Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (25) (Задава се буря)

Двайсет и четвърта глава

— Не ви разбирам, инспектор Пинкертън — каза лейди Гуендолин, взирайки се в Хауард. Той седеше срещу нея пред камината в гостната на нейния апартамент на Маунт стрийт. — Нима твърдите, че такъв слух няма?

— Не, лейди Гуендолин — бързо отвърна Хауард. — Говори се, че лейди Дидри може би има проблеми в Министерството на войната, свързани с работата й. Но за мен е по-скоро шушукане. — Покашля се и продължи: — Мисля, че господин Фенъл навярно е преувеличил малко.

— И защо, за бога? Струва ми се странно.

— Всъщност не е, милейди. Шушукането по адрес на някого може да стане нещо повече само като се повтаря. Някои неща се пропускат, други се прибавят. Проучвах само между по-ниските равнища в йерархията. Честно казано, не исках да привличам излишно внимание върху лейди Дидри.

— Харесва ми начинът, по който разсъждавате, инспекторе, както и благоразумието ви — каза лейди Гуендолин. — Имате ли някаква представа кой е започнал пръв да… шушука, така да се каже?

— Не, нямам. Но имам мнение по въпроса. Не съм сигурен, че слухът е пуснат от колега на лейди Дидри.

— Да не би да намеквате, че е разпространен от човек от нейното лично обкръжение?

Лейди Гуендолин вдигна недоумяващо вежда и явно беше изненадана.

— Да. Колегите на лейди Дидри, с които говорих, не обръщат никакво внимание на глупавия слух, както се изразиха. Само я хвалеха, също споделиха, че според шефовете работата й е безупречна. Съмнявам се, че там има някакви врагове, Ваша Светлост.

— Радвам се да го чуя — отговори лейди Гуендолин, после се смръщи. — Все пак е ужасно, ако приятел на Дидри се опитва да й навреди.

Хауард се съгласи:

— Да. Но мисля, че трябва да вземем под внимание тази възможност. Познавате ли нейните приятели, лейди Гуендолин?

— Не. Само Максин Лоуи, която умря при много странни обстоятелства. Сигурна съм, че случаят ви е известен в подробности, инспектор Пинкертън.

— Да, известен ми е — отговори той. — Макар че разследването не беше мое.

След като поразмисли, лейди Гуендолин попита:

— А дали не си блъскаме главите в стена, инспекторе?

— Не мисля. Като се поразровя още малко, може би ще открия кой иска да сплаши лейди Дидри, защото подозирам, че това е целта.

— В такъв случай сме на едно мнение — промърмори лейди Гуендолин.

— Познавате ли Лора Ъптън Палмър, милейди?

— Не, не я познавам. Дори името й не съм чувала. Приятелка на Дидри ли е?

— Опасявам се, че вече не е. За съжаление е починала преди шест години. Голяма трагедия, била е много млада.

Потресена лейди Гуендолин рязко изправи гръб и се взря в Хауард.

— Още една покойна приятелка на моята племенница! Боже мой! Надявам се, че не е починала при странни обстоятелства. Защото иначе нещо съвсем няма да е наред. — Тя позамълча, преди да попита: — Как е починала младата дама.

— От левкемия, милейди.

— Разбирам. Защо споменахте нейното име, инспекторе?

— Хрумна ми, че може би я познавате, милейди. Максин Лоуи, лейди Дидри и Лора Ъптън Палмър са били много близки приятелки, всъщност изключително близки. През 1914, точно преди войната, трите тръгнали на пътешествие из Европа, което приключило в Берлин. Били са популярно и известно трио, горе-долу на една и съща възраст и с еднакъв произход. Максин Лоуи ги е поканила и е платила пътешествието. Както знаете, била е богата наследница и също така много щедра към своите приятелки. Това подразбрах.

Лейди Гуендолин поклати глава.

— Дидри никога не ми е споменавала за Лора Ъптън Палмър, въпреки че с племенницата ми сме много близки. Колко странно, че не е споделила с мен. Бих могла да я утеша. Боже мой, колко ли тъжно й е било. Дидри сигурно е била много разстроена, след като е загубила две приятелки така ненадейно и за толкова кратко време.

— Така е, не се съмнявам, и доколкото разбрах, особено тежко е понесла смъртта на госпожа Лора Палмър… била е съсипана от скръб и по всяка вероятност още е.

Лейди Гуендолин, която беше разумна жена, се вгледа внимателно в Хауард и след кратко мълчание попита:

— Загатвате ли ми нещо, инспектор Пинкертън?

Хауард се поразмърда и не отговори веднага, като се чудеше как да постъпи правилно.

Лейди Гуендолин присви очи.

— Жена на възраст съм, инспекторе, и съм чула и видяла много в своя дълъг живот. Каквото и да ми кажете, няма да ме шокира.

Той отвърна на погледа й и си помисли: „Каква хитра, странна птица е“, после каза:

— Виждам, Ваша Светлост. — Пое дълбоко дъх и се престраши: — Лейди Дидри и госпожа Палмър в края на краищата са били повече от приятелки, имали са… романтични отношения.

— Да не би да твърдите, че лейди Дидри и госпожа Палмър са били лесбийки и любовници?

— Да, това имам предвид.

В първия момент лейди Гуендолин се умълча. След това каза:

— Може би заради това племенницата ми никога не е споменавала Лора, нито пък ме е запознала с нея. Както и да е, не беше ли Лора омъжена?

— Била е омъжена за Ралф Палмър. — Като видя, че лейди Гуендолин приема спокойно фактите, Хауард реши да продължи: — Госпожа Палмър изоставила съпруга си заради лейди Дидри, а тя скъсала с Остин Морган. Спомняте си, че семейството очакваше тя да се сгоди за него.

Лейди Гуендолин беше съвсем притихнала, спомняйки си всичко около този вероятен годеж. Познаваше бащата на Остин Морган, беше един от най-старите й приятели. Единственият му син беше убит в Голямата война и Родни Морган не можа да го прежали. Оплаква Остин до смъртта си.

Погледна Хауард с недоумение и попита:

— Да разбирам ли, че моята племенница и Лора са били бисексуални?

— Не грешите, лейди Гуендолин.

— В такъв случай имаме двама отхвърлени, гневни мъже, които се опитват да навредят на Дидри. Но Остин Морган беше убит в Голямата война. Възможно ли е Ралф Палмър да търси отмъщение?

— Той също е загинал във войната.

— Бих искала да стигнем до същината на този проблем. Очевидно Дидри няма представа кой иска да й навреди с шушукания на чай, така че няма смисъл да говорим с нея. Според вас какво трябва да направим, инспекторе?

— Ще продължим да търсим. Зная, че госпожа Палмър има сестра, или може би братовчедка, която е помагала в грижите за нея, когато се е разболяла. Ще се поразровя в семейните връзки, лейди Гуендолин. Може би някой роднина знае нещо, което ще ни помогне.

— Имате право, инспекторе. Например Лора има ли брат и дали би навредил на моята племенница? Или може би семейството на Ралф иска да накаже лейди Дидри, защото вярва, че тя е причината бракът на Ралф да се разруши.

— Ще работя по случая следващата седмица през свободния си ден, милейди. Ще разрешим тази загадка. Имайте ми доверие.

— Имам ви пълно доверие, инспекторе. Наистина.

* * *

Щом инспектор Пинкертън излезе, лейди Гуендолин отиде в малката всекидневна, свързана с нейната спалня. Веднага взе телефона и набра номера на Ванеса, после седна до писалището.

След третото позвъняване Ванеса вдигна телефона.

— Леля Гуендолин се обажда — каза най-сърдечно. — Чудех се къде си, скъпа, и дали ще обявите официално годежа си с Ричард.

— Колко мило, че ми се обаждаш, лельо Гуен. Всъщност с Ричард възнамеряваме да го обявим следващата седмица. В „Таймс“ естествено.

— Каква хубава новина. Поздравление, скъпа. Искам да дам годежен прием, Ванеса, освен ако някой друг вече не ти е предложил.

— О, боже мой, лельо Гуен! Толкова мило от твоя страна, Ричард също много ще се зарадва. Благодаря ти.

— Тогава се уговорихме. Само искам да определиш дата и след това заедно ще организираме приема. А сега ми кажи как е Лавиния? По-добре ли е?

— Доколкото разбирам, добре е. Онзи флирт, който започна на сватбата на Чарлс, продължава… с Марк Стентън, знаеш.

— О, да, спомням си. Дафни ми подсказа. Също така беше останала с впечатлението, че Дидри и Пол Драмънд са се харесали през същата вечер. — Гуендолин едва-едва се подсмихна и попита: — И тази история разцъфтява ли?

— Вчера обядвахме с Дафни и тя ми каза, че Дидри е излизала няколко пъти с Пол. Но не знае дали чувствата са повече от приятелски. Колко хубаво би било, ако Дидри най-после е срещнала човек, в когото да се влюби.

Размениха още няколко думи, преди лейди Гуендолин да затвори телефона. Беше доволна, че разбра всичко, което се случваше в семейството.

Лейди Гуендолин остана на писалището и загледана през прозореца, се замисли за Дидри. Стигна до заключение, че трябва да я омъжи, без значение как. Това ще бъде спасение за Дидри и спокойствие за нейното семейство. Но Пол Драмънд беше ли подходящ?

Мислеше за племенницата си, която обичаше като своя дъщеря. Двете си приличаха в много отношения. Имаха еднакви фигури, еднакъв тен и коса и, разбира се, беше хаплива, веднага казваше мнението си, колкото и дръзко да беше.

Въпреки че успя да скрие чувствата си, тя се стресна от разкритията на Хауард Пинкертън за Дидри и Лора Ъптън. Но понеже беше толерантна, не се разстрои толкова от любовната връзка на Дидри с Лора. Натъжи я това, че Дидри не й е вярвала достатъчно, за да сподели с нея за ранната смърт на Лора. Навярно е имала нужда от близост и обич в скръбта си. Колко ли изолирана и самотна се е чувствала, а след това е преживяла и внезапната смърт на Максин със странните обстоятелства около нея.

После лейди Гуендолин се замисли за Пол Драмънд, който ръководеше бизнеса на Хюго в Ню Йорк. Запозна се едно време с него покрай Дафни и Хюго. Всеки, когото Хюго ценеше толкова много, както той ценеше Пол, щеше да се радва на нейното одобрение.

Изпита внезапно желание да чуе Дидри и посегна да вземе телефона, но се отказа. Трябваше да остави нещата на естествения им ход. А междувременно ще се заеме с годежното парти на Ванеса.