Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (79)

7.

Ник най-накрая успя да се свърже с Анди Бакъс, който летеше с Първата дама и по-малкия й син от Манила към Джакарта. Звучеше уморен. Ник започна да му обяснява за Джебедая и Мери и за съмнението си, че президентското семейство е крайната им цел, но Анди го прекъсна и заговори троснато:

— По дяволите, Ник. Знаеш, че такива неща не се говорят по открити телефонни линии. Иди в моя кабинет и ми се обади оттам. Имам на разположение около час и половина, затова, ако побързаш, ще ни остане време да си поговорим.

Ник и Санди тръгнаха към кабинета на Анди. Той предварително се беше обадил в главния център на Тайните служби. Ето защо още с влизането си в сградата незабавно ги свързаха с Анди. Санди предаде подробно на Бакъс всичко, което Естър й беше казала. Ник я изчака да приключи и грабна слушалката:

— Анди, всичко съвпада до най-малката подробност. През цялото време децата са следвали плана на Хамък, с който той ги е запознал преди години. Всички предишни убийства са били прелюдия към голямото им представление. Те се канят да убият първородния син на президента — Роб Харпсуел. Толкова са сигурни в успеха си, че даже са ни оставили следи, по които да се досетим.

Настъпи продължително мълчание и Ник и Санди за момент си помислиха, че връзката се е разпаднала.

— Всичко това е толкова странно, просто не знам какво да кажа. Какво искате да направя?

— Искам да удвоиш, не — да утроиш личната охрана на Роб. Той в момента е на лагер в Мейн, нали?

— Точно така. Виж, Ник. След операцията в мината много хора, ама наистина много, решиха, че не съм премислил добре нещата и съм действал импулсивно. Тогава ми беше казал за случая с Хамък и след разследването аз те подкрепих. Всичко, което ми разказа тогава, ми звучеше много логично и приемливо, но сам видя, че операцията в мината не даде никакъв резултат. Децата ги нямаше, а няколко дни след това те се прибраха по домовете си. Не мога просто да засиля охраната на Роб Харпсуел само защото отново имаш някаква версия за нещата. Значи искаш да кажеш, че закланото агне в мината е символизирало ангела на смъртта, а в нашия случай това са Мери и Джебедая, и трябва да повярвам, че те се канят да убият сина на президента. Моля те, Ник, остави ме да си взема малко дъх. Между другото одеве се свързах с хората си, които охраняват Роб. Те ми казаха, че няма никакви проблеми и че нещата изцяло са под контрол.

— Единственото, за което те моля, е да ми разрешиш да отида там и да се уверя, че всичко е наред. Моля те, Анди — каза Ник.

— Господи, ти никога ли не се отказваш? Добре. Познаваш Фред Крокет, нали? Мисля, че се запознахте в кабинета ми, когато планирахме операцията в мината. Ще му се обадя да запази самолет за утре и двамата да…

— Трябва да тръгнем днес.

— Добре де, днес. Ще му се обадя възможно най-бързо. Не си тръгвай от кабинета ми. Ще му кажа да те вземе оттам.

— Анди, искам да знаеш, че този път нещата няма да са напразно.

— Надявам се да си прав. Не казвай абсолютно на никого защо отиваш там — отвърна Анди Бакъс и въздъхна тежко.