Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (67)

8.

— Ник, тук ли си? — извика Санди. Тя постави двата пакета с покупки върху плота на кухнята и се ослуша. Сара беше на урок по балет с Джина. Ходеше три пъти седмично там. Ник трябваше да е горе. Тя тръгна към стълбището и едва не се блъсна в него на ъгъла.

— Санди, скъпа! Исках да те изненадам и изведнъж да изникна пред теб — каза Ник, прегърна я и я целуна.

— Помогни ми да внеса всички пакети с покупки от колата. Има още около седем или осем.

— Да не би да си поканила на вечеря цялата армия? — попита Ник.

— Може и да ти е смешно, но това са хранителните ни продукти само за една седмица. Винаги пазарувам по толкова.

Двамата стояха в кухнята и подреждаха последния пакет с хранителни продукти. На вратата се позвъни.

— Това трябва да е някой от гостите — весело подхвърли Ник. — Не мислиш ли обаче, че много е подранил?

— Много си бил остроумен — отвърна Санди, тръгна към входната врата и я отвори. На стълбите пред нея стоеше красива жена. Санди не я беше виждала никога преди.

— Вие сигурно сте Санди? — каза жената. — Аз съм Лори Абът. Приятелка съм на Ник. Работя за…

— Заповядай вътре, Лори.

Тя влезе във всекидневната. Ник беше там.

— Здравей, Лори — каза той и я целуна по бузата. — Радвам се да те видя, но защо си…

— Току-що пристигнах от Атланта. По път за вкъщи реших да мина през вас. Нося ти добри новини. Анди Бакъс от Тайните служби ми се обади днес. Ник, те са прочели доклада ти и са приели нещата много, ама много на сериозно. Поровили са се насам-натам и утре искат да се срещнат с теб, с вас двамата, в осем часа. Имаш ли нещо напротив?

— Сериозно ли говориш? — извика Ник невярващо.

— Това е страхотно! — добави Санди. — Какво ще кажете да изпием по една чаша вино, за да отпразнуваме добрите новини?

— Страшно съм заета. Имам да свърша много неща. Утре ще присъствам на срещата и ще се видим. Кабинетът на Анди е на четиринадесетия етаж.

Изпратиха гостенката си и веднага щом затвориха вратата, се прегърнаха.

— Мисля, че нещата започват да се подреждат вече — каза Ник.

— Крайно време беше… най-накрая успяхме. Не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо.

На следващата сутрин Санди и Ник се качиха по стълбите на сградата на Тайните служби. Бяха точни и нетърпеливи като деца в първия учебен ден. Сградата се намираше на улица „G“. Ник натисна копчето на асансьора за четиринадесетия етаж. Беше облечен със сако и вратовръзка, а Санди носеше прилична рокля, но не прекадено скромна. Тази среща бе много важна. За първи път от толкова дълго време някой беше взел на сериозно тяхното разследване.

Те влязоха в кабинета на Анди Бакъс. Бакъс беше приятен човек и ръководеше всички операции на открито на Тайните служби. В кабинета беше и Тед Варгас — висок мъж с очила с големи рамки, който отговаряше за сигурността на президента, както и главният помощник на Анди — Фред Крокет. Те се представиха един на друг и всички седнаха край голямата маса. До тях стоеше Лори Абът.

— Радвам се, че вие двамата успяхте да дойдете на срещата ни — започна Бакъс. — Преди да започнем с доклада ти, Ник, искам да ти задам няколко въпроса. Надявам се, че ще ме разбереш правилно. В момента си на медицинско лечение и не работиш за ФБР, нали?

— Да.

— Проблем с пиенето ли имаш?

— Имах, но вече го преодолях и не пия.

— В клиника ли си бил?

— Не, нещата не бяха чак толкова сериозни. Сам се справих с проблема. От два месеца не съм пил никакъв алкохол.

— В досието ти пише, че психически не си стабилен, но няма да го взимам предвид. Не можах да намеря никакви доказателства в подкрепа на това.

— Щях да съм изненадан, ако бяхте намерили — отвърна Ник и се засмя нервно.

Бакъс се усмихна извинително:

— Разбери ме, длъжен съм да те попитам за всичко това. В доклада ти има много сериозни подозрения. Когато го прочетох за първи път, много се изненадах. Моите хора проучиха някои неща и потвърдиха подозренията ти. Ние също смятаме, че децата на Хамък представляват истинска заплаха.

— Озадачава ме едно нещо, Ник. Защо Бюрото не е взело на сериозно доклада ти? На практика излиза, че те даже не са го прочели — каза Тед Варгас. — Възнамерявахме да работим съвместно с ФБР и с правосъдието. Благодарение на Лашанс обаче в Министерството на правосъдието въобще не са запознати с тази ситуация и не знаят нищо по въпроса.

— Точно така — продължи Бакъс. — Лашанс наистина е допуснал грешка и тя ще има отрицателни последици за него. Но по-късно. Сега ще ти разкажа какво сме открили. Започнахме ново разследване. В него участваха десет агенти. Не откриха нищо, което да противоречи на доклада ти. Освен това онзи детектив по убийствата…

— Уди Пендър ли? Той е много добър човек.

— Момент, да проверя — каза Бакъс и погледна към листовете пред него. — Да, същият. Той изключително много ни помогна. Умен е и упорит. Върши си работата много добре.

Проблемът обаче е, че това убийство беше по-сложно. Нямаше свидетели и извършителят не бе разкрит. Ние взехме документите на Пендър по случая и ги проучихме. Открихме обаче някои важни неща. Например експлозивът, с които беше убит Клейтън Босуърт, е същият като този, който бе откраднат преди година от военната база в Аризона.

— По дяволите! — каза Ник.

— Ще прегледаме заедно целия ти доклад и ще ти кажем какво сме открили. Може в процеса на работа да се сетиш още нещо, което си пропуснал да напишеш в него. Искам да ми кажеш всичко, което считаш, че е важно. А ти, Санди — каза Анди и се обърна към нея, — искаме да видим изследванията ти.

— Няма проблем — отвърна тя.

— Искам двамата заедно да обсъдим всяко едно от децата поотделно, за да видя имаш ли да добавиш нещо ново. Най-много ме интересуват двете най-големи.

Санди кимна.

— Е, да се залавяме за работа — каза Анди Бакъс.

Два часа по-късно те свършиха с обсъждането. Като по сигнал петимата едновременно вдигнаха чашите и отпиха глътка вода. После се опънаха в столовете си.

Лори се прозя шумно и останалите се разсмяха.

— Съжалявам много, но тези столове са толкова удобни, че човек може да заспи в тях — каза жената.

— Добре тогава — поде Анди Бакъс, погледна към Ник и Санди и прочисти гърлото си. — Благодаря много и на двамата. Вече знаем доста повече неща, отколкото в самото начало. Но има един изключително важен въпрос, който не сме изяснили. Къде са децата в момента? Трябва да ги открием. Къде е Баскомб? Хамък е имал природен брат, знаем го със сигурност. Майка им Елвира винаги е била саможива и е правила каквото си поиска. Никога не е регистрирала децата си. Всички в града обаче знаят, че тя е имала две момчета. Освен това възнамерявам да се обадя на Лашанс и да поискам заповед за временното ти назначаване в моята служба.

— Кога смяташ да му се обадиш?

— Веднага след срещата ни.

— Мислиш ли, че ще се съгласи?

— И още как. Ще му се наложи да отговаря за доста неща.

По-късно същия ден Анди Бакъс позвъни на Фил Лашанс.

— Добре, взимай го, щом ти трябва — каза Лашанс. — Той е боклук. Освен това го гонят някакви смахнати идеи за заговори. Всички знаят, че го изхвърлиха след трагедията в Меса Бланка. Той беше виновен за случилото се там.

— Искам двамата да се срещнем и да си поговорим за него.

— Чувал ли си думата „лъжец“? — отвърна Лашанс. — Тя идеално описва същността му.

— Разбра ли ме какво ти казах? — попита Бакъс ядосано.

— Утре заминавам в Брюксел на конференция на Интерпол. После ще трябва да направя годишната си обиколка из поделенията на ФБР. След това ще водя семейството си на остров Свети Барт. Това е първата ми отпуска от една година насам. Ще ти се обадя, щом се върна.

— Разбира се, виждам, че гориш от желание да ми се обадиш.