Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (46) (Задава се буря)

Четирийсет и пета глава

Фоайето на Кавендън беше пусто, когато Тревър Мъртън слезе в тази студена януарска сутрин. Огледа се отново, възхищавайки се на изключителните картини по стените. Всичките бяха от най-големите английски портретисти на осемнайсети век.

След като облече палто и уви около врата си вълнен шал, Тревър закрачи към входната врата. И тогава зърна с крайчеца на окото си Хенсън. Побърза след него.

— Господин Хенсън! — извика той. — Господин Хенсън, мога ли да ви попитам нещо?

Хенсън се извърна веднага и се усмихна, като видя Тревър.

— Разбира се, господин Мъртън. С какво да ви услужа?

— Чудя се дали е удобно да отида в църквата? Не искам никого да безпокоя.

— За параклиса в имението ли говорите, господин Мъртън?

— Да, вижда се на онова възвишение зад конюшните.

— Господин Мъртън, там сега няма никой. Нали разбирате, сватбата ще бъде в църквата в селото. По-голяма е, а се очакват много хора.

— О, да. Не бях осъзнал, че е на друго място. Обожавам старинните църкви, Хенсън. Обичам да ги обикалям, да изучавам архитектурата им.

Икономът кимна.

— Познавах дядо ви, господин Мъртън. Досега нямах възможност да го спомена. Лорд Ноирес беше очарователен джентълмен. Идваше тук за лова на яребици. Беше от стрелците.

— Зная. Беше близък приятел с лорд Мобри, петият граф, и много обичаше да идва в Йоркшир. Баба ми също. Отдавна са покойници. Починаха за няколко седмици един след друг преди седем години.

— Не знаех, господин Мъртън. Сигурно ви е било много тежко.

— Така е. Те ме отгледаха. Бях единствено дете. Благодаря ви, Хенсън. Ще се поразходя до църквата. А да сте виждали лейди Дилейси? След закуска я потърсих, но за жалост не я открих.

— Не съм сигурен къде е в момента. По-късно има среща със сестрите си и с госпожица Сесили. Нещо като дамско събиране.

— Тя ми спомена. Е, може би е излязла на разходка и ще я срещна. Благодаря още веднъж, Хенсън.

Навън всичко беше бяло. Полетата и хълмовете бяха заснежени и снегът блестеше на слънцето.

Остана изненадан, когато отвори дъбовата врата и влезе в църквата. Беше топло, покрай стените имаше керосинови отоплителни горелки.

Седна на една пейка и се огледа. В олтара имаше цветя и очевидно се грижеха добре за църквата. Но пък и цялата грамадна къща беше в идеално състояние. Семейство Ингам знаеше какво прави, пазеше си имота. „Свалям им шапка“ — помисли си той с възхищение.

Беше израснал в хубаво имение, не така внушително като Кавендън, но също така поддържано грижливо от неговите баба и дядо. Родителите му загинаха при нещастен случай, когато беше съвсем малък. Обеща на дядо си, преди той да умре, че няма да продаде имота, и един ден ще се ожени и ще отгледа децата си в нея. Имаше иконом и пазач и винаги можеше да отиде в къщата.

Усмихна се. Сега вече може би щеше да изпълни обещанието си. И то заради едно момиче, което страстно пожела и възнамеряваше само да го прелъсти. Но се влюби безумно.

Неговата красива, нежна Дилейси, момичето на мечтите му; момиче, което не вярваше, че ще срещне някога. Златна коса, очи сини като лятно небе, тен — като лятна роза. Чертите й бяха деликатни, изваяни. Истинска прелест.

Но още през първата седмица от запознанството им разбра, че тя не е дама, която можеш да прелъстиш и да изоставиш. Беше необикновена млада жена. Жена, която искаше да обича и да пази, да бъде до нея завинаги. И за негово най-голямо изумление, най-накрая тя отговори на чувствата му.

Като поглеждаше назад, си спомняше колко трудно се развиваше връзката им в началото. Едва след като седмици рисува портрета й и я ухажва, я отведе в леглото. Спомни си и какъв шок преживя, когато осъзна, че тя изпитва ужас от физически допир с мъж и се страхува до смърт от сексуалния акт. След дълги, нежни и търпеливи ласки успя да я накара да се отпусне и най-накрая да правят любов.

Неговата кротост, нежност и искрени чувства я спечелиха най-сетне. Но беше много трудно да разсее ужаса, който тя изпитваше.

Чак след като станаха любовници и наистина се сближиха, тя му разказа за брака си и за начина, по който Саймън Пауърс се е отнасял с нея. През първата брачна нощ на практика я изнасилил. След това е бил толкова ненаситен, груб и примитивен с нея, че тя станала крайно резервирана и студена. Кавгите им били яростни и въпреки това тя искала да намери начин бракът да продължи.

Когато я попита защо, тя му отговори, че така е възпитана. Баща й не одобрявал разводите, въпреки че самият той е разведен. Но било изцяло по вина на майка й, така му обясни.

„Добре че Саймън Пауърс замина да живее в Южна Африка — мислеше си Тревър за брака на Дилейси. — Ако този негодник ми се изпречи някой ден, ще го смажа от бой.“

Дилейси Ингам. Неговата голяма любов. Искаше да се ожени за нея и имаше пълното основание, че тя ще приеме да му стане жена. Дано само баща й няма нещо против.

Все пак носеше му се славата, в миналото тичаше подир жените, имаше безразборни връзки и се веселеше шумно с мъже като Лорънс Пиърс. Повече не го видя. Постепенно започна да го ненавижда, понеже знаеше, че дълбоко в себе си Пиърс страстно желае Дилейси и иска да я направи своя любовница. Тревър никога не намекна пред Дилейси за похотливите желания на Лорънс. Страхуваше се да не я изплаши.

Спречка се с Пиърс заради вулгарното му поведение към актрисата, с която по едно време имаше връзка. Освен това Тревър откри, че е лъжец и мами на карти. Скъса всякакви отношения с него. Едва не се сбиха, когато Пиърс подметна нещо унизително за Дилейси.

За щастие портретът на Дилейси беше великолепен, никой не можеше да го отрече. Беше нарисуван с огромна любов. Пиърс остана удивен. Също и Фелисити.

Пиърс веднага плати с най-голямо удоволствие; сподели с Тревър, че благодарение на портрета отново се радва на благоволението на Фелисити, и освен всичко останало била много доволна, че прекратил пътуванията си до Париж. И най-важното, отново окупирал леглото на Фелисити, давал й каквото желаела, и парите й отново потекли към него. Но призна, че още има връзка с Хелън Малоун, актрисата, понеже облекчавала стреса му, беше добавил той. „Прав му път“ — помисли си Тревър.

Отекнаха стъпки и той се обърна. Веднага се изправи. В църквата влизаше Дилейси. Спусна се към нея и я взе в прегръдките си, обзет от щастие.

— Хенсън ми каза, че си тук — целуна го тя по страната.

— Приятно е да стоя тук, да се унасям в мечти, да се възхищавам на витражите и да си мисля за теб.

— Какво си мислиш за мен?

— Прекрасни неща.

Той взе ръцете й, свали ръкавиците и ги прибра в джоба си. Хванати за ръце, отидоха до олтара. Един ден ще се ожени за нея тук.

Стояха пред олтара с преплетени ръце. Целуваха се дълго, щастливи, че са заедно.

Обещаха си, че ще си бъдат верни, че никога няма да се разделят до края на живота си.

* * *

Шарлот потърси усамотение в своята всекидневна. Седна пред камината, доволна, че има малко време за себе си. Слава богу, нито един от гостите не беше дошъл. С изключение на Тревър Мъртън, разбира се, който пристигна в Йоркшир с кола още през седмицата заедно с Дилейси.

Радваше се, че Дилейси изпитва чувства към него. Беше очевидно, че той я прави щастлива, и беше също така очевидно, че е луд по нея, влюбен до уши.

Обедът мина спокойно, само със семейството и Тревър. Чарлс и Тревър отидоха на разходка.

Носеше на ревера на костюма си брошката лебед. Откопча я и я загледа. Каква майсторска изработка и колко много означаваше за нея това украшение.

На вратата се почука и докато каже „влез“, Дулси влезе.

— Те ме пратиха при теб, лельо Шарлот.

Баща им държеше така да се обръщат към нея.

— Кои са тези „те“?

— Дафни, Дилейси и Сесили. Изпихме по едно питие тази сутрин в любовното гнезденце на тавана. Едно време там се срещаха Сесили и Майлс. Прецениха, че ти трябва да ме просветлиш по въпросите за секса и какво трябва да правя през първата си брачна нощ.

— Защо аз?

— Защото ти ме отгледа с помощта на Нани. Казаха, че си омъжена за папа̀, и отговорността е твоя.

— Та те са ти погодили номер!

— Не зная… може би и двете са ни изпързаляли.

— Знаеш ли нещо за секса? — погледна я внимателно Шарлот.

— Естествено, че знам, на деветнайсет съм. Навярно не знам… ами, по-заплетени подробности, но знам какво е да имаш полово сношение.

Шарлот сви вежди, недоумявайки какво има предвид Дулси и най-внезапно попита:

— Нали не си се срещала тайно с Джеймс и не си спала с него?

— Не, не съм. И не защото не съм искала. Всъщност много се старах да го прелъстя. Но той не се поддаде на чара ми.

— Да, Джеймс се е държал като истински джентълмен, понеже знае, че си девствена. Девствена си, нали?

— За съжаление. Той каза, че няма да ме докосне, докато не стана негова съпруга.

— Това е достойно за възхищение, но на него сигурно му е било много трудно. В края на краищата ти си много хубава.

— И на мен ми беше трудно! Няма да си кривя душата, той е безумно красив. — Дулси се разсмя. — Мисля, че Дилейси им е казала, че не сме правили секс, и те… ами, взели са ме на подбив, защото, Шарлот, днес всеки спи с всеки, даже преди да се сгодят.

Шарлот кимна.

— Да, живеем в модерни времена. — Позамълча, после прибави със закачлив тон: — Но след като той пристига тази вечер, още има време да го вкараш в леглото. Чак в събота ще се венчаеш. Имаш тази вечер и утре вечер.

Шарлот се подсмихваше, очите й весело светеха.

— Дори няма да се опитам — разсмя се Дулси. — Той ми каза, че има желязна воля. И наистина не е само хвалба. Престани да ме поднасяш, моля те. — Дулси отиде при нея и я прегърна. — Благодаря ти, Шарлот, че си такава, каквато си. А той е разкошен, моят Джеймс, нали?

— Безумно красив е — съгласи се Шарлот.