Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (74)

2.

— Това е скучно — каза Сара. Двете със Санди стояха пред телевизора и гледаха някакво предаване.

— Изчакай малко, Сара.

— Мамо, смени канала. Обеща ми, че ще гледам „Симпсън“. Това е СКУЧ…

— Достатъчно, малка госпожице. — Санди взе дистанционното, натисна бутона, но вместо да включи канала с филма на Сара, по погрешка попадна на друг канал. Там вървеше предаването на Кейт Курик. Санди се заслуша.

— Добър вечер, дами и господа — разнесе се гласът на водещата. — Вие сте отново с нашето предаване „Дейтлайн“. Мислили ли сте как ще прекарате почивката си тази година? Тази вечер ще ви разкажа как и къде президентското семейство ще прекара лятната си отпуска. А сега е време за реклама. Ще се видим след малко.

— Ник, Ник! Ела бързо тук! — провикна се Санди. Чуваше го как отваря и затваря хладилника. Помисли си, че може би търси сладолед. — Ник, дават нещо интересно по телевизията.

— Мамо, ти ми обеща, че двете заедно ще гледаме „Симпсън“.

— Съжалявам, миличка, но тази вечер не може. Качи се горе и гледай филмчето заедно с Джина.

Сара не се помръдна от дивана. На лицето й беше застинала маска от негодувание.

— Но аз исках да го гледаме заедно.

— Ако не искаш да изпуснеш „Симпсън“, качвай се бързо нагоре.

Сара неохотно стана от дивана и тръгна към стълбището. Ник влезе в стаята, носеше кутия със сладолед и по средата беше забил голяма лъжица. В този момент рекламите по телевизията свършиха и отново се разнесе гласът на Кейт Курик:

— Добре дошли пред Белия дом. — Камерата даде в близък план масивна френска врата. Зад нея се разкри просторна всекидневна. — А ето ги и обитателите — президентът Харпсуел, Първата дама и техните две деца — Роб, който е на деветнадесет, и Тони — на четиринадесет. Е, готови ли сте за лятната ваканция?

— Да, с нетърпение я чакам — каза Роб.

— И аз — на свой ред добави Тони.

Камерата показа в близък план лицето на големия син на президента и Курик попита:

— Брада ли ви расте вече?

— Да — отвърна младежът и се поглади по брадичката, сякаш да се убеди, че снопчето косми е все още на мястото си. — Ще си пускам катинарче като на Вандайк, само че без запетая по средата.

— Страхотно! — възкликна водещата и се разсмя, все едно беше чула някоя много остроумна шега. — Господин президент, бихте ли ни казали какви са плановете ви за лятната ваканция?

— Първо ще ви кажа, че по време на отпуската си нямам намерение да се занимавам със служебни въпроси. Няма да се срещам и с политическите групи. — Президентът замълча за известно време и се усмихна широко на журналистката, все едно беше на пресконференция. — И със сигурност няма да си пускам брада като сина ми. Мисля да предприема голяма обиколка на Западните щати. Смятам да се запозная с проблемите и с плановете им за развитие. Ще разгледам красивите ни национални паркове и се надявам да играя много тенис.

— Не казахте нищо за това къде ще почивате със семейството си?

— Всички заедно ще прекараме една седмица на Хаваите в края на август — отвърна Емили Харпсуел. — Утре заминавам на приятелско посещение в Югоизточна Азия. Тони ще ме придружава. Надявам се, че ще успее да разучи и улови духа на тази част от света. Ще имаме възможност да видим някои великолепни произведения на изкуството.

— Звучи прекрасно! — възкликна Курик. — А сега, Роб, на теб се пада честта да кажеш нещо за финал на нашето интервю.

Камерата отново хвана в едър план лицето на младежа.

— Особено съм развълнуван от настоящата ваканция, защото се записах на курс по оцеляване в Мейн. С нетърпение очаквам да започне. На края на курса ще има нещо като изпитание — всеки ще прекара два дни сам на малко островче, близо до остров Кестрел, където ще е разположен лагерът ни. Знам ли тогава на какво ще заприлича брадата ми — добави младежът и усмихнато поглади брадичката си.

Президентът погледна към журналистката и каза:

— Знаеш ли, Кати, мисля, че Роб иска да си пусне брада, за да си мислят момичетата, че е по-възрастен и по-зрял.

— След тази весела забележка е време да си кажем чао.

Санди спря телевизора и попита Ник:

— Какво мислиш за всичко това?

— Ами смятам, че президентското семейство е заобиколено с достатъчно агенти от Тайните служби. Те със сигурност най-добре от всички знаят как да ги защитят.

— Просто си мисля, че Харпсуел не трябваше чак толкова да раздува подробности около ваканцията си.

— Да, но той може да си осигури много добра защита.

— Звучиш оптимистично.

— Мисля, че е крайно време да се случи нещо хубаво, и се моля на Господ да изляза прав.