Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (9)

9.

Мотелът в Сода Флатс беше единственият малък лукс за Ник. По принцип спеше на походно легло в караваната, която използваше за команден център, но два дни в седмицата — вторник и събота — той отиваше в хотела, за да се наспи и да се освободи и отърси от напрежението. Собствениците на хотела му запазваха една и съща стая всяка седмица и никога не го разпитваха за работата му. Градчето беше сборно място за всички туристи, дошли в каньона Чако, за да видят прочутите скални форми и образувания в Анасази. Техният смях и разговори действаха ободряващо на Ник. Джошуа Хамък постоянно беше в мислите му, но гледката на туристите го откъсваше от проблемите му. След като закусваше набързо, той се качваше в стаята си и пускаше телевизора. По този начин се откъсваше от работата си, забравяше за „Месията“ и укреплението му на платото, за всичките отегчени и изнервени агенти и за цялата влошаваща се ситуация.

Тази неделна сутрин Ник се приготвяше да се връща в командния център. Взе хубав душ и през цялото време разсъждаваше върху въпроса откъде изтича информация. Нямаше доказателства срещу никого от хората си, въпреки че беше разпитал целия състав и се бе обадил на няколко пъти в централата във Вашингтон за помощ. Ник беше решил да не си блъска повече главата върху тази загадка. По телевизията вървеше предаването „Тази седмица“ и той чу да го цитират. Беше нещо във връзка със случая. Той изскочи изпод душа, грабна дистанционното и увеличи звука. Вървеше интервю с вицепрезидента Ейвъри, известен с прякора „Големият Джим“. Той беше бивш кмет на Оклахома и политик до мозъка на костите си. Интервюто се водеше от журналиста Сам Доналдсън.

— Господин вицепрезидент, бихте ли коментирали случая? Все пак вие сте един вид ръководител на операцията в Меса Бланка.

Ник погледна към телевизора и измърмори:

— Ако този е ръководител на операцията, то Шарън Стоун е водеща на телевизионно предаване.

Вицепрезидентът Ейвъри отговори на въпроса на Доналдсън:

— Взимаме всички предпазни мерки да не се повтори трагедията в Уейко. Тази сутрин разговарях с директора на ФБР — господин Трейнър. Той ме увери, че предприетата от нас линия на твърди действия е правилна. Ние сме изпратили в Меса Бланка екип от добре обучени служители от ФБР и вярваме, че ситуацията е изцяло под техен контрол. Продължаваме да поддържаме връзка с „преподобния“ Хамък и той има намерение скоро да се съгласи…

— Има намерение да умре заедно с всичките си последователи — изсумтя Ник.

— … с нашите искания. Смятаме, че ще има благоприятен изход и че ще стигнем до взаимно споразумение, като всичкото оръжие бъде предадено и хората пуснати свободно да си отидат по домовете.

— Говори се, че напоследък Джошуа Хамък ставал все по-раздразнителен и нервен. Хората си задават въпроса докъде може да стигнат нещата. Дали точно сега не е моментът да се оттеглим, докато положението се поуспокои? — попита Доналдсън.

Ник се усмихна доволно, все едно че гледаше футболен мач:

— Добро попадение, Сам, браво! Промених си мнението за теб, ти си страхотен. Даже ще ти купя подарък за Коледа.

— Сам, точно в момента не можем да си позволим да се отпуснем дори и за миг, особено когато са засегнати невинни хора. В случая имам предвид децата — отвърна вицепрезидентът. — Ако преподобният Хамък освободи и останалите деца, напрежението значително ще спадне. Децата също са част от обществото и се нуждаят от защитата и грижите на правителството. Няма да се оттеглим, докато не се погрижим за тяхната безопасност.

— Наши източници ми съобщиха, че хората от ФБР, които се занимават със случая, са силно обезпокоени какво може да направи Хамък — отбеляза Джордж Уил. — Позицията и политиката ви на действие не са ли до голяма степен продиктувани и свързани с настоящите избори?

Ник отново изсумтя и изрече гласно:

— Поне сто и седемнайсет процента, скъпи ми Джордж. Хвани го на тясно!

Вицепрезидентът се изчерви.

— Това, което правим, няма абсолютно нищо общо с политиката. Тук става въпрос за невинни деца. Правителството е длъжно да им осигури защита на всяка цена, независимо от последствията. Както президентът подчерта в последната си реч, днешните деца са бъдещите ни водачи.

— Господин вицепрезидент, уважаеми зрители, следва кратко прекъсване за реклами — каза Доналдсън и прекъсна спора. — След малко ще се видим отново.

Ник се засмя, намали звука, върна се под душа и без да се усети, запя:

„Той държеше целия свят в ръцете си,

той държеше целия свят в ръцете си,

той държеше целия свят в ръцете си…“