — помисли си Сесили. — Шест ужасни години, без нищо насреща. Безперспективно бъдеще и никаква лична свобода. Не, защо да е безперспективно. Леля Шарлот беше права. Той само изпълни дълга си, когато се ожени за Клариса, направи каквото му беше предначертано още преди да се роди.“

Макар и да стана по-сърдечна към него, все пак изпитваше някакъв яд. Сега най-неочаквано ядът престана да я човърка, дори болката изчезна. Почувства се по-безгрижна, по-щастлива и хвана ръката му по-здраво.

Той я погледна.

— Какво има? За какво си мислиш? Много си мълчалива.

— Чудех се какво да ти подаря и се досетих. Ще ти подаря книги! Подвързаните с кожа книги в моя апартамент. Исторически са, от онези, които обичаш.

Майлс се слиса.

— Не можеш да ми ги подаряваш, Сесили. Струват цяло състояние.

— Да, мога. Мога. Мои са. Искам да бъдат твои. Всичките са за Юлий Цезар… за теб са предназначени.

* * *

Майлс покани Сесили да потанцуват и тя се съгласи. На дансинга я прегърна и притисна до себе си, но не твърде дръзко. Страхуваше се да не я подразни. Не искаше да пристъпва позволеното.

Напоследък се държеше с него много по-свободно, не беше толкова хладна и резервирана. А тази вечер беше почти като предишната Сесили и очевидно искаше да го накара да се чувства по-добре. Трябваше да задържи това положение.

— Благодаря ти, че си толкова мила — прошепна в косата й. — Вечерта с теб е прекрасна, Сеси.

— Искам да прекараме приятно — отвърна тя. — Имаш нужда от една щастлива вечер. Аз също.

Бавният фокстрот свърши внезапно и темпото на музиката се промени. Всички танцуваха чарлстон, включително Сесили.

Майлс я загледа втренчено. Тя се смееше, радостта извираше от нея. Той се почувства така въодушевен, че се поддаде на тази модна лудост и умело затанцува около Сесили, подскачайки и полюлявайки се, сякаш животът му зависи от това.

* * *

По-късно, когато се върнаха на тяхната маса, Сесили каза:

— Днес Дороти ми съобщи много хубава новина. Тази е моята най-успешна година в бизнеса.

Майлс грейна в усмивка и възкликна:

— Поздравления! Защо не ми каза по-рано?

Тя вдигна рамене и се засмя.

— Исках да… бъда с теб… заедно да се радваме.

— Браво, скъпа моя, Сеси.

— Благодаря. Останах изненадана, понеже Доти ми каза, че сме спечелили много пари от аксесоарите, които скицирах и правех през изминалите шест години, но повече като хоби.

Той я загледа в очите и промълви:

— Ти си най-необикновената личност, която познавам, Сесили Суон.