Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (61)

2.

— Ник Бароус?

— На телефона.

— Уди Пендър е. Имам новини за вас. Мисля, че търсим един и същ човек.

Ник се пресегна над бюрото за бележник и химикал. По навик започна да си води бележки.

— Две от съседките разпознаха младежа по снимката. Видели са го да обикаля предишния ден. Освен това някой си Алън Стоун е наел кола от агенция „Авис“. Книжката му е била издадена в Ню Мексико.

— Други улики?

— Това е засега, но мисля, че можете още да ми помогнете.

— Как?

— Споменахте, че вероятно избягалите деца живеят заедно.

— Почти съм сигурен.

— Имате ли снимки и на останалите?

— Мога да намеря, но и те ще са отпреди четири години.

— Няма нищо. Ще ги пусна за издирване като свидетели на убийството на Фран Маркъм. Шансът някой да ги разпознае става по-голям с увеличаване броя на заподозрените.

— Точно това исках да чуя, Уди. Благодаря ти.

— Аз трябва да ти благодаря. Между другото дали двамата с приятелката ти сте свободни утре вечер?

— Трябва да попитам и Санди, но мисля, че да.

— Тогава какво ще кажеш да дойдете на вечеря у нас. Да кажем, в осем. Сам ще се убедиш как добрата домашно приготвена храна може да заглади острите ръбове на мъжа.