Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (13) (Задава се буря)

Дванайсета глава

— Ти ще се жениш? — възкликна Лавиния и с очевиден скептицизъм впи поглед в брат си.

— Да, ще се женя — отговори Чарлс и се облегна назад.

— За кого? — попита тя. — И кога?

— Женя се за Шарлот, разбира се, и…

— Слава богу! — прекъсна го на мига леля Гуендолин, тъй като, долавяйки неодобрителен нюанс в гласа на Лавиния, искаше да предотврати някое неприятно изказване. — Освен това крайно време беше. Колкото до мен, с радост ще посрещна Шарлот в това семейство.

— Аз също, Чарлс — усмихна му се по-малката му сестра Ванеса и като погледна красноречиво леля си, добави: — Всъщност Шарлот е в семейството ни, откакто бяхме деца. Израснахме заедно.

— Ще плъзнат клюки, нали се досещаш? — обърна се Лавиния съм брат си. — Жениш се не според ранга си, освен това си на четирийсет и седем, Чарлс. Самият ти ненавиждаш скандали около семейството.

В жълтата гостна настъпи необичайна тишина.

Муха да бръмне, щеше да се чуе. Никой не каза и дума. Никой не помръдна. Тишината ги смазваше.

Майлс хвърли поглед на баща си и веднага забеляза колко шокиран изглежда Чарлс. Тъкмо щеше да стане и Дулси го изпревари. Сестра му скочи на крака, спусна се към баща си и застана зад стола му с ръка на рамото му. Изрече с язвителен тон:

— При цялото ми уважение, лельо Лавиния, не вярвам, че папа̀ търси твоето одобрение. Неговият избор не е твоя работа… на никого не е. Той всъщност прояви учтивост. Искаше да ни уведоми, че ще се ожени за Шарлот, и да обсъди с нас събитията през уикенда…

— Аз ги организирам! — прекъсна Майлс Дулси, понеже видя възможност да смени насоката на разговора. Продължи с глас, нетърпящ възражение: — Сесили ми помогна в подготовката. Така че нека да ви кажа какво предстои. Вечерята днес ще бъде обикновена, в тесен семеен кръг, само семейство Ингам. Но утре вечер ще бъде съвсем различно — годежно празненство в известен смисъл, както обикновено се правят годежите. Поканени са Хари, Сесили, госпожа Алис и Уолтър, също и…

Като прекъсна по най-груб начин Майлс, Лавиния се обърна към брат си:

— Доколкото разбирам, не си поканил никого от твоите приятели, Чарлс. И слава богу.

— С Шарлот сведохме поканените до минимум. Искаме тиха, семейна сватба, само с няколко близки приятели. Но ще дадем прием, когато се върнем от нашето сватбено пътешествие. — Сините му очи бяха леденостудени. Престана да се занимава със сестра си и се обърна към Майлс с по-мек тон: — Моля те, продължи, Майлс. Извинявай за прекъсването.

— Благодаря, папа̀. В неделя сутрин Шарлот и папа̀ ще се венчаят в църквата в имението. След церемонията двамата със Сесили ще бъдем домакини на официалния обед. Ще бъде като коктейл с бюфет, както обикновено се сервираше у нас на вечеринките в миналото. Следобед булката и младоженецът ще заминат на сватбено пътешествие. Естествено всички от семейство Суон са поканени, както и от Ингам.

Дафни си отдъхна, че Майлс и Дулси прекъснаха идиотските брътвежи на Лавиния, стана и отиде при баща си.

— Мисля, че е време да поръчам на Хенсън да сервира чая, папа̀.

— Чудесно — съгласи се Чарлс. Беше горд със своите деца, че така умело се справиха с Лавиния, която се държа необичайно грубо. Тя прекрачи границата и по-късно щеше да я сложи на мястото й.

Дафни отвори рязко вратата и изненада Хенсън, който пазеше отвън.

— Боже мой, лейди Дафни, стреснахте ме.

— Съжалявам, Хенсън. Вече можеш да напуснеш поста. Негова Светлост съобщи на сестрите си и на лейди Гуендолин новината.

— А те как я приеха, лейди Дафни?

— Трябва да призная, че леля Лавиния се изненада, но не и леля Ванеса, която много се зарадва. Колкото до лейди Гуендолин, тя изглеждаше наистина въодушевена.

— О, да, така си е, милейди. Тя се възхищава от Шарлот. Забележете, лейди Гуендолин винаги е поддържала Суонови, има слабост към тях.

Дафни го погледна и сви вежди.

— Използваш странна дума, Хенсън… „слабост“.

— Имам предвид, милейди, че ги харесва, но пък ние всички ги харесваме. А сега ме извинете, трябва да поръчам да сервират чая веднага.

— Благодаря, Хенсън — отвърна Дафни и се загледа след иконома, който се спусна бързешком по стълбите да строи войската си. А Дафни се върна в жълтата гостна, като умишлено избягваше да поглежда Лавиния, която се държа ужасно снобски и странно нападателно.

На Дафни й олекна, когато долови тихото жужене на разговорите. Седна до Хюго. Той беше нейната опора… напоследък не само нейна, а на всички. Умееше да поддържа духа на близките си и помощта, която оказваше на баща й да поддържа Кавендън в добро състояние, беше неоценима. Баща й се възстанови след сърдечната криза, но на нея й се струваше, че съвсем не е така здрав, както изглеждаше.

Хюго взе ръката й, стисна я и прошепна:

— Беше много грозно от страна на Лавиния. Поведението й ме ужаси. Говореше толкова грубо на Чарлс, а той винаги е бил много внимателен към нея. Добре че Шарлот не присъства.

— Наистина, скъпи. Но Сесили е тук и макар лицето й да остана безизразно, сигурна съм, че се е засегнала. Никой не може да я упреква за това. Не забравяй, че баща ми предпочете тя и Майлс да се заемат с организацията, понеже не искаше да има проблеми. Дълбоко убеден е, че двамата могат да изгладят всякакви недоразумения.

— Това ми е добре известно. Те двамата могат да бъдат невероятно твърди. За съжаление баща ти изпадна в лек шок преди няколко минути. Лавиния беше груба и съвсем извън времето.

— Беше ужасна. Но пък тя с никого не се държи добре, откакто почина чичо Джак. Предполагам, че скърби за него.

— Съмнявам се. Не мисля, че помежду им беше останала любов. Джак я обожаваше, но получаваше в замяна само цупене. При това непрестанно според Майлс.

— Според Майлс ли?

— Да, Майлс. Бяха много близки. Майлс му беше любимец, едва ли си забравила, Дафни. Той нямаше деца и Майлс му беше като син. Затова основа паричен фонд и му го завеща. Но сумата не е кой знае каква.

— Колко съм разсеяна, Хюго. Разбира се, спомних си. Папа̀ ми каза, че Лавиния не била особено доволна по този повод, но юридически фондът бил непоклатим, и на нея не й оставало друго, освен да се примири.

Дафни погледна към вратата. Настъпи оживление, когато влезе Хенсън, начело на своя отбор. Бутаха количка за сервиране, отрупана със сандвичи, кифли и всякакви сладкиши.

— Каква радост за очите ми — промърмори Хюго. — Толкова бях зает днес, че хапнах на две на три и сега съм гладен като вълк.

В този момент Майлс, който разговаряше с лейди Гуендолин, отиде при Дидри и Сесили.

— Съжалявам, Сеси — изрече тихо. — Надявам се, че не си се разстроила.

— Не, не се разстроих. Но поведението на леля ти ме подсети да внимавам, надявам се и теб. Трябва да следим да не обиди Шарлот и баща ти на вечерята утре… или да не измисли нещо още по-неприятно и да направи сцена в църквата в неделя.

— Имаш право, ще я държим под око.

Дидри каза:

— Държи се нелепо, да не говорим, че е глупаво. Какво, за бога, си мисли, че ще постигне с ужасните си забележки?

— Да не й обръщаме внимание засега и да приемем случилото се с чувство за хумор — допълни Майлс. — По мое мнение тя си е такава — глупава.

— Наистина — съгласи се Дидри и стана. — Извинете ме, но ще седна при леля Гуендолин. Искам да говоря с нея.

Щом останаха сами, Майлс хвана ръката на Сесили. За негова изненада и удоволствие тя не се отдръпна. Само го погледна недоумяващо.

— Има нещо, за което искам да те помоля — започна той, но замълча, явно притеснен да продължи.

Сесили не каза нищо, като се надяваше, че Майлс не възнамерява да обсъжда интимни проблеми, свързани с тях.

След малко Майлс се престраши и продължи:

— Виж, Дилейси от сърце иска да станете пак приятелки. Ти наистина й липсваше през тези години, Сеси. Готова е да ти се извини.

Сесили не отговори веднага, после каза:

— Можем да бъдем пак приятелки, разбира се. Глупаво е да сме злопаметни и естествено ще приема извинението й. Но има една особеност… аз работя. Работя усилено дълги часове и невинаги мога да й обръщам внимание.

— Тя ще те разбере, ще й обясня.

Майлс стисна ръката й, после я пусна.

На лицето й внезапно се изписа тревога и той осъзна, че няма да е лесно да спечели отново Сеси.

След малко дойде Дулси и се настани на стола до тях.

— Ако леля Лавиния се осмели да направи още някоя противна забележка, обещавам ви, че ще грабна първото парче торта с много сметана и ще го натъпча в устата й. Ако това не я накара да млъкне, не знам какво друго би свършило работа.

Сесили се разсмя, Майлс също. Като погледна Сесили, обясни:

— Не си мисли, че Дулси се шегува, даже никак.

— Разбира се, че не се шегувам — намръщи се Дулси, недоумявайки защо оставя такова впечатление. Винаги правеше, каквото е казала, че ще направи. В края на краищата беше Ингам.