Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (11) (Задава се буря)

Десета глава

Вратата на библиотеката беше затворена, но Хенсън я отвори, без да почука, и влезе. Графът го очакваше.

Чарлс Ингам седеше на писалището си. Вдигна поглед и кимна, като видя иконома.

— Предполагам, дъщерите ми са пристигнали, както и сестрите ми, Хенсън.

— Всички пристигнаха, милорд — отговори Хенсън и се приближи. — Младите дами са в стаите си. Обадих се и на лейди Гуендолин. Казах й, че днес чаят ще се сервира в четири и половина, а на лейди Ванеса казах онова, което ми заръчахте. Тя също е в нейния апартамент. Както изглежда, лейди Лавиния беше с лейди Гуендолин, когато телефонирах, така че и тя е получила съобщението.

— Благодаря, Хенсън. Както ти казах, не искам никой да ни безпокои, щом дойдат децата ми.

— Разбирам, лорд Мобри. — След кратко мълчание икономът промърмори, леко намигвайки: — Мога да застана отвън и да пазя, милорд, ако желаете.

Чарлс се разсмя.

— Не мисля, че ще е необходимо, но благодаря за предложението.

Икономът кимна и поиска разрешение да излезе. Чарлс стана и отиде до камината. Застана с гръб към огъня и се замисли за децата си. Не се смущаваше за онова, което възнамеряваше да им каже. Беше съвсем сигурен, че ще разберат; намеренията му бяха разумни. Дъщерите му бяха интелигентни; обичаха го и се доверяваха на мнението му. Майлс вече знаеше, както и Дафни. Колкото до обществото, отдавна беше осъзнал, че не го интересува какво мислят хората.

Първа се появи Дафни с Хюго. Тя отиде при него до камината.

— Казах на Хюго за липсващите бижута, папа̀.

Чарлс се обърна, понеже вратата се отвори.

— Ето ме, папа̀! — извика Дулси по нейния претенциозен начин, понасяйки се към баща си сред облак от бледосиня коприна.

Чарлс я прегърна.

— И ти си красавица като Дафни, Дулси. — Той се усмихна. — И двете сте облечени в синьо. Излагате се на голяма опасност. Леля Гуендолин най-безжалостно ще ви се надсмива, че носите сини рокли, които отиват на очите ви.

Дафни се засмя и отиде да седне на дивана, след което и Хюго се настани до нея.

След малко вратата се отвори със замах и Дидри, Дилейси и Майлс се втурнаха вкупом в библиотеката.

— Надявам се, че не сме закъснели, папа̀. — Дидри бързаше напред, Дилейси вървеше по петите й. Майлс затвори вратата и настигна сестрите си.

Чарлс ги посрещна и с радост си отбеляза, че Дидри е избрала розов тоалет, а Дилейси — бледосив. Явно не бяха забравили как леля им често им се присмиваше. Макар че беше осемдесет и пет годишна, беше истинска палавница, пълна с живот.

Чарлс спря поглед върху децата си, полюбува им се и им се усмихна с обич.

— Наистина е прекрасно, че всички сте тук… Трябваше и преди да ви събера на такава семейна среща. Но както знаете, имахме много грижи да запазим Кавендън в относително добро състояние. Между другото спасихме имението благодарение на доброто управление, мъдрите съвети на Хюго и нововъведенията на Майлс. И не на последно място, благодарение на Дафни, която благоразумно стопанисваше къщата. Както и да е, зная, че ще прекарате няколко щастливи дни заедно…

Чарлс замълча, отдалечи се от камината и седна на един стол. Облегна се удобно и продължи:

— Имам да ви казвам няколко неща. Но нека първо да ви обясня, че съм добре, възстанових се напълно от сърдечната криза, която прекарах миналата година. Доктор Леард ме излекува. Каза ми, че съм в отлична форма и че мога да водя нормален живот. Новината е прекрасна.

— Прекрасна е, папа̀! — изръкопляска Дулси. Останалите също изръкопляскаха. Обичаха баща си, в живота им той беше постоянната величина.

Чарлс все така се усмихваше, когато продължи:

— В неделя следобед, щом свършим обеда, ще напусна Кавендън. Реших, че е дошъл моментът да замина във ваканция. Само за няколко седмици, но ще бъде почивка тъкмо навреме…

— Страхотна идея! — прекъсна го Дилейси. — Ще ти се отрази добре, папа̀…

— Къде ще отидеш? — обади се и Дулси. — На някое хубаво място надявам се.

— Заминавам за Швейцария — отговори Чарлс и обходи с нежен поглед още веднъж всичките си деца. — За Цюрих, ако трябва да съм точен. Хюго най-любезно ми предложи неговата вила за толкова време, колкото пожелая.

— Ще бъде голямо удоволствие. — Дидри се усмихна на баща си с обич, после изведнъж й дойде наум една идея. — Ще бъдеш без компания и може би ще се почувстваш самотен, папа̀. Ще приемеш ли някоя от нас да те придружи?

Чарлс поклати глава.

— Благодаря, Дидри, за милото предложение. Искам да знаете, че няма да съм сам. Виждате ли, аз ще се оженя. Ваканцията ще бъде всъщност моят меден месец.

Три чифта сини очи се впериха ужасени в него. Дидри, Дилейси и Дулси онемяха и не пророниха и звук няколко секунди, така неподготвени ги свари новината.

Дафни се изправи и каза:

— Мисля, че е ред на поздравленията, нали? — Погледна сестрите си с лице, грейнало от радост заради баща им.

— Поздравления — изрекоха всички в хор.

— Не си ни казал коя е булката, папа̀. — Дидри се загледа въпросително в баща си. — Познаваме ли я?

— Разбира се, че я познавате — отвърна Майлс, стана, отиде до камината и застана до Дафни. — Всъщност много добре.

Чарлс също се изправи.

— Шарлот. Ще се оженя за Шарлот Суон. Обичам я, много я ценя и искам да прекарам живота си с нея.

Изведнъж всички вкупом бясно се втурнаха към него.

Както винаги Дулси първа се хвърли в прегръдките му, последвана от Дилейси и Дидри.

За секунди трите му дъщери така силно го прегърнаха, че едва не го събориха.

— Боже мой! — извика Чарлс. — На по-бурно одобрение не съм бил свидетел.

Дидри възкликна:

— Тя ни беше като майка, папа̀, и пак тя не допусна семейството ни да се разпръсне. Много, много се радвам за теб.

— И аз — каза Дилейси, не по-малко развълнувана от Дидри.

— Щастлива съм заради теб и Шарлот, папа̀. Не зная какво щях да правя без нея, когато бях малка — допълни Дулси. — Тя ме обгърна с такава майчина обич.

— Зная, скъпа — прошепна Чарлс. — Винаги е била предана и всички нас даряваше с обич.

След няколко минути, когато вълнението се уталожи, Дидри погледна Дафни, после Майлс:

— Вие двамата знаехте, нали?

Те кимнаха и Майлс обясни:

— Аз трябваше да знам, понеже съм наследникът и е редно да съм наясно с постъпките на баща ни. А Дафни организира сватбата, затова беше неизбежно да знае.

— Да, разбирам — отвърна Дидри с равен глас, без всякакъв намек за ревност или раздразнение, че по-малките й брат и сестра са знаели преди нея. Съзнаваше отлично, че за съжаление беше отсъствала дълго от Кавендън, затова не знаеше какво се е случвало тук през годините.

— Кога ще бъде сватбата, папа̀? — попита Дулси, като се засуети около баща си пред камината.

— В неделя сутрин — отговори той. — В събота вечер ще бъде… нашият годеж… — Направи пауза, преди да продължи: — В неделя сутринта ще се венчаем в параклиса в имението. След това ще има коктейл с бюфет за нашите семейства — Ингам и Суон, после заминаваме за Лондон на път Цюрих.

Дилейси попита:

— Папа̀, леля Гуендолин знае ли? Ами леля Лавиния и леля Ванеса? С тях сподели ли?

Чарлс поклати глава.

— Още не знаят. Ще им кажа след малко, като се съберем за чая. Разбирате ли, за мен беше важно първо да кажа на децата си. Но, откровено казано, не търся одобрение от никого, както ви е добре известно. Възрастен мъж съм, на петдесет и седем, и мога да правя, каквото поискам. Казах първо на вас, защото имате право да знаете. А на тях ще им кажа от учтивост.

Дидри отбеляза тихо:

— Леля Гуендолин може да намекне, че изневеряваш на класата си, и…

— Не ме е грижа какво мисли тя или който и да е друг! — прекъсна я Чарлс доста властно. — Това е моят живот и ще живея, както намеря за уместно. Разцъфтявам, когато съм с Шарлот. Без нея пресъхвам. Искам да бъда щастлив през последните години от живота си.

— Светът се промени, Дидри — намеси се Майлс. — За жалост много аристократични семейства страдат заради тежките данъци, наложени от правителството. Има и още много други причини. Не ми се вярва, че нашите познати ще обърнат особено внимание в случая, при цялото ми уважение, папа̀. Те всички са потънали в своите тежки проблеми и се опитват да оцелеят.

— Точно така — съгласи се Хюго. — Никой не може да живее според очакванията на обществото. Чарлс ще направи, каквото му е по сърце.

— Ще бъда ли шаферка? — попита Дулси, поглеждайки подкупващо баща си.

Той се усмихна и погледна Дафни с вдигната вежда.

Тя се обърна към сестрите си:

— Да, Дулси, Дилейси, Дидри, вие също. Аз, понеже съм омъжена, ще се грижа за булката. Ще помоля Алиша да ми помага.

— Нямам шаферска рокля — нацупи се Дулси.

— Мисля, че вие трите можете да облечете красиви летни рокли — отговори Дафни. — Колкото до мен, аз ще облека синя.

Сестрите й се разсмяха и Дидри каза:

— И аз. На никоя от нас не липсват сини рокли, така че ще бъдем в хармония. О, колко е хубаво… сватба в Кавендън.