Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (58)

23.

— Джамал! Казах зонова защита. Защо играете персонална? За бога, момче, слушай какво ти говоря!

Високият чернокож младеж наведе виновно глава за момент и измърмори:

— Да, тренер.

— Давайте пак. Искам да видя истинска защита.

Младите мъже започнаха играта отново. Ловко си подаваха баскетболната топка по периметъра на защитната зона.

— Това е нещо друго. Рашад, вдигни си ръцете. Маркизо, атакувай Тайрън отляво. Знаеш защо.

За момент Удро Пендър продължи да наблюдава играчите си, след това се обърна към Ник, който седеше на една пейка точно до игрището в зле уплътнения физкултурен салон на гимназията. Беше помолил Ник да се срещнат тук, защото бе претрупан с работа. За късмет той се занимаваше точно с разследването на убийството на Маркъм.

Пендър беше едър мъж, висок около един и деветдесет и пет и тежеше над сто и двадесет килограма. Кожата му бе с цвета на добре полирана маса от тъмно дърво. Един от хората, които искат да изглеждат сурови, но се усмихват прекадено често.

— Какво мислите за моите момчета?

— Изглеждат доста добре.

— Имат талант, а аз се опитвам да ги науча на дисциплина, за да могат да използват баскетболните си умения и да им дам шанс за приличен живот. Никой от тях не е успял да завърши гимназията и повечето имат досиета по-дълги от половината игрище. Уредих им да се научат да четат и да смятат, а няколко от тях дори имат шанс да получат и стипендия за колеж.

— Колко дни в седмицата се занимавате с тях?

— Опитвам се два пъти, но… Ахмад! Гледай топката, не него!… Понякога успявам само по един. Ако зависеше от мен, бих се занимавал с тях три пъти седмично, но имам семейство, работа. Между другото с какво мога да ви помогна, господин Бароус?

— Как върви случаят „Маркъм“?

— Шестнадесет души работят по него. Засега изглежда нормално. Би трябвало скоро да разкрием извършителя. — От време на време Пендър се обръщаше да нагледа отбора. Продължаваше да им прави забележки. Накрая им каза да правят обиколки на игрището петнадесет минути и след това да си вземат душ. — Защо сте толкова заинтересуван от убийството й? Познавахте ли я?

— Малко.

— Стаг ми каза, че имате версия, която е свързана с онзи луд от експлозията преди няколко години. Как му беше името?

— Хамък.

— Точно така. Мислех, че е умрял заедно с останалите глупаци, които му вярваха.

— Така е.

— Е, в такъв случай, ако искате да си губите времето с тази версия, то си е ваша работа. Жена ми не може да разбере защо прекарвам толкова време с тези момчета. Мисли, че поне би трябвало да играя с тях, за да сваля някой килограм. Сигурно е трудно да се повярва, но в колежа бях слаб като вейка. Аз съм, така да се каже, щастливият страничен продукт на брака с жена, която умее добре да готви.

— Казахте, че сте близо до залавянето на извършителя.

— Да. Случаят е доста рутинен. Двама убийци, изнасилване и грабеж. Изнасилването е сигурно. В лабораторията откриха семенна течност и охлузвания в областта на половите органи. Липсват кредитните й карти, вероятно и известна сума пари. Няма никакви отпечатъци обаче. Сигурно са носили ръкавици. Няма начин да не ги хванем. Въпреки че процентът на арестите ни е нисък, тези ще ги хванем. Трябва. Цялата страна следи развитието на разследването по Си Ен Ен.

— Нямате много улики.

Уди Пендър се наведе към Ник с усмивка.

— Господин Бароус — започна с по-тих глас, — почти имаме самоличността им вече. — Забеляза, че едно от момчетата си връзва обувките. — Артис! Казах да бягате, не да си връзвате обувките. Размърдай жалкия си задник. — След което пак се наведе към Ник. — Една от съседките е забелязала някакъв човек да се навърта около къщата през деня. Бял мъж.

— Друго?

— Жената мисли, че е бил млад. Между двадесет и тридесет.

— Това още нищо не означава.

— Проверяваме всичко живо по улиците. Скоро някой ще го намери. Освен това кредитните карти на госпожица Маркъм са у него и рано или късно той ще ги използва. Такива като него не са много умни. Ще го намерим.

— Но не тук, във Вашингтон. Отдавна е напуснал града.

— Откъде знаете това?

— Издирвам го от известно време. Съседката е била права. Бял е. Малко над двадесет години. Използва или името Джери Холънд, или Алън Стоун.

— Продължавайте.

— Истинското му име е Джон Филип Харис. През 1994 беше покръстен и преименуван на Джебедая Хамък от Джошуа Хамък. Използвал е фамилията Холънд в Чимайо, Ню Мексико. В началото на годината е убил Алън Стоун, попаднал на него в един гей бар в Албакърк. Не, самият той не е обратен. Просто това го е улеснило. Търсел е някой, който може да мине за самия него, след като инсценира нещастен случай на пожар. Номерът е минал.

— В крайна сметка кого търся? — попита Пендър.

— Сигурен съм, че използва името Хамък само вътре в групата си. Почти сигурен съм, че пред хората използва другите две имена. И да, мога да ви осигуря снимка. Отпреди четири години е, но най-вероятно е доста близка до сегашния му вид.

— Какво мога да направя за вас в замяна, господин Бароус?

— Наричайте ме Ник. Можете да направите много, като ме държите в течение и откриете Джебедая Хамък. Не мога да ви кажа колко е важно да бъде намерен. Преди Фран Маркъм е убил други двама и ще продължава да го прави и занапред.