Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (47) (Задава се буря)

Четирийсет и шеста глава

Сватбата беше зимна и венчавката щеше да се състои в църквата на село Литъл Скел, сгушено насред заснежената пустош. За щастие в петък вечер престана да вали и в този неделен следобед небесната синева сияеше без нито един облак и слънцето грееше.

Кавендън щеше да се напълни с много гости и Чарлс прецени, че за селяните няма да има място в църквата и ще трябва да чакат навън. Но щом булката пристигне, ще могат да влязат в църковния салон, където Хенсън беше уредил да им се поднесат закуски и чай. А когато камбаните зазвънят, ще излязат да посрещнат младоженците вече като мъж и жена.

Селяните не бяха и сънували такава сватба. Нито пък някой друг. Младоженецът беше един от най-големите класически артисти на Англия и най-красивият мъж, когото бяха виждали. Висок, тъмнокос, с блестящи кафяви очи, с елегантен сватбен костюм, с бяла розова пъпка в бутониерата и с огромна усмивка.

Пристигна пръв в църквата, придружен от брат си Оуен, който щеше да му бъде кум, и беше пристигнал с кораб от Австралия, където строеше мост.

След тях пристигна Майлс Ингам с неговата банда шафери — Хюго, Хари Суон и Феликс Ламбърт, мениджър на Джеймс. Те също бяха елегантни и всички носеха в бутониерите си традиционната за Йоркшир бяла роза.

Джеймс Брентууд и брат му влязоха в църквата, но другите останаха на стълбището да чакат двете шаферки — дъщерята на Дафни Алиша и Дилейси. А близнаците на Дафни Томас и Андрю по на шест години бяха пажове. С тях беше по-големият им брат Чарли, който нямаше роля, но му беше разрешено да не ходи на училище, за да присъства на сватбата.

Понеже беше зима, Дулси се съгласи със Сесили, че булчинската рокля и роклите на шаферките трябва да бъдат топли, а връхните дрехи — в тон с тоалетите.

Роклите, които Сесили изработи за шаферките, бяха от лавандуловосин плътен сатен, дълги до глезените, с дълги ръкави. Тоалетът се допълваше от ботуши с висок ток в същия цвят. Палтата им бяха със същия син нюанс с военна кройка. Носеха малки шапчици, леко килнати назад.

Близнаците изглеждаха очарователни и тълпата ги приветстваше, докато пристъпваха към олтара след сестра си и по-големия си брат. Тях Сесили беше облякла с бели бричове, лъскави черни ботуши до коленете и военни куртки с лъскави копчета.

Майлс отведе шаферките до един по-тих ъгъл, докато гостите се настаняваха. Пейките бързо се пълнеха. Семейството и приятелите на булката сядаха отдясно, на младоженеца — отляво. Майлс не беше осъзнал колко много хора са дошли. Разпозна и много известни лица от артистичния свят, очевидно приятели на Джеймс. Очертаваше се елегантно светско събитие, нямаше съмнение, че ще бъде сватбата на годината.

* * *

Джеймс стоеше на няколко крачки встрани от олтара. До него беше Оуен.

— У теб ли са пръстените? — попита тихо и напрегнато.

— Не, у Майлс са.

— Трябваше да са у теб — изропта Джеймс.

— Не, трябва да са у Майлс. Ще ги сложат на възглавничка… пажовете ги носят. На възглавничка — отвърна Оуен.

— О, извинявай, забравих… — Джеймс не довърши изречението. Вътрешно трепереше. Имаше пристъп на паника. „Нещо като сценична треска“ — помисли си той. А това рядко му се случваше. Но пък и никога не беше се женил.

Огледа църквата. „Публика — мина му през ум. — Трябва да мисля за тях като за публика и всичко ще бъде наред. Няма да направя грешка.“

Пейките бързо се пълнеха. Море от лица. Някои познаваше, други — не. Пое дълбоко дъх и погледна към първия ред.

Най-после се усмихна, усещайки как тревогата му се разсейва. Руби, неговата скъпа Руби, беше вперила очи в него, очи, изпълнени с обич. Усмихна му се, насърчавайки го нежно, и той изведнъж почувства, че всичко ще бъде наред.

Ето и обичните му сестри — Руби, Долорес и Фей със съпрузите им и с децата им. Племенницата му Аманда, племенниците Джулиан и Франк. Ето го и Сид. Той много се разстрои, когато му каза, че за сватбата няма да има нужда от гардеробиер и че това не е пиеса. „Мога да ти прислужвам, Джейми, нали богаташите точно туй си имат — слуга.“ Сид беше така наскърбен, че сърце не му даде да го отпрати. И се оказа, че помощта на Сид никак не беше излишна. Освен това разпръскваше весело настроение, сдружи се с прислугата и се хвалеше с работата си в театъра.

До Руби седеше жената на Оуен Илейн. На пейката зад тях зърна Констанс Ламбърт с тоалет на Сесили Суон също като сестрите му. Всички изглеждаха горди до немай-къде. Подсмихна се тайничко. Семейство Уд държеше да води парада и бяха много горди. Заради това ги обичаше още повече, без да пренебрегва тяхната честност и достойнство.

В първия момент сестрите му започнаха да се държат с Дулси прекалено официално. Подозираше, че е заради титлата. Но тя с нейния закачлив език и чувство за хумор ги накара да се отпуснат. Влюбиха се в нея. Пък и кой не би се влюбил в нея? Беше толкова влюбен, че едва ли виждаше ясно.

Като се огледа, Джеймс не можа да не забележи колко красива е църквата днес като преливаше от цветя. Усещаше благоуханието на розите, което веднага му напомни за нея, като че ли му беше нужно напомняне. Стотици свещи горяха и внушаваха усещане за вълшебство…

Откъсна се от мислите си и осъзна, че църквата вече е претъпкана. Погледна часовника си. Булката закъсняваше. Къде ли беше неговата малка лисичка? Неговата неуморима съблазнителка?

Какво ли не опита, за да го съблазни, да го подмами в леглото си? „Това безкрайно мъчение ще престане — помисли си той и устните му потрепнаха от смях. — Да, истинско мъчение си беше. Феликс имаше право. Какво усилие само да не я грабна!“ Но успя, независимо от нейните хитрини.

Оуен докосна ръката му и прошепна:

— Идва.

Джеймс се изправи и се помъчи да я зърне, взирайки се в централната пътека. Забеляза Майлс, после Феликс и двете момченца с червените жакетчета. Алиша вървеше най-отпред, след нея Дилейси. Като че ли си шушукаха и той се изплаши да не се е случило нещо.

Преглътна мъчително и се укори за ненужната тревога. Тя беше тук, в тази църква.

Атмосферата изведнъж натегна от очакване. Дулси щеше да тръгне към олтара и всички се оглеждаха, и се опитваха да я видят.

Органът гръмна. Свиреше мотива на сватбения хор от „Лоенгрин“. Органистът го изсвири от начало до край, изпълвайки църквата до купола с музика.

Изведнъж тя се появи в началото на пътеката, хванала здраво баща си под ръка. Много бавно двамата запристъпваха към олтара.

Като пое дълбоко дъх, Джеймс престана да трепери. Не усещаше краката си, помисли си, че ще му изневерят, толкова нервен беше. Впери очи в нея и замаян от хубостта й, му мина през ума, че едва ли е възможно жена да бъде толкова красива. Но тя беше. И щеше да стане негова съпруга. Негова.

Тя изглеждаше като същество от приказка, блестяща и очарователна. Носеше дълга до земята пелерина от бял брокат, поръбена с кожа от бяла лисица. Под пелерината се виждаше булчинската рокля от бял сатен, обсипана с мъниста от кристал, които проблясваха на светлината на свещите.

Сърцето му пропусна един удар, когато Джеймс видя диамантеното колие, което плътно обвиваше шията й, и диамантените обици. Този комплект беше неговият сватбен подарък. Бижутата като че ли осветяваха лицето й и на него му се стори, че лицето й свети като ярка звезда. „Моята малка лисичка“ — помисли си той и когато пое ръката й от баща й, очите му се напълниха със сълзи.

Джеймс примигна, усмихна й се леко и видя, че тя също плаче.

Искаше да я прегърне и завинаги да я задържи. Да я целува отново и отново. „После, по-късно“ — напомни си той.

Церемонията започна, но чу само нейният глас да изрича: „Да“. И своя глас да произнася същата дума. Томас и Андрю се приближиха с възглавничките и златните пръстени се озоваха на безименните им пръсти.

Двамата се загледаха. Очите им бяха още влажни.

Бяха женени.