Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (14) (Задава се буря)

Тринайсета глава

Къщата беше замряла. Такава тишина владееше, че Сесили се изплаши. Застана в антрето и се ослуша да долови някакъв звук.

Нищо не помръдваше. Това я разтревожи. Леля й не изглеждаше добре днес. По-скоро беше капнала от умора. Надяваше се, че Шарлот не си е легнала.

Сесили дойде, за да пробват за последен път тоалетите, които донесе от Лондон. Щеше да бъде изтощително и тя се безпокоеше дали леля й ще бъде във форма.

Сесили се запъти към всекидневната, когато чу шум от горния етаж.

— Горе ли си, лельо Шарлот? — извика и веднага тръгна по стълбището.

Шарлот излезе на площадката.

— Сесили! Очаквах те по-късно.

Двете се прегърнаха, щом Сесили изкачи стълбите, после влязоха в спалнята на Шарлот.

Сесили веднага забеляза фотографията в сребърна рамка. Беше на Дейвид Ингам, петият граф, при когото Шарлот беше работила като секретарка от седемнайсетата си година до неговата смърт.

През годините се бяха сближили, но се държаха така дискретно, че никой не знаеше със сигурност дали са любовници. С изключение на Суонови, които бяха наясно с всичко, което ставаше в Кавендън.

До снимката имаше бележници, подвързани с кожа, и документи. Шарлот веднага забеляза учудения поглед на Сесили. Като разбра какво е видяла, попита:

— Защо се интересуваш толкова от снимката на Дейвид?

— Недоумявам, защо я държиш в спалнята си? Все пак на годеника ти може да му се стори странно баща му постоянно да се взира в него.

Шарлот се разсмя. Като престана да се смее, обясни:

— Обикновено я държа в едно чекмедже. Но правих опис заради теб, а кодът за главния сейф е на гърба на тази фотография. Затова е тук.

Докато говореше, Шарлот извади снимката от рамката и показа на Сесили цифрите, прилежно изписани на гърба й.

— Това е комбинацията за големия сейф, където пазя бижутата си и тези документи.

Взе списъка от нощната масичка и го подаде на Сесили.

— Написах кода тук. А това са някои от дневниците. Пазя ги заедно с останалите във втория сейф. Пренареждах ги.

Сесили кимна, загледана в списъка.

— А какво означават другите, цифри?

— После ще ти обясня какво съм включила в описа. Нещо друго искам да ти кажа. Когато умра, ти ще пазиш архива до смъртта си. Преди това трябва да посочиш кой ще те замести.

Сесили изведнъж се разтревожи и попита:

— Какво има, лельо Шарлот? Да не си болна?

— Не, не съм, не се плаши.

— Тогава защо говориш за завещания и смърт в навечерието на сватбата си?

— Точно ти би трябвало да знаеш колко съм практична. Искам да сложа в ред работите си, преди да се омъжа за Чарлс. Освен това заминаваме за чужбина, ще пътуваме, а пък съм на четирийсет и осем години. Така че за всеки случай…

— Какво намекваш? — прекъсна я остро младата жена.

— Не се плаши, мила Сеси. Чувствам се отлично, здрава съм, умът ми си е на мястото. Но притежавам някои неща, като например тази къща, бижута, които Дейвид ми е подарявал, инвестиции на мое име, направени пак от него. Искам да си наясно. Няма скоро да умра, обещавам ти.

— Държа да изпълниш обещанието си.

— Няма да те измамя. Никой не знае какво ще се случи утре. Не сме господари на живота си. Той е наш господар. Трябва да се справяме възможно най-добре с онова, което ни поднася животът. Надявам се и се моля да бъде така до края. Помни какво ти казвам, Сеси.

— Приемам думите ти сериозно. Слушам те и ще помня — успокои я тя.

Шарлот взе една от тетрадките, отвори я на една отбелязана страница и я подаде на Сесили.

— Прочети, моля те, тази бележка.

Сесили се загледа в страницата и прочете думите, изписани калиграфски:

Написано от мен. Юли 1876 година.

Обичам моята дама. Отвъд здравия разум.

Лебедът прилепва към Ингам като в тясна ръкавица.

Правих любов с нея. Тя е моя.

Тя е моя.

Тя ми даде всичко. Носи моето дете.

О, наша радост. Детето умря в утробата й.

Съкруши ни. Тя ме напусна.

Върна се при мен. Моите нощи са нейни отново.

До деня на моята смърт.

М. Суон

Все така с тетрадката в ръце Сесили загледа втренчено леля си.

— Това е толкова тъжно… изгубили са детето си. — От вълнение гласът й заглъхна. — Знаеш ли кой го е писал? Кой е мъжът? Някой Суон ли?

Беше заинтригувана, любопитна и трогната.

— Така мисля, но само заради датата. Предполагам, че Марк Суон го е написал, бащата на Уолтър и Пърси. По онова време е бил глава на рода. Но нямам представа коя е била жената Ингам. По обясними причини не е написал името й. Пазел я е. Поне по мое мнение.

— Защо ми показа тази бележка?

— По същата причина, заради която разказах на Чарлс преди няколко години. Исках той да разбере, че има нещо тайнствено, дори неизбежно, между мъжете Ингам и жените Суон. Искам и ти да го разбереш.

Сесили сви вежди и се намръщи.

— Не съм сигурна, че те разбирам. Какво имаш предвид?

— Имах връзка с двама мъже Ингам. Единият почина. За другия ще се омъжа. А ти и Майлс? — Шарлот замълча за секунда и погледна изпитателно младата жена. — С Майлс бяхте изключително близки като деца. Знам, че сте влюбени.

— Вярно е — призна Сесили, след като години го беше отричала.

— Друг мъж не е имало в живота ти, нали?

— Не. Твърде съм заета с работата си. Нямам време.

Шарлот се сдържа да не се усмихне.

— Влюбена си в Майлс — каза отново. — Друг мъж не те интересува, не те привлича.

Сесили мълчеше и Шарлот попита:

— Не съм ли права?

— Права си — отговори тихо Сесили.

— И той е влюбен в теб. Предполагам, че тази е една от причините за проваления му брак. Клариса се преструваше, разбира се. Не беше добра съпруга. Освен това не забременя. Както и да е, работата е там, че… той ще те преследва, Сеси. Подготви се. Такива са мъжете Ингам. Така се държат с нас. Просто не искат да ни оставят.

Сесили въздъхна.

— Тази сутрин ми каза, че ще поиска развод. И че се надява да бъдем заедно, когато се разведе, защото ме обича.

— Какво му отговори?

— Че не зная как ще се чувствам. Наистина не зная, лельо Шарлот. Не вярвам, че ще се върна при него. Когато и да е. Много ме нарани. Не мога да му простя. Или да забравя измяната му.

— О, скъпа, това не е измяна — каза нежно Шарлот и сърцето й се сви, като виждаше колко е страдала племенницата й. — Беше длъжен да изпълни дълга си на наследник. Каквито и чувства да изпитваше към теб, трябваше да се примири. Нямаше друга възможност.

— Ти го защитаваш!

Сесили сви устни и погледна леля си с укор.

— Не, обяснявам ти в какво положение беше Майлс. Беше негов дълг — подчерта отново тя. — Трябваше да се ожени за нея. Да осигури наследник.

— Щом се разведе, пак ще се наложи да изпълнява дълга си. Графът ще вземе мерки — възрази разпалено Сесили.

— Не, не, това няма да се случи — отговори Шарлот. — Обещавам ти. Съвсем наскоро припомних на Чарлс записката, която току-що ти прочете. Тя показва съвсем точно, че тези връзки продължават от много отдавна. Повече от сто години. Казах му, че трябва да се съгласи Майлс да поиска развод. Това е наложително. Също така му обясних, че не бива да се намесва във връзката, която по всяка вероятност Майлс ще има с теб. Пък и светът коренно се промени, което Чарлс признава.

Изненадана от това твърдение, Сесили остана с отворена уста и изумено се загледа в леля си.

После изведнъж й просветна.

— Ти го направи, нали? Ти ни събра този уикенд. Ти си казала на графа, че с Майлс сме добър тандем, че ще се справим с всичко, с гостите, със сватбата. Че ако се появят проблем или някоя неприятност, ще ги разрешим. Ти си била, лельо Шарлот. Манипулирала си всички нас.

Шарлот поклати глава.

— Не, не съм. Само подредих ситуацията така, че ако нещо се обърка, вие да ни помогнете. Същевременно знаех, че по този начин ще имате шанс да се сближите отново.

— Въобразяваш си.

— Може би. Но се нагледах шест години на нещастието на Майлс. Много мъчително е да се наблюдава. Наблюдавах как ти работиш и работиш, и работиш. За да заглушиш своята мъка и самота. И двамата останахте с разбити сърца. Надявах се някак да ви помогна да намерите лек.

Сесили мълчеше и тя тихо продължи:

— Добре, признавам вината си. И все пак не може да се пренебрегне фактът, че Майлс трябва да даде наследник на Кавендън. И единствената жена, която желае в леглото си, си ти. Толкова по въпроса.

— Постави ме в ужасно положение — протестира Сесили.

— Не, не съм, и всъщност картите са у теб, ако се замислиш. Наистина вярвам, че държиш силна ръка. Но да продължим. Искам да ти обясня за моето завещание. Ти си главната ми наследница. Освен теб само Хари ми е наследник. Погрижих се за него, така че няма за какво да се безпокоиш. Оставям този дом на вас двамата. Но целия си дял в Модна къща „Сесили Суон“ завещавам на теб. Бизнесът си е твой и би трябвало всички авоари също да са твои.

— Благодаря, много ти благодаря, лельо Шарлот. Ами леля Дороти? И тя има някакъв дял.

— Не е голям. Тя ще бъде доволна, ако го продаде. Партньори не са ти необходими. Не го забравяй. В края на краищата все се стига до неприятности.

— Ти никога не си създавала неприятности — отбеляза нежно Сесили, която се беше съвзела.

— Благодаря ти. Стараех се да стоя в сянка.

И двете позамълчаха, после Сесили каза:

— Трябва да изпробваш някои тоалети.

— Да приберем дневниците и документите и обещавам, че ще обърна внимание на моя чеиз.