Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (21) (Задава се буря)

Двайсета глава

Дафни не беше спокойна. Макар че всичко вървеше добре, беше изнервена.

Огледа розовата трапезария в южното крило и като си отбеляза колко красиво е подредено всичко, се укори за глупостта си. Напомни си, че предварителното отчаяние трябва да се избягва на всяка цена.

На светлината на свещите трапезарията сякаш грееше, наситена с нежна и интимна атмосфера. Двете маси бяха изключително красиви, както и украсите с цветя.

Хенсън и неговият помощник сервираха елегантно вкусна храна и превъзходни вина и Дафни виждаше колко радваше това баща й. Що се отнасяше до Шарлот, тя сияеше; лицето й беше ведро, тя излъчваше спокойствие, което отразяваше нейната самоувереност и вдъхваше доверие.

Дафни настани гостите и сега се двоумеше дали не направи няколко грешки. „Не — помисли си тя, — не съм допуснала грешки.“ Очевидно на всички им беше приятно и разговаряха с удоволствие с онези, които седяха до тях.

На Дафни изведнъж й направи впечатление, че навярно този е един от проблемите. Двама от мъжете й се сториха прекалено благосклонни към две от жените. Сестра й Дидри, изглежда, че се отпусна в компанията на красивия русокос Пол Драмънд.

Плъзна поглед към другата маса. Явно Марк Стентън беше очарован от леля й Лавиния — застаряваща жена, вдовица, чиято красива външност вехнеше. Зачуди се какво ли вижда у нея Марк. Докато Дафни ги гледаше, разбра, че те не съзнават къде се намират, така бяха погълнати един от друг. „Виж ти — помисли си тя. — Всеки си има вкус. На кого да му хрумне, че Лавиния още излъчва сексапил, съблазнителен за мъж като Марк?“

Вниманието на Дафни се отмести от Лавиния към Ванеса, която й беше любимата леля. Тази вечер Ванеса наистина покоряваше с красотата си и тоалета от розова коприна, несъмнено изработен от Сесили. Блясъкът в сините й очи я издаваше. Ванеса беше влюбена. „Естествено работата е сериозна — мислеше си Дафни, — пък и коя жена не би имала сериозни чувства към Ричард Бауърс?“ Красив, истински джентълмен, очевидно с широки разбирания и без предразсъдъци като Ванеса. Щом забеляза Хауард Пинкертън в гостната, Ричард отиде да говори с него и да му стисне ръката. Двамата побъбриха няколко минути и Хауард остана явно поласкан, че се отнесоха с него по този начин.

Чарлс й каза, че Ричард Бауърс е завършил Итън и Кеймбридж и заема висша длъжност в Скотланд Ярд. Макар че имаше научна степен по право и можеше да бъде адвокат, беше предпочел Скотланд Ярд, където се беше издигнал в йерархията.

„Не е прост полицай — усмихна се Дафни на себе си, — както отбеляза преди малко Майлс.“ Хвърли поглед на брат си, който седеше между Ванеса и Дидри, и забеляза, че има очи само за Сесили, която седеше срещу него.

„Така ми се иска Майлс да е щастлив — изведнъж си помисли. — От все сърце го искам. Те са създадени един за друг и папа̀ непременно ще разбере. Нали и той ще се ожени за Шарлот… ще наруши старите правила, ще създаде прецедент. Пък и времената се промениха.“

Но в случая имаше сериозна пречка. Клариса. Майлс й каза, че ще получи развод, но тя и Хюго не вярваха, че Клариса ще се съгласи толкова лесно. Възможно беше делото да се проточи с години. Дори никога да не се реши в полза на Майлс.

Хауард Пинкертън, който седеше до Дафни, започна разговор:

— Бях изненадан да видя господин Бауърс тук, лейди Дафни. Само исках да отбележа, че в Скотланд Ярд всички го уважават. Такъв човек е, умее да ръководи. Насърчава мъжете, вдъхва им кураж, известен е с почтеността си.

— Радвам се да го чуя — отговори Дафни и погледна Майлс, който тъкмо ставаше. Забеляза и Хенсън между двама лакеи.

— Моля да излезете на терасата — съобщи Майлс. — Надявам се, че ще ви доставим удоволствие.

* * *

Никой от гостите не очакваше фойерверки и всички останаха очаровани, когато нощното небе пламна озарено от всички цветове на дъгата, проблясващи в най-различни форми. Беше като магия. Всички селяни бяха поканени в парка и те с ръкопляскания и ликуващи възгласи минаваха по пътеките под терасата, докато над тях избухваха фантастичните светлини. С всяка минута гледката ставаше все по-ефектна.

Само Дафни забеляза двете двойки, които се изнизаха. Първи изчезнаха Дидри и Пол Драмънд, последвани след няколко минути от Лавиния и Марк Стентън. Хвана Хюго под ръка и го поведе по-далеч от компанията. Щом останаха сами, прошепна:

— Изглежда, тук започват две любовни истории.

Хюго я погледна недоумяващо.

— Какво имаш предвид?

— Струва ми се, че Пол започва да харесва Дидри, а Марк Стентън е лапнал по леля Лавиния.

Хюго гръмко се разсмя и после изрече:

— Не говориш сериозно, скъпа. Хайде, кажи, че това е някаква шега.

— Вярно е. И между другото Хауард Пинкертън се изказа много ласкаво за Ричард Бауърс. Всички в Скотланд Ярд му се възхищавали.

Хюго явно беше съгласен с нея.

— Такъв е. Веднага ми направи впечатление. Притежава отлични качества, от онези хора е, на които знаеш, че можеш да разчиташ в кризисни ситуации или при бедствие.

* * *

— Заминавам във вторник за Лондон — съобщи Майлс, загледан в очите на Сесили. — Възнамерявам да действам бързо. Искам да се срещна с Клариса и да уговоря условията по развода.

— Надявам се, че ще се съгласи — отвърна Сесили и също го загледа. — Знаеш, че не изгаря от желание да те освободи.

— Трябва да се разведа. На всяка цена. Въпросът е ще вечеряш ли с мен в Лондон? Ще остана в града няколко дена.

След моментно колебание Сесили каза:

— Да, Майлс, ще вечерям с теб.

Той беше толкова щастлив, че я грабна в прегръдките си, притисна я до себе си и промълви:

— Ще бъде като едно време.

Сесили Суон не отговори. Занемя при тази мисъл… за едно време. Какво ще прави? Нямаше отговор. Знаеше само, че бариерата отново беше вдигната. Трябваше да предпази себе си от любовното разочарование и болката. Майлс нямаше власт над Клариса, нито над баща си. Съществуващото положение не беше променено, съзнаваше го. От друга страна, трябваше да има власт над живота си и съдбата си.