Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (4) (Задава се буря)

Трета глава

Тази вътрешна градина беше цяло чудо. Красотата й я смайваше. Лицето на Шарлот Суон светна от удоволствие и тя се почувства горда. Нейният племенник Хари беше постигнал този фантастичен ефект в бледозелената всекидневна в южното крило.

Това й припомни градината, която беше сътворила преди години в същия салон. Тринайсет, за да бъде точна, и беше я замислила и аранжирала за най-големия летен прием, годишната танцова вечеринка, на която се канеха аристократите от областта.

Приемът остана паметен във всяко отношение, а лейди Дафни порази обществото с несравнимата си красота, облечена с рокля, обшита със синьо-зелени мъниста, които проблясваха с цветовете на морето. Със седмици се говореше за този тоалет и Шарлот никога не забрави как изглеждаше Дафни.

Хари не й излизаше от ума и изведнъж си помисли колко е жалко, че промени намеренията си. Беше толкова талантлив градинар и неговите градини бяха произведения на изкуството по нейно мнение.

За съжаление загуби интерес към градинарския занаят. Вместо това искаше да стане управител на имение, привлечен от възможността да работи с Майлс и да се учи от Алекс Коуп, който преди две години замести предишния управител на Кавендън Джим Уотърс.

Хари се разбунтува в началото на годината и разстрои ужасно баща си Уолтър, който се почувства измамен, осъзнавайки, че синът му възнамерява да напусне Кавендън.

Майка му Алис не се изненада чак толкова. От момента, в който се завърна от Голямата война, разбра, че жестокостта и масовата смърт, които е видял и преживял на фронта, много са го променили.

Всички войници, които се върнаха, се бяха променили, дори съпругът й. Докато Уолтър беше станал по-затворен и съзерцателен, синът й се държеше по-свободно, беше станал по-амбициозен; смяташе, че обществото му е длъжно.

Именно Сесили помоли Шарлот да се намеси и тя се съгласи. Достатъчно беше да размени само няколко думи с лорд Мобри и после с Алекс Коуп, за да помогне на Хари да се издигне в йерархията на Кавендън.

— Е, как ти се струва?

Шарлот се стресна от гласа на Хари и се обърна. Той се беше облегнал небрежно на рамката на вратата и я гледаше въпросително.

— Много добре — отговори тя. — Прекрасна е, Хари, надминал си себе си.

— Моля те, направих го с удоволствие. По този начин ти благодаря за помощта да оправя отношенията си с татко — рече той и влезе. — Бих искал да те попитам нещо… — Замълча колебливо, сякаш реши да не се доизкаже, и застана мълчаливо до нея, очевидно затруднен.

Тя го погледна и си помисли какъв красив млад мъж е. Беше на двайсет и осем, висок като баща си, и беше наследил поразителната външност на Суонови с изваяни черти и с гъста, червеникавокестенява коса, прилична на нейната. Дори имаше нейните сивкави очи с онзи чуден лавандулов нюанс, характерен за всички от фамилията Суон.

— Случило ли се е нещо, Хари? — попита тя. — Изглеждаш ми разтревожен.

— Не съм разтревожен, а любопитен. Чудя се защо накара Сеси да помага на Майлс за празненствата утре и в неделя. Не можеше ли да ги организира с някоя от сестрите си?

Шарлот поклати глава.

— Дафни е твърде заета, Дулси е твърде млада, а Дилейси — твърде депресирана. Колкото до Дидри, тя е интелектуалка и не се занимава с толкова обикновени неща като организиране на семейна среща. Само към Сеси можех да се обърна, защото си помислих, че Майлс има нужда от помощ.

— Горкият Майлс. Жал ми е за него, че ще работи със сестра ми. Ще се вледени.

Шарлот се разсмя, клатейки глава. Тонът на Хари беше насмешлив, но той си беше такъв — говореше директно.

— Все пак имах и друга причина — заяви тя, без повече да го увърта.

— И аз си помислих така — каза Хари. — Той е толкова съсипан. Майлс има нужда от малко добрина. А Сеси ще бъде добра с него, макар да знам, че дълбоко в себе си е още много гневна.

Шарлот погледна Хари и си помисли колко е проницателен понякога. Но пък той познаваше добре сестра си, а с Майлс бяха приятели от деца, и двамата бяха пораснали тук.

— Хрумна ми, че може би играя опасна игра, като ги събирам — призна си тя. — Но осъзнах, че те са възрастни хора. Достатъчно зрели да решават сами проблемите си.

— Съгласен съм. — Без да поглежда леля си, промърмори: — Значи очакваш някакви тревоги?

— Да си кажа честно, не съм сигурна. Голямо мърморене, но нищо, с което да не можем да се справим. От друга страна, мисля си, че не е зле да внимаваме. Пък и няма друг като Сесили, когато трябва да се овладее трудна ситуация. Освен това умее да бъде неутрална, спокойна и разумна. Винаги съм й казвала, че от нея ще излезе добър дипломат, наистина я бива да преговаря.

— Кой го бива да преговаря? — попита лейди Дулси и влезе. Изглеждаше красива в светложълтата си лятна рокля. На осемнайсет си беше същата, каквато и като дете — говореше искрено, без всякакво хитруване. Вече не се страхуваше от Дидри, но беше предпазлива към по-голямата си сестра. Беше самоуверена, със светски маниери и изключително интелигентна.

Шарлот беше като майка за Дулси. Отгледа я с нани Кларис и с помощта на Дафни. Тези три жени оказаха най-голямо влияние върху живота й.

Като мина плавно през стаята със сияеща усмивка, Дулси попадна право в разперените ръце на Шарлот. Двете се прегърнаха.

Шарлот се отдръпна и я погледна.

— Радвам се, че се върна. Липсваше ми. Все пак в Лондон беше хубаво, нали?

— Да, госпожице Шарлот, наистина ми беше приятно при леля Ванеса. Тя много ми помогна за моите уроци по история на изкуството. Но съм щастлива, че съм си у дома.

Погледна Хари, който не сваляше очи от нея, поруменя леко и каза:

— Здравей, Хари, радвам се да те видя.

Той кимна, също сияещ от щастие.

— Добре дошла у дома, лейди Дулси. — Само това успя да отрони. Неизбежно загубваше дар слово, щом се появеше най-малката дъщеря на графа. Беше толкова красива, че се объркваше винаги, когато се окажеше около нея. Обожаваше я и тайно копнееше да се сближи с нея.

Шарлот подхвана разговор, за да прекрати неловкото мълчание:

— Лейди Дулси, погледни красивата градина, която подреди Хари заради вечерята утре. Великолепна е, нали?

— Никога не съм виждала нещо подобно — отговори Дулси и прибави, като се обърна към Хари: — Поздравления, истински художник си. — После попита: — Къде е Дафни? Знаеш ли, госпожице Шарлот? Не можах да я намеря.

— Сигурна съм, че вече е в оранжерията. Каза ми, че ще отиде там, за да прегледа отново кой къде ще бъде настанен.

— Тогава отивам в оранжерията. Веднъж ми каза кой умее най-добре да преговаря.

— Ами, да, Сесили, разбира се — отговори Шарлот.