Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (20) (Задава се буря)

Деветнайсета глава

Беше очаквала да се случи и се случи. Изведнъж всички станаха прекалено сдържани към нея; изхвърлиха я от интимния си кръг.

Не я отбягваха. Всъщност се държаха учтиво, поздравиха я, когато в събота вечер влезе в бледозелената гостна.

Но онази непринудена сърдечност беше изчезнала, чувството на принадлежност, споделеното вътрешно усещане, че са клан, че са от едно племе — различно, специално и забележително. Бяха Ингам и в целия свят нямаше други като тях.

Студенината в сините очи й го подсказа.

Лавиния ясно съзнаваше, че постъпи грубо и нетактично, като говори с Чарлс по този начин. И което беше най-лошо от всичко, унизи жената, която обожаваше и за която щеше да се ожени. Сърцето й се сви, докато минаваше през стаята, знаеше, че връщане назад няма, че повече няма да бъде допусната в интимния семеен кръг. За нея той беше затворен. Постъпи глупаво и съжаляваше, но беше свършено. Намираше се в ничия земя. И там трябваше да си остане.

Лавиния се възхищаваше на невероятната градина, която беше сътворена покрай прозорците, и търсеше утеха, когато усети, че в същия миг някой застана зад нея. Хвърли поглед през рамо и видя, че този някой е Марк Стентън — братовчед на Хюго, но приличаше по-скоро на негов брат.

— Добър вечер, лейди Лавиния — усмихна й се той и прибави: — Какъв огромен талант е вложен в изработването на това… произведение на изкуството. Защото е именно произведение на изкуството. Човек с фантастичен усет за цветове и цветя майсторски е подредил тази естествена декорация.

На Лавиния й олекна, като видя, че зад нея не стои член от семейство Ингам, и се усмихна. Вроденият й чар веднага се прояви.

— Хари Суон я измайстори. Има невероятен нюх за градинарство, но сега се учи как да управлява имение. Има чудесни идеи и си мисля, че наистина може да помогне да се модернизира управлението в Кавендън.

— Същото ми спомена и Хюго наскоро…

Марк млъкна. На вратата изведнъж настъпи суматоха и двамата се обърнаха да видят какво става.

Там стоеше Ванеса — висока, грациозна, елегантна, под ръка с красив мъж. Цялата стая засия срещу тях, когато Ванеса поведе Ричард Бауърс да го представи на семейството си.

Майлс, Сесили и Дулси се отдръпнаха, за да се запознаят първо другите с него.

— Такава глупачка съм — започна Дулси. — Мислех, че Ричард е художник или че има художествена галерия, или нещо подобно, най-вече защото знае много за изкуството. Но съм разбрала съвсем погрешно. — Като сниши глас, добави: — Никога няма да се досетите каква е професията му.

— Тогава ни кажи, не ни дръж в напрежение — подкани я Майлс.

— Полицай е… представяте ли си, сред нас е ченге, при това с изключителен шик, и кой знае, може би ще остане в семейството завинаги.

— Кой е ченгето с шик? — попита Дидри и загледа Дулси заинтригувана.

— Ричард Бауърс, на леля Ванеса новото гадже джентълмен. Папа̀ ми каза, че работи в Скотланд Ярд.

Дидри зяпна сестра си и онемя. Всяко споменаване на Скотланд Ярд й напомняше болезнено за ненавременната смърт на Максин. Запази спокойствие, не си разреши да задълбае в тъжните мисли за трагичното събитие. Но вътрешно се разтрепери.

— Чудя се защо Ванеса не ми каза, когато бях отседнала при нея? — промърмори на себе си Дулси.

Майлс, на когото нищо не му убягваше, забеляза странната реакция на Дидри, видя, че по някаква причина се разтревожи, и веднага взе мерки.

— Стига сме зяпали горкия човек. Да отидем и да го поздравим с добре дошъл в Кавендън. В момента се държим безобразно, както сме се вторачили в него най-нахално.

Четиримата тъкмо тръгнаха и Ванеса поведе Ричард да го запознае с лейди Гуендолин. Майлс не се подвоуми и заедно със Сесили, Дулси и Дидри се присъедини към компанията.

Дафни и Хюго, които преди малко се бяха запознали с Ричард при Чарлс, седнаха на дивана. Дафни се огледа и каза:

— Още не са дошли всички… Дилейси закъснява както винаги, и Пол Драмънд още не е дошъл, Хюго. О, и папа̀, и Шарлот.

— Ето го Пол. Баща ти ми каза, че ще почака да се съберат всички и тогава ще дойде. Но ще представя Пол на тези, които не го познават.

Хюго стана и докосна нежно рамото на Дафни, преди да отиде да поздрави своя колега и приятел от Ню Йорк.

Дафни се облегна на възглавниците и се опита да се отпусне. Погледът й се спря на Майлс. Той помаха, за да я поздрави, и да й даде знак, че е на линия.

Изведнъж Дафни забеляза госпожа Алис, стана и забърза към нея. Алис й беше спасила живота, доброто име, беше направила всичко по силите си да преживее онзи изключително тежък период. За Дафни друга като Алис Суон нямаше; обичаше я от все сърце и й беше предана докрай.

След като поздрави Алис, Дафни се заговори с Дороти Пинкертън, чийто мъж беше полицай в Скотланд Ярд.

След като се запознаха с Ричард Бауърс, Майлс хвана Сесили за лакътя и я поведе към по-тихо място. Разположиха се във фоайето на южното крило.

— Дидри се разтревожи, когато чу, че Ричард Бауърс е в Скотланд Ярд. Вероятно заради странната смърт на Максин и заради това, че я разпитваха там. Но пък разпитваха всички приятели на Максин.

— И аз забелязах, че настръхна. А дали Ричард познава чичо Хауард, съпруга на леля Дороти? — зачуди се Сесили със замислено изражение.

— Сигурно. Бауърс ми прилича на голям бос. Няма вид на полицай, който обикаля улиците.

Сесили се засмя, очите й светнаха.

Изведнъж се появи Дилейси и забърза през фоайето с колебливо изражение. Като ги видя, забави крачка и спря нерешително.

Сесили, която много добре разбираше поведението й, пристъпи към нея и взе ръцете й. Много сърдечно й каза:

— Радвам се да те видя, Лейси. Ще бъдем ли отново приятелки? Аз искам от все сърце.

Очите на Дилейси се напълниха със сълзи. Направи крачка и се озова в прегръдката на Сесили.

— Толкова ми липсваше, Сеси. Наистина ми липсваше. Никога не съм имала приятелка като теб.

— Аз също — отвърна тя. Отдръпна се, погледна Дилейси и се усмихна с обич. Докато я оглеждаше, каза внимателно:

— Мисля, че другата седмица трябва да дойдеш в ателието. Облякла си стара рокля, която уших на Дафни преди две години. Имаш нужда от нещо ново.

Дилейси се разсмя, Майлс също.

— Сеси ще те облече както си му е редът, хубавице.

— Зная. — Подсмихвайки се, прибави: — Не исках тази вечер да бъда единствената, която не носи рокля, ушита от теб. Затова помолих Дафни да ми даде някоя от нейните.

— Избрала е най-подходящата — отвърна Сесили и като прегърна Дилейси през талията, я поведе към бледозелената гостна. Помисли си, че Дилейси е твърде отслабнала, а очите й са пълни с тъга.

На Майлс му олекна. Пак щяха да бъдат близки приятелки, както в детството. Дилейси имаше нужда от силата на Сесили, както и той. От известно време сестра му не беше в нормалния си вид. Предполагаше, че е депресирана.

Спряха се пред вратата на салона и Майлс каза тихо:

— Леля Лавиния знае, че вече не е нашата любима леля, Лейси.

Сесили кимна, а Дилейси прошепна:

— Трябваше да внимава. Не биваше да казва онези неща.

Като се притисна леко до Сесили, Майлс промълви в косата й:

— Искам да говоря с теб тази вечер. Насаме.

— За какво? Кажи ми сега — настоя тя.

— Не мога. О, погледни, папа̀ и Шарлот идват.

Дръпна от вратата Сесили и сестра си и влязоха в гостната.

След минутка графът и Шарлот Суон се появиха и се отправиха към импровизираната градина, усмихвайки се и поздравявайки всеки гост.

Настъпи пълно мълчание, докато двойката минаваше през салона. Майлс си помисли, че не е виждал баща си по-здрав или по-щастлив, а Шарлот беше поразително красива.

— Прекрасна е — прошепна Майлс. — А роклята е сензационна.

Сесили му се усмихна, сякаш каза „че как иначе“.

Вечерната рокля беше от нежен пурпурен крепдешин. Съвсем семпла, с висока талия и богато надиплена пола, очертаваше изключително елегантен силует. Дължината й беше малко над глезена, разкривайки красивите сатенени обувки с дълбоко деколте в същия цвят като роклята. Подобно на всички дрехи, които изработваше Сесили, кройката говореше сама за себе си. Роклята беше произведение на най-висшата мода.

Шарлот носеше прочутите перли на Мармадюк. Бяха големи, от Южния Пасифик, с бяло сияние. Представляваха дълъг наниз, който подхождаше съвършено на роклята. Обиците й бяха от перли и диаманти.

Сесили се изпълни с гордост, като видя как гостите се взират в Шарлот. „С възхита — помисли си тя. — Всички са възхитени от нея.“ Като че ли досега не бяха виждали леля й. И в известен смисъл наистина не я бяха виждали. Със сигурност не и както изглеждаше в момента с лъскава, буйна коса, подстригана късо по последна мода, и с тен, розовеещ на осветлението. Сесили знаеше, че от този нюанс на пурпурния цвят на роклята в прибулените сиво-сини очи на Шарлот ще проблеснат искрици с лавандулов оттенък.

„Тя ще стане следващата графиня Мобри“ — напомни си Сесили. И от глава до пети изглеждаше като графиня. Елегантна, уверена, изискана. Сесили не предполагаше, че всички в гостната си мислят съвсем същото.