Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (39) (Задава се буря)

Трийсет и осма глава

Щом с Феликс влязоха в „Рулс“, се почувства по-добре и не така напрегнат. Пред всички останали предпочиташе този старинен ресторант до „Ковънт Гардън“, открит през 1798-а като заведение за стриди.

Харесваше му гостоприемната атмосфера и близостта му със света, в който живееше. По стените бяха накачени множество скечове, карикатури и живописни платна, свързани главно с театъра и неговата история.

Констанс стана, когато влязоха в салона и се запъти да ги посрещне. Тази вечер по нейно настояване беше тяхна домакиня.

— Запазвам те за себе си, Джейми — прошепна тя, като го хвана под ръка и го поведе към масата. — Ще седиш между мен и лейди Дафни, която е много мила между другото.

Джеймс я погледна с обич.

— Радвам се — отвърна той.

Констанс му беше като майка от петнайсетгодишен и му беше много скъпа, както и на сестрите му, които страшно много обичаше. И слава богу. Там нямаше място за съперничество. Руби, Долорес и Фей бдяха като орлици над него. Понякога бяха прекалено обсебващи. Но той им се изплъзваше, когато беше абсолютно наложително.

Като седна на масата, Джеймс установи, че е точно срещу Дулси. От една страна, се зарадва, но от друга, това беше проблем. Трябваше да внимава да не се заглежда в нея, или да показва прекален интерес.

Напомни си, че е актьор. Това решаваше въпроса, нали? Може би. А може би — не. Защото искаше да я гледа, да я разгадае, да я поглъща с очи. Красотата й беше неповторима. Спираше дъха му. Дори прелестната й по-голяма сестра бледнееше пред нея.

Констанс почти веднага го попита:

— Поръчах шампанско за всички, но може би предпочиташ нещо друго.

— С удоволствие ще пия шампанско и предполагам, че си поръчала обичайната ми вечеря.

Засмя се, като си помисли колко е хубава. Късата й, лъскава коса беше с кестеняв оттенък, зелените й очи искряха. Констанс, сега в средата на петдесетте, изглеждаше много по-млада и винаги се носеше с изключителен шик. Феликс се гордееше с нея като съпруга и делови партньор.

— Наистина поръчах — отбеляза Констанс. — Заради късния час. Затварят в полунощ, забрави ли? — Погледна съпруга си и добави: — Поръчах и за теб същото, скъпи. Стриди и печен на скара морски език.

Феликс й благодари и се обърна към дамата до себе си:

— Вероятно този стар ресторант ви е известен, затова няма да ви отегчавам с неговата история, лейди Дафни.

— Да, идвали сме тук много пъти. Папа̀ ни водеше, най-вече на обяд. Харесваме „Рулс“.

Хюго подметна нещо за храната и Констанс започна да хвали блюдата, които предпочиташе. Джеймс почувства импулсивно желание да бъде очарователен и забавен. Облегна се и загледа съвсем за кратко Дулси, запленен от нея. По някакъв необясним начин присъствието й действаше успокоително. „Колко странно — помисли си. — Развълнува ме в много отношения.“

Междувременно Джеймс остана приятно изненадан от лейди Дафни и нейния съпруг Хюго. Държаха се сърдечно и общително, умееха да разговарят на всякакви теми.

Дулси беше мълчалива, почти не разговаряше. Поглеждаше го скришом, когато си мислеше, че никой не я гледа.

И той не беше разговорлив, понеже вниманието му беше изцяло погълнато от момичето срещу него. Копнееше да остане сам с нея, да разбере що за човек е, да я попита толкова много неща за живота й. Което тук нямаше как да се получи.

Тогава му стана любопитно какво знае Дулси за него. Вестниците често пишеха за него, но главно за актьорската му кариера, не за личния му живот. Може би и нея я вълнуваха различни въпроси. Можеше да уреди нещо в този смисъл и на всяка цена щеше да го направи.

Но преди да потърси някаква възможност, Констанс погледна Дулси и попита:

— Колко ще останете в Лондон?

— Аз живея тук. Ходя на работа при модистката Сесили Суон в ателието й в пасажа „Бърлингтън“.

Джеймс се зарадва. „Благодаря ти, умно момиче — помисли си той. — Сега знам къде да те намеря.“

— Но това е прекрасно — възкликна Констанс, очевидно заинтригувана. — Обожавам нейните дрехи. Разкошни са. Как получихте работата? Учили ли сте моден дизайн?

— Не, госпожо Ламбърт, завършвам история на изкуството. Но със Сеси сме отраснали заедно в Кавендън Хол, в нашия семеен дом в Йоркшир. Помолих я да ме вземе на работа, за да се науча как да се държа с клиенти, понеже възнамерявам един ден да отворя художествена галерия.

Джеймс се напрегна като струна и я погледна втренчено. Онова, което чу, му хареса. Това момиче не беше разглезена и ленива аристократка; тя имаше цел. Почувства се щастлив.

Дафни каза:

— Цялото семейство Суон са ни много близки, не само Сесили. Животът ни протича заедно с тях. Родовете Суон и Ингам живеят заедно в Кавендън Хол от много, много години. Дори тук, в къщата на Гровнър скуеър, Суон работят при нас.

— Наистина ли? Колко интересно. Излиза, че сме съседи, лейди Дафни — отбеляза Джеймс. — Аз живея на Брук стрийт до „Кларидж“. Понеже съм ерген, гледам да съм близо до хотел. Улеснява живота. Винаги мога да си поръчам храна или закуски за следобедния чай в неделя.

Не сваляше поглед от Дулси, докато говореше.

Феликс се разсмя от сърце и шеговито обясни:

— Като че ли ти е притрябвал хотел с твоите три сестри и Констанс, които те къткат като квачки. Това живот ли е? Лично аз не бих имал нищо против, Джейми.

Феликс не преставаше да се смее.

И Джеймс се разсмя и като се обърна към Дафни, каза:

— Сигурно се разказва някоя много интересна история за тази връзка… между фамилиите Ингам и Суон. Каква изключителна преданост и вярност и от двете страни.

Преди Дафни да успее да каже каквото и да било, Дулси възкликна:

— Папа̀ съвсем наскоро се ожени за една Суон, първият Ингам, който си го позволи…, макар че винаги… е имало много…

Дулси замълча, като видя намръщеното изражение на Дафни, и погледна безпомощно Джеймс. Намигна му скришом.

Той със сетни сили се сдържа да не избухне в смях. Но след това Хюго направи точно това, така че Джейми също престана да се сдържа, след което и Дулси се разсмя.

Само Дафни и Констанс не им пригласяха и останаха с каменни лица.

Джеймс смени темата:

— Кога възнамерявате да отворите вашата галерия, Дулси?

— Не преди края на следващата година. Има много да се свърши — да се намерят картините и предметите, които ще продавам, ей такива неща.

— Надявам се да бъда твоят пръв клиент — съобщи Джеймс. — Почти нямам картини и предмети на изкуството и наистина имам нужда за апартамента ми на Брук стрийт. Изглежда гол.

Тя кимна, но не каза нищо; чакаше и искаше той да поеме инициативата, и Джеймс се досети.

— Зная, че си заета при Сесили Суон, но може би ще намериш време през следващата седмица и ще ми помогнеш да си избера една-две картини.

— С удоволствие в подходящо за теб време.

Дулси му се усмихна за миг.

Той кимна. „Работата е опечена — помисли си той. — И пет пари не давам дали някой забелязва интереса ми към нея. Очевидно на нея също не й пука.“