Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (33) (Задава се буря)

Трийсет и втора глава

Внезапно лейди Гуендолин осъзна, че днес ще бъде ужасно заета, а беше едва вторник. Вчера в късния следобед първо й се обадиха двете племенници, след това Марк Стентън, всичките с молба за среща днес. А тази сутрин съвсем рано позвъни инспектор Пинкертън, за да й каже, че има информация за нея и че трябва да говорят на четири очи.

Като се оглеждаше, си сложи перлени обици и перлена брошка на тъмносиния жакет и кимна с одобрение. Имаше делови вид, не твърде строг, и това й се хареса.

Стана и отиде в малката гостна, където предпочиташе да приема посетители.

Лейди Гуендолин беше разсъдлива и знаеше отлично, че племенничките й я търсят за съвет, понеже Чарлс беше още в Цюрих. Иначе щяха да се обърнат към баща си. Независимо от това беше й приятно, че я ценят като глава на семейството. Очакваше с нетърпение да ги види.

Колкото до Марк Стентън, не се съмняваше, че иска да говори с нея за Лавиния. Все се чудеше доколко е сериозна връзката им. Също така изгаряше от любопитство какво ще й съобщи Хауард Пинкертън, с когото имаха среща следобед.

Понеже денят беше навъсен и облачен, лейди Гуендолин запали лампите с абажури от розова коприна и седна в очакване на Дулси, която обикновено не закъсняваше. Часовникът на полицата над камината удари десет и на входната врата се позвъни.

След минутка Дулси влетя в гостната усмихната лъчезарно.

— Добро утро, лельо Гуендолин — поздрави я тя и я целуна по двете страни.

— Здравей, скъпа. Гостната е много уютна в тази мрачна сутрин. След малко госпожа Фонтейн ще ни сервира чай. Или предпочиташ кафе?

— Предпочитам чай, благодаря — отговори Дулси и седна срещу леля си. — Дойдох да сондирам твоето мнение, преди да говоря с папа̀. Не ми се ще да се налудувам с моя проект и после да открия, че съм нагазила в блато като някой сляп тъпанар и бързо потъвам.

Лейди Гуендолин поклати глава.

— Боже мой, Дулси, езикът ти понякога е много колоритен. Е, какво искаш да обсъдим?

Като се наведе напред и сключи ръце, Дулси впи поглед в леля си.

— Ще завърша обучението си по история на изкуството в края на ноември и знам какво искам да правя. Но държа първо на теб да ти кажа, понеже Дафни е сигурна, че няма да одобриш. Което означава, че и папа̀ няма да одобри.

— И какво искаш да правиш, скъпа?

— Искам да отворя магазин. О, по дяволите, според Сесили не бива да го наричам така и ще се поправя. Искам да отворя художествена галерия. Какво мислиш?

— Сесили има право, във всички случаи е по-добре да го наричаш галерия. Магазин веднага се свързва с търговци, нали?

— Сега разбрах.

Лейди Гуендолин тъкмо щеше да каже, че е твърде млада да се захване с бизнес, но размисли. Да се каже на една Ингам, че е твърде млада за нещо си, винаги е грешка. Те не само са твърдоглави, но и своенравни. Все пак Дулси скоро щеше да направи деветнайсет. Затова първо попита:

— Имаш ли бизнес партньор, който ще управлява тази галерия заедно с теб?

— Имам финансов партньор — Сеси. Ще вложи прилична сума и ще ме съветва.

— Прекрасно от нейна страна. А тя има глава на раменете си. Сигурно вярва в теб.

— Да, вярва. Но имам нужда от теб заради папа̀. Разбираш ли, той може да отхвърли моя проект по друга причина.

— И каква е тя?

— Искам да продам повечето картини, старинни предмети и произведения на изкуството, складирани в таванските помещения на Кавендън Хол и в къщата на Гровнър скуеър.

— Мили боже, Дулси, това предложение е смайващо. Не зная какво да ти отговоря. Не мога да предвидя реакцията на Чарлс. — Млъкна и поклати глава. — Струва ми се, че няма да ти разреши.

— Мисля, че икономически е неизгодно да се държат всички тези неща, които нито се използват, нито някой има нужда от тях, след като могат да се продадат. Искам сама да се издържам, но и да помогна на Дафни. Тя толкова усилия полага да запази Кавендън в относително добро финансово състояние.

— Зная, съзнавам и огромната помощ на Хюго и Пол Драмънд. Също така Майлс се учи бързо и помага.

— Сесили ми каза, че трябва да направим от Кавендън нещо като предприятие, а не да бъде само дом за нашето семейство.

Дулси се облегна, очаквайки леля й да избухне.

Лейди Гуендолин изглеждаше слисана и възкликна:

— Какво, за бога, има предвид? Това е семеен дом. Нашият дом.

— Точно така и тя не твърди, че ще се лишим от него. Но според нея Кавендън може да печели издръжката си.

— Как? Друго какво каза?

— Ще отговоря на първия ти въпрос. Тя одобри идеята да се освободим от складираните вещи, което ще бъде добро начало за моята галерия. А сега ще отговоря на втория ти въпрос. Дочула е, че някои аристократични семейства ще отворят домовете си за публика. Ще канят хора да разглеждат къщите срещу входна такса…

Дулси млъкна, като видя ужаса, изписан на лицето на леля й.

След малко лейди Гуендолин изрече с треперлив глас:

— Да се разреши чужди хора да обикалят Кавендън Хол! Това е възмутително, Дулси! Ами ако откраднат нещо?

— Едва ли могат да отнесат грамадните маси с дърворезба, нали? — намери отговор веднага момичето.

— Навсякъде има много ценни дребни предмети, като например колекцията от кутийки за енфие на Фаберже — отбеляза лейди Гуендолин доста разтревожена. Лицето й пребледня и тя здраво стисна ръце.

— Да, така е, но ще го обсъдим. Сесили каза, че там, където семейството всъщност живее, ще остане затворено. А други зони ще могат да се разглеждат, но отдалеч, понеже ще се преградят с въжета. Имаме толкова много съкровища, защо да не им се възхищават и други хора. Защо да не научат нашата история, историята на Кавендън.

— Разбирам. И все пак се страхувам, че трябва да ми дадеш време да свикна с мисълта, че някакви непознати ще обикалят къщата и парка на имението. Дойде ми в повече, Дулси.

— Не се съмнявам. На Сесили й хрумна, че посетителите могат да бъдат съпровождани от гид, който да им разказва за къщата, за картините, за семейните портрети от такива прочути художници като Гейнсбъро, Лили и още много други. — Дулси позамълча, преди да продължи: — Знам, че това те шокира, лельо. Но трябва да гледаме напред към бъдещето. Идват години, когато данъците и другите такси ще станат непоносими, а не бива да забравяме и разходите за издръжка и ремонт на къщата.

Лейди Гуендолин въздъхна, съзнавайки, че Дулси е права. Помъчи се да намести представите си към идеята непознати хора да обикалят Кавендън. Покоите, където живееха Чарлс и неговото семейство бяха неприкосновени, лични. И все пак дълбоко в себе си беше абсолютно убедена, че Сесили Суон е най-невероятната млада жена, която познаваше. Нейният талант и успехи го доказваха.

Лейди Гуендолин наруши мълчанието:

— Нека да помисля върху предложението, Дулси. След това може би ще ти помогна да склоним баща ти. Първо трябва да спечелиш Шарлот на своя страна. Тя има най-голямо влияние върху него и винаги е имала.

— Значи не отхвърляш идеята? — Дулси вдигна русите си вежди въпросително.

— Ще видим. Първо трябва да свикна с мисълта. И със сигурност ще се наложи да убеждаваме баща ти. Ами ако започнат да се шляят непознати в парка?

— Сесили е помислила и за това. Ще използваме някои от външните работници като… разпоредители. Така ги нарече тя. Каза, че можем да ги облечем с униформи с отличителен знак, на който ще пише „Кавендън Хол“. Каза ми и за едно предложение на Хари. То също е много разумно.

Лейди Гуендолин наостри уши, като чу името на своя любимец.

— Каква идея е хрумнала на Хари? — попита и застана с изправен гръб.

— Както знаеш в Кавендън имаме дърводелска работилница, където се изработват най-различни градински принадлежности, както и дребни предмети. Според Хари можем да предложим на хората да си поръчват от тези артикули, ако има магазин, където да се продават. — Дулси се усмихна. — Хари е много интелигентен, нали, лельо Гуендолин?

— Да, и е много талантлив градинар. Липсва ми — съгласи се тя. — Значи ще имаме магазин? В нашето имение?

— Не съм сигурна. Сесили каза, че поръчките ще се събират, после Тед Суон, главният дърводелец, ще ги изпълнява. Кажи нещо, лельо, отново изглеждаш потресена до дъното на душата си.

— Не толкова шокирана, колкото впечатлена. Както се казва „Какво ли биха правили Ингам без Суон“. Нека да си го признаем, те са безценни.

Дулси забеляза, че тонът на леля й е някак по-безгрижен, и в края на краищата тя ще й стане съюзник, затова прибави:

— О, и Сесили се съгласи да поработя в големия й магазин в пасажа „Бърлингтън“, за да се ориентирам в работата и да видя какво означава да посрещаш клиенти. Дано това да не те разстройва, лельо Гуен.

— Точно обратното, мисля, че това е забележително… похвално, Дулси. Предаността ти към Кавендън и неговото бъдеще ме трогва изключително много.

Лейди Гуендолин стана, отиде да седне до племенницата си и взе ръката й.

— Много съм горда с теб и с твоята предприемчивост. Жените Ингам преди теб и преди мен винаги са били достойни и гордо изправени. Както ти пред мен днес. Колкото до Сесили Суон, ще отида при нея и лично ще й благодаря за безкрайната й вярност към нашето семейство.

— И аз ти благодаря за тези мили думи — промълви Дулси и целуна леля си по страната. — Сеси ще бъде щастлива. И тя те обича.

* * *

След малко госпожа Фонтейн донесе поднос с чай и излезе. Лейди Гуендолин обичаше сама да сервира чая, наля и каза:

— След малко ще дойде Марк Стентън, но нямам понятие защо. Да си чула нещо за Лавиния? Или за тях двамата по нашите тайни канали?

— Не, нищо не съм чула. Но тя скъса с нас. Знаеш го. Заради начина, по който говори за Шарлот. Всички й се ядосаха. Вече не е от нашия най-интимен кръг.

— Но семейството не е скъсало с нея — подчерта лейди Гуендолин.

— Вярно е. От друга страна, може би е решила, че й е по-добре без нас.