Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (15)

15.

(ИЗВАДКА ОТ СТАТИЯТА „ЛЕКАРЯТ, който СЕ ГРИЖИ ЗА ДЕЦАТА НА ХАМЪК“, „УОШИНГТЪН ПОУСТ“, 24.7.1994, РЕПОРТЕР Синди МАРГОЛИС)

Първото, което ще ви направи впечатление, е тишината. О, не, все пак чуват се някакви шумове: прелистване на страници, звук от тебешир по черната дъска, дрънченето на кубчета, внимателно редени едно върху друго. Но само това. Тези деца са много тихи. Дванайсетте деца, които Джошуа Хамък пусна от укреплението на платото, са единствените оцелели от общо седемдесет човека. Сега те живеят заедно в едно училище близо до Сода Флатс. Някога училището е обслужвало града и цялата околност, но преди две години е било построено ново, модерно общинско училище в Пума Вали, на около шестдесет километра оттук. Обитателите на старото училище са дванайсетте деца на Хамък на възраст от три до седемнайсет години, детският психолог доктор Санди Прайс, нейният асистент и двама агенти на ФБР.

„… Да, госпожо Прентис, Рахил е добре. Има отличен апетит. Значи ще дойдете да я вземете утре? Ще летите? Добре, ще ви чакам. Желая ви лек път.“

Това е част от телефонния разговор на доктор Прайс с бабата на едно от децата. Всеки ден тя разговаря с родителите и роднините на децата, успокоява ги и им обяснява, че те наистина са в добро здравословно състояние. През следващите няколко дни тук ще пристигнат живите родители, роднините и близките на децата, за да ги отведат по домовете им. По-голяма част от времето си доктор Прайс прекарва с децата, опитва се да им даде каквото им е необходимо и основното — като добър професионалист тя непрекъснато се старае да ги разбере и да им помогне.

— Как се справят децата? — питам доктор Прайс, след като я изчаквам да отпие глътка кафе. Тя е привлекателна жена около тридесетте, висока, с гъста светла коса. Има стегната и спортна фигура, навярно в училище е спортувала. Движенията й са грациозни и плавни.

— Смея да кажа, че се справят много добре. Всички те преживяха големи загуби.

— Говорят ли с вас за Джошуа Хамък? — питам.

Тя се колебае и потрепва с лъжичката по чашата си за кафе.

— Немного. Той е бил най-силната личност в живота им. Надявам се и за в бъдеще да остане.

— Хамък проповядваше, че е месия. Мислите ли, че децата му вярват?

Доктор Прайс вдига чашата си, отпива голяма глътка, после още една и отговаря:

— Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Някои от тях вярват.

— Вие сте специалист по травматичните психически отклонения. Според вас какво влияние ще окаже върху децата времето, прекарано в църквата на Хамък?

— Времето ще покаже. Смятам да продължа и за в бъдеще да работя с тези деца. Опитът ми показва, че децата са изключително устойчиви и гъвкави в такива ситуации. Вярвам, че има шансове да изживеят пълноценно живота си. Това е моята надежда.

Обажда се чичото на едно от децата. Пътува насам, ще хване автобус от Ел Пасо. Ще пристигне утре сутринта. Доктор Прайс отговаря на всичките му въпроси. Аз решавам да изляза отвън.

Те са седнали в кръг на земята. Най-големите от тях, около седемнадесетгодишни, стоят в центъра на кръга. Приближавам се, за да чуя какво говорят. По-малките деца ги слушат изключително съсредоточено. Приближавам се и всички се обръщат към мен. Двете големи деца се усмихват, а след тях и останалите и спират да разговарят.